Миграция: Пламенна

Име/псевдоним Пламенна

Възраст 31

Образование, призвание, професия или занимание Призвание – търси се. Образование – Масови Комуникации и Журналистика, Психология и Социални дейности. Професия – мода до скоро, в момента – международни отношения, работя по релация Норвегия/Швеция към Балканите. Занимания – много и любими…литература, музика, дизайн, мода, цветарка по душа…много обичам цветята и всичко свързано с тях. Мечтая за градина голяма или плантация от слънчогледи – моя си.

Заминаването 2008 г заминах за Швеция! Основна причина – ЛЮБОВ! Освен това, копнеех силно за промянаТА, онази, за която толкова много сме чували и чели, е…и аз така. Жадувах за пътувания, емоции, исках да усъвършенствам езика си, да се докосна до нови хора, различни култури, храни, вина, истории…неща, които трудно биха ти се случили у дома.

Мястото Стокхолм, а след година по-късно, малко по-северно от Стокхолм, малко градче на име Borlänge. Или в превод – живей дълго. Звучи добре, нали?

Нещата, които ме очароваха Нещата, които ме очароваха са много…Красотата на първо място. Различията. Стокхолм е една чудна, зелена столица, с интересен културен живот, изключително целесъобразен начин на живот, чист въздух и много вода. Голямата малка столица, където се чувстваш колкото забързан и динамичен в ежедневието си, толкова и спокоен. Още по-чаровно ми се стори и когато разбрах, че мога да запиша магистърска програма напълно безплатно, освен курсовете по шведски език, които са напълно като подарък за добре дошъл. Шведите живеят в изключително стилен, изчистен, спретнат и приветлив свят, заобиколен си от толкова много красиви неща. А присъствието на толкова много интернационални студенти и пребиваващи създава още по-колоритна обстановка. Казваш си: „да, точно това исках.“ Не казах нищо за северното градче, за което споменах по-горе. Накратко, Стокхолм е за предпочитане, определено.

Нещата, които не ми харесаха Нещата, които не ми харесаха…хмм. Времето, времето и пак времето. Силният, студен, вледеняващ вятър. Липсата на слънце е убийствена. Понякога имаш усещането, че никога повече няма да го видиш. Стерилността ми идваше малко в повечко като че ли от време на време. Липсата на комуникация. Българите сме емоционални, приказливи, темпераменти, харизматични дори. Шведите не са такива. Колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Е, не мога така! Тази отчужденост един от друг, особено пък в семеен аспект,е не одобрявам, съжалявам. И това не се отнася само за тях. Пътувайки из скандинавските страни осъзнах, че просто северняците са си такива. Студени хора.

Нещата, с които не успях да свикна Нещата, с което не се свиква са климата и нрава на хората. Имам нужда да съм заобиколена от южни, усмихнати и ведри хора. Не казвам, че шведите са съвсем лишени, но могат да поработят още в посоката.

Трудностите Трудностите, хммм. Винаги, когато става въпрос за тези неща се замислям и осъзнавам, че колкото и трудни моменти да съм имала, винаги са били съпътствани с някакви приключения, интересни истории, хора, развитие. Езикът се оказа бариера, макар и английският език да е втори национален там, но аз си поставих за цел, че трябва да говоря шведски. Не беше лесно, но преодолимо и забавно дори. Запознах се с толкова много интересни интернационални хора от всяка една точка на света около тази ми амбиция. Заслужаваше си определено. Доста скъпо е, съобразно високия стандарт на живот. В един момент се оказваш в ситуация, в която можеш да си покриеш само основните нужди, а останалите неща остават на много заден план. Въпреки това имах възможност да пътувам, да съчетавам нови и различни преживявания, не съм се ограничавала и лишавала в културен и социален аспект.

Какво/кой ми липсваше най-много Липсата на близките хора и родната България. Липсата на истинските неща. Защото тук наистина ги има…

Причината и поводът да се върна Причината да се върна. Не съм търсела такава и не съм откривала подобна. Прибирайки се в България едно слънчево лято на 2011 г, някак си забравих да си хвана обратния полет. А и…липсата на ЛЮБОВ вече.

Как реагираха близките/околните, коментарите Много хора ме упрекнаха, с идеята, че е трябвало да остана в Швеция. Аз обаче не мисля така. Видях щастието в очите на родителите ми, на които много липсвах, а и не само…а това ми стига.

Как се чувствам сега, кое ми липсва Чувствам се прекрасно. Нито един наш ход не е случаен. Липсва ми най-вече организираността, чистотата. Въпреки това съм щастлива, че водя нормален, хубав живот и тук.

Там или тук? И там и тук. По-скоро тук ми се живее, пътувайки и опознавайки нови светове и култури. Мисля, че това е най-добрия вариант, за мен поне. Макар, че бих поживяла тук и там за малко, но у дома си е у дома.

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук