Име/ Псевдоним Магдалена (Санчес или Санчесита. Като ученичка мe оприличаваха на актрисите от латино сериалите. Запознах се с един кубинец. Каза, че Санчес много ми подхожда. Така си остана като мой псевдоним).
Възраст 33
Образование, професия, призвание или занимание Завърших моден дизайн, след това учих почти година психология, но се наложи да прекъсна. Засега не работя. Отглеждам дъщеричката си. Скоро си направих и аз блог. Имам нужда пиша.Чудех се дaли да е кулинарен и каквото ми хрумне… Второто надделя. Обичам да снимам, но съм само любител. Записвам латино песни.
Мястото Испания, Алкала де Енарес (2004-2009). Швеция, Карлскрона (2013)
Нещата, които ме очароваха
Испания: Заминах в Испания в далечното лято на 2004 година. Бях много депресирана от всичко, което ми се беше случило. Исках да се занимавам с музика. Записах няколко песни. После се наложи да пея попфолк. Не, че ми се пееше такъв стил музика, но с идеята да спестя пари и да помогна на сестра ми да учи. Исках поне тя да успее с образованието. Отказах се. Не издържах, казвам си го направо – простотията, лицемерието… целият този измислен шоубизнес в България ме задушаваше. Успях да избягам от лошото. И не съжалявам. На мен ми се пееше латино музика. И продължих да следвам мечтата си. И така… щом слезнах на Барахас почувствах, че съм се върнала у дома.
Беше много вълнуващо. Винаги съм искала да я видя тази Испания. Наистина си струваше. Бях почти месец на гости при приятели. Толкова много ми хареса там, че после реших да остана. Връщах се и в България, за да видя близките си. Намерих си работа като статистка, актриса и модел в една агенция. В Испания хората ти дават право да имаш шанс да опиташ. Не е като в България. Очароваха ме. Толкова емоционални и мили. И всички ти казват „Здравей!“ и се усмихват без да те познават. Влюбих се в този свят латино свят още повече. Намерих, открих себе си точно там! През 2009 година родих дъщеря си. Имах право да избера къде да я родя. Дали в Испания или родината ми. Предпочетох Испания. И не съжалявам. Най-щастливи се чувстваме там – аз и моята любов!
Швеция: Решихме да опознаем Швеция цялото семейство. Никога не бях чувала нищо за тази страна освен, че е има скандинавски студ и хората са също така студени. Ееее, още като чух шведския език си помислих, че ми говорят на развален немско-китайски. Доста се изплаших. Намерихме си квартира близо до морето. Наистина е красиво! Чисто, чисто и пак чисто!
Нещата, които не ми харесаха В Испания ми хареса всичко! За Швеция не мога да кажа същото. Различни и странни са хората там. Уж са мили, но не е така. Много са затворени. Не обичат да им отнемаш от личното простrанство, т. е дори и на гости не можеш да им отидеш. „Като искаш да се видим да отидем в някое кафене или ресторант“.
Нещата, с които не успях да свикна В Испания човек може да свикне с всичко! Близки сме емоционално. Даже те са прекалено живеещи в емоция. В Швеция не беше така. Първо не успех да свикна със студа. Второ…Ох, голяма мъка ми беше, че събота и неделя нищо не работеше. Улиците бяха пусти. Доста депресиращо.
Трудностите Трудности винаги има, независимо къде си. Но сякаш в Швеция ми беше по-трудно. Самотата ме измъчваше. Намерих си приятели, но те си бяха от моята националност. Наистина исках да опозная шведския свят, но не успях.
Какво/ кой ми липсваше най-много В Испания не ми липсваше нищо. Бях там, където винаги съм мечтала. Но в Швеция ми липсваше топлото време. Обожавам лятото! За хората…само майка ми и сестра ми ми липсваха. Много си ги обичам! Близки сме си много!
Причината и поводът да се върна Причините много… Понякога така съжалявам. Знам, че каквото било, било. Човек е хубаво да гледа напред. Тръгнах си от Испания със сълзи. После изпаднах и в депресия. Добре, че имах малкото си бебе. To ми даваше сили да продължа. В Швеция живяхме само десет месеца и когато решихме да се връщаме в България бях грейнала от щастие. Имах нужда да видя и гушна майка си и да хапна от хубавите неща, които готви с много любов!
Как реагираха близките ти, околните, коментарите Близките е нормално да се зарадват. Майка ми искаше да си останем в Испания. На нея също и хареса там. Винаги ми е казвала да бъда патриот на планета Земя, а не на държава, в която нямам право да намеря своето АЗ. Никога не съм се интересувала от коментарите на познати. Всеки можа да говори каквото си иска. Те не са аз и аз не съм тях!
Как се чувствам сега, кое ми липсва В България съм. Понякога се чувствам много тъжна. Не ми харесва тук. Единственото, което ме кара да се усмихна са семейството и близките ми. Не е малко, но все пак ми е трудно. Липсва ми Испания. Моята Испания! Знам и вярвам, че скоро пак ще съм при нея. И дано този път завинаги.
Там или тук? Определено там – Испания! Тук не! Обичам България. Прекрасна страна. Благословена с красота, но хората в нея ме карат да тръгна нанякъде и без куфарите си. Искам да живея там, където се чувствам щастлива! Много ли искам? Мисля, че всеки нормален човек би го искал за себе си. Никога няма забравя откъде съм тръгнала…То е част от мен, от живота ми. Не бих налагала мнението и на детето си къде е по-добре да живее. Ще й помагам и подкрепям винаги, но нека сама избере своят път и реализация.
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
"Не ми харесва тук. Единственото, което ме кара да се усмихна са семейството и близките ми. Не е малко, но все пак ми е трудно."
Много силно изказване. Май се получава така с всички, които сме се върнали по една или друга причина. Тук сме само и единствено, заради близките и семейството.
Поздрави на Магдалена (Санчес:))