*Всички селектирани артикули от сета, без обувките, можете да намерите в www.kidblok.com
1. Индиански шал – 6 лв.
2. H&M рокля, 6-9 мес/ 74 см – 8 лв.
3. PDL пола, 2 год – 11 лв
4. Stella McCartney kids ботуши
5. Риза каре, 2-3 год. – 12 лв.
6. Каубойски колан – 10 лв
7. Дънки, 2 год/ 92 см – 14 лв.
Как да си направим хвърчило?
Източник: http://talkcraftytome.com/2010/08/09/how-to-build-a-kite-tutorial/
Необходими материали:
• 2 дървени дюбела (единият около 1/4 по-малък)
• лист хартия или плат
• тиксо
• конец, канап, корда
• макетен нож
• линия
• молив, химикалка или маркер
• ножица
• лента за панделки
*за списание „Идеален дом“ – м.май
Пилешко Миланезе с лимонов сос с прясна мащерка
Продукти за соса:
· 6 с.л студено безсолно масло
· 2 средно големи глави лук шалот
· 1 ч.ч. готварска сметана от животински произход
· 1 ч.ч сухо бяло вино
· 1 ч.ч натурален пилешки бульон
· 2 с.л. ситно нарязана прясна мащерка
· 2 с.л.прясно изцеден лимонов сок
· Прясно смлян бял и черен пипер
· Сол на вкус
Начин на приготвяне:
· В средно дълбок тиган разтопете 1 с.л от маслото.
· Добавете ситно нарязания лук и оставете на среден огън докато омекне и стане прозрачен.
· Добавете сметаната, бульона и виното и щом заври, намалете огъня. Оставете да къкри докато част от течността се изпари, за около 20 минути.
· Отстранете от огъня и добавете постепенно останалото масло.
· Прибавете мащерката, лимоновия сок и пипера. Посолете на вкус.
· В средно дълбок тиган разтопете 1 с.л от маслото.
· Добавете ситно нарязания лук и оставете на среден огън докато омекне и стане прозрачен.
· Добавете сметаната, бульона и виното и щом заври, намалете огъня. Оставете да къкри докато част от течността се изпари, за около 20 минути.
· Отстранете от огъня и добавете постепенно останалото масло.
· Прибавете мащерката, лимоновия сок и пипера. Посолете на вкус.
Продукти за пилешкото:
- 1 ½ ч.ч галета
- ¼ ч.ч настърган Пармезан
- Фино настърганата кора на 1 лимон
- 1 ½ ч.л. суха машерка
- 2 големи яйца
- 8 бр. пилешки пържоли (от гърди)
- Зехтин за пържене
- Прясно смлян черен пипер
- ¼ ч.ч ситно нарязан магданоз
Начин на приготвяне:
· В купа смесете галетата, пармезана и лимоновата кора.
· В друг съд разбийте яйцата.
· Втрийте сол на вкус и черен пипер в месото.
· Потопете всяко парче месо в разбитите яйца, отцеждайки излишната течност. След това ги оваляйте в сместа с галета.
· Изпържете на средно силен огън от двете страни, за около 2 минути.
· Извадете ги върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
· В друг съд разбийте яйцата.
· Втрийте сол на вкус и черен пипер в месото.
· Потопете всяко парче месо в разбитите яйца, отцеждайки излишната течност. След това ги оваляйте в сместа с галета.
· Изпържете на средно силен огън от двете страни, за около 2 минути.
· Извадете ги върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
Подредете котлетите в индивидуалнни чинии или общ съд, поръсете ги с нарязан пресен магданоз или мащерка и гарнирайте с малка купичка сос.
Зелена салата с цветни зеленчуци и италиански винегрет
Необходими подукти за винегрета:
- 1/4 ч.ч зехтин екстра върджин
- 3 с.л. бял оцет
- 1 пасирана скилидка чесън
- 1 с.л. ситно нарязан магданоз
- 1 с.л сух риган
- Сол, пипер
· Микс от зелени салати (лоло росо, рукола, маруля, фризе)
200 г разноцветни домати – тъмно лилави, червени, жълти, оранжеви, според сезона и наличносттa.
· Цветна камба – червена, оранжева, жълта
Начин на приготвяне:
· В купа смесвате продуктите за дресинга и бъркате докато сместа се хомогенизира.
· Накъсвате зелените салати, нярязвате доматите и чушката на резени и заливате с дресинга.
· В купа смесвате продуктите за дресинга и бъркате докато сместа се хомогенизира.
· Накъсвате зелените салати, нярязвате доматите и чушката на резени и заливате с дресинга.
Много харесвам хора, които имат чувство за детайла, цветовете, формите и чрез тях рисуват настроения. Хора, които се движат – и в пространството, и в себе си. Затова поканих Ана. Тя е автор на Trop de Sucre, един от тези ненатрапчиво споделящи блогове с прекрасни снимки, които не търсят агресивно читатели, не раздават награди, не правят анкети, не налагат вкусове, не претендират излишно, а просто изливат емоции. Всяка публикация там е истинско удоволствие, гостуването на Ана в LaMartinia също.
Trop de sucre е на адрес: http://anaslavova.blogspot.com/
Хората често избират да пътуват. Да почиват. Да се променят. Да се преселват. За кратко. Задълго. Завинаги. Да остават. Да забравят от къде са дошли. Да се завръщат където принадлежат. И да тежат… Аз сега тежа някъде навън. Избрала съм да пътувам и да живея надалеч.
Често си противореча в своя избор и се радвам на възможността, на това, което виждам, срещам и вкусвам. Говоря на чужди езици, сънувам, готвя за двама. Близо сам до далечни земи. До тези, за които дядо ми разказваше във времето, когато е бил моряк. Планувам как стигам до тях по-бързо отколкото мога физически да го осъществя. Ям малини през цялата година…
В други дни тъгувам за местата, които познавам. Търся заместители и подобрители на това, което съм оставила. И чакам цяла година за ягодите през май. Различно сладки са само тогава.
Искам да съм сред хора, но не понасям тълпи. Имам нужда от пространство и време за местата, които посещавам. Да почувствам как моментно са само за мен, в тон с моето щастие или носталгия. Мое е времето “преди и след сезона”.
На прага на лятото съм разнежена и развълнувана от един ден на остров в Атлантическия океан. Разхвърляни мисли и пясък в обувките. Това са остатъците от една неделя, през която беше рано за плаж, а аз твърде нетърпелива да се докосвам до земята и да събирам спомени…
Припомних си колко е хубаво да пътуваш и да се радваш с пълна и лека душа на всичко,което ти се случва.
Бях почти като на 10. И почти като у дома. Израснала сам на морето и нищо не е в състояние да ме държи далеч. Без него тъгувам…
Опитах комбинация от диня, манго и рукола – нова любима салата за това лято!
Разбрах, че мога да ям само океанска храна. Като дете не понасях. Как вкусовете се променят..
Не видях сергии, хвърчащи найлонови торбички и гръмогласни търговци. Натъжих се от това. Прииска ми се и ние да грижехме така за пространствата.
Единодушно развихме непоносимост към асансьори и си обещахме да живем в голяма и просторна вила.
Редувахме гледки с аромати, вкусове и настроения. Нетърпеливи, вятър, слънце, кафе и ванилия, истерично подскачане, камъни, корморани, солено, рачешко, синьо-зелено, райета, изгубени, сърдити, малък залив, стари лодки, все пак ме обича, авокадо в гуакамоле, пристрастени!
И се убеждавам, че когато пътуваме емоциите са по-силни, мечтите по-постижими, а животът някак по-сладък…
* за списание „ЕВА“ – месец юни
Ако през уикенда не сте успяли да организирате пътуване или осъзната почивка, винаги имате вариант да го направите и в последния момент. Наблизо, с малко средства, много въображение, приятни емоции и удоволствие за сетивата. Пикникът е малко позабравен, леко пренебрегнат и ненужно потънал в прах. Извадете ратановата кошница, куфара с красива закопчалка, карираната покривка и пачуърк одеялото, определете маршрут и крайна цел, купете нещо вкусно от любима пекарна или сладкарница и се отдайте на удоволствието. Без готвене, дълги подготовки, досадни резервации, банкови преводи и строго планиране на графика. Подберете ароматно вино според сезона, изцедете плодов сок, сипете ухаещо кафе и превърнете парка в непозната дестинация. Любими предмети, обичана книга, игри, фотоапарат, музикална кутия или ефирен шал могат да ви правят успешно компания в това импровизирано приключение. Хубавото време е препоръчително, а скъпите спомени гарантирани. Пикникът триумфално се завръща!
Със сигурност си спомнят гостуването на KidsBlok преди време тук. От дума на дума със създателката му Боги решихме да заформим нещо като рубрика, в която да се представят комбинации от дрехи и аксесоари, очевидно детски, но като вдъхновение биха могли да послужат и за гардероба на големите. Подборът и снимките са нейно дело.
Във всяко издание на рубриката ще има и „Направи си сам“ идея, в изработването на която да участва цялото семейство.
Надяваме се да бъде интересно и полезно!
Снимки и колажи: KidsBlok
1. дънкова риза 2-3 год, 14 лв.
2. риза 2-3 год, 12 лв.
3. потник 6-7 год, 10 лв.
4. дънки 4-5 год, 24 лв.
5. Блуза 2 год/ 92 см, 12 лв.
6. панталони 2-3 год/ 98 см, 14 лв.
7. клин 2-3 год 12 лв
8. Шал 10 лв.
9.Колан 12 лв
Обувки: Zara Kids
Всички дрехи и аксесоари ( с изключение на обувките) можете да откриете в http://www.kidsblok.com/)
Направи си сам шапки от картон – шаблони за изрязване: http://www.marthastewart.com/how-to/paper-pilgrim-hat
{източник}
{източник}
Една от първите публикации в този блог преди около 2 години беше за виното. Така чистосърдечно, лаишки, от моята гледна точка – на семпъл консуматор. Оттогава насам нямам особен напредък. Не в количеството консумирано вино, а в познанията. Продължавам да опитвам, да бърча нос или да повдигам вежди в знак на одобрение, без да знам защо. И цъкам възхитено с език когато някой ми обясни причината.
Яна може да ви разказва много увлекателно за виното, може и да ви посече с няколко изречения, в случай, че се опитвате да блеснете със знания по темата без да ги имате. За нея виното е кауза и признавам, че ако бях на нейно място, досега многократно да съм се отказала. Защото тук тази кауза става наистина сложна – всички сме ценители и всички умираме да го покажем. Отдавна я бях поканила да гостува, случва се днес и заради едно предстоящо събитие, на което смятам да се замая до придобиване на австрийски акцент.
За Яна можете да научите повече на няколко места:
Уважавам хора, които се занимават с много дейности – няма шанс да станат скучни за събеседниците си.
Конфуций казва: „Избери работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден повече”. Макар и напоследък хич да не се чувствам неработеща, а точно обратното – заровена в стрес и хаос – и единствено любовта към работата ми помага да продължавам в същата посока и със същото темпо. Не че търся съчувствие или потупване по рамото, всеки в България, който работи здраво изпитва същото, просто при мен е малко по-различно, защото субективният фактор в моята работа е много съществен.
Какво работя си остава трудно за обяснение в България дори и след повече от десет години. Работя вино, в смисъла на всичко, свързано с него без самото му правене: дегустирам го, пиша, обучавам и преподавам за него. След 19.00 часа даже го пия и всеки ден съм благодарна на житейската случайност, която ме отпрати към него. Не знам коя точно беше тя, може би някой ден ще разбера. Ако не беше толкова смешно и не ме караше да се чувствам съвсем не на място, на визитната си картичка щях да напиша академичната титла, която си заслужих с много пот и взиране в учебниците по време на няколкогодишния ми престой в Австрия – „винен академик” (би могло да бъде приравнено на MBA Wine Marketing). Понеже според ме е, се наричам „винен консултант и журналист”.
Защо е сложна работата с моята работа? След връщането си в България с голяма изненада установих, че може би съм направила не особено удачен избор на професия, защото у нас всеки втори „работи” вино: разбира от него повече откогото и да било, а много често и прави вино, разбира се най-доброто в страната. Аз обаче съм упорито момиче и започнах постепенно да нося малки камъчета в основата на пирамидата: стартирах онлайн енциклопедията за вино Vinoto.com; присъединих се към тогавашния екип на „Бакхус” (днес всички ние сме Divino.bg), които имаха големината да посрещнат един абсолютно непознат човек, който отиде да им се представи и им обясни колко много обича вино; започнах вноса на австрийски и френски вина, които две години подред пиехме аз и приятелите ми, но след това публиката разбра какво може да получи от мен като търговец и ме откри за себе си; започнах да въртя в главата си идеята за Българска Винена Академия.
Десет години по-късно всичко планирано е започнато и е в различна фаза на осъществяване, но твърдо може да се каже, че функционира икономически. Даже скочих и в един друг проект, който на пръв поглед, но само на пръв, изглежда по-различен останалите: ресторантите „СкараБар”.
Проектът, който лежи на сърцето ми със страшна сила е този, в който успях да покажа как могат да се правят търговски събития, които едновременно с това не са търговски.
Ще обясня: става въпрос за ежегодната Голяма Австрийска Дегустация, която аз и още една фирма-вносител на австрийски вина провеждаме от 2008 година насам. Това е целодневно събитие, на което двете фирми разливат всички вина от своето порфолио и на което са поканени абсолютно всички, които работят с или обичат вино, които познават или още по-добре – не познават австрийското вино. Избите са около 12, а вината – между 42 и 50, като поне 40% от тях имат доста високи оценки от световно признати експерти. Има вход от 12 лева, който е символичен и служи главно за да държи местните пияници настрана. Това става и ясно от дегустационния списък на вината, на който има и цени – една проста сметка показва, че в края на деня по-издръжливите са опитали вина за около 1000 лева.
Фактът, че двете фирми, иначе конкуренти в ежедневието, се обединяват един път в годината с цел промотиране на австрийската винена култура, впечатли доста австрийската държава и те застанаха зад нашето събитие, подкрепяйки го финансово всяка година. Не продаваме вина на място, но с годините вкусът и високото качество на австрийските вина стигнаха до все повече хора, а оборотът ни, макар и смешно, се качи.
Ние не правим събитието заради качването на обороти обаче – австрийското вино е нишов продукт и там те никога няма да бъдат високи – а заради тънкото гласче, което упорито звучи в главите ни и ни казва, че българите заслужават да опитат тези гъзарски вина. Само кажете в някой бар в Манхатън one gruner please (произнасяно груунер) и на бармана му светват очите и започва да обяснява, че това е really big thing. Става въпрос за местният бял австрийски сорт грюнер велтлинер (gruener veltliner), от който ще има доста на ГАТ 2012.
Или пък го правим, защото сме австрийски възпитаници, на които от ден първи в училище им се обяснява колко важно е обединяването за правилната кауза и колко безсмислено е постоянното дърпане на чергата към себе си. Натрапващите се асоциации с нашата мила родина, смятам да оставим некоментирани този път.
Когато обсъждахме за какво ще „говорим”, ти ме помоли да напиша нещо и за винената култура и пазар. Както с всяка култура у нас, така и нещата с винената не са цвете за мирисане и са дълга и драматична тема, но има няколко неща, които със сигурност мога да твърдя за ситуацията у нас към настоящия момент:
– за последните десет години пазарът и културата на виното направиха няколко великански стъпки напред. През 2002 година, когато работех в единствения вино бар в София имаше не повече от пет на брой вносни вина, които да предлагам. Днес те са хиляди и много от тях са впечатляващи и с наистина високо качество. Българските вина, за съжаление, чертаят крива като на сеизмографите от 22.05.2012г. и продължават да ме изумяват с непостоянното си качество. Появят се интересни изби на отдадени на каузата хора, бг-вина печелят международни отличия, за които не сме можели и да мечтаем преди години и успоредно с това на пазара излизат вина, които стилистично, технологично, духовно и емоционално ако щете са от началото на миналия век.
– въпреки безспорния напредък, сравненaс почти всички винопроизвеждащи и винопотребяващи страни по света, България остава с много ниско ниво на винено потребление и даже още по-ниско на винена култура. За сравнение: ако във Франция се пият средно по 45 литра вино на година на глава от населението, а в Италия – 42, то в България те са само 11. Гордите потомци на траките, нали така беше?
За формирането на винената култура са отговорни многобройни фактори и наличието на добро производство и внос е само един от тях. Адски важни са също така винените и деликатесни магазини, ресторантите с техните винени листи, винени чаши и що-годе грамотен персонал, адекватната и грамотна винена преса и не на последно място – нашето лично желание да се образоваме и да научим нещо ново. Боя се обаче, че на това пречи типично българската неспособност да млъкнем за секунда и да послушаме.
ГАТ 2012 е на 07 юни от 12.00 до 20.00 часа във вино бар „Вестибюл”на ул. Бузлуджа 31 в София.
Вход: 12 лева, на предварителна продажба – 10 лв. – ето тук: http://www.vintageclub.bg/sybitiia/degustacii/grand-austrian-tasting-2012.html
Всякакво инфо за ГАТ тук – https://www.facebook.com/grandaustriantasting
Тазгодишното издание на Sofia Design Week ще бъде пълно с наистина интригуващи лектори, част от които съм планирала да посетя. Raw – Edges Design Studio са едни от тях. Млада израелска двойка, работещи в Лондон. Иновативни, цветни и адски разчупени. Спомням си ги още от онзи жълтозелен шкаф, който стоеше на челно място в „Склада“ миналата година. Личи, че работят с вдъхновение, размах и хъс, затова ще ми бъде интересно да ги видя на живо. Не бих имала и нищо против да се разхождам върху разноцветен паркет в преливащи нюанси като този в магазина на Стела Макартни в Милано, също тяхно дело.
ISTORIA е един нов проект, който стартира днес. Заедно с група ентусиасти се заехме да снимаме портрети на познати и непознати на територията на България. Не сме измислили топлата вода, нито сме свръхоригинални, има стотици подобни проекти (Humans of New York, 100 Strangers, др), но това е наша версия, с нашия поглед, по нашия начин.
Няколко подробности за ISTORIA:
– ISTORIA не е блог за улична мода, снимаме независимо от облеклото и стила, хора, които ни впечатляват и/или ни провокират
– в ISTORIA участват над 10 автори – снимащи професионално или като хоби, всеки със своя стил и гледна точка, без претенции за високо изкуство и уникалност
– хората, снимани за ISTORIA, са дали предварително и изрично съгласие портретите им да бъдат публикувани
– кадрите в публикация ще са по един (или два в диптих)
– в сайта умишлено няма коментари, за да не се пораждат излишни дискусии
– нямаме желание да анализираме, осъждаме, осмиваме, класифицираме, а просто да запечатваме истории в образи
До следващата ISTORIA!
ISTORIA засега можете да следите на адрес: http://istoriabg.blogspot.com/
