Дете на 80-те, израствайки в малкия провинциален град Габрово (българският Манчестър – върл противник на клуба, между другото), всичките ми спомени са свързани с Водиците – китно село, седнало в полите на Стара планина между Етъра и Соколския манастир.
Водиците е началото на историята за моята любов към цветята, растенията, дивата природа. Дядо ми, завършил земеделското училище в Трявна през 30-те, смело бих могла да кажа, че е основоположникът на ГМО в еко стил. Заедно облагородявахме диви ябълки, сливи, череши, мушмули, вишни и често правеше кръстоски с по два три сорта плод на едно дърво.
Баба ми пък имаше тази естетика, подреденост и изтънченост, която правеше всичко необяснимо красиво – от градината с всички сезонни цветя, кокичета, лалета, зюмбюли, рози, хризантеми, мушката, до малката ваза със свеж букет от диви цветя, която стоеше до телефона.
Та всеки ден извън класната стая беше сред природата, в една съвършена екосистема с всичките цветове, аромати и форми. Риган, липа, шипки, жълт кантарион, равнец, диви гъби, орехи, лешници – списъкът няма край.
Животът, разбира се, както обичам да казвам, е това, което ни се случва, докато си правим други планове. По-скоро със скоростта на светлината, отколкото яхнали магарето на Санчо Панса, последните 20+ години (по-голямата част от живота ми) отлетяха в зелена Англия.
Последните 5-6 години се отдадох на малките неща, които ми доставят радост и удовлетворение – иначе казано моят вид терапия/медитация. И, разбира се, растенията и градината са на първо място. Повечето от информацията и вдъхновението събирам от списания, за които имам месечен абонамент – това са Elle decor, Country Living, House and Garden, World of Interiors.
Малко старомодно може да прозвучи, но за мен няма нищо по ценно от хартиения формат – прелиствам издания отпреди години и винаги откривам нещо ново и интересно.
Истински благодарна съм, че работата ми е свързана със строителни проекти, архитектура, вътрешен и външен дизайн и озеленяване. Често обаче се сблъсквам с информация, която невинаги е с положителен ефект – най вече за джоба.
За градините, както и всичката зеленина вкъщи полагам грижи и внимание почти само аз. Без особено планиране на тематиката за последните няколко години, бих нарекла градината си „Дива природа в големия град“. От цветовете сякаш преобладават тези в лилавата гама – теменужки, сини камбанки, лавандула, циклами, разбира се, и диворастящият ъгъл. Ах, имам и подправки, но иска повече работа по темата. Идеята ми беше да засадя цъфтящи, които да хранят пчелите, по храстите се крият синигери, косове и други малки птички – а, да не забравя и семейство катерици, за които събирам жълъди и ги храня с орехи.
Истината е, че с годините все повече и повече ми липсва допирът с природата, усещането за спокойствие, хармония и чистота, и така си го набавя. От дядо ми останаха познанията и ентусиазмът в експериментирането с храсти, растения и луковици. От баба ми – нуждата да имам растения и цветя, във вазата на масата или в градината. Имам си и сезонни обиколки покрай комшийски градини, с идеята да откъсна нещо красиво за моята ваза.
В свят, в който можем да имаме всичко, нека имаме повече уважение към себе си и природата.
https://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2021/05/Valeria-Dushkova_cover-scaled.jpg
1707
2560
LAMARTINIA
https://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2020/12/logo_.png
LAMARTINIA2021-05-14 10:14:032021-05-14 10:14:21ГРИЖА: ВАЛЕРИЯ „Непрестанно се движа. Обичам промяната, устрема, хората, близки до моето светоусещане.“
