През изминалата година на много от нас се наложи да излязат от зоната си на комфорт, да пречупят през чужда призма собствените си опорни точки и да се обърнат към себе си.
Сега, в утрото на новата 2021, докато не сме потънали все още в ритъма на забързаното ежедневие, нека помислим как да станем по-добри и духовни. В смисъл, как да надградим постигнатото и да бъдем успешни, като същевременно запазим детето в себе си. Моите пет стотинки по темата, надявам се да ви харесат:
Да се вгледаме в малките неща, които ни заобикалят. Усмивката на дете, намръщената жена зад щанда, идиота, който ни е запушил гаража – всички те идват да ни кажат нещо, нека се вслушаме в гласа на Вселената и да последваме вътрешното си усещане.
Да бъдем себе си. Не знам какво точно означава това, но всички го повтарят и може би ще е полезно, затова го оставям тук.
Отново да излезем от зоната си на комфорт. Всъщност бяхме вече извън нея, но трябва по-често да влизаме и излизаме, за да не губим форма и да поддържаме здравословен и активен начин на живот. Трябва да се внимава, излизайки от нашата, да не влезем в нечия друга и да омешаме зоните, че не е ясно кой ще е в комфорт, кой не. Последвайте ме за още съвети по темата.
Да бъдем по-добра версия на себе си. Ако смятате, че вече сте стигнали топа на версиите си, преминете нататък, не е толкова важно и без това.
Да бъдем уникални. Ние сме си, в крайна сметка, но все пак трябва да работим над тази уникалност, да ъпгрейдваме и ъпдейтваме, да се обръщаме към вътрешното си Аз, да викаме детето в нас, да бъдем различни. Безценно, нали?
Да бъдем модерни градски хора. Дори и да живеем на село, модерната градска модерност и работата в млад динамичен екип, с атрактивно заплащане, в постоянно развиваща се компания и забързан градски делник е въпрос на престиж. Да имаме приоритети, цели и амбициозни очаквания за шеметна кариера и високи технологични резултати.
София да ни е Лондон/Ню Йорк/Париж. Независимо къде сме, нещо да ни е непременно нещо друго. Случаенос? Не мисла. Ше си сипа. Сипвам си. Наздраве.
Да влезем в обувките на другия. Само на мен ли ми се струва, че не можем? За един прЕател питам.
Да бъдем смирени. Никой не е, но всички го повтарят. Един мираж на съвремието.
Да поддържаме баланса работа-личен живот. Никой все още не ни е обяснил как става това, но не пречи да го залагаме в таргетите за тази година.
Да обичаме себе си. Вглеждайки се навътре, откриваме толкова много уникални неща, нека се опрем на тях и да ценим това, което имаме, дори да не е нищо особено.
Да имаме време за себе си. Минавам само да кажа, че е трудно в забързаното ежедневие, но модерните градски хора се грижат за себе си, така че трудно, лесно, в списъка с must have е.
Адмирации и респект за всички вас, които дочетохте това сега, в утрото на годината, в ранния следобед на зимата, в изгрева на първото тримесечие, в предястието на пролетта, в предучилищната на десетилетието, в челото на петилетката. Нека бъдем добри и да съхраним истинските неща, дано съм ви усмихнала. Лека вечер и благодаря за вниманието.
*на снимката: модерна градска среда от селски тип
Мирослава Илиева