Има обаче неща, които биха ме отказали да следя определен блог. С уговорката, че по-долу става дума за лични такива, не професионални, нито свързани пряко с конкретен бизнес или принадлежащи към основни сайтове т.н :
– с откровени и самоцелни реклами на продукти – едно е да споделиш личен опит или да препоръчаш нещо изпитано, друго е в около 10 блога заедно с твоя едновременно да излязат призиви „Купи(х) си еди какво си“. Разклаща доверието ми моментално.
– игри и томболи – така вметнати между другото от типа „Остави коментар и ме харесай, ако още не си“. Не ме отказва да чета, но ми прави кофти впечатление.
– отчаяното търсене на идентичност чрез въпроса „Какво искате да видите в блога?“ – щом авторът търси съдържанието по заявка, някак нещо не върви.
– сайтове, маскирани като лични блогове – тази форма на заблуда ме кара да се изприщвам
– блогове, които говорят на имплицитния си читател на „ти“ – звучи ми сектантско и престорено: Какво ще вечеряш? Искаш ли кафе? Имаш ли нужда от приятел? – брррр.
– груби правописни грешки – дори особено мъдрото съдържание олеква моментално. Старая се да се абстрахирам, но често не успявам.
– откровена напрегнатост у автора около поддържането на блог – блоговете са доброволни и по желание, не виждам смисъл от неприятни емоции около процеса
– английски вариант на текста преди българския или тоталната липса на български текст (автор – БГ, аудотория – предимно БГ) – някак ненужно ми се струва, а и изчезва всякаква спонтанност.
– модни блогове с лоши снимки – извинявам се, но е важно.
– лични блогове, които постоянно намесват работни ангажименти – малко ме объркват.
Нямам претенция за изчерпателност, но ще спомена блогове, които много харесвам и редовно следя – свежи, не се взимат на сериозно, приятни за четене и гледане, полезни, предизвикващи мисъл и емоция, удовлетворяващи очите и съзнанието. Не съм ги степенувала, изброени са хаотично:
* ONE 2 TEN BLOG – Иво значително разшири темите и рубриките, подобри качеството на снимките, лансира модна колекция. Блогът се развива и го следя с удоволствие.
* Шарена сол – Вероника разказва много непринудено за свои любими неща, сред които пътувания, здравословно хранене, спорт.
* Дневниците на Бени – много харесвам този блог, кара ме да мисля и чувствам.
* Trop de sucre – визуално омайващ и нежен
* Easy fashion in Paris – чудесен Фред и чудесни парижки улици
* The cherry blossom girl – един от първите лични модни блогове, които започнах да следя. Харесвам историите и ролите, в които влиза авторката, придружени с музика и красиви снимки.
Ха, ето ме и мен тук 🙂
Радвам се, че съм попаднала в тази класация. Взаимно е:)
И за всичко, което си споделила си много права – блогът не трябва да бъде самоцел, нещата трябва да се случват бавно и полека, с желание и без излишен напън.
В противен случай всичко е изкуствено и насила, а никой не пише есета или създава книги "само защото трябва" или "някой му е казал".
Напротив, голям процент хора пишат, рисуват, снимат и т.н. по поръчка и нерядко резултатът се класифицира като шедьовър или поне много добър.
Както не мога да си спомня откъде купих любимата си рокля, така не си спомням как попаднах на твоя блог, но той от онези, които изчетох "на един дъх". Нещо ми липсваше в lifestyle списанията и го намерих в блогове като твоя. Продължавам да те чета с удоволствие! (Линкът към Dishfunctional Designs по погрешка е същият като към Design Sponge – също мои любими местенца)
Винаги се възхищавам на факта , че след всяко "защото" можеш да цитираш поне десет причини.
Поласкана съм и трогната. Аз съм от тези, на които подобни неща променят деня. Благодаря!
А за останалото – уви, напоследък съм на тема "блогове, които ВЕЧЕ не следя". Но пък има други, които компенсират – вдъхновяват, разсмиват, обогатяват.
Хубава колекция, и хубави критерии за харесване. Особено този за говоренето на ти 🙂 Е разпознах се в един – правописните грешки!
Здравей, La Martinia! Аз харесвам много твоя блог! Любимите ми блогове са на първо място с хубави, качествени снимки. Права си, че това е важно. Това ме спираше да си направя блог и сега като те чета ми става някак тъжно…