Скоро Яна публикува кратък списък с някои дразнещи неща във ФБ.
Вдъхнових се да събера най-досадните за мен сюжети за снимки. Всеки се е подхлъзвал (включително и аз) в момент на умопомрачение да прави подобни. Ако не си ги публикувал никъде, все едно не съществуват, това е по подразбиране. С нетърпение очаквам ФБ да измисли някакъв начин за филтриране. Едва ли.
– снимка на бира/мента/коктейл на плажа – пясъкът е прекрасен рефлектор и всичко става много фотогенично на секундата. Заради тези снимки ФБ трябва да включат „eye-rolling button“.
– селфита – селфитата са чудесни повишители на самочувствие, един филтър и изчезват косми, бръчки, петна. Винаги си от красивия си профил и гледаш небрежно, сякаш не знаеш, че те снима лявата ти ръка. Слава Богу телефонът ми има кофти камера, която почти никога не използвам.
– снимка на кафе/чай – изключително досаден сюжет, експлоатиран непрекъснато. Капучиното винаги е със сърце в пяната, чашата винаги е порцеланова, наоколо има сладки, кроасан, лаптоп/таблет/смартфон, книги и разбира се цвете във ваза.
– снимки на елхи/тикви/яйца/козунаци/плюшени мечета – по празниците става страшно, надпреварата е безмилостна.
– лошо направени снимки на храна – без фокус, в странни цветове и неясна консистенция, мистерия е идеята на тези кадри.
– голи деца на плажа – независимо от възрастта на детето, някаква хигиена в този тип кадри е задължителна.
– снимка на куфари – преди тръгване, на летището, в хотела, обикновено с надпис „Време е“, „Отново на път“ или някоя песен с *път“ в заглавието. Интересно.
– снимки пред забележителности – с пръст върху пирамидите, с айфеловата кула върху длан, списъкът е безкраен и о, безкрайно досаден.
– снимки на закуски в хотел – с таг от мястото, естествено. От най-върлите почитатели на хотелските закуски съм, но при мен гладът винаги изпреварва фотографския хъс.
– снимки с характерното за модните блогъри изражение – нацупено, сърдито, намръщено или пък крайно замечтано, меланхолично, поетично, отнесено. Една усмивка би свършила доста по-добра работа.
– снимки в огледалото с голям черен фотоапарат закриващ едното око/снимки с телефон в огледало на тоалетна – тук отново се питам – защо?!
Със сигурност бихте могли да продължите списъка.
Много точно казано! Селфитата и обядите/вечерите са ми любими.Относно снимките пред забележителности – ако не са клиширани (не включват бутане на кулата в Пиза),пак ли попадат в редиците на досадните класически фото сюжети?
П.С. Погрешно публикувах коментара под друга публикация, за което се извинявам.
Към снимките от кафетерии, снимките на Старбъкс чашата и прочее бих добавила и снимките от "хитови" заведения, придружени със задължително тагване, да се знае къде е героят. Както и онези снимки, които в почти всяка дискотека/ клуб правят за Фейсбук страниците си – сещате се, леко пипнати са, с логото на даденото заведение.
Ох, викам си : ей сега Мари ме изтипоса и мен сред досадните фото-композиции, ама си отдъхнах , като прочетох до края :)) Нямам селфита, нямам и такъв с едно око, а другото зад камера, другите изброени-също не са в "портфолиото " ми :)) …Май само козунаците съм си снимала, като си купих машината за хляб, но тогава го нямаше още ФБ 🙂
Povecheto hora ne sa fotografi i iskat tochno tova- spomen ot Paris s kula v racete. Az ne razbiram koe mu e loshoto, chovek da snima kakvoto mu haresva v momenta. Imal impuls, snimal se, tagnal se…, ako tova go e nakaralo da se chuvstva dobre pone za 5 minuti- chudesno!
Sazaliavam za latinicata!
То не остана какво да снимаме! 🙂