Най-ценната му функция за мен винаги е била следенето на събития и страници, удобен ми е като подредба и възможности. Филтрирала съм всичко, което не ми е интересно, за сметка на наистина важната информация. Месинджърът е второто най-използвано нещо – бърз и безплатен начин за комуникация, не обичам дълги разговори по телефон, предпочитам писмени форми.
Как обаче стои въпросът с личните контакти?
Хората, с които си близък и виждаш ежедневно
Фейсбук контактът с тях едва ли е от някакво значение при положение, че се виждате всеки ден, говорите в реална обстановка, споделяте важни и незначителни неща, планове, намерения, идеи. Не съм от онези, които тагват партньорите си и пишат по стените им колко ги обичат, смятам го за ненужна показност, правила може би 3-4 пъти за почти 10 години. Неестествено ми се струва също децата ми да пишат под мои снимки „Мамо, много си хубава.“ (поне подобни съм срещала). Изобщо, това виртуализиране на най-близкия кръг от хора ми е сюрреалистично и леко creepy.
Хората, с които сте били близки някога
Гаджета, работодатели, колеги, съученици – всички с общото бивши. Наистина ли имаме нужда от това мъже, с които сме се напивали безпаметно и сме правили неприлични неща в малките часове, да коментират снимки на децата ни или да правят комплименти под профилните ни снимки? Едва ли. Хора, с които вече нищо не ви свързва, нямате общи интереси и допирни точки, но си ги държите за всеки случай, а и не ви е удобно да изтриете.
Настоящи колеги и шефове
Хич не обичам да смесвам лични и служебни взаимоотношения. Нито държа да виждам бебето на шефа си, нито да гледам на кое море колежката си пие бирата. Не ми е интересно и го считам за непрофесионално. Подобно изгубване на фокуса работа-личен живот често води до обърквания, усложнения и неприятни емоции.
Хора, които въобще не познавате
Тези, с които не сте се виждали никога на живо, но са познати/роднини/приятели на ваши познати, или сте се срещали виртуално по някакъв повод. Неудобно е да не приемете поканата им, но реално не са ви интересни. Често се случва да се разминете на улицата, без да се поздравите.
Хората, които вече не харесвате
Такива, с които си пасвате по някаква линия или сте изпитвали взаимни симпатии, но които изтрещяват в някаква посока, неприемлива за вас – хомофобия, расизъм, дискриминация по различни признаци или откровена простащина в чист вид. Този тип при мен подлежеше на директно изтриване без колебание.
Досадните контакти, които взимат участие в абсолютно всичко
Винаги коментиращите, буквално навсякъде. Хора, които обикновено няма какво да кажат, но се включват за спорта.
Роднините, които не виждате с години
Ако сте на хиляди километри е оправдано, но ако живеете в същия град е на ръба на циничното. С тези от тях, които виждате редовно ФБ връзката не е наложителна.
Тези, чиято активност не виждате
Хора, с които нямате никакво ФБ взаимодействие и в един момент заради алгоритмите изчезват от списъка ви с известия. За някои от тях сте забравили напълно, че фигурират сред контактите ви.
Воайорите
Онези ФБ потребители, които само наблюдават. Могат да скролват с часове, но никога и никъде не се включват – ФБ призраците.
Сезонните потребители
Тези, които се появяват само по време на лятната си ваканция. Разбира се, с морски снимки и статуси. Имат евентуална активност и около Коледа. Любими са ми.
Ласкателите
Обичам похвалите и добрата оценка, но чистото ласкателство ме притеснява и тормози.
Суперактивните
Тези, които се тагват отвсякъде, публикуват по един албум от всяка разходка в парка, споделят клипове, смешки, песни, чужди статуси – всичко, за което се сетите, многократно през деня. Те също дискретно биваха скривани.
Ценните
Разбира се, най-малобройни. Хората, които имат умерена активност, споделят ценно съдържание, красиви снимки, проверена информация. Обикновено тях следя по други канали или се виждаме относително често.
Хората, които не познавате добре, но са ви интересни и важни
Също броящи се на пръстите на ръцете. Хора, които познавате отскоро или бегло, но имате повече допирни моменти отколкото с някои стари приятели. С тях се търсим и засичаме и извън ФБ, така че не ги губя.
Хората, на които реално не им пука за вас
Независимо какъв тип контакти са, те са вглъбени в своите лични драми и изобщо не се интересуват от вас. Никога не се сещат да питате как сте, имате ли нужда от нещо, въпреки че вие го правите. Може да сте в най-скапания си период или в най-дълбоката тъга, те ви разказват за собствените проблеми или ви питат защо не ги каните на гости, за да се пооплакват. Този тип режа най-категорично.
В крайна сметка, теглейки чертата, реших, че най-добрият за мен вариант е просто да изтрия личния си профил, а за страниците, които администрирам да ползвам служебен. Направих го в наистина тежък за мен период и това ми подейства терапевтично, освобождаващо, донесе ми баланс и спокойствие, доколкото това изобщо е възможно напоследък.
Отново следя страници, които ме интересуват (новинарски, тематични, развлекателни, любими, вдъхновяващи, по работа), но не се товаря с ненужна информация, която натрупва шлака и досада. С хората, които считам за ценни и държим един на друг се виждаме или чуваме. Тези, които искат да ме открият или да попитат как съм, ще го направят на живо, в скайп, имейл, вайбър или друг комуникационен канал.
Получи се както с цигарите – просто някой изключи копчето и ми стана по-добре. Това е.
I az s udovolstvie bih go napravila,no ne sam sigurna kak ?
А сега как ще участваш в игрите, организирани от производителите на вафли, бисквити, козметични продукти…, само в социалната мрежа? ;)))
От 2011 година не използвам Фейсбук и дишам отлично. Всеки има право да реши. Не мога да преценя от сега какво ще се случи с моето дете след години, когато ще има "потребността" да участва в социалната мрежа. А дали ще ми се налага да я следя какво публикува там?
Напълно те подкрепям! Аз се "отлепих" преди година и половина и изобщо не съжалявам. Клюкарникът не си заслужава отделеното време 🙂
ХУбаво е човек да се замисля, да се пита дали наистина има нужда от механизирани навици като използване на Фейсбук. Преди години се случи така, че и аз като теб си направих равносметка и изтрих профила си. 2 години след това се върнах, но много внимателно, подбирайки хора и страници и винаги с едно наум.
Поради всички тези причини, изредени по-горе никога и не си направих Фейсбук профил. Доставя ми удоволствие, когато видя учудените физиономии на някои хора, като разберат този факт:))Така и не намерих причина да се включа. Понякога интуитивно усещам и избягвам нещата, които считам че не са за мен, независимо дали ще съм модерна или консервативна, напредничава или изоставала, дали ще се харесам някому и т.н. Така беше и с цигарите, които никога не опитах, и с алкохола, който не харесах, и с английския език, който не научих нарочно, само защото всички в един момент го правеха, така е с Фейсбук.
Не знам какво работиш, но имаш много аналитична мисъл, и въобще харесва ми начина ти на мислене:), и да – не съм от онези ласкателите, казвам го откровено.
Надявам се тежкия момент от живота ти да е зад гърба ти, да не остави следи и да продължиш щастлива и спокойна напред, каквото и да е било, дечицата ти имат нужда от една усмихната и здрава мама, която да им отдели от изгубеното време във Фейсбук. Поздрави!