По идея на Туристическия борд на Германия направихме примерен семеен летен маршрут според интересите и вкусовете на всеки от нас. Сглобихме го по райони, за да е достъпен и по-икономичен, няма как да обиколим цялата страна наведнъж. Децата пък нарисуваха картата, за да е съвсем като истинско.
Оригиналната сарма на Никола
Е, година след това се наканих. Малко се получиха грозноватички като онези Пинтерест смешки – как изглежда в оригинал и какво е излязло накрая, но не разполагах с всички продукти (кейл и листно цвекло), а и нямам виртуозните умения на Никола, не мога и да подредя така красиво чинията. От това обаче вкусовите достойнства не пострадаха и смея да твърдя, че успях да ги догодя почти като неговите. Естествено не с онези фини нюанси и шефски размах, но това е повече от нормално за любител като мен.
Рецептата е негова авторска и, разбира се, няма точни пропорции. Аз готвя така по принцип, така че не е нещо ново. Продуките могат да се видоизменят по ваш вкус и предпочитания, но уверявам ви, че тази комбинация е великолепна. За децата сосът беше доста екстравагантен, така че може би без, ако сервирате на по-малки.
И тук е мястото да вметна, че за първи път сос ми се получава толкова хомогенен, гладък и балансиран като вкус. Обикновено ги правя прекалено кисели, сладки, блудкави или интензивни, този стана бомба. Би подхождал перфектно на много неща – от телешко до десерти.
Естествено, че това не е рецепта за всеки ден, доста пипкава и трудоемка е, с много компоненти. Но за специален повод или празник от предстоящите е чудна. „Мамо, розови сарми?!“ – ме погледнаха вкъщи с леко недоверие и почуда.
Главното достойнство на рецептата е, че е със сезонни продукти, които в момента можете да намерите навсякъде, съчетава ароматите на есента и зимата и носи коледен дух и настроение. Не е сложна, въпреки че изглежда така, няма много какво да объркате, пробвайте смело. Пюретата можете да приложите и като гарнитура в други ястия, станаха чудесни.
Листата на червената зелка се накисват във: вода, червено вино, балсамов оцет, захар, сол, дафинов лист, бахар, кора и сок от портокал. Готвят се докато листата омекнат.
Плънка: булгур, дюля, кромид лук. Зеленчуците се нарязват на ситно и се задушава в тиган с малко мазнина. Добавят се джинджифил, сушени кайсии, магданоз, розмарин, сол, пипер, лют пипер и телешки бульон.
Тук използвах пресен розмарин, но вкусът му е доста остър, по-добре би се получило със сух. Телешки бульон нямах и го пропуснах.
Завиват се стегнати правоъгълни сарми (по-красиви са за поднасяне) и се готвят 30 мин. на 180 °C.
Сос греяно вино: В тиган се задушават глава шалот и 1 скилидка чесън. Добавя се захар, карамфил, канела, звездовиден анасон, стафиди, кора и сок от портокал, черен пипер, сол, бренди Metaxa и вино Пино Гриджо. Редуцира се, прецежда се и се монтира с масло.
Нямах бренди и го замених с малко уиски и Марсала. Виното ми не беше Пино Гриджо, а каберне.
Пюре от печена тиква: тиквата се изпича и пасира, добавя се индийско орехче, пресен джинджифил настърган на ситно и кора от портокал.
Пюре от печен чесън: чесънът се пече цял във фурна (с отрязано връхче, за да се изстиска по-лесно), завит в алуминиево фолио със сол и зехтин, на 120 градуса за час. След което се изстисква вече сготвената вътрешност и се смесва с малко прясно мляко, струйка зехтин и сол. Пасира се до гладко пюре.
Листно цвекло: задушава се леко в тиган с мляко зехтин, сол и кленов сироп.
Чипс от кейл: кейлът се накъсва на дребни парчета, поръсва се със зехтин и сол и се слага във фурна на 70 градуса до получаване на хрупкав чипс.
Тези два елемента ги пропуснах, добавих зелена салата и пресен розмарин за декорация, но вие можете да си направите оригиналните добавки за съвсем автентичен вид и вкус.
Вурст, сладко зеле и мачкани варени картофи, предполагам, поне на прима виста. Оказва се, обаче, че немската кухня е доста богата на рецепти, техники и компоненти във всеки един от регионите си. Разбира се, често присъстват типичните меса, кореноплодни, маринати, сосове и сладък привкус, но в крайна сметка всичко е въпрос на интерпретация, комбинации и въображение.
Германия всъщност е интересна посока за всеки, който харесва интригуващата храна и обича да опитва нови вкусове. На територията ѝ има над 300 ресторанта със звезди Мишлен, само по себе си красноречиво, че на тамошната кулинарната сцена се случват любопитни неща. Немската кухня не се изчерпва с къри вурст в картонена кутия и бира на Александерплац, или с вездесъщия Октоберфест, може много повече от това. Германия става все по-честа дестинация за любителите на хедонистични изживявания – от гурме локации, през традиционна регионална кухня, музикални фестивали с кулинарен акцент, винени форуми (13 винени района!), до рибени грил партита и тематични брънчове. *в сайта на Туристическия борд на Германия има актуална и подробна информация за всички събития до края на тази година и през цялата 2019.
В края на ноември с група съмишленици решихме да оборим всеобщото схващане, че немската храна е скучна и предколедно да отбележим темата. Поканихме един млад шеф, който готви с такава страст и желание, че може да запали буквално всеки за кулинарни геройства. Никола Крумов работи в добре познатия, легендарен дори, ресторант Chef`s. Роден е в Свищов и няма кулинарно образование, но толкова обича работата си, че всичко в кухнята му се отдава с впечатляваща лекота. Приема готвенето като изкуство, издига вкуса на пиадестал и може да се вихри часове, просто защото обожава това, което прави. Говорихме си на всякакви теми, свързани с храната – за тукашните заведения, ресторантьорския бизнес, продуктите, субпродуктите, претенциите, оползотворяването на остатъците и какво ли още не, но за това друг път, сега акцентът е Германия.
Поканихме Никола в една просторна домашна кухня и спретнахме заедно pop-up обяд за двама чревоугодници и ценители – Лучана и Любо. Може би сте ги виждали на някое от винените събития, защото освен хубавата храна, обожават и доброто вино. От пролет до есен пък можете да ги срещнете на някой тасоски плаж – постигнали са съвършенството с 3-4 месечен живот край брега. Но и за това друг път. Да се върнем към обяда. Събрахме се доста бохемска компания и, честно казано, няма нищо по-хубаво от група хора, които изпитват истинска наслада от вкуса, ароматите и цветовете в чинията. От нетърпението как ще се съчетаят подправките и отделните компоненти, и каква наслада ще донесат за небцето и душата.
Само споменахме на Никола темата и той се развихри, като включи типични и сезонни продукти на нов глас в следното wow меню:
Предястие: сарма от червено зеле с пълнеж от булгур, дюля, сушени кайсии, лук и телешки бульон. Винен сос с анасон, канела, черен пипер и портокалови кори. Сотирано в кленов сироп листно цвекло, пюре от печен чесън, пюре от тиква с джинджифил и чипс от кейл.
Основно: дует заешко – заешки балотин с плънка от карантия и предните бутчета, задушен в коняк и мащерка, завит в бекон и готвен на ниска температура. Задни бутчета – конфитирани в патешка мас и билки. Гарнитура – кестени и шалот конфи, фламбирани с коняк и билки. Сос „къри вурст“.
Десерт: поширана в бяло десертно вино, шафран и билки круша, пълнена с домашна гранола и печен шоколад. Бита сметана с Марсала и мандарина. Сос с масло, бяло десертно вино и шафран.
Pop-up обяд или вечеря може да звучи претенциозно, но се оказва страшно приятно и задушевно преживяване. Ако искате да поканите гости у дома („в уюта на вашия дом“ – цитат от небезизвестната Изабел Басмаджиян, чиято кухня всъщност стана сцена на мероприятието), но не се чувствате уверени в уменията си или пък не ви се рискува да готвите специфични ястия за повече хора, каните си човек като Никола, който не само ще се справи с менюто, ами ще ви покаже рецептите и техниката, ще разкаже за продуктите и комбинациите, а и ще бъде един от гостите – истинско кулинарно парти на живо, което всички ще запомнят.
Как протече самия обяд и какви шедьоври излязоха изпод ръцете на Никола, можете да видите от фотоисторията. И аз бях там, и аз дегустирах, беше невероятно вкусно! Опитахме и две божествени немски вина – съвсем сухото Bonedry Riesling fon Buhl („сухо като скелет“ с 0,1 остатъчна захар) и полусухото, което обра овациите – Von Buhl ARMAND Kabinett. Вече имам рецепта за сармата (мой фаворит от трите ястия), която съвсем скоро ще приготвя, stay tuned.
Благодаря на всички замесени в този фойерверк от вкусове, аромати и настроение в снежния край на ноември. Наздраве за такива срещи с такива хора!
*Събитието и публикацията са подготвени в партньорство с Туристическия борд на Германия.
Немските територии обаче хич не са за пренебрегване – сравнително близо са, цените за самолетни билети, нощувки и храна са приемливи, а пейзажът е доста разнообразен. Но може би това, което най-много харесвам в Германия е изключителната толерантност към всичко и всички, наши приятели французи се шегуваха, че ако компанията ни вдигне същата патърдия в някое френско бистро, безцеремонно биха ни изгонили на мига. Е, в Германия това трудно ще стане, освен ако наистина не прекалите.
От Туристическия борд на Германия ме помолиха да разгледам списъка с топ 100 места за посещение и да се спра на тези, които биха ми били интересни. Ето моя избор:
Реших да подбера места, които не съм посещавала, но просто няма как този списък да мине без Берлин – абсолютен мой фаворит, не само в Германия, но и в Европа. Подреден, чист, лесен за обхождане град, перфектен за семейства с деца и/или домашни любимци. Толерантен и приветлив за ЛГБТИ общността, за специфични субкултури, за хора с двигателни проблеми. Добра храна, международна кухня, ниски цени (не на последно място сред предимствата – Берлин е може би най-бюджетната за посещение западноевропейска столица). Богат избор от места за нощувки, постоянни културни събития, фестивали, улични базари, концерти и какво ли още не. С Bulgaria Air летите до там за около 90 евро. Идеално място за дълъг семеен уикенд. Култура, история, музика, забавления – каквото предпочитате. Едно от най-впечатляващите места за децата е Берлинската стена – малките главици трудно възприемат, че бетон е разделял града десетилетия. Ако в четвъртък ме питате къде искам да отида за следващите 2-3 дни, ще избутам автоматично Лондон, Рим, Париж, Венеция, Барселона или Прага назад и ще кажа със сигурност “Берлин!”.
Rothenburg ob der Tauber – пътуване във времето
Още когато Ирина ми гостува в блога с една типична местна рецепта за сладки и снимки от мястото, съм набелязала това приказно градче, но все пътят ми не минава от там. Абсолютно запазено от Средновековието, улици с калдъръм и вълшебни фасади като от книга с изящни илюстрации. Със сигурност е магично по Коледа, но навярно е също толкова красиво и напролет. Децата биха се радвали на островърхите къщи и кокетните малки улички като в куклена къща.
Phantasialand – атракционните паркове винаги са опция
Атракционните паркове може да са истинско приключение с елементи на нервна криза за родителите, но за децата са уау емоция. Този е на 20 км от Кьолн, подходящ за всякаква възраст, отворен е и през зимата (с изключение на 24 декември и 1 януари). След Дисниленд мисля мога да преживея всеки увеселителен парк без психически сътресения. В семейството ни никой няма проблем с височини, висене с главата надолу и въртене в кръг, така че записвам и него в тефтера.
Долината Мозел е най-древният лозарски район на Германия, пълно е със замъци, в които може да пренощувате. Прекрасни зелени пейзажи и пасторална идилия с чаша вино – какво по-приятно от това. Можете да наемете велосипеди или да се качите на круизно корабче, за да разгледате местността по вода.
Остров Рюген – балтийски плажове и живописна природа
Остров? В Германия? Ами да, Рюген е най-големият немски остров и може да се похвали с всички необходими условия за лежерна почивка – пясъчни плажове, национални паркове, красиви варовикови скали по крайбрежието. Бил е датска територия и част от Померания. Имате избор да хванете ферибота до Дания или Швеция, да се разходите до полуостров Ясмунд или някой от местните резервати и замъци. Красота!
Старата част на Дюселдорф – архитектурни бижута и изкуство
Не съм била в Дюселдорф, което смятам за сериозен пропуск. От разказите на Бени за атмосферата на града ми попадна във виртуалния тефтер на туриста и сега този списък ме подсети за него. Замъци, кули, културни събития, фестивали, музеи, паркове и пазари, не на последно място – заведения. Почитатели сме на добрите места за по бира и мезе, а този град очевидно има какво да предложи. Бени, очаквай ни! 🙂
В списъка можете да разгледате още много любопитни места, сайтът, освен официален на Туристическия борд на Германия, т.е достоверен и надежден, е и много удобен за ползване и селекция на предпочитанията, има основна информация за локациите, възможните активности и препратки към официалните сайтове. Германия обещава много, не махвайте с лека ръка и не прибързвайте с Рим или Париж, там всичко вече е ясно.
*Публикацията е в партньорство с Туристическия борд на Германия.
Мартина – почти на 6
Chloe – на 5
Nathan – на 5 (близнаци)
Theo – на 2.5
Матеа – почти на 1
Бандата на Шаро в Берлин. Две колички, 5 броя деца. О мон дьо, о майн гот.
