Публикации

Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там.  Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична – това място й пасва идеално!

Локация: Instituto Cervantes Sofia 

Пола: любезно предоставена от Muse Shop (благодарности на Вяра!)
Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.

 
 
Снимки: Ваня Филипова, Culinary with me

  В началото на април Институт Сервантес за пореден път стана домакин на едно интересно, поучително и вкусно събитие. Миналата година инициативата беше посветена на средиземноморската диета, тази – на зехтина. Този всемогъщ продукт, който се използва за превенцията на рак, при кардиологични и стомашно-чревни проблеми и присъства почти във всяко средиземноморско ястие, от супата до десерта.

  Мероприятието беше, както винаги, организирано на ниво, с приятни гости, оригинална форма на поднасяне и достатъчно информация. Започнахме с неангажираща испанска закуска на последния етаж на Института. Ако не се сещате какво съдържа тя:

– препечена филия пълнозърнест хляб

– обилно поливащ филията зехтин екстра върджин
– доматена салца над зехтина
– хамон над салцата
– кафе или чай
– плод според сезона
– фреш
– кисело мляко или друг млечен продукт

Ако й отдадете достатъчно внимание с любими хора, този тип закуска може да се превърне в енергичен старт на деня или чудесен неделен брънч.

  Последва кратък филм за зехтина и лекция за добива, свойствата  и качествата му. На плюсовете на тази чудодейна мазнина няма да се спирам подробно, можете да си направите изводи само покрай факта, че в Испания съществуват цели институтиции за зехтина! Испанците разбират от това, страната е най-големият производител и износител в света, много пред Италия и Гърция. Доктор Хосе Лопес Миранда, научен директор на  Испанския специализиран център за изследване на зехтина и здравето ни разказа подробно защо трябва да консумираме ежедневно зехтин, с какво той превъзхожда другите мазнини и как помага на тялото ни да функционира добре.








Понякога крайно ползените неща могат да бъдат и крайно вкусни. Това установихме по време на дегустацията заедно с Алберто Моя Карафа – шеф-готвач, специалист в средиземноморската диета и собственик на над 5 ресторанта в Мадрид и Барселона, водещ на телевизионни предавания и кулинарни рубрики в пресата.
  Мда, дегустацията на зехтин прилича на тази на вино. В чаши със столче, придружени от зелена ябълка и вода за неутрализиране на вкуса. Дегустирането започва със затопляне на чашата с ръка и покриването й с длан, за да се развият и усетят по-добре ароматите. Три прекрасни нюанса на зеленото и невероятна свежест. За да усетите вкуса, можете да отпиете малка глътка, да опитате с лъжичка или да полеете залък хляб. Бяха ни представени три вида зехтин: арбекина, охибланка и пикуал. И трите невероятно вкусни ароматни и свежи.
 Зехтините могат да бъдат купажни (от различи сортове маслини), във вариращи нюанси на зеленото, по-сладникави или по-пикантни, горчиви или плодови, с дъх на трева, бадем, ябълка и салата от домати, за различни ястия и продукти. Пържените в зехтин ннеща стават по-леки и вкусни, тъй като мазнината не прониква във вътрешността и образува фина хрупкава коричка. Зехтинът овкусява толкова добре, че често няма нужда от допълнителни добавки.
 Освен, че прекарахме приятно 2 часа, се убедихме за пореден път, че малките удоволствия правят голямото удовлетворение. Закуска с любими хора, струйка ароматен зехтин всеки ден, движение, спорт, по чаша-две вино вечер, средиземноморска лежерност вместо балканска угриженост и сме чисто нови!

Благодарим на Институт Сервантес за интригуващото преживяване и чакаме нови събития!:-)

Още за събитието можете да прочетете в:
Sofia Live
Jazz FM
Culinary with me
Ana Dinkova

 

Колебаех се между тези две рецепти. Едната, ориз с пиле (arroz con pollo), характерна за Испания, Латинска Америка и Карибския басейн. Другата pollo marsala (пиле марсала), със специфичното италианско вино, на което продължавам да търся кулинарни приложения.
Та реших да ги обединя и се получи пиле с ориз и марсала – ароматно, цветно и много вкусно! Рецептите имат хиляди варианти на технология и продукти, в зависимост от региона. Оттук-оттам сглобих това:
Продукти: 1 разфасовано пиле, глава лук, червена чушка, зелена чушка, 2 скилидки чесън, ориз според предпочитанието (150-180 гр.), 500 мл. пилешки бульон (желателно е да не е готов, а домашен, аз направих от ненужните части на пилето и пънчетата на гъбите), 150-200 гр. нарязани домати от консерва, магданоз, 200 гр. гъби, шафран, сол, черен пипер, зехтин+олио, 1 ч.чаша Марсала
Пилето се запечатва в мазнината до зачервяване и се отстранява. В същата мазнина се задушават:лука, чушките и чесъна. Загасява се с Марсалата Добавят се ориза и бульона, след това доматите, гъбите, магданоза и шафрана. Оставя се да покъкри 10-ина минути. Връща се пилето и се пече на умерена фурна 30-40 минути под капак, като се добавя мазнина (аз винаги комбинирам 2 вида, в случая зехтин и олио). Накрая се запича на по-висока температура за 3-5 минути без капак. Сервира се поръсено със свежи зелени подправки.
Гаспачото е типично испанско лятно ястие от Андалусия. Студена супа от зеленчуци, която идеално пасва на горещините. Лесна за приготвяне и много вкусна алтернатива на типичния таратор. Може да се сервира като напитка, в чаша с лед, или като предястие. Освен заради свежият вкус, е подходяща в летните дни и заради нискокалоричните си продукти.
Най-доброто гаспачо в България съм опитвала в едно от известните плажни заведения в Лозенец – изключително добре приготвено и поднесено. Домашното все пак печели по точки. Доматите ми не бяха от най-добрите и не се получи хубавия наситен червен цвят, но имате цяло лято, за да го постигнете 🙂
Продукти:

•Вчерашен хляб: 100 гр.
•Зрели домати – 800 гр.

•Зелени чушлета – 2 бр.
•1 скилидка чесън
•1 краставица
•2 суп. лъжици зехтин екстра върджин
•Оцет -1 с.л
•Вода
•Сол на вкус

•Хлябът се накисва докато поеме водата.
• Обелват се доматите и краставицата, отстраняват се семките, режат се на парчета и се поставят в пасатора
•Прибавят се чушлетата, чесъна, хляба, солта, оцета и зехтина
•Разбива се до хомогенна структура. Прибавя се водата до получаване на нужната гъстота (между течна и кремообразна)
•Оставя се да се охлади в хладилник поне 4 часа.

При сервиране може да се добави лъжица заквасена сметана за плътност.

Източник рецепта: http://www.tusrecetasdecocina.com

Тази седмица се движа със сериозно закъснение при публикациите, но активната пролет става все по-активна и времето се изплъзва между пръстите.

Вчера реших да приготвя някакъв нов сладкиш, като се бях зарекла да не е френска рецепта. Но ето че от страниците на книжката ме повика „Приготви ме-е-е-е!“ един баски сладкиш. Повика ме на френски. И въпреки че френският не е между езиците, които владея, го разбрах и нямах друг избор, освен да го материализирам. На чист български:-))

Приготвя се от двете страни на река Бидасоа, която тече през Северна Испания към Южна Франция, така че спокойно можем да го примем за френско-испанска рецепта. Има вариации с многолистно тесто и малко по-различен крем, но принципът е един и същ – два пласта тънко тесто по средата с крем. Формата ми беше 25 см. При по-малка форма ще имате по-плътен слой крем, което ще направя следващия път. За по-голяма форма, удвоете дозата. Получи се лек сладкиш с хрупкаво тесто и мека вътрешна текстура. Изключително ароматен и пристрастяващ!

 

Източник на рецептата: „Кухнята на народите“

Продукти за крема: 250 мл. пр.мляко, 3 жълтъка, 90 гр.захар, 30 гр.пресято брашно, 1 с.л. ром, 1/2 ч.л ванилова захар

 

Продукти за тестото: 200 гр.брашно, 1 яйце, 150 гр.захар, 140 гр. масло, 1 ч.л. мая, 1 ч.л. отлежал ром, 1/2 ч.л. ванилова захар
Тъй като ми се стори много захарта, намалих количествата. Въпрос на вкус.

 

За тестото разбивате яйцето със захарта, добавяте разтопеното и изстудено масло, сипвате брашното, маята и бъркате до получаването на меко тесто. Оставяте 1 ч. в хладилника да стегне.
За крема разбивате 3-те жълтъка със захарта и ваниловата захар. Добавяте брашното и бъркате до хомогенна смес. Слагате млякото да заври и постепенно го добавяте към сместа. Бъркате на бавен огън до получавене на гъст крем. (на мен не ми се получи достатъчно гъст и добавих малко желатин) Ароматизирайте с рома и оставете да изстине.

 

Разделете тестото на две части-малка и голяма. От голямата разточете тънко тесто и го поставете във формата, намазана с масло, като оформите борд по стените на формата.

 

Напълнете с крема и покрийте с останалото разточено тесто, като запечатате краищата. Намажете с малко жълтък, смесен с 1 лъжица пр.мляко.
Печете 40 минути в предварително загрята на 200 C фурна. Поръсете с пудра захар и декорирайте с плод по желание.