Публикации

Приказки за смели момичета се завръща с една поредица от мини истории, която ми хрумна докато бяхме на село, а Матеа я прие с ентусиазъм и всъщност даде идеите.

Не са приказки или литературни произведения, но кой пък е казал, че не може и така.

Много често сме свикнали да чуваме „не е женско занимание“, „избери си нещо за момичета“, „това е момчешки спорт“ и други подобни. Шампионката по скейтборд Скай Браун, която е едва на 12, наскоро беше казала: „Дори да практикуваш наглед момчешки спортове, пак можеш да си нежна и женствена“. Съвсем вярно. Затова решихме да изобразим няколко професии и занимания, които момичетата могат да вършат също толкова добре, облечени в бебешко розово или барби цикламено и без да им пука особено.

Днешната тема не влиза особено в идеята, защото инструктор жена не е необичайно, но Матеа е страхотен почитател  на йогата и беше настоятелна да започнем с това. Преди години купих тези карти в кутия и те станаха едно от най-любимите ѝ неща, носи ги навсякъде, правим заедно позите по тях, а в детската градина, докато посещаваше часовете на Албена, с удивление разбра, че и тя има същите.

Този каменен кош, стара стопанска сграда, стана нещо като ритрийт център, както е модерно да се казва сега. Вързахме хамака, качихме малката детска масичка с пособия за рисуване, дори в най-големите жеги горе подухваше и беше прохладно. За момичетата беше супер забавно, че се качват по дървена стълба, гледат целия двор отвисоко, а Ерик доста нескопосано се опитва да ги стигне. Матеа толкова се въодушеви докато снимахме, че по едно време се притесних да не тупне отгоре. Йогите нищо не ги плаши явно, почти владеят левитацията, дори постелка нямаше време да сложи. 

Към снимките добавих от мен няколко основни неща, които често забравяме (и аз в това число), а са ключово важни – с йога, без йога, за големи и малки смели момичета, във всеки един момент или ситуация.

Ако попитате Матеа коя е най-добрата ѝ приятелка, дори няма да изчака въпроса докрая, а ще изстреля моментално ХРИСИ, РАЗБИРА СЕ!

Като две грахчета в шушулка, заедно вече четири години в детската, първи дружки, или, както е модерно да се казва сега, besties. Често се случва през ваканциите или когато Хриси отсъства Матеа да се разплаче внезапно и безутешно, защото ѝ липсва – до такава степен я обича.

И всъщност е толкова важно за всеки малък човек да има по един такъв приятел в градината, в училище или в квартала. Някой, на когото винаги можеш да разчиташ; някой, който те защитава, разсмива и утешава; с когото делите всичко, имате малки тайни, сърдите се и се сдобрявате за секунди; някой, за когото ще си спомняш дълги години и ще разказваш на децата си.

За Матеа, това е Хриси – момичето, с което са толкова различни визуално, но и толкова си приличат – малки, нежни, крехки и очарователно палави (Скорпион и двете). Ако сте виждали портрета на Ида и Рода от френския фотограф Jeanloup Sieff, тези момичета от 1963 г. силно наподобяват нашите тук, само че с 56 години разлика.

Освен че са по цял ден заедно в детската градина, често ги събираме да играят, а понякога правим и велики пижамени партита с преспиване. Хриси има две по-големи сестри, така че женският елемент доминира и в тяхното семейство. Редуваме гостуванията, този път беше у нас – със забавления до пълно изтощение, песни, танци, филми, вкусна вечеря по заявка и късна закуска, както традициите повеляват. В игрите включихме и новите магнити с екзотични животни на Danonino и много се смяхме с имитациите кое животно как прави, с догадките как изглежда и на какво прилича.

Любимо ми е да стоя около тях, без да участвам активно или да задавам въпроси, просто да слушам разговорите, шегите и разсъжденията им, как комуникират, как измислят ситуации и сюжети. Едно обикновено одеяло се превръща в магически плащ, кутията в маса, барабанът в трон, моливът във вълшебна пръчка, кучето Ерик в Звяра. И няма нужда от други герои, персонажи или чужди истории, те двете са си достатъчни, за да има приказка – тяхната си.♥

*Публикацията е в партньорство с Danonino и в статията има продуктово позициониране.

Е, човек и добре да живее, става на цели 5!

Досега рождените дни на Матеа минаваха съвсем импровизирано, някои в комбинация с този на сестра ѝ, а миналата година се отказахме от празненство и го заменихме с дълъг уикенд в планината. Този път обаче решихме да поканим приятелчета от групата в детската градина, защото са на една възраст, познават се добре и ще им бъде най-забавно заедно. Сондирахме мнения за място и забавления, и накрая се спряхме на парти у дома с помощта на страхотните RockSchool – едни супер старателни и мили млади хора, които препоръчвам с две ръце. Отскоро предлагат празнуване в домашна обстановка, вместо в залата им The Stage, което решихме, че ще е най-удачно за нашата група петгодишни.

Скоро не съм публикувала Направи си сам проекти, но този път реших да ги документирам, защото много се забавлявахме, докато ги изработвахме заедно с децата. Семпли неща, които страшно зарадваха гостите и рожденичката.

Идеята за поканите взех от Пинтерест, разбира се, като модифицирах по мой вкус. Панделки, мъниста и дървени дръжки – от крафт магазин, картоните – от книжарница, цветните точки са от перфоратора. Адски забавни за изработка, направо пристрастяващи, идваше ми да направя поне още 10!

Сложихме ги в прозрачни пликчета (пак от крафт магазин) и добавихме блестящи мъниста и стиропорени топчета, които при движение красиво се гонеха около сладоледа.

Почерпката за детската градина – тортите не са позволени, затова всеки приготвя нещо опаковано за всяко дете. От миналата година започнахме да приготвяме малки пликчета (и за градината, и за училище) с бонбони, близалка, малко шоколадче, дъвка за балончета – истинска еуфория за децата, няколко месеца преди рождените дни започват да питат дали ще има и тази година. И не, нищо в това не е био или органик, съвсем класически сладки неща, без фурми, банан, кейл и кокосово брашно. 

Надпис за вратата, за да се знае къде е партито! Розови балони в крафт хартия, за да наподобяват истински сладоледени фунийки. Само дето истински сладолед забравихме да вземем…

Пинятата! Отдавна исках да пробвам, но Вера ме подсети и този път реших да се заема сериозно. Направих я по нейните инструкции, но не прецених добре размера и стана огромна! Доста рязане и лепене на ресни падна, психеделичен е цветът, знам, но с такава креп хартия разполагах. Голяма радост беше, ще повторим и за рождения ден на Мартина, само че в друга форма.

Партито се получи наистина страхотно – прекрасни весели деца в игри, танци и уроци по китара. Страхотни подаръци, хапки, пица, торта, както традициите повеляват. Рожденичката беше на седмото небе от вълнение и щастие, което всъщност значи, че изпълнихме мисията успешно ♥

 

 

Нашата Рапунцел не е затворена в кула, а седи в клоните на малката ябълка.

Не е с коса до земята, но пък има същите пшеничени кичури.

В нейната приказка няма разбойник, защото самата тя си пада разбойничка.

Язди колело, вместо кон – умее го дори с дълга лилава рокля (от кака е).  

Не се надвесва през малкото прозорче, защото знае, че е опасно.

Ходи по цял ден без обувки, най-хубаво било да ходиш бос, казва тя.

Стъпалата ѝ са черни, а подгъвът на роклята – скъсан, но това не пречи на малките приказни геройства.  

Пари се от коприва, пада по стълби, ожулва колене, хапят я комари, драскат я бодили  – Рапунцел продължава гордо и с финес да вилнее из големия двор.

Защото смелите момичета не се спират пред нищо♥

Приказки за смели момичета – Червената шапчица=>

Този месец Матеа се появява във великденския онлайн каталог на Lidl. От мен – плана, снимките и думите, от нея – дизайна на яйцата и усмивките.

Празниците в нашето семейство през последните няколко години минават без напрежение, куп задължителни неща, обичайната лудница и хаос. Стараем се единствено в две неща – да бъдем заедно и да се забавляваме.

Ама това че не сме боядисали по някакъв нечуван приказен начин яйцата, или че не сме извадили елхата още ноември, или че нямаме 186 традиционни ястия на трапезата, или че холът ни не прилича на картинка от Pinterest – няма проблем. Споко, както казват децата, всичко е под контрол. Стремим се да не се изнервяме взаимно, нито да се влияем от това кой къде отишъл или как се приготвял със седмици – ние сме си ние, няма нужда да се сравняваме и да се състезаваме с другите. Разходки, почивка и време, пълноценно прекарано в компания на най-близките – това избираме, вместо да се изтощим от подготовка и да изплезим език от прзнични задачи.

Така ще направим и този Великден:

  • Решили сме яйцата да бъдат чисто бели, нарисувани с цветни флумастери от децата (а и от нас!). Хем ще се забавляваме, хем няма да цапаме цялата къща, хем ще вложим творчески елемент.
  • Козунаците ще бъдат от магазина или любима пекарна. Никой от нас не би се заврял доброволно в кухнята да меси с часове. А и със сигурност няма да ни се получи най-пухкавото тесто на света.
  • Украсата ще ограничим до дребни предмети и свежи сезонни цветя от пазара. Ще ги подредим във вази или ще направим красиви венци – за глава, маса, врата или стена. Могат да бъдат и от подръчни материали с произход парка или градината – напъпили клони, сухи клечки или интересни храсти с причудливи листа.

…..

Продължението на публикацията е тук=>

Дълги руси мигли

Вече година и девет месеца Матеа е сред нас, а съм ѝ отделяла толкова малко редове тук.  Може би най-мачканото, гушкано и целувано бебе изобщо.

Някои основни неща за нея:
– има дълги руси мигли, които на слънце блестят, а връхчетата им стават прозрачни.
– палава е колкото три момчета.  Ако 5 минути не я чуваме наоколо, по инерция започваме да казваме НЕ! на висок глас. Освен пожар и изхвърляне на електроуред от деветия етаж, мисля всичко друго е отметнала. Малко дяволито пламъче и ехидна усмивка – човек с хоби  б е л и.
– не умее да издава характерния звук и когато целува, казва „Пи“
– говори много, но на неразбираем език. Цели монолози, които обикновено игнорираме. Пляскаме с ръце, ако уцели някоя нормална дума.
– знае песните от „Замръзналото кралство“ и няколко реклами, пее постоянно, най-вече когато ѝ се караме, за да ни умилостиви.
– има дълги руси къдрици – бебето с огромна прическа. Отмята бретона си с характерен жест, при който всички умираме от смях.

– все още ползва биберон. Често хората я питат защо е толкова голяма, пък с биба. Знаем, че ще я остави, когато му дойде времето.
– има трапчинка на лявата буза, която се появява при всяка усмивка.
– когато плаче, веждите ѝ стават розово-червени.
– преди няколко дни вдигна внезапно 40-градусова температура, ужили я два пъти оса и обели двете си коленa докато танцуваше. Всичко в продължение на 2-3 часа и в тази последователност. „Милото ни Матейчи“, каза М.
– обича да се вози, не ѝ става лошо, не повръща, не протестира, не се страхува. Кораби, фериботи, самолети, коли, колелета, въртележки, влакове, метро, лодки на пирати, само ѝ дайте превозно средство.
– има „смешна физиономия“, която прави по команда. Тази:
– заспива на най-невероятни места. Най-често на пода, на люлката, зад вратата. С висящи крака, почти права, надолу с главата. „О, Матеа, пак ли си заспала където не трябва!“
– обожава да се храни, вече няколко месеца самостоятелно. Постоянно яде нещо и казва ммммм след всяка хапка. Ръфа доматите като ябълки, чушките откъм дръжката, обича кисело мляко с чесън и суши.
– хората често питат „Добре де, на кого е толкова руса?“. Не знаем, на себе си.
– ходи често боса – трева, камъни, пръчки, нагорещен пясък или цимент, нищо не ѝ пречи. Има характерен жест, с който посочва обувките ѝ да бъдат свалени незабавно.
– обича безкрайно сестра си. Редува гушкане, галене и целуване със скубане, удряне и драскане, все от любов.
– понякога може да бъде и доста досадна. Но това е само понякога.
– мирише на бонбони и мляко.
– повтаря всеки наш жест или движение „Матейчи, толкова си смешна“.
– прегръща непознати хора, котета, кучета и … риби.
– има десетки лигави имена – Матуле, Матулеле, Тита, Матюша, Топче, Матучка и ред други, заради които непознатите хора ни питат „Ама как всъщност се казва това дете?“
– когато облече рокля и някой ѝ каже, че е красива, свежда глава, изчервява се и се усмихва смутено.
– има характерен танц, подобен на сиртаки – с вдигната ръка и въртене в кръг.
– говори по телефон с всякакви предмети – шишета вода, сурова риба, чаши за кафе, обувки – важното е да се вдигне до ухото и да се каже „Ауо“.
– способна е да разглоби абсолютно всичко – от топка за тенис до ютия.
Матеа е най-хубавото нещо, което ни се е случвало откакто сме трима♥

Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, М2 е малка, М1 кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на М1 другия месец.

На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. М1 е канена на друг следобеден детски рожден ден, извиняваме се, че няма да може да отиде, кашля. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент – бърз мол, бррр. Продължаваме да се изненадваме какви чудеса се случват там, тема на друг разговор.

Топло, скъпо, шумно, досадно. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката, М1 се пазари за някакви неща, както обикновено. Несесер за канцеларски принадлежности в случая, покрай сестра си ще намаже и тя. Търсим ѝ обувки за сняг, като Софийска община сме – неподготвени за метеорологичите условия.
Цял ден сме се мотали с други занимания, отиваме чак към 6 – всичко живо е там, с официалните си дрехи, разбира се. Обикаляме в несвяст магазините за обувки, улисваме се в подаръци за М2, става 8 часа. Лаици сме в „молуването“.

„Да седнем някъде?“ – предлагам аз. На последния етаж голямо шумно заведение с детски столчета и бутилки вино – нашето място. Поръчваме каквото поръчваме, рожденичката се събужда и изпада в някаква странна нетипична агресия, тупа с две ръце по масата, разкъсва на две хартиените подложки и започва да вика. Има толкова много хора, че никой не ни отразява. Още по-добре.

Пристигат поръчките, оказва се, че никой не е гладен по вина на „тържествения“ обяд с KFC в 4. „Защо не казахте, че не сте гладни?“ „Ами да не се разсърдиш.“ Цербер, ще кажете, може би имате право. М2 е неудържима, взимам портмонето и М1 и отиваме в съседната книжарница да ѝ купим някакво занимание, в подаръка няма играчка, тъкмо. Връщаме се с покупките, количката паднала, разпилели се пюрета, багажи, Т. е на ръба на нервна криза.

Звъни майка ми: снимахте ли я с тортата? Всички се плесваме по челата – торта НЯМА! Единият телефон е без батерия, а по другия тече Baby TV за усмиряване, няма и с какво да снимаме. Вкисваме се и естествено се изпокарваме. Отивам на бара с десерти. Имате ли нещо като торта – кръгло и малко? Ами не.

Яли-недояли, пили-недопили, ставаме набързо, чакайки сметката. Взимам количката и тичам навън, питам една жена: има ли торти наблизо? (представям си с какъв налудничав поглед) Ми не съм виждала. Ужас! Първият рожден ден на М2 ще бъде пълен провал. М1 празнуваше със специално поръчана месеци преди това торта, един куп гости и изненади, а сега…

За късмет попадам на сладкарница от другата страна на същия етаж, соча най-добре изглеждащата и компактна: дайте ми я! Ама тя е макет!  Изтръпвам. Колегата ще ви извади отвътре истинска. Слава Богу, грабвам кутията и в този момент играчката с хиляди части се разпилява на пода. Оставям тортата, събирам всичко, другите двама не знам дори къде са.

Срещаме се пред асансьорите, пропуснали сме да купим яке на М2, всички дебели от сестра ѝ са ѝ малки. Тичаме в 21.20 в един от магазините, за една бройка да забравим плика с тортата вътре. Плащаме, тръгваме, в асансьора мълчим. Това беше екстремно, казва Т., който е на ръба на силите си, а на следващия ден пътува за семинар. Може ли така да се изложим… Понякога умората ми от организиране на разни неща преминава в подобен ступор. Нямам амбиции за ордена Супер майка на годината, но ми е криво. В колата се сещам, че реших да облека М2 с роклята, която М1 носеше на първия си рожден ден, нещо като традиция и предаване на щафетата. „Дори роклята ѝ не е специално за НЕЙНИЯ рожден ден, като Пепеляшка…“ И се разревавам.

Всичко вече е затворено, прибираме се с пликове, кутии, колички и недоядената храна от ресторанта. Егати. Аз с размазан грим, всички леко тъжни, единствено М1 е в настроение, има нов несесер все пак. Отваряме тортата – прекрасна! Запалваме свещичка и настава небивала радост. М2 бърка с пръсти в крема, захапва парче шоколад и започва да пищи от щастие, М1 се включва. Щраквам десетина снимки под кухненската лампа – добри, лоши, за архива стават. Някой пуска  Джаз ФМ. М1 и М2 обличат новите си пижами на точки и започваме да танцуваме в средата на хола. А навън продължава да вали сняг. Или поне така ми се струва.
„Мамо, най-хубавият рожден ден! По-хубав от всички мои взети заедно.“
Дори тортата беше вкусна.

Мис слънчице
Миналата година по същото време Матеа П. влезе в живота ни. Малко, бяло, нежно и усмихнато бебе, което всички чакахме с голямо нетърпение и любов. Второто дете очевидно се отглежда доста по-спокойно, на моменти дори небрежно, но много по-осъзнато и с удоволствие. Няма го неловкото притеснение на първия път, нито смешния патос от това да си чисто нов родител. С второто дете наваксваш моментите, които си прекарал в опасения и въпроса „Дали действаме по правилния начин?“. Просто защото единствен правилен начин няма.
Малкото, доскоро новородено Матеа, вече пътува наравно с нас, реагира и комуникира, участва във всичко, което правим със завидна дискретност и зрялост. Може би защото иска да се внедри възможно най-бързо. А може би защото има най-любящата и грижовна сестра на света. „Мамо, какво щяхме да правим без нашето сладко Матейчи?!“ Да, какво щяхме да правим наистина…
Миналия 25-ти октомври беше слънчево и топло, днес вали обилен сняг. Една година променя толкова много.
Честит рожден ден, М.! ♡♡♡
♥Матеа се появи на 25.10 в 9,25 ч., на фона на More than this. Името й означава „дар от Бога“. Обичаме я!♥