Публикации

Миграция: Дани

Име/псевдоним Йорданка (Дани)
Възраст 21

Образование, призвание, професия или занимание: по образование Правист, по професия – учител, по призвание – фотограф.

Заминаването  2011. Защото ми се учеше. Не в български университет. Защото исках да видя дали мога съвсем сама, на съвсем непознато място.
Мястото Нюкасъл, Англия.
Нещата, които ме очароваха Уважението на хората към личното пространство на другия.
Нещата, които не ми харесаха Горното, когато вече граничеше със студенина.
Нещата, с които не успях да свикна Ужасния вятър, който подхвърляше 45-килограмовото ми тяло във всички посоки.
Трудностите Самотата.
Какво/кой ми липсваше най-много Звуците от щурци и звездното небе.
Причината и поводът да се върна Тук се чувствам в най-голямо равновесие. Заедно в час
Как реагираха близките/околните, коментарите Близките се радват, че съм тук. Останалите критикуват пропиляната възможност”.
Как се чувствам сега, кое ми липсва На мястото си. Липсва ми единствено тръпката от качването на самолет, летящ за България. 
Там или тук? Тук – винаги!

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Пламенна
Име/псевдоним Пламенна
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Призвание – търси се. Образование – Масови Комуникации и Журналистика, Психология и Социални дейности. Професия – мода до скоро, в момента – международни отношения, работя по релация Норвегия/Швеция към Балканите. Занимания – много и любими…литература, музика, дизайн, мода, цветарка по душа…много обичам цветята и всичко свързано с тях. Мечтая за градина голяма или плантация от слънчогледи – моя си.
Заминаването  2008 г заминах за Швеция! Основна причина – ЛЮБОВ! Освен това, копнеех силно за промянаТА, онази, за която толкова много сме чували и чели, е…и аз така. Жадувах за пътувания, емоции, исках да усъвършенствам езика си, да се докосна до нови хора, различни култури, храни, вина, истории…неща, които трудно биха ти се случили у дома.
Мястото Стокхолм,  а след година по-късно, малко по-северно от Стокхолм, малко градче на име Borlänge. Или в превод – живей дълго. Звучи добре, нали?

Нещата, които ме очароваха Нещата, които ме очароваха са много…Красотата на първо място. Различията. Стокхолм е една чудна, зелена столица, с интересен културен живот, изключително целесъобразен начин на живот, чист въздух и много вода. Голямата малка столица, където се чувстваш колкото забързан и динамичен в ежедневието си, толкова и спокоен. Още по-чаровно ми се стори и когато разбрах, че мога да запиша магистърска програма напълно безплатно, освен курсовете по шведски език, които са напълно като подарък за добре дошъл. Шведите живеят в изключително стилен, изчистен, спретнат и приветлив свят, заобиколен си от толкова много красиви неща. А присъствието на толкова много интернационални студенти и пребиваващи създава още по-колоритна обстановка. Казваш си: „да, точно това исках.“ Не казах нищо за северното градче, за което споменах по-горе. Накратко, Стокхолм е за предпочитане, определено.

Нещата, които не ми харесаха Нещата, които не ми харесаха…хмм. Времето, времето и пак времето. Силният, студен, вледеняващ вятър. Липсата на слънце е убийствена. Понякога имаш усещането, че никога повече няма да го видиш. Стерилността ми идваше малко в повечко като че ли от време на време. Липсата на комуникация. Българите сме емоционални, приказливи, темпераменти, харизматични дори. Шведите не са такива. Колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Е, не мога така! Тази отчужденост един от друг, особено пък в семеен аспект,е не одобрявам, съжалявам. И това не се отнася само за тях. Пътувайки из скандинавските страни осъзнах, че просто северняците са си такива. Студени хора.  
Нещата, с които не успях да свикна Нещата, с което не се свиква са климата и нрава на хората. Имам нужда да съм заобиколена от южни, усмихнати и ведри хора. Не казвам, че шведите са съвсем лишени, но могат да поработят още в посоката.
Трудностите Трудностите, хммм.  Винаги, когато става въпрос за тези неща се замислям и осъзнавам, че колкото и трудни моменти  да съм имала, винаги са били съпътствани с някакви приключения, интересни истории, хора, развитие. Езикът се оказа бариера, макар и английският език да е втори национален там, но аз си поставих за цел, че трябва да говоря шведски. Не беше лесно, но преодолимо и забавно дори. Запознах се с толкова много интересни интернационални хора от всяка една точка на света около тази ми амбиция. Заслужаваше си определено. Доста скъпо е, съобразно високия стандарт на живот. В един момент се оказваш в ситуация, в която можеш да си покриеш само основните нужди, а останалите неща остават на много заден план. Въпреки това имах възможност да пътувам, да съчетавам нови и различни преживявания, не съм се ограничавала и лишавала в културен и социален аспект. 
Какво/кой ми липсваше най-много Липсата на близките хора и родната България. Липсата на истинските неща. Защото тук наистина ги има… 
Причината и поводът да се върна Причината да се върна. Не съм търсела такава и не съм откривала подобна. Прибирайки се в България едно слънчево лято на 2011 г, някак си забравих да си хвана обратния полет. А и…липсата на ЛЮБОВ вече.
Как реагираха близките/околните, коментарите Много хора ме упрекнаха, с идеята, че е трябвало да остана в Швеция. Аз обаче не мисля така.  Видях щастието в очите на родителите ми, на които много липсвах, а и не само…а това ми стига.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Чувствам се прекрасно. Нито един наш ход не е случаен. Липсва ми най-вече организираността, чистотата. Въпреки това съм щастлива, че водя нормален, хубав живот и тук. 
Там или тук? И там и тук. По-скоро тук ми се живее, пътувайки и опознавайки нови светове и култури. Мисля, че това е най-добрия вариант, за мен поне. Макар, че бих поживяла тук и там за малко, но у дома си е у дома.
*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Ана-Мария
Име/псевдоним  Ана-Мария Георгиева/Luna Voda (Instagram)
Възраст 23
Образование, призвание, професия или занимание Завърших Класическа гимназия, започвайки специалност Социология в НБУ и довършвайки  обучението си в Америка : в сферата на Communications, Dance и Public Relations.
Заминаването Заминаването ми претърпя, така да се каже, своята генерална репетиция, когато бях на 17г., за 9 месечен период в Портланд, Оr. Първият ми досег с Щатите тогава фигуративно „роди“ едно обективно впечатление за вкуса на времето извън граница и опит как да го нагаждам към своите рецептори за усвояване на света.
Заминавайки повторно, дни след навършването на 22 години през 2013., посрещнах живота си с делници и безсъници в Сиатъл, Wa.
Мястото В моите представи съм „навсякъде, където … безкрайно бий животът“, перафразирайки Далчев и наблягайки на идеализма в думите му, абстрахирайки се от носталгизма там.
Нещата, които ме очароваха Личното ми очарование се генерира от възможността да се развивам в няколко посоки едновременно: индивидуално, професионално и спиритуално.
Нещата, които не ми харесаха Първоначално, дъждовното време през зимата. След това стоически се научих да преглъщам мъгливите месеци в името на светлата пролет, обагрена с живо зелено и мирис на живот.
Нещата, с които не успях да свикна Единствено не свиквам с хора, които не свикват да действат според обстоятелствата и да извличат най-полезното от ситуацията.
Трудностите  Преди година започнах да водя танцов клас, вдъхновен от балканските ми корени (https://www.facebook.com/BalkanDanceFit), и за трудност приемам техническите неуредности по намиране на зала, чийто наем да мога да си позволя; рекламирането на продукта… Но всички усилия раждат посятия успех, рано или късно!
Какво/кой ми липсваше най-много Слава Богу на този въпрос мнозинството живущи извън страната млади студенти отговарят с „приятелите“. Българските приятелства са дар, за който съм щастливо благодарна!
Причината и поводът да се върна Връщам се в края на лятото за месец и поводът се корени предимно в отговора на предишния въпрос. И разбира се, да посетя празника на изкуствата „Аполония“ в любимия Созопол! – deja view за онази България, която ми е в ДНК-то.
Как реагираха близките/околните, коментарите Близките ми периодично ме приканват да се преместя по-наблизо в Европа, но преди това да стане, имам още накъде да вървя По Пътя в щатите.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Обичам България, дори работя активно с българския център в Сиатъл, в името на приемствеността и зачитането на българските традиции. Напуснах страната с горчив вкус обаче; обективно казано, чувствам, че в Америка българите са пренесли една България, останала в призмата на спомените и носталгията, не напълно аналогична на онази, изпълнена с дуализъм българска действителност.
При все, че е така, горда съм, че когато ме попитат откъде съм, казвам – „… from Bulgaria, you should come visit!…“
Там или тук? Отново ще отговоря с навсякъде…Тук и там са безвъзмездно вплетени в разковничето на Одисеята.:)
 
*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Магдалена
Име/ Псевдоним Магдалена (Санчес или Санчесита. Като ученичка мe оприличаваха на актрисите от латино сериалите. Запознах се с един кубинец. Каза, че Санчес много ми подхожда. Така си остана като мой псевдоним).
Възраст 33
Образование, професия, призвание или занимание Завърших моден дизайн, след това учих почти година психология, но се наложи да прекъсна. Засега не работя. Отглеждам дъщеричката си. Скоро си направих и аз блог. Имам нужда пиша.Чудех се дaли да е кулинарен и каквото ми хрумне… Второто надделя. Обичам да снимам, но съм само любител. Записвам латино песни.
Мястото Испания, Алкала де Енарес (2004-2009). Швеция, Карлскрона (2013)
Нещата, които ме очароваха
Испания: Заминах в Испания в далечното лято на 2004 година. Бях много депресирана от всичко, което ми се беше случило. Исках да се занимавам с музика. Записах няколко песни. После се наложи да пея попфолк. Не, че ми се пееше такъв стил музика, но с идеята да спестя пари и да помогна на сестра ми да учи. Исках поне тя да успее с образованието. Отказах се. Не издържах,  казвам си го направо – простотията, лицемерието… целият този измислен шоубизнес в България ме задушаваше. Успях да избягам от лошото. И не съжалявам. На мен ми се пееше латино музика. И продължих да следвам мечтата си. И така… щом слезнах на Барахас почувствах, че съм се върнала у дома.

Беше много вълнуващо. Винаги съм искала да я видя тази Испания. Наистина си струваше. Бях почти месец на гости при приятели. Толкова много ми хареса там, че после реших да остана. Връщах се и в България, за да видя близките си. Намерих си работа като статистка, актриса и  модел в една агенция. В Испания хората ти дават право да имаш шанс да опиташ. Не е като в България. Очароваха ме. Толкова емоционални и мили. И всички ти казват „Здравей!“ и се усмихват без да те познават. Влюбих се в този свят латино свят още повече. Намерих, открих себе си точно там! През 2009 година родих дъщеря си. Имах право да избера къде да я родя. Дали в Испания или родината ми. Предпочетох Испания. И не съжалявам. Най-щастливи се чувстваме там – аз и моята любов!

Швеция: Решихме да опознаем Швеция цялото семейство. Никога не бях чувала нищо за тази страна освен, че е има скандинавски студ и хората са също така студени. Ееее, още като чух шведския език си помислих, че ми говорят на развален немско-китайски. Доста се изплаших. Намерихме си квартира близо до морето. Наистина е красиво! Чисто, чисто и пак чисто!
Нещата, които не ми харесаха В Испания ми хареса всичко! За Швеция не мога да кажа същото. Различни и странни са хората там. Уж са мили, но не е така. Много са затворени. Не обичат да им отнемаш от личното простrанство, т. е дори и на гости не можеш да им отидеш. „Като искаш да се видим да отидем  в някое кафене или ресторант“.
Нещата, с които не успях да свикна В Испания човек може да свикне с всичко! Близки сме емоционално. Даже те са прекалено живеещи в емоция.  В Швеция не беше така. Първо не успех да свикна със студа. Второ…Ох, голяма мъка ми беше, че събота и неделя нищо не работеше. Улиците бяха пусти. Доста депресиращо.
Трудностите Трудности винаги има, независимо къде си. Но сякаш в Швеция ми  беше по-трудно. Самотата ме измъчваше. Намерих си приятели, но те си бяха от моята националност. Наистина исках да опозная шведския свят, но не успях.
Какво/ кой ми липсваше най-много В Испания не ми липсваше нищо. Бях там, където винаги съм мечтала. Но в Швеция ми липсваше топлото време. Обожавам лятото! За хората…само майка ми  и сестра ми ми липсваха. Много си ги обичам! Близки сме си много!
Причината и поводът да се върна Причините много… Понякога така съжалявам. Знам, че каквото било, било. Човек е хубаво да гледа напред. Тръгнах си от Испания със сълзи. После изпаднах и в депресия. Добре, че имах малкото си бебе. To ми даваше сили да продължа. В Швеция живяхме само  десет месеца и когато решихме да се връщаме в България бях грейнала от щастие. Имах нужда да видя и гушна майка си и да хапна от хубавите неща, които готви с много любов!
Как реагираха близките ти, околните, коментарите Близките е нормално да се зарадват. Майка ми искаше да си останем в Испания. На  нея също и хареса там. Винаги ми е казвала да бъда патриот на  планета Земя, а не на държава, в която нямам  право да намеря  своето АЗ. Никога не съм се интересувала от коментарите на познати. Всеки можа да говори каквото си иска. Те не са аз и аз не съм тях!
Как се чувствам сега, кое ми липсва В България съм. Понякога се чувствам много тъжна. Не ми харесва тук. Единственото, което ме кара да се усмихна са  семейството и близките ми. Не е малко, но все пак ми е трудно.  Липсва ми Испания. Моята Испания! Знам и вярвам, че скоро пак ще съм при нея. И дано този път завинаги.
Там или тук? Определено там – Испания! Тук не! Обичам България. Прекрасна страна. Благословена с красота, но хората в нея ме карат да тръгна нанякъде и без куфарите си. Искам да живея там, където се чувствам щастлива! Много ли искам? Мисля, че всеки нормален човек би го искал за себе си. Никога няма забравя откъде съм тръгнала…То е част от мен, от живота ми. Не бих налагала мнението и на детето си къде е по-добре да живее. Ще й помагам и подкрепям винаги, но нека сама избере своят път и реализация.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Мина
Име/псевдоним Мира Гюлева
Възраст 31 г.
Образование, призвание, професия или занимание Моден маркетинг/ПР/Бранд мениджмънт
Заминаването  Постоянно съм на път. Обиколих доста страни, но мисля че не мога да кажа кое е моето място, харесва ми навсякъде. Първото заминаване- 2001 година, Ню Джърси, САЩ. Тотален „културен шок”, бях на 18 години и съвсем не готова. След година отидох на почивка във Флорида при приятелка и си останах там, чак до 2006, когато реших да се върна в България и да се впусна с пълна сила в корпоративния живот. През 2008 заминах за Милано да направя магистратура и се завърнах обратно в България през 2009. До миналата година работих по специалността си в София, забавлявах се, научих много, но в един момент осъзнах че зациклям и че тъпча солидно на едно място. Имах нужда да сменя обстановката.
Лятото на 2013 г. заминах обратно за Флорида, където работих по проект 6 месеца. Сега живея в Лондон, с бъдещия ми съпруг и не мога да повярвам че град, който винаги съм пренебрегвала, може да е толкова прекрасен и интересен за живеене.
Мястото Хакенсаак ( Ню Джърси), САЩ, Сейнт Питърсбърг, Флорида, Милано, Лондон
Нещата, които ме очароваха В Америка – освободеността на хората, откритостта, позитивността, организираността. Възможността да се докажеш, независимо кой си и откъде идваш. В Италия – кухнята и способността на италианците да се радват на живота. В Обединеното Кралство – точността, космополитността на Лондон, модата и невероятните музеи и ресторанти, това че на никой не му пука, ако си със зелена коса, полугол, с пиърсинги по цялото лице и т.н.
Нещата, които не ми харесаха В Америка – храната! Изобщо не ми понася, дори когато съм се стремяла да се храня изключително здравословно. Ограничеността на масата американци, както и фактът, че там дебелея от въздуха. В Италия – хората са страшно дезорганизирани, може би дори мързеливи, всичко в неделя е затворено, надменното отношение към произхода ми. В Лондон съм отскоро, но мога да кажа със сигурност, че не харесвам много времето (особено след Флорида) и може би реакциите на хората, когато кажа, че съм от България.
Нещата, с които не успях да свикна  С факта, че в Америка не мога да мръдна без колата си, с храната, която не подбирах в ранните си колежански години и ми докара доста стомашни проблеми. В Италия и Великобритания – може би с леко надменното отношение на хората, когато чуят че съм Източноевропейка.
Трудностите Първоначалната ми адаптация в САЩ беше много трудна, защото бях твърде незряла и не знаех какво точно искам от живота. Решението да замина беше на майка ми, на която съм изключително благодарна. След няколко тежки месеца, сякаш осъзнах че аз всъщност съм „гражданин на света” и мога да се пригодя към всяка култура и бит. Към момента имам приятели по цялото земно кълбо и се чувствам щастлива от този факт. Ако бях останала в България, каквато беше моята идея след гимназията, това нямаше да се случи.
Какво/кой ми липсваше най-много По принцип съм човек, който успява да се адаптира с всичко и да се потопи в местната култура на мястото където е и да завърже приятелства. Но може би липсата на родители и най-верните ми приятели е нещото, което ми е тежало винаги. И все пак, не се оставям на тъгата да ме победи.
Причината и поводът да се върна Сякаш никога не съм искала да съм на едно място. Първото ми прибиране от САЩ беше в период, когато бизнеса в България процъфтяваше и исках да се възползвам от това. От Италия се прибрах със съвсем ясна идея че искам да поостана още известно време в България. Мисля обаче, че настъпи моментът, в който се наситих на живота си там и дойде време да отворя нова страница.
Как реагираха близките/околните, коментарите Моите родители и приятели винаги са знаели че съм само временно в България. С някои сме имали спорове на тема къде животът е най-добър и удовлетворяващ, но като цяло това е едно много лично и индивидуално решение, за което не съм искала съвет от никого. Благодарна съм на родителите си, особено на майка ми, която загърби собствените си чувства и мъка по мен, за сметка на бъдещето ми на място, където се чувствам по-щастлива.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Убедих се, че освен мястото на което съм, много важна е и средата. В чужбина тя се гради доста по-трудно и отнема време. Когато се преместих в Лондон, имах само годеника си, но с времето създадох доста контакти. Оказа се че много от приятелите ми, които също скитат по света и са учили навън, са се озовали тук.
Там или тук? Обичам България, но не се отъждествявам с мисленето и мирогледа на хората там. Подтиска ме немотията на хората, липсата на развитие и негативността която ме залива дори когато съм на ваканция за няколко дни.Засега не виждам себе си и развитието си там, но никога не казвай никога. Лондон или Ню Йорк, където се запознах с бъдещия ми съпруг (също българин) са местата в които се виждам за момента.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Галина

Име/псевдоним Галина
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Учила съм Mода във Варна (никога не съм се занимавала с това), работила съм 6 години преводач,в момента съм мама.
Заминаването 2003, исках да бъда независима и да видя дали ще се справя сама с трудностите
Мястото Виченца, Италия 
Нещата,които ме очароваха Усмивките на хората тук. Това,че не си дават много зор за нищо, храната, кафето и виното.
Нещата, които не ми харесаха Изключително несериозни и повърхностни, институциите и расизмът. Тук, за да ти издадат един документ е възможно да те пратят на 100 км за някаква си бележка, която може и да не е толкова важна в крайна сметка. Когато италианец ти каже в 10 часа, да знаеш, че е имал в предвид поне 11 🙂
Нещата, с които не успях да свикна Лъжите им и гореизброените неща.
Трудностите Това да нямаш истински приятели, такива, с които да се смееш и плачеш. Това, че разчиташ на себе си за всичко ми беше доста трудно в началото. Сега свикнах, пък и вече не съм сама.
Какво/кой ми липсваше най-много Семейството и приятелите. И все още ми липсват ужасно много.
Причината и поводът да се върна Не съм се върнала и нямам намерение засега да го правя. Когато се прибирам, то е принципно заради семейството ми и за забавленията, които тук ми липсват.
Как реагираха околните/близките, коментарите Винаги са супер радостни, когато се прибера, но ми казват да си стоя там. Поне на този етап.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Чувствам се прекрасно вече, имам почти всичко, което съм искала, но никога не спирам да мечтая и търся.
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Рая
Име/псевдоним Рая
 
Възраст 27
Образование, призвание, професия или занимание Икономист по образование, артист душевно и творец в свободното време. Професия…скука – счетоводител.
Заминаването 2007 по програма Еразъм, за да видя и другата страна на обучението – в чужбина, да се запозная с различни хора и да вкуся от културата им.Естествено и да остана ако е възможно.
Мястото Португалия, в не толкова големия град Евора.
Нещата, които ме очароваха Очарова ме всичко! Силна дума, но наистина всичко. Харесвах обстановката около мен, природата, храната, хората. Доста от приятелите, които в последствие направих ми казаха, че до последно са мислели,че съм португалка 🙂
Толкова съм приличала на тях. Може би и затова го чувствам като втори дом.Обожавам добрината на португалците и готовноста да поканят в дома си непознат, да му показват красотите на страната си и да му помагат в срещнати трудности. Имах си любимо място – градинката, през която минавах преди университета.В нея пауните се разхождаха необезпокоявани от никой и показваха прелестта си. Естествено, че често сядахме в кафенето там, за да пием страхотно португалско кафе под шума на фонтаните, в които си плуваха патета. Харесва ми архитектурата и как са успели да съхранят всичко, което говори за историята им. Стари замъци, църкви и безброй улички, покрити с керамични плочки, изрисувани като за изложба. А за храната какво да кажа –  известни са със сладките си неща, хлябът е уникален, рибата превъзходна, а мирисът на печени кестени е нещо, което не мога да забравя.
Нещата, които не ми харесахa Трудно е дори да си спомня имало ли е нещо такова. Жегата. Да, дори и не използвам думата горещина, защото толкова топло не ми е било. В най-силните летни дни се налагаше, за да издържа, да си мокря косата през час…Влизаш в банята колкото да се разхладиш просто защото в общежитието нямаше климатик.
Нещата, с които не успях да свикнa Да съм далеч от близките.
Трудностите Трудности имах с езика. Труден си е, особено за някой, който е учил само английски и руски. И все пак към края на престоя си успявах да се разбера с повечето португалоговорящи на техния език.
Какво/кой ми липсваше най-много Брат ми най-вече, защото рядко успявах да се чуя с него. Родителите ми и приятелите – липсваха ми необременяващите разговори с тях.
Причината и поводът да се върна Свърши семестъра, взех си изпитите, а и междувременно получих зелена карта за Америка, която мислех да използвам. Причината да не замина за Америка пък…близките. Без тях не мога!!!
Как реагираха близките/околните, коментарите Те се радваха, пак щяхме да бъдем заедно. Някои се чудеха защо не намеря начин да остана. Но аз не исках – точно заради близките. А други мислеха, че ще замина за Америка и не бяха толкова разочаровани. Е, след известно време и за това ги разочаровах, защото не заминах.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Липсва ми Португалия.Там си бях в другото вкъщи. Красиво е, най-вече така го чувствам. А тази красота ми липсва. Тук рядко се поддържат паркове и градинки по същия начин. Да бъдеш щастлив заради красотата, която те заобикаля – това ми липсва. Чувствам се добре – близките затова са такива, за да те приемат с какъвто и път да избереш. Важното е да се обичаме!
Там или тук?Труден въпрос – и там, и тук. Ако можех да пътувам често, със сигурност щеше да е тук и единствено да пътувам до там на почивка или да се видя с приятелите. Ако имам възможност да взема всички важни за мен хора където искам да отида, щеше да е там, но сами разбирате, че това не е възможно. Единствения отговор винаги е бил ТУК!

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Савина
 
Име/псевдоним Савина / Mademoiselle S 
Възраст 22
Образование, призвание, професия или занимание Студентка, блогър, писател, пътешественик, мечтател
Заминаването Септември 2011. Защото копнеех за промяна. Исках да продължа обучението си някъде другаде, някъде навън. Да живея сама. На ново и непознато място. Да се занимавам с вълнуващи неща. Сивотата на ежедневието ми тук просто ме задушаваше. И точно след като завърших Френската гимназия в София, събрах ентусиазирано живота си в няколко куфара, качих се на колата и с цялото ми семейство се отправихме към…
Мястото Сент Етиен, Франция
Нещата, които ме очароваха В началото всичко – френската кухня, архитектура, живот! После, може би, най-вече хората.
Още в първия ми учебен ден се оказах изключително изненадана от факта колко дружелюбни и добронамерени са всички към една непозната и супер притеснителна девойка, която говори толкова странен френски, че  нека се опитаме да й говорим на английски (нищо че не можем).
В последствие първоначалното ми впечатление за французите не са промени, а дори се затвърди. Хората в моя град бяха топли, отзивчиви, мили и услужливи към мен до последния ми ден там. Разбира се, случвало се е да има и изключения (като лелките от администрацията на университета или касиерките в супермаркета), но общата картинка в случая е по-важна.
Нещата, които не ми харесаха Магазините не работят в неделя!!!
Нещата, с които не успях да свикна Въпреки всичко хубаво, което изписах по адрес на хората, имаше нещо, което ми пречеше да бъда максимално открита и да се чувствам напълно свободна в комуникацията си с тях. Изразяването ме затрудняваше, но не заради езика. Или по-скоро не само заради него. Нещо във възпитанието и в житейските ми истини се разминаваше сериозно с техните.
Трудностите В началото езикът и онази болка в гърлото, появяваща се, когато имаш какво да кажеш, но мълчиш, защото знаеш, че просто няма смисъл, защото няма да те разберат, а после меланхолията и понякога самотата.
Какво/кой ми липсваше най-много Семейството ми. Фейсбук оставаше някакво илюзорно усещане в мен, че съм в течение с живота на приятелите си и за тях не страдах толкова, колкото за родителите си и сестра ми. Липсваха ми ужасно. Болеше ме отвътре, че бяха толкова далеч. А скайп определено не съкращаваше разстоянието. Макар че помагаше. Малко.
Причината и поводът да се върна Взех бакалавърската си степен и това, заради което отидох.
Сега ми предстоят нови приключения и други държави за покоряване.
Как реагираха близките/околните, коментаритеИмам щастието близките ми да ме подкрепят във всяко едно решение, а приятели ми са щастливи, когато и аз съм, така че не съм получавала негативизъм отникъде.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Моментите.
Там или тук? Всъщност, там. България е трудно място за личностите, занимаващи се с изкуство. Или поне аз не се чувствам вдъхновена да творя тук. Преобладаващо тъжните лица на хората по улиците, мръсотията в тролеите, бедността и бабите, които броят стотинки за хляб – всичко това ме задушава. Свободата и липсата на граници във въображението ми се изпаряват, а с тях и амбицията, и желанието ми за развитие. Не е моето място това просто.
 
Миграция: Зорница
 
Име/псевдоним Зорница
Възраст 34
Образование, призвание, професия или занимание Художник, графичен дизайнер
Заминаването Преди да замина от тук вече имах професия, добра работа, семейство, деца….но и постоянното съмнение, че може би отвъд е по.
Заминахме през 2010. Идеята беше да намерим място, където се живее по-лесно.  Да се преместим докато децата са малки, за да им спестим стреса около учене на нов език, нови приятелства, носталгия и т.н. Големият ми син по това време беше на 2 години и 10 месеца, а малкият на 10 месеца.
Мястото Лас Палмас де Гран Канария, Испания
Едно много колоритно място. С изключително много емигранти от цял свят. Вечно лято. Вали максимум 10-тина дни в годината и то съвсем за кратко.
Имахме приятел там, който ни подаде ръка.
Нещата, които ме очароваха Днес, след като съм се върнала, имам чувството че съм била на околосветско пътешествие. Запознах се с много хора от различни държави, континенти и култури. Имаме много различия, но и също толкова общи черти. Хора от Холандия, Германия, Швеция, Швейцария, Финландия, Венецуела, Бразилия, Италия, Сенегал, Словения, Сърбия, Румъния, разбира се Испания и аз от България – работехме всеки ден заедно. Беше купон, но и изкарването на пари не е толкова лесно, колкото всички очаквахме.
Винаги слънчевото време няма как да не те зарежда. Много рядко става адска жега, а и никога не се чудиш какво трябва да облечеш утре. Палмите и плажът са на една ръка разстояние. Сърфът също.
Испанците са сърдечни и добронамерени хора. Разбира се, резервирани в началото, заради изключително многото емигранти които идват и си отиват. Учат те да бъдеш мил и сърдечен. Продачката в магазина се обръща към теб със “скъпа”, “любов моя”… Чак странно ти става. Лигаво и прекалено на моменти, но пък те кара да се усмихваш.
Нещата, с които не успях да свикна. Трудностите Не успях да свикна с циганията на острова в туристическата му част, където всъщност живееш и работиш. Както вече казах, има хора от цял свят, което обаче си има и отрицателните страни. Близостта на Канарите до Африка, корумпираните полицаи, свикналите с постоянен поток от туристи разглезени хотелиери превръщат мястото в неподдържан комплекс, пренаселен с мароканци, китайци, сенегалци и ниско интелигентни престъпни типове от цяла Европа.
Мръсотията в жилищната част. Както казваше един приятел, ако и в България улиците се чистеха толкова колкото там, щяхме да ходим боси навън. А там просто мноооооооого цапат. Не можах да свикна с купчините от обелки от семки по детските площадки, необезпокояваните пикаещи по пързалките китайчета, дрехите прострени на закачалки по решетките на прозорците… Хлебарките, които са тамошните бездомни кучета по улиците. Даже почти толкова големи.
Наркотиците, които се продават като бонбони навсякъде. Вечно пияните туристи и лесни туристки.
Разбира се, на острова има и райски кътчета – оазиси, достъпни само за богатите.
Какво/кой ми липсваше най-много Най-много ми липсваха близките и приятелите ми.Семейните събирания и ваканции. Разговорите с хора, които те разбират от половин дума.
Липсваше ми зеленото. Липсваше ми много пролетта. А след третата година и дъждът🙂
Липсваха ми театърът, галериите, малките барове с музика на живо.  Чувствах се като празен гардероб. Печелиш, харчиш, спиш, ядеш…..това е всичко. Нещо там отвътре липсва през цялото време. И цяла година отделяш пари и жадуваш да се прибереш там, откъдето си избягал.
Причината и поводът да се върна Не исках да бъда там. Това не беше мястото, на което исках да растат децата ми. И не можех да се примиря с пустотата, която чувствах отвътре. Не ми хареса. Взех от това преживяване каквото можах. Днес мога да напиша книга с разкази от реални случки на реални хора. И тя ще бъде много цветна.
Направих го точно сега, защото големият ми син трябва да започне първи клас. Иначе щях да го направя след може би най-много година. Не бих спряла никого да опита. Нито децата си. Но и няма да спестя наникого и другата страна на монетата.
Как реагираха близките/околните, коментарите Близките и приятелите ми са щастливи, че отново сме близо. Новите ми приятели – всеки път обяснявам „защо?“. Както и всеки път уточнявам, че това е моят избор. Емиграцията не е за мен. Ненамирам смисъла. Виж да пътувам – винаги съм готова. Само кажете къде и кога, и ми дайте 30 минути да си стегна багажа. Но с билет за връщане.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Липсват ми приятелите, които открих там. Пишем си почти всеки ден. Но едва ли някога ще ми липсват толкова, колкото ми липсваха приятелствата от детинство докато бях там.
Там или тук? Вече знам, че мога и там. Но искам тук!
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Миграция: Теодора
 
Име/ Псевдоним Теодора
Възраст 32
Образование, призвание, професия или занимание Английска филология, социология и политология. Все още съм в търсене на призванието…  В момента се занимавам с маркетинга и комуникациите на един новостроящ се търговски център.
Заминаването Заминах през 2000-та година,  след като завърших гимназия.  Причината – в общи линии търсене на по-добра перспектива, по-добро образование и надежда за по-добър живот. Всичко това, в комбинация с приключенския ми дух, бяха достатъчно убедителни причини, за да замина. Приех пътуването като авантюра, като обаче знаех, че ще е много трудно. Аз и семейството ми не бяхме в положение, в което можех да си позволя да се върна, ако не ми хареса животът там, т.е. знаех от самото начало, че ме чака борба 🙂 Заминах също така убедена, че в Германия ще получа много по-добро образование, от това което бих получила тук.
 
Мястото Хановер, Германия. Градът се намира се в северната част на страната, столица на провинция Долна Саксония, с население около 500 000 души.
Нещата, които ме очароваха На първо място разнообразието и изборът: там има невероятно интересни места и неща, които  да видиш и опиташ, много от които със сигурност, ако бях останала в България, нямаше да имам възможност да видя и изживея. Разбира се, бях очарована от високия стандарт на живот, сравнен с реалността в България през 90-те години, Хановер ми се стори рай – чист, подреден, зелен, красив. В началото също така бях очарована и от мултинационалността на града, от срещите и разговорите с хора от различни държави, култури и религии. Хареса ми много университетът – начин на преподаване, работа в по-малки групи, възможност да мислиш самостоятелно. В рамките на обучението си имах също така възможността да уча една година в университет в Атина, което ме обогати допълнително, не само с владеенето на един допълнителен език, но и с много емоции, запознанства, нови гледни точки  и още по-разширен кръгозор.
Нещата, които не ми харесаха Времето, дъждът, храната, голяма част от манталитета на германците.
Нещата, с които не можах да свикна Всички изброени по-горе. Постоянно лошото време определено се отразяваше негативно на настроението ми, немската храна бе ежедневно заменяна от турска или гръцка, а германците, с които за девет години се сприятелих и поддържам  контакт, се броят на пръстите на едната ми ръка.
Трудностите Липсата на смислени социални контакти, в някои случаи дори самотата.  Чувството, че не съм си на мястото, че се механизирам, че изпускам нещо интересно някъде другаде.
Какво/ кой ми липсваше най-много Свободата да бъда спонтанна, липсваха ми още семейството и приятелите ми, липсваше ми чувството, че съм си у дома, храната, морето.
Причината/ поводът да се върна Поводът бе един летен стаж. Три месеца трябваше да живея и работя в София, след което да си се прибера в Хановер и продължа живота си по старому.  Идвайки си тук осъзнах колко по-различен е всъщност животът в София от този, който аз си представях и от който в действителност се страхувах.  Всичко ставаше много бързо, запознавах се с много интересни хора, виждах вълнуващи възможности, изпълвах се с ентусиазъм и енергия – нещо, което вече много ми липсваше в Германия. Започнах работа „временно“ като си мислех, че ей сега ще се разочаровам и ще ми омръзне и ще си се върна в Германия. И да, след около шест месеца се върнах, но за да си събера останалата част от багажа и да се отпиша от регистрите на община Хановер.
Как реагираха близките/ околните, коментарите Семейството ми се зарадваха разбира се, те винаги са подкрепяли всяко едно мое решение. Нямаше нужда да обяснявам, те сами виждаха, че в София съм по-щастлива, октолкото в Хановер. По–трудно бе с познати, които не знаят или не разбират мотивите ми. По принцип в началото, разказвайки на някого, че съм се завърнала след дълги години в Германия, имах едно такова странно чувство и необходимост да се оправдавам, да изтъквам причини и да убеждавам отсрещния, че съм взела правилното решение. Но това много бързо отмина, тъй като постоянно се запознавах и общувах с толкова много завърнали се, уверени и страшно успешни млади хора, което ми даваше усещането, че не съм толкова „странна“ и нелогична в избора си.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Сега се чувствам у дома си.  Липсват ми някои хора, които обаче редовно виждам, когато се завръщат в България, или с които се срещам на други хубави места в Европа.
Там или тук И там, и тук и някъде другаде. Зависи от етапа в житейския ми път. В България за момента ми харесва, но мисля, че на един по-късен друг етап от живота ми, може би бих се завърнала в Германия. А за времето между тях бих избрала Италия.
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук