Публикации

Плажно парти за трима

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море.

Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип „Плажен пикник“. Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:
локацията – най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо „Happy birthday“ на дъската ми идваше да напиша информация за нашия „пърформанс“. Да не се напрягат хората.
декорацията – ако правите някога подобно парти, използвайте по-стабилен вариант. Рибки от вестник на канап не са удачно решение. Първо, че привличат допълнително внимание, второ излитат много лесно, трето заплитат се жестоко.
снимките за спомен – със забравено ISO на 1200, никой не желаеше да се снима, влезе пясък навсякъде, непрекъснато се спъвах в дългата си рокля, и тук провал.
напитките – никой не очаква да са ледено студени цяла вечер, но през деня беше толкова горещо, че шампанското за три минути стана напълно негодно за пиене. Бяхме забравили и чаши, о, свещена тъпота! Кофичката поне влезе в употреба.
храната – риба естествено, на море сме. Не желаем да застрашаваме плажа и мъкнем портативна скара за еднократна употреба. Запалване – трудно, клонящо към невъзможно, духа много. Риба – неизвестна. Заради топлите черноморски води рибарите вадеха малко попчета и някаква странна раирана риба, за която имахме съмнение, че става за ядене, но все пак взехме заради идеята. Съмненията се потвърдиха. Забравихме прибори, сол и мазнина, уморените рибки залепнаха фатално за скарата и бяха изхвърлени.
През цялото това време освен минувачи, ни налазиха и най-разнообразни буболечки, които хапеха. Мартина изпадна в някакъв луд радостен екстаз, Т. се изнерви жестоко, а всички дружно останахме гладни и жадни. Събрахме си реквизита и унило се понесохме към вкъщи. Най-смисленото, което успяхме да направим беше старателната оборка на плажа. Ако не друго, посмяхме се доста и със сигурност няма да забравим този рожден ден.
Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там.  Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична – това място й пасва идеално!

Локация: Instituto Cervantes Sofia 

Пола: любезно предоставена от Muse Shop (благодарности на Вяра!)
Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.

 
 
Мара и Мартина - морско приключение
   Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване –  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката: