Публикации

Това, което направо спечелва момичетата са парчетата пита, които дъвчем, и сладост се стича, и щастие. Като дъвка е накрая, извикваме в един глас и искаме още.

Исках да стоя край тях и да снимам, без да ги аранжирам, редя и карам да позират. Защото юнска привечер като тази не може да се замени с абсолютно нищо.

Fjällräven (Фиелревен) e марка, която никога не бях ползвала. Дизайнът на раниците ми е визуално познат, знам, че е скандинавска за туристическо оборудване, но нищо повече.

И когато от представителството им пожелаха да подарят по една раница за новата учебна година на момичетата, първо се консултирах с тях. „Ами да, мамо, знам ги, на кръговото съм ги виждала!“ Това модни столици Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк – не важат – ако Мартина го е виждала на кръговото, значи нещото е яко. Етикет:  кръгово approved.

Купуваме често раници за всякакви нужди – градски, извънградски, училище, детска градина, ръчен багаж, планина, плаж, все за нещо трябват различни размери и видове (Матеа наследява тези на сестра си обикновено). Но точно такъв тип – лека, платнена – не бяхме ползвали.

Избраха си цвят и, честно казано, не очаквах такова вълнение и писъци на радост, когато ги получихме. То беше подскачане, стискане, пискане, голяма екзалтация. Оттогава и двете са постоянно с тях, а Мартина ще ползва нейната и за училище. „Много е удобна, мамо!“ По цял ден е навън с нея и засега издържа геройски на всички изпитания.

Историята на марката е много интересна, основана още в далечната 1960 от Оке Нордин в мазето му в Швеция. Fjällräven спазват етични и еко норми – произход на пуха и вълната, артикули от рециклирани пластмасови бутилки, без PFC импрегнация, др. Отделят средства по инициативата „Полярна лисица“ за финансиране на различни нестопански проекти, посветени на природата и животните. Организират и различни кампании като #2minutesbeachclean, #2minutesstreetclean. За мен беше изненадващо и колко цветове се предлагат от класическата KÅNKEN (създадена през 1978, когато проблемите с гърба на учениците става разпространенi) – колекциите и дизайнът им са се превърнали в истинско изкуство.

Но най-важното от всичко, независимо от марката и екипировката, е да намираме повод да прекарваме максимално дълго време навън – в планината, до някой язовир, просто на поляна или разхождайки кучето – всяка минута сред природата е ценна и оставя трайни следи, дори в момента да не си даваме сметка за това.

*Раниците са ни предоставени от Fjällräven България.

Ако има нещо, което като родител смятам за задължително и от първостепенна важност за децата, то това е прекарване на достатъчно време навън.

Независимо дали в парка, на село, в училищния двор, около града, на планина, до вода или просто пред блока – да бъде на открито. Мисля, че това ги калява и учи, помага за развиването на много умения, навици и качества и най-важното – дава безкрайна свобода.

В нашето семейство се опитваме да оползотворим всяка възможност в занимания, подходящи и интересни за всеки, за да няма мрънкане и „Уф, сега точно това/сега/там ли“. Момичетата са свикнали да бъдат навън и това за тях вече се е превърнало в необходимост. Не ги плашат буболечки, коприва, треви, преходи, непознати територии; наслаждават се на всяка минута и са любопитни за още и още. Все си мисля, че да бъдеш сред природата и това да ти носи удоволствие и смисъл, се възпитава от съвсем малки, и изпуснем ли момента, може да е вече късно.

По повод лансирането на новите плодови млека на Danonino в удобна за носене опаковка, която издържа 4 часа без хладилник и може да се затваря плътно, решихме да съберем в една публикация любимите ни неща, които обикновено правим, когато сме навън – активности за всяка възраст и подходящи за съвместни занимания. Със сигурност не са нещо нечувано и невиждано, но понякога човек има нужда просто от подсещане и подбутване, не от гениални идеи.

Федербал. Помня, когато за един рожден ден родителите ми бяха скрили зад хавлиите подаръка – хилки за федербал, а аз провалих изненадата, намирайки ги седмици преди празника. Оттогава обожавам тази игра, стига атмосферните условия да позволяват. За Матеа още е трудно, но пък всички се забавляваме със сладките ѝ опити да уцели перцето, прилича на Тинкърбел, която а-ха да излети. Решили сме да си купим сериозно оборудване+мрежа и да го практикуваме по-често, когато можем, дори на паркинга под нас.

Топка. Постоянно купуваме топки – малки, големи, по-твърди, по-леки, всякакви. Мартина тренира волейбол в училище и с нея играта е супер приятна. С Матеа пък, понеже е по-малка, практикуваме футбол, станала е доста е добра. Понякога и с Тито си правим спаринг срещички. Който както и каквото може, важното е да има движение.

Въже. Да се скача правилно и умело на въже хич не е лесно, колкото и да изглежда фасулско. Иска си техника и тренировка, особено ако е с цел поддържане на форма, не просто подскачане. Мартина е супер експерт, а лилавото въже е спомен от тренировките по художествена гимнастика, които тя доброволно прекрати, когато станаха прекалено често и прекалено натоварващи за осемгодишно дете. Все се каня да скачам редовно, дори вкъщи, и все си остава в сферата на пожеланията, айрол. Матеа не умее, но пък и не приема никакви съвети от сестра си как да се справя по-добре – оплита се като пиле в кълчища, залива се от смях и накрая се отказва. Пак е нещо.

Карти и занимателни игри. Аз лично не съм от най-големите фенове на настолните игри – бързо ми омръзва, нямам търпение, не ме свърта на едно място. Но картите за истории и развиване на въображението много харесвам. А и са компактни, не тежат и не заемат място. Този пън например е идеална масичка за целта.

Оригами. Те също не заемат място, а са забавен начин за развиване на въображението, усещането за перспектива и форма. 

Рисуването. Този вечен фаворит – рисува се навсякъде, винаги носим моливи, скицници, малки тефтерчета, пастели, флумастери, тебешири – всякакви пособия за всякакви условия. Понякога си организираме съвместни сесии – нещо като нашумелите барове с рисуване, само че у дома и с деца.

 

Ластик. Тази, мислех си,  позабравена игра от нашето време, се оказа, че и сега е актуална. Миналото лято купувахме метри плосък ластик с тази цел. И да ви кажа, припомних си и аз и е супер забавно. Е, малко съм като дървото от снимката, но тепърва ще си наваксвам емиесаса. Матеа, разбира се, не дава и да ѝ се каже как се играе, тя знае, дори спори кое как било.

Риболов. Тито е запален риболовец и често ходим по всякакви подобни места. Добър повод за излизане, разходка, пикник, игри навън. Мен едва ли ще ме запали, изпитвам ужас само като погледна безбройните дребни такъми, но момичетата проявяват все по-голям интерес и любопитство. Последната придобивка е малка сфера сонар, с която в приложение на телефона виждаш къде се крият рибите и на каква дълбочина са, т.е. дали има смисъл изобщо да висиш. За тях много впечатляващо и почти мистично. Риболовът не е мой тип хоби, но като цяло страшно успокоява и действа добре на нервите и концентрацията, така че одобрявам всичко свързано с тази дейност. Често е и просто спортен – хващаш и пускаш обратно.

Куче. Един прекрасен повод да сте навън е домашен любимец като кучето – активно, социално и свободолюбиво – винаги може да ви изкара поне в парка. Достойна компания е и в планината, и до язовира, и е благодарен за всяка минута прекарана навън с вас и семейството.

 

Изненади. Обикновено всяко място разкрива по някоя изненада, в зависимост от сезона – я тайна пътека, я красиво цъфнал храст, я незабелязан проход или мостче. Районът от снимките ни е добре познат, ходили сме често – на пикник, на риболов, с приятели. Не бяхме забелязали досега обаче дървото с няколко дъсчици, на което може да се покатери дори Матеа. Беше истинско забавление, и аз се отчетох на клона.

А в края на всяко занимание или игри навън, за да сме полезни и на себе си, и на другите, можем да съберем в чувал или изостанало в багажника пликче боклуците, които всички безразборно и безобразно оставят след себе си. „Мамо, ама защо си ги крият по храстите боклуците, за да не ги намерим ли?“. Честно казано, нямам отговор на този въпрос, но знам, че след всеки от нас всяко място може да бъде една идея по-приятно и приветливо. Ако положим малко усилия. Защото не е важен само буквалният ни дом зад изтривалката – всичко наоколо е наш дом и е редно да се грижим за поляната край реката също както за хола си.

*Публикацията е в партньорство с Danonino.

Вазовата екопътека доби популярност напоследък и има защо – близо е до София, районът е страшно живописен, може да се стигне с влак, самата пътека до водопад Скакля е лека за минаване (Скакля-Заселе е по-сложна за малки деца), красиво и зелено е почти винаги.

Снимките са от септември миналата година, но пролетта е най-подходящ за разходка сезон – водопадът е пълноводен и още по-впечатляващ (85 м., един от най-високите в България). Слизането е лесно дори за най-малките, стига да обичат движението. А като завършек можете да минете през Своге – чист, подреден, оживен и много приятен малък град с чудна детска площадка. В бистро Искър винаги е суууупер вкусно, обедното меню съдържа както класически неща като шкембе чорба, така и кюфтета от киноа, например, боб с манатарки, хляб с квас, разнообразни десерти – всичко на символични цени и без претенция, за разлика от софийските хипстърски заведения. До село Бов пък има доста места подходящи за риболов – все пак е добре да се намира за всекиго по нещо, така комбинациите за разходка действат безотказно.

Преди време Матеа съвсем произволно нарече семейството в лего фермата си Тина и Кевин, без дори да подозира, нито пък аз, за съществуването на истинските Тина и Кевин в самоковското село Алино.

Двамата не са просто лего персонажи, а герои от плът и кръв, убедихме се преди около месец – в съвсем истинска ферма и прелестно уютна къща, заобиколени от супер общителни животни, които обожават да ги галят, разнасят и закачат. Нашите момичета са селянчета, свикнали с тази обстановка, но фермерските обяди са чудесен начин децата да се запознаят с подобно място, селски двор и атмосфера. Кевин готви просто божествено, чиниите бяха довършени до трошичка, а Тина върти къщата като една истинска фурия, двамата са чудесен тандем.

А по пътя обратно можете да се отбиете и през Cohofarm – фермата за чиста и отгледана по всички стандарти сьомга. Щастливи деца, животни, приятна компания и добра храна – какво може да се иска повече от една мартенска неделя.

Понякога човек се носи по течението и пропуска основни неща, които го карат да се чувства добре.

Забравена някъде чаша, спешна задача, малка чанта, в която няма място, мантрата „след малко“ или просто чист мързел да станеш от бюрото и да налееш поредната доза… вода. Наясно съм колко е важна, как помага и защо не можем без нея, но често я пренебрегвам, признавам си.

През годините станах един полуексперт по бутилки за вода – метални, стъклени, нечупливи, с „облекло“, индикатори за количеството, шарени, заоблени, с дръжки, хитри капачки и какви ли още не. Спокойно мога да открия мини музей в някой ъгъл вкъщи. Обикновено ги ползвам известно време, откривам недостатък и ги зарязвам в шкафа. Едни придават на водата неприятен вкус, други се чистят трудно, трети са неудобни за носене или придобиват бързо неугледен вид.

Затова с радост приех предизвикателството на EQUA за едноседмична ударна хидратация с новите им бутилки. Две за мен (всяка по 550 мл.) и по една за децата (400 мл.) – за да имам съмишленици и компания. Какво се случи? Кратка рекапитулация по дни:

Ден 1: Ентусиазмът е голям. Бутилките са много красиви, изпипани до най-малкия детайл. Важно ми е, знаете. Децата се радват на своите – в ярки цветове, със забавни авторски илюстрации. Изпивам 4х550 мл. – абсолютен рекорд, обикновено стигам до максимум от литър и половина.

Ден 2: Ентусиазмът продължава. Бутилките (моите) са от стъкло, не придават никакъв аромат на водата, детските са от биоразградим тритан (без BPA) и претърпяват успешно няколко изпускания без никакви поражения. Гърлото им е широко и удобно за почистване, леки са. Имат дръжка за китка, което улеснява носенето, навсякъде са с нас. Резултатът за мен е 5х550 мл. Май никога не съм поемала по-голямо количество вода за ден.

Ден 3: Разнообразявам   с лимон, обикновено така овкусявам водата си – приятно и свежо. Децата искат все от моята, „защото е лимонена и по-вкусна“, сдобиват се и те с по няколко резена. Стъклените бутилки са с много удобна форма за захвата на дланта. Капачката пасва перфектно, протичане при добро затваряне няма. Резултат – 4х550 мл.

Ден 4: Почти навсякъде из района, където сме, има крайпътни чешми с планинска вода, така че дори не се налага да купуваме минерална. Нося бутилката навсякъде с мен, на единия модел има дори силиконов пръстен, който можете да сложите на ръката си, за да ви напомня да пиете. Въпреки че е дъждовно и съвсем не топло, изпивам 3х550 мл. Слаб резултат, но пак е нещо.

Ден 5: Правим си плодова вода с праскови и лимон. Освен красива визуално, е и супер свежа и енергизираща. Много е ароматно и с краставица+мента, ябълка, диня дори. Децата не пропускат да носят бутилките със себе си – по време на преход, в ресторанта, на басейна, в колата, на детската площадка. Учудващо постоянство. Отново 4х550 мл.

 Instagram дневник

Ден 6: Бутилката определено прави впечатление и на непознати. Влиза в голяма чанта, тежи повече заради стъклото, но това все пак е най-надеждният материал за съхранение на каквото и да било. Изпускам я отвисоко върху дървен под (кой ли, ако не аз) – непокътната. 3х550 мл.

Ден 7: Вече съм леко пристрастена и идеята да нося със себе си обикновена пластмасова бутилка вода ми се струва „бляк“. Удобство е да ползваш две бутилки – винаги имаш една чиста подръка. Истинско визуално удоволствие са всички модели на EQUA, създателите й са помислили  и за най-малкия детайл, не само естестически, но и функционално. 4х550 мл.

Почивката приключи, надявам се ентусиазмът да продължи и в делничен ритъм. Ще докладвам.

Освен на хидратация, поиграхме и на асоциация – основни думи, които правят семейните летни спомени трайни и значими за нас.  Главен помощник в подбора и оформлението на фотоисторията беше Мартина, а някои от снимките са нейни ♥

*Публикацията е със съдействието на EQUA и ексклузивния ѝ представител за България –  био магазин ЗДРАВОСЛОВЕНкъдето бутилките EQUA са в компанията на био храни, натурална козметика, рецепти и още куп полезни неща.

 

 

Едно от малкото места, които не ни омръзват и посещаваме по няколко пъти в годината. В района около Кърджали има какво ли не, природата е великолепна, пътищата са добри, има удобни маршрути и обекти за съчетаване в един ден, много възможности за разходка. История, забавления всякакви, природни чудеса, най-различни водоеми, приятни градове (Златоград!), живописни села и … малко на брой туристи/хора/тълпи (е, като изключим групата планинари на въжения мост за село Лисиците). Последното особено важно за нас.

А най-хубавото е, че тази година, вече на 3, Матеа е (почти) равностоен участник в преходите, дори стръмни и изморителни. Беглите намеци за „конче“ биват отхвърлени на секундата с „Ама аз съм вече голяма!“.

Риболов, разходки (до манастири, крепости, скални образувания, храмове, забележителности), местна кухня в някоя къща за гости или просто гледане в красива точка на хоризонта. Всеки път откриваме по нещо ново и все повече се привързваме към това място.


* Ахридос е наименованието на Източните Родопи през Средновековието
Ахридос LaMartiniaАхридос LaMartiniaАхридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia

Ахридос LaMartinia Ахридос LaMartinia

Едно от предимствата на големите семейства е, че винаги има по някой за опознаване.

Децата откриват хората около себе си по най-естествения и непредубеден начин, все едно отварят нова играчка или влизат в увеселителен парк. Нерядко възрастните са им по-интересни от връстниците. Попиват всяко движение, жест и дума и ги складират там, където могат бъдат извикани при нужда.

– Твоят вуйчо, вуйчо ли ми е на мен? – попита Мартина, объркана от семейните връзки, самата тя с двама вуйчовци – моите братя.
– Ами брат е на баба ти, тоест на теб ти е… не знам точно… вуйчо.

Нашият вуйчо е архитект, йога, бохем и разказвач на истории. Живее в малка къща близо до София, рисува, пее, свири на китара, притежава умения на ловък аниматор и буквално всички деца го гледат с ококорени очи. И не само децата. Може да раздвижи и най-вялия разговор с „Когато бях на служба в джунглата изведнъж ми се приядоха печени чушки.“ Разбира се, с много сериозен тон.

Установих, че най-сигурният начин М. и М. да бъдат озаптени е да посадя няколко реда малини, наблизо да има голямо куче и някой да им свири по цял ден на китара.

– Кога ще ходим пак?

_______________________________

Бележка: диадемата-слушалки е дизайнерско решение. Омазаните с малини лица – също.