Публикации

За емигрантството, куфарите, терминалите и носталгията е изписано много, темата е предъвквана, изплювана, пак захващана, до безкрай. Колкото и важна да е, не смятам, че мелодрамата има място, живеем в глобален свят, изборът е свободен, повечето от границите също, хората прелитат насам-натам без да използват думите „невъзвращенец“, „завинаги“, „никога“, номадството е все по-разпространено и все по обичайно явление. 
За мен обаче по-интересната част от процеса винаги е била не заминаването, а завръщането. Затова започвам рубрика с най-общото заглавие „Миграция“ – дума, която звучи хубаво и е събирателно за всички типове движения. За тези, които са заминавали някъде с идеята да бъде постоянно, но по една или друга причина са решили да се върнат.
Освен себе си и хората, които познавам лично, бих искала да включа и други истории, колкото по-разнообразни и характерни, толкова по-добре. Може да сте вие, ваши близки, познати, за когото се сетите. Въпросите са малко, кратки, общо-взето най-важното. Заедно с отговорите можете да ми изпратите и снимка, но не е задължително. Ако не желаете да се появява истинското ви име, заменете го с псевдоним, важна е историята, не личните данни. 


Изпращайте ми отговорите на: mymartinia@gmail.com (с *миграция* в subject полето) или на лично съобщение във ФБ групата на блога
Срок няма.

Въпросите:
Име/псевдоним:
Възраст*: 

Образование, призвание, професия или занимание:
Заминаването (кога, с каква идея, защо):
Мястото:
Нещата, които ме очароваха:
Нещата, които не ми харесаха:
Нещата, с които не успях да свикна:
Трудностите:
Какво/кой ми липсваше най-много:
Причината и поводът да се върна:
Как реагираха близките/околните, коментарите:
Как се чувствам сега, кое ми липсва:
Там или тук?

*не е задължително да я попълвате, но в конкретния контекст е доста информативна
Мара и Мартина - морско приключение
   Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване –  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:
   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris – приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара – далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език