Публикации

Мина повече от година и половина от публикацията за #инстаселобг  – хаштагът, който събра колекция от прекрасни образи и спомени (повече от 1600) из знайни и незнайни български села.

С огромно удоволствие ги следя и се радвам на всеки един от тях. Щастлива съм, че идеята увлече много хора и се убедихме колко велико е всъщност селото – разноцветно, пълнокръвно, топло и многообразно. И въобще няма значение кой къде е роден, дали на село, в малък град или се пише гордо за жълтопаветник, важно е усещането – да си близо до земята, истината и корена; да виждаш красотата извън мола, фейсбук списъка си и лъскавия лукс; да си смирен, щастлив и удовлетворен; да си сво-бо-ден.

Благодаря от сърце на всички, които взеха участие, не мога да ги изредя поименно, колкото и да ми се иска. Видях великолепни снимки, наистина великолепни

#инстаселобг продължава с пълна сила.

*Това са само част от снимките, съвсем произволно избрани. Можете да ги разгледате в галерия и по-голям размер, като кликнете върху всяко изображение . А най-добре  вижте пълната колекция в Инстаграм или последвайте хаштага #инстаселобг, за да пристигат в потока ви с новини.


Тази рубрика се мъдреше от известно време в големия куп от идеи в главата ми. Кой как, защо, къде и с кого пътува; кое му е важно какво държи да види или опита; как съхранява спомените; умее ли да отгледа преживяването или се хвърля презглава в следващото.

Пътуването от известно време е мода, всеки държи да пътува на всяка цена, по всеки повод и буквално навсякъде. Но дали взимаме достатъчно от тези емоции или просто ги приключваме с тага в Инстаграм и привлекателните снимки, без да сме усетили хората и обстановката? Дали уважаваме достатъчно местата, на които стъпваме? Имаме ли необходимото любопитство или сме станали мързеливи? Обичаме ли да откриваме или се оставяме по течението? Правим ли всичко заради себе си, а не заради другите? На всички тези въпроси, а и на много други, се надявам да си отговорим в рубриката.

Какъв е принципът? Подобно на МИГРАЦИЯ – с фиксирани въпроси, тип лексикон.

Кой може да участва? Всеки!

Как? Попълва въпросите и ми ги изпраща на mymartinia@gmail.com (Subject: Пътуване с лек багаж) Можете да изберете дали да разкажете как пътувате по принцип или за конкретно пътуване (вижте въпросите по-долу)

Защо да го прави? За да сподели своя начин на пътуване, да разкаже за любими моменти и да вдъхнови другите за нови места и приключения. Ограничения в дестинациите няма – близки или далечни, континентални или презокеански, екзотични или на една ръка разстояние.

Това е. Ще очаквам с нетърпение историите ви!


ВЪПРОСИ: МОИТЕ ПЪТУВАНИЯ ПО ПРИНЦИП

  1. Защо пътуваш?
  2. Как пътуваш – с кого най-често; организирано или самостоятелно? Защо?
  3. Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?
  4. Най-важните 3 (или 5) неща, за да е едно прекарване приятно за теб?
  5. Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?
  6. Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?
  7. Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?
  8. Кое наричаш лукс по време на пътуване?
  9. Кои са детайлите, които държиш да попиеш – аромати, храни, напитки, местни продукти, звукове, музика, обичаи? Най-запомнящите се за теб досега?
  10. Завързваш ли познанства и приятелства по време на път? Ако да, как и с какви хора? Ако не, защо?
  11. Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? Каква част от пътуването разказваш/публикуваш? какво обичаш да снимаш?
  12. От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?
  13. За какво обичаш и НЕ обичаш да харчиш пари по време на пътуване?
  14. Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?
  15. Най-смешната случка по време на път?
  16. Най-сериозният проблем/гаф по време на път?
  17. Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал? Защо?
  18. Най-ценното за теб място, на което си бил? Защо?
  19. Като какъв пътешественик се определяш? Защо?
  20. Мечтаната дестинация? Защо точно тази?
  21. Какво е пътуването за теб? (с 1 дума)

*любима снимка от любимо пътуване (хоризонтална, моля!). Какви конкретни емоции и спомени ти носи?

*твоя снимка на любимо място (хоризонтална, моля!) Защо избра точно нея?


ВЪПРОСИ: ИСТОРИЯ ЗА КОНКРЕТНО ПЪТУВАНЕ

  1. Защо избра точно това място?
  2. Как пътува до там – с кого; организирано или самостоятелно?
  3. Как избра дестинацията? Повлияха ли ти трендовете?
  4. Петте неща, които направиха пътуването незабравимо?
  5. Чии отзиви и препоръки ползва?
  6. Какво ти беше важно да видиш/направиш/посетиш? Успя ли?
  7. Как навлезе в мястото и обстановката? 
  8. Кое определяш като лукс там?
  9. Кои вкусове, аромати, храни, напитки, звуци, мелодии, шумове, обичаи те впечатлиха?
  10. Завърза ли познанства и приятели? Ако да, как и с кого? Ако не, защо?
  11. Изключи ли се или тъкмо обратното – постоянно беше онлайн, за да споделяш? Каква част от пътуването сподели? Какво снима?
  12. Как съхрани спомените от мястото? Какво си донесе?
  13. Най-смешната случка през това пътуване?
  14. Най-сериозният проблем/гаф?
  15. Най-ценното от това пътуване?
  16. Би ли се върнал там отново? Защо?
  17. От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?
  18. Като какъв пътешественик се определяш? Защо?
  19. Мечтаната дестинация? Защо точно тази?
  20. Какво е пътуването за теб? (с 1 дума)

*любимата ти снимка от това пътуване (хоризонтална, моля!). Какви конкретни спомени и емоции ти носи?

*твоя снимка на любимо място (хоризонтална, моля!) Защо избра точно нея?

През ноември се проведе първото издание на семинара „Лично за личния блог“, който най-накрая се реших да организирам с незаменимото съдействие на Силвия от HerStartUp.

И за мое огромно удоволствие той събра страхотни участници – интересни, любопитни, мили, креативни, вдъхновени, с идеи, потенциал и умения. Някои от тях вече имаха блогове, други планираха създаването на личен проект, други все още търсеха мотивация и повод.

Получиха се динамични четири седмици, в които обсъждахме, разказвахме си, споделяхме и бистрихме теми около блоговете и блогосферата. Групата ни за дискусии все още е активна, няколко месеца след края на семинара, дано остане така и занапред. Стана дума колко е важно да списваме тези проекти първо за себе си, след това за аудиторията; да сме честни, открити и естествени, защото всичко друго личи; да не напъваме нещата, а да ги оставим да се случват по органичен и плавен начин, за да са устойчиви и интересни на нас самите като автори. Говорихме и за много други неща, за някои от които дори не си бях давала сметка. Семинарът беше супер зареждащ и много любопитен за мен самата, надявам се и за всички останали.

По този повод реших да събера в една публикация реализираните блогове на участниците, съвсем нови или активизирани със свежи сили. Лично аз съм много доволна, че темите им са разнообразни и сред тях няма нито един за грим и мода, напоследък блогосферата се наводни с този тип проекти, в голямата си част доста скучни и еднотипни.

Благодаря на всички участници за страхотното преживяване, беше супер приятно и пълно с творческа енергия. След края на семинара имаше доста запитвания за ново издание, тук е мястото да спомена, че обмисляме такова наесен, допълнено и актуализирано, с повече елементи и активности. Ще обявим скоро датите и програмата.

А сега с удоволствие разказвам за героите на първия семинар, следете ги, заслужава си!

СИЯНА – WHERE SIYA SHINES

FB СТРАНИЦА

Снимки: Сияна Янарова

Блогът се появи малко след края на семинара, заедно обсъждахме името и концепцията, за която Сия имаше идея отдавна. Tемите са родителство, устойчив начин на живот, деца, пътувания, лични семейни  моменти. Сия е професионален фотограф и ретушист, снима чудесно, улавяйки майсторски светлината.

Плюсове: Сия живее в UK, има активен живот, въпреки че дъщеря ѝ Емилия е само на 2. С много идеи и умения, креативна и разнообразна е в съдържанието. Професионален фотограф и ретушист, снима чудесно, улавяйки майсторски светлината. Блогът има и английска версия.

Препоръки: блогът е съвсем нов и със сигурност ще намери своя ритъм в честотата на публикациите. ФБ страницата се води редовно. Бих препоръчала малко по-подредена първа страница на сайта за по-лесно навигиране. Сигурна съм, че Сия е събрала един куп идеи, които скоро ще осъществи.

ЙОАННА – YOANNA BLOG  

FB СТРАНИЦА

Снимка: Йоана Младенова

Блогът съществуа от 2014, но Йоана имаше нужда от свежа енергия и нов тип мотивация. Темите са лайфстайл, книги, пътувания, деца, мода, лични, градски места, заведения, други.

Плюсове: снимките са на ниво, а текстовете без грешки (последното много рядко срещано в блогосферата!). Йоана има чувство за хумор и самоирония, което винаги е огромен плюс. Публикациите и като цяло блогът  са оформени чудесно – семпло и прегледно.

Препоръки: блогът има голям потенциал, стига Йоана да избяга от клишетата, които се ширят из Инстаграм. Но тя е толкова млада, че със сигурност ще намери свой собствен стил и линия. Лично аз не харесвам тенденцията блоговете да се прехвърлят почти изцяло в Инстаграм, пожелавам ѝ да не се подвежда по нея.

ГАЛИНА – GАLINARIUM 

Снимки: GALINARIUM

Галина направи съвсем скоро сайта си, който ще развива като комерсиален проект, с добавка личен блог. Темите са билкознание, ароматерапия, звукотерапия, дендротерапия. Името беше голям препъникамък, но дружно го измъдрихме.

Плюсове: оригинални и не съвсем популярни теми, които са ниша.

Препоръки: да допълни сайта с повече съдържание и да довърши категориите. Галина едва сега започва, пожелавам ѝ да се колебае по-малко и да действа.

НЕВЕНА – SPRINKLED BY NEVENA

FB СТРАНИЦА 

Снимка: Невена Дорова

Блогът вече съществуваше по времето на семинара, но Невена се колебаеше за темите и езиковите версии. Освен много красива и мила, тя е и страхотен градинар, което доказва, че това хоби изобщо не е отживелица, тъкмо напротив!

Плюсове: страхотната тематика, аз поне не се сещам за друг подобен блог, списван модерно и с качествени снимки. Към ФБ страницата има и група, в която аз често задавам глупави въпроси, градинарството и цветарството са ми любими теми. Можете да откриете освен градинарските теми, и рецепти, направи си сам идеи, съвети за цветя и градински растения, видео уроци. Също катерички, най-различни птици, насекоми – шегувах се с Невена, че си я представям като Снежанка, около която има една тумба диви животни.

ПЕТЯ – PETYA VALKOVA PHOTOGRAPHY

ФБ СТРАНИЦА

Снимки: Петя Вълкова

Петя разказва в снимки. Снима за удоволствие, използва малко думи и много образи.

Плюсове: Петя е много естествена и това личи и в снимките ѝ. Фото проекти без излишна помпозност винаги са добре дошли.

Препоръки: да публикува по-често в блога, не само във ФБ страницата. Да продължава да снима, със сигурност ще открие своя стил и жанр с времето.

Вяра – WORLD IN MY MIND

FB СТРАНИЦА

Снимка: Vyara Løvig

Вяра живее в Осло и блогът ѝ е на английски. Съвсем нов, на няколко седмици. Ще разказва за нещата, които я вдъхновяват, изумяват, учудват, изобщо предизвикват емоции.

Плюсове: Вяра снима добре и има доста идеи, които се надявам да осъществи в блога.

Препоръки: Да се оформи по-добре визуално страницата и да се напълни със съдържание. Би било чудесно да има българска версия.

Светла – SHAREDISHSTORIES 

FB СТРАНИЦА

Снимки: Георги Георгиев

Светла сама определя блога си като „истории за живота, храната и щастието“. Съществува от октомври 2017 и засега не си поставя амбициозни цели, само за забавление и хоби е.

Плюсове: Светла разказва добре, снимките прави мъжът ѝ и ще стават все по-добри, сигурна съм. Говори естествено и се чете лесно.

Препоръки: да публикува по-често и да не се отказва!

Таня – KINDLY SPOKEN  

FB СТРАНИЦА

Снимка: Таня Неделчева

Таня пътува често и разказва основно за пътешествията си. Блогът се появи след семинара, съвсем нов е.

Плюсове: блоговете в този жанр са много актуални, а дестинациите, които посещава са интересни (Тайланд, Шри Ланка, Канада, т.н.). Прави и видеа с GoPro камера.

Препоръки: бих препоръчала по-малко снимки тип „личен албум“, за да са по-универсални фотоисториите. И малко повече разкази в думи. Също така да активизира ФБ страницата.

Ралица – THE ART OF FUN AND INTERESTING LIFE

FB СТРАНИЦА

Снимка: Рали Антова

Ралица живее в Амстердам и разказва за града и Холандия като цяло, посещава често Индия, вълнува се от йога и медитация, почитател е на вегетарианската кухня.

Плюсове: интересните теми и конкретните хобита, които Рали поддържа. Медитативният фокус в пътуванията е по-скоро екзотичен жанр, така че темата определено е нишова. Рали разказва увлекателно и се усеща една любовта ѝ към това, за което пише.

Препоръки: задължително българска версия и по-добро структуриране на самите публикации (по-кратките е удачно да бъдат във ФБ). Сигурна съм, че тепърва ще развива блога и ще има куп нови вдъхновения.

СВЕТЛАНА – AESTHETLY

FB СТРАНИЦА

Снимка: Светлана Мирчева

Светлана едва преди дни смени името и адреса на своя съществуващ, но малко поизоставен блог. Снимки от пътувания и лични разсъждения..

Плюсове: Снима приятно и има доста идеи, които ѝ пожелавам да реализира. Разказва добре, с чувство за хумор и без напрежение.

Препоръки: Да бъде по-последователна и да взима по-смело решения. Да поддържа блога жив (това към всички, не само към Светлана).

Очакваме и реализирането на проектите на Ангелина, Силвия, Хюли, Добродана, Дарина, Пламена, Дарина, Теодора, Искра и всички останали, които все още събират смелост, мотивация и вдъхновения. Пожелавам им го!

 

 

Всяко нещо идва с времето и момента си, ето че продължението на Гастрол узря и намери как да излезе от архивите две години след последната публикация. 

Рубриката се появи през 2010, постепенно набра скорост, стана любима и се разгърна, но с увеличаването на гостуванията за щяло и нещяло из блоговете изгуби от енергията си, форматът (ми) омръзна и реших да я прекратя. Срещна ме с великолепни хора и донесе много емоции, но нямаше смисъл да я водя проформа, просто за да същестува. От време на време ми хрумваше да се върна към нея, но нямах конкретни идеи за вид и концепция. До съвсем скоро.

Как ще продължи: отново под формата на разговор с въпроси и отговори

Кой ще участва: само жени. На този етап реших, че те са по-интересни и многопластови (извинявам се на господата), а и по-лесно се отпускат за разговор. Някои познавам отдавна, други срещнах наскоро, а с трети запознанството тепърва предстои.

Какви ще са темите: искам да избягам от майчинството и родителството, както и от професионалния план и работата. Интересни са ми жени, които не приключват образа си с тези две неща, макар и важни, а по ненатрапчив начин разгръщат множество интереси, хобита, занимания и увлечения. Заедно ще фокусираме върху емоциите, убежденията, усещанията, позициите – как се чувстваме извън обичайните роли, какво ни липсва и кое ни удовлетворява, как намираме мястото и комфорта си, какви са изборите и колебанията ни, какво харесваме и мразим, къде стоим и какво искаме.

Какъв ще е форматът: всяка публикация ще съдържа схематичен увод (без излияния и дитирамби както преди), самия разговор и снимки, които държа да правя аз. Не защото друг не може да се справи или личният архив е недостатъчен, но смятам за важно илюстративната част да е свързана с текста и да е подготвена от един и същи човек, в случая от мен.

Каква е идеята: иска ми в рубриката да продължат срещите с жени, които без да развяват знамена и лозунги, успехи и статуси, са безкрайно интересна компания, любопитни събеседници, разказвачи на истории и създатели на такива. Жени, които не изчерпват разговора с децата и офиса, а разполагат с един куп теми и страсти, за които могат да разказват с часове. Смели, любопитни и енергични жени, които заразяват с ентусиазма и харизмата си. Обещавам да подбирам именно такива.

Това е. Започваме довечера.

Лично за личния блог - онлайн семинар

Личният блог е като домашен любимец или член от семейството – през повечето време сте заедно, но от време на време не е лошо да си почивате един от друг; има свой собствен живот, но и нужда от вашата грижа; трябва му режим за изграждане на навиците, както и пространство, за да се развива; научавате взаимно важни неща; движите се успоредно, но понякога са възможни криволичения и паузи.

Личният блог възпитава, дисциплинира, дава баланс, развива въображението.

Личния блог сте вие, но и не съвсем.

Личният блог изисква свобода на мисълта и я превръща с лекота в свобода на действието.

Личният блог има падения и възходи, пикове и паузи.

Личният блог пулсира като жив организъм и зависи освен от вас, и от хората насреща. За да е пълен и ярък, динамичен и енергичен.

Личният блог, независимо от тематиката му, не понася напрежение, досада и отегчение, идеята му е да носи удоволствие от споделеното, а не да тежи.

Личният блог е лично пространство, но изисква отговорност и съобразяване.

Личният блог трябва да се развива, но не и да се превръща в PR бюлетин, брандирана брошура, медиен проект, захаросана близалка или продукт за еднократна употреба.

Личният блог трябва да бъде органично честен – първо към себе си, а след това и към всички останали.

***
Много пъти са ме питали защо не се заема и не организирам подобно събитие. Особено напоследък, когато блогосферата е във възход. В началото отхвърлях със смях тази идея, защото не се чувствах достатъчно веща, но за почти осем години натрупах толкова впечатления, наблюдения и информация, че реших да ги споделя във формат, който е по-скоро разговор, отколкото каквото и да било друго. Нямам за цел да посочвам кое е правилно и кое не, нито да създавам инструкции и указания, а само да разкажа за поуките, реалността и атмосферата в блог пространството – от първо лице и личен опит.

И в блогосферата, както навсякъде другаде, са важни съдържанието, личният почерк, стилът, посланието и общата линия. Но също коректността, честността, откритото лице, равновесието, здравият разум, обузданата емоция и реалистичната (само)преценка.

За всичко това ще разкажа през тези 4 седмици.

***
В какво се състои семинарът?
– семинарът се провежда изцяло онлайн за ваше удобство
– 4 модула под формата на pdf файлове, презентации и подкасти
– специализиран модул за PR агенции и фирми
– 5 бонуса
– 4 лични онлайн разговора-консултации
– 4 предизвикателства

За кого е този онлайн семинар-разговор?
– За тези, които имат идея да стартират свой собствен блог,
но не знаят откъде да започнат и какво ги очаква.
– За тези, които вече са автори на личен блог,
но са изгубили смисъла, посоката или мотивацията.
– За PR агенции и клиенти,които искат да изградят връзка с блогъри, но не са сигурни точно какъв е най-добрият подход и формат.
– За клиенти, които желаят да изградят свой бизнес блог.

Кога?
Започваме на 12 ноември.

Регистрация:
Онлайн семинарът ще бъде достъпен за поръчка на платформата Her Startup от 30 октомври до 12 ноември.

Подробна информация за съдържанието и регистрацията тук:
http://herstartup.today/blogworkshop

Хубаво се майтапим ние с лайфстайла и селото, но от това може да излезе нещо смислено и полезно.

Свикнали сме да се прехласваме по френския Прованс, по малките китни селца из Тоскана, Пулия и Сицилия, по швейцарските подредени къщички и дворчета, по английските зелени поля и португалските брегове. Да ахкаме по всичко, което е чуждо, недотам типично за нас и  най-вече чужбинско. Няма лошо, но хора, които не уважават корените си и не се обръщат към тях, за да проумеят основни неща, често губят връзка с реалността и се лутат в някакъв измислен свят на елитарност и градска модерност. Често попадам на крайна дискретност по повод родното място, неглижирайки, пренебрегвайки, дори срамувайки се от него. Но, разбира се, къде-къде по-престижно и интересно е да си говорим за екзотични и далечни държави, препълнени с туристи и чужда култура, отколкото да разкажем за мястото, от което произхождаме.

Ако пък говорим за нашенско село, то задължително в него трябва да има спа, луксозен ресторант и басейн олимпийски размер, иначе „не е нищо особено“. Не знам всъщност какво хората очакват да има в едно село – мини Дисниленд, зоопарк, изкуствена ски писта или пустиня за сафари. Сигурно помните и времето, в което хората наричаха селските си къщи вили – отново статус символ, който незабавно ни причисляваше към групата на гражданите.

Няма как да не сте забелязали и моята привързаност и любов към Лехчево – място толкова на сърцето ми, колкото никое друго по света. Получавала съм често съобщения и писма колко е хубаво някой да посещава и описва с привързаност любимия край, да помни и да продължава традицията. Но и безброй пъти съм чувала реплики от сорта на: „О, ама то нашите села са запуснати и изоставени“, „Селото умира“, „Хората бягат от селото“, „То никой не остана, само цигани“, „На село е скучно, няма какво да се прави“, „Имаме едно село, ама не сме ходили от години“, „Няма кой да наглежда селската къща, ние сме много заети, а децата не познават мястото“ и други подобни. А именно децата са най-точен показател – смелостта се придобива още с ходенето бос, галенето на гъсеница, плуването в реката и игрите до късно на двора. Имагинерните понятия добиват реални очертания и след години е много по-лесно да се приземиш, когато леко си се главозамаял от истеричната лайфстайл модерност.

Иска ми се да вярвам, че през последните години дори и в край като нашия, северозападния, който има славата на западнал, обезлюден и беден, има съживяване, някакъв своеобразен селски Ренесанс – все повече хора намират смисъл да останат или поне да идват често. Дават си сметка, че истинският живот е тук, че ценните неща са именно близо до земята и корена. Не искам да звуча архаично и патетично, но това е простата истина. Факт е, че и големи живи села като нашето са по-скоро изключение, но за да бъдат и останалите такива има нужда от работа, инфраструктура, желание, усилия и … хора. Дори само лятото, дори само за малко.

Разбира се, не всеки е създаден за селски живот, не на всеки се харесва и му се отдава, но пък не е и нужно. Важното е да говорим за селото с любопитство и любов, а не с чувство на обреченост и отегчение. Сигурна съм и, че всеки от нас има по едно такова село. Може да не е родно, а просто място за почивка; такова, което харесвате, където се чувствате добре и помните през годините. Нека го наречем #инстаселобг (по предложение на Михаела от Good Natured Food добавяме и #инстапланинабг) и да обозначим снимките и преживяванията си (в Инстаграм и Фейсбук) с този хаштаг. Аз лично ще се върна и ще го добавя към всичките си селски снимки. А щом посъберем материал, ще го сглобим в колажи, за да ахкаме и да се убедим, че селото е куул – точно толкова, колкото и Прованса.

На бас, че (почти) всеки от вас притежава ярък детски спомен със селски привкус, а Инстаграм е именно като спомените от този период – отделни картини, детайли и емоции. Споделете в коментар под публикацията (във ФБ или тук на сайта) вашия най-мил детски селски спомен, ще ми бъде интересно да прочета.

Летс мейк село грейт ъгейн, дет се вика. Напълно възможно е, ще видите. А ако дори на един градски човек му стане интересно, сети се, спомни си и се върне – поне за малко – пак сме свършили нещо полезно.

*Любимото ми Лехчево от вчера си има чисто нова ФБ страница. Модерна работа.

Parentland е място за истории от първо лице.

В Parentland пишат автори, които най-вероятно не са издали книга и не определят себе си като писатели, но има какво да разкажат.

В Parentland ще говорим за семейство, родители, деца, отношения, корени, дистанции, дестинации, произход, посоки; за хубавото и лошото, лесното и трудното, приятното и недотам. С по-малко патос и повече откровеност.

Parentland не е наръчник за родители, нито форум за отглеждане на деца или женски сайт.

Parentland доверява, разказва и изслушва. Говори честно, дава мнение, опитва, колебае се. Не размахва пръст, не гледа строго и не осъжда.

Parentland се шегува и иронизира, смее се на себе си и другите.

Parentland говори по сериозни теми, без да се взима насериозно.

Parentland е над нещата и вътре в тях. Защото така е и в реалния живот.

Parentland.bg
http://www.parentland.bg/

Grete познавам от ФБ чрез общ контакт. Родом от Естония, вече 10 години живее в Хамбург. Винаги усмихната, с вродена елегантност и изящна северна красота. Поканих я да представи неин безкрайно интересен фото проект, осъществен заедно с Bernd Malöwsky, приятел любител фотограф. Едно истинско пътешествие във времето! Само мога да подозирам колко забавно е било.
_________________________________________________________________________________________________

1900 – 1914

Текст: Grete Erma

Снимки: Bernd Malöwsky
В края на публикацията прилагам оригиналния текст, преводът е мой, за неточности се сърдете на мен.
Преди няколко години старите семейни албуми на баба и дядо събудиха любопитството ми по отминалите епохи. Какво би било да пропътувам назад във времето и да бъда на мястото на тези хора? Изглеждаха толкова елегантни, изискани, различни. За съжаление, и двамата бяха починали отдавна и всички въпроси останаха без отговор. След време започнах да проучвам историята на рода. Научих подробности, за които не бях чувала никога, разбрах за съществуването на хора, които не познавах, открих още прашни стари фото албуми.
Около тези разкрития и лични истории, не можех да спра да мечтая за едно пътуване през вековете, дори само в снимки. И точно когато си го пожелах, за късмет се запознах с Бернд, моят фотограф. Срещнахме се в една ФБ група, наречена Hamburger Fotofreaks и той веднага се запали по идеята ми за фото проект. Бяхме единодушни, че ще е само за забавление, без напрежение, срокове и ангажименти. Разбрахме се и да се изслушваме и да обсъждаме свободно идеите си. Бернд е запален любител фотограф и technology freak. Никога не бях позирала преди, ако не броите няколко лични фотосесии и безброй снимки от партита във ФБ. Нямахме бюджет за костюми под наем или асистенти, направихме всичко сами – от грима и стайлинга, до избора на локации и обработката на снимките. Бернд проучваше фотографските техники, използвани през съответната епоха и изпробва доста Фотошоп обработки, за да придаде на кадрите автентичен вид. YouTube беше моят личен асистент, взаимствах  уроци за грим и прически. Pinterest ме вдъхновяваше с ретро снимки, търсех подходящи дрехи и аксесоари в магазини втора употреба и eBay. За щастие, модата е циклична и с изненада установих колко подходящи неща имам в гардероба си.
Проектът доби нови измерения, когато започнахме да снимаме и трябваше да се подготвям за всяка сесия, да се интересувам какво е било специфично за определения период, особено онези, на които не съм била свидетел. Проучих историята и модата за отделните декади, за да позиционираме в конкретна година всяка снимка. Взех предвид историческите събития, които са се отразили върху живота на жените както на Запад (основно САЩ и Германия), така и на Изток (вкл. в Естония, където съм родена). Установих, че освен да се питам какво се е случвало в ежедневието им, исках да го съпоставя със световните събития и как е рефлектирало това върху образите. Какво е формирало характерите им, какво ги е мотивирало, какво обществото е изисквало от тях и какви са били мечтите им. Модата и фотографските техники също изиграха роля във всяко десетилетие. Искахме чрез кадрите да предадем емоцията, атмосферата, да обрисуваме всеки детайл, доколкото ни позволяват нашите непрофесионални нa историческo и експертнo ниво познания.
Пропътувах цял век за една единствена година!
1914 – бях заложник в бляскавата клетка на обществото, мъжка собственост без всякакви възможности, защитничка на правата си пред закона
1923 – осмелих се да покажа леко разголени крака и бях сметната за прекалено разкрепостена  заради банския си костюм
1935 – скочих в бляскавия свят на Холивуд
1945 – отпразнувах края на войната и завръщането на моя смел войник
1957 – шетах и готвих, докато чакам лъжливия си съпруг да се прибере от работа

1967 – влязох в ролята на палава и дръзка девойка, луда по Бийтълс и мод движението
1973 – изгорих демонстративно сутиена си, прегръщах дървета, наслаждавах се на свободата
1985 – независимо работещо момиче с кариера, управлявах света и харесвах подплънките
1993 – изживях отново тази година, този път като върла почитателка на MTV
2007 – превърнах се в самовлюбена реалити звезда, обсебена от външния вид и славата
2014 – накрая се завърнах в поколението на „селфитата“ и наблюдаващите живота през мобилния си телефон

Това далеч не е краят на моите пътешествия в миналото. Бернд се запали покрай мен по Златната епоха на Холивуд. Желанието му да проучи стари фотографските техники ще ми позволи отново да пътувам назад във времето и през 2015. Всичко започна като скромно желание да пресъздам атмосферата  от старите кадри и се превърна в сериозен проект. Имам намерение да подбера в книга любимите си моменти от това пътешествие, да обрисувам живота на жените,  да им отдам чест и да отбележа всяко тяхно значимо постижение през последните 100 години.




Woman through a Century
Going through the old photo albums of my grandparents a few years ago planted the first seed of curiosity into my imagination. What would it be like to travel back in time and feel what it would be like to be them? They looked so elegant, so sophisticated, so different. Unfortunately both of them were long gone by then and all the questions I had never asked remained unanswered except for by my own imagination. A couple of years later I began research on my family heritage. I got to know parts of my family history I had heard nothing of, learnt about persons I had not known anything about, discovered more dusty old photo albums. In the middle of all this family history and personal stories I couldn’t help but dream that I could time travel, at least through photos. And curiously enough, just as I had made that wish, I got to know Bernd, my photographer. We met in a Facebook group called Hamburger Fotofreaks and he was immediately enthusiastic about my project. We agreed that our main goal was going to be to have fun with this, not put ourselves under time or performance pressure and just be open about each other’s ideas and suggestions. Bernd is a passionate hobby photographer and a “technology freak”. I have never modelled in my life (if you don’t count the couple of private photo sessions and endless party photos on Facebook as experience in modelling). We don’t have a budget for costume rentals or assistants. We do everything ourselves – from make-up and styling to location scouting and photo editing. Bernd reads about the photography techniques of the past and tries out the vast selection of Photoshop filters to give the photos an originally “old” look. Youtube has been my personal assistant with its tutorials for hair and make-up. I look for inspiration in the old photographs on Pinterest, shop for outfits and accessories in second hand shops or on eBay. Fortunately much of the fashion repeats itself and I was amazed myself how many outfits were already hanging in my closet.
The project took on a new dimension when we started putting the idea into practice and I began to prepare for each shooting, reading what was special about each decade, especially about those that I had never experienced firsthand. I did research on the history and fashion so that we could pick a year out of each decade which we would depict in the photos. I had to consider the historical events that took place for women both in the West (mainly the USA and Germany) as well as in the East (e.g. in Estonia, where I am originally from). I realized then that instead of just asking what was going on in the lives of those women in the old photographs that I used as inspiration, I now wanted to know what was going on in the world in that moment of time and how that was reflected in the photos and in the lives of these women. What shaped the women to be what they portrayed in those old photographs, what moved them, what the society demanded of them to become and what their own wishes of the heart were? Fashion as well as techniques and trends in photography also played a big role in each decade. And that is how we tried to approach each photo shooting – to convey the emotion and depict each detail as accurately as our non-expert and non-historian understanding would allow.
I travelled through a whole century in one year. I had been kept a prisoner in the gilded cage of society, a right-less property owned by man, so I stood up for my equal rights in the eyes of law in 1914. I dared to show some leg and was considered promiscuous for revolutionizing beach wear in 1923. I plunged into the glamour world of the Hollywood silver screen in 1935. I celebrated the end of war and return of my brave soldier in 1945. I cooked and cleaned and waited for my cheating husband to return home in 1957. I was a playful cheeky Beatlemania-infected mod girl in 1967, excited about my idols’ new record. I hugged a tree and felt so free in 1973 (after I had burnt my bra). I ruled the world as an independent self-confident (shoulder-pad-loving) career woman of 1985. I relived 1993 but this time as a woman from the West, access to the world I had only known through MTV back then. I became a narcissistic reality TV star in 2007, obsessed with my own beauty and fame. And finally I returned to the Selfie Generation of “lookers at life through a lens” in 2014.
But this is not the end of my time travels. I have infected Bernd with my passion for the Golden Age of Hollywood and his ambition to learn about the era’s technical specs of photographing will allow me to visit some of the past decades more frequently in 2015. My project that started out as a secret wish to dress up and copy an old photograph has blossomed into a much bigger ambition for me for 2015. I will collect all of my favourite moments of the journey into a book and write about the woman through a century, celebrating her and her achievements in the last 100 years.
Grete Erma
Born in Estonia in 1979
Living in Hamburg, Germany, since 2004
Bernd Malöwsky
Born and living in Hamburg

През изминалия уикенд бях набрала инерция и успях да направя и четвъртата книжка, най-любимата досега.


Отговарям тук на някои въпроси, които получих по темата:
– Защо книжките са само 4? – Не носим навсякъде куклата, не снимам навсякъде, където ходим. Действам по вдъхновение, не по план.
– На каква програма са правени книжките? – Adobe InDesign CS4 (с изключение на първата, която дори не помня как съм съшила:-). Платформата, на която се качват е www.issuu.com (с безплатен за ползване базов план).

– Правя ли такива книжки по поръчка? – Не. Това са просто лични семейни спомени.
– Дали предварително планирам какво да снимам? – Не. Сглобявам книжките според това с какви кадри разполагам. Не режисирам и не подготвям сюжети.
– Може ли да ползвам еди коя си снимка от книжката за еди какво си? – Ми, не. Никога не съм слагала воден знак или лого на снимките си, не смятам и да го правя. Не преигравам и по темата с авторските права. Длъжна съм да отбележа обаче, че правата за някои от кадрите принадлежат на сайтове за сток фотография и нерегулираното им ползване е да кажем … непрепоръчително.
– Ще има ли още книжки? – Най-вероятно да. Не знам. 🙂
– Как да си направя подобна? – Дори да не е сглобена под формата на виртуална книга и без специални програми, можете да си извадите любими снимки и да ги подредите в голям албум с бели страници, които да надпишете на ръка. Даже би станала още по-автентична и оригинална.
 

Книжките:
Мара и Мартина – морско приключение
Мара и Мартина – френско приключение
Мара и Мартина – на острова
Мара и Мартина – на село

 

 

Мара и Мартина - на острова
Почти година по-късно, най-накрая сглобих третата книжка от поредицата. В issuu съм пропуснала една страница, шрифтът е доста дребен, бях забравила как се работи в InDesign, омотах се в купища pdf-и и по погрешка изтрих френския епизод, но това са подробности. 
Мартина е щастлива:-)
 
Книжката в issuu: Mara&Martina – the island