Archive for category: ПЪТУВАНЕ С ЛЕК БАГАЖ

Защо пътуваш?

За добро или лошо – все по-често пътувам, за да избягам от познатото. Правя го достатъчно рядко, за да го приемам като малък празник и откъсване от рутината, която колкото и да създава чувство за удобство и сигурност, толкова и пречи.

Пътувам, за да опитвам уханията и вкусовете на нови места. За да гледам хората и да се забавлявам.

Пътувам, за да не затлачвам. Пътят ме развива, защото природата ми не е на експериментатор и всяко отделяне от познатото ме изкарва от комфортната ми зона.

Как пътуваш?

С минимално количество багаж, защото ненавиждам тази част от пътешествията. Стегнато, дисциплинирано и с много вълнение.  Изпитвам панически ужас от летенето, но явно не достатъчно голям, за да спра да се придвижвам със самолет.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Естественото ми влечение е към по-хладни и сурови места, определено клоня и към крайморски или крайречни градове. Изборите ми за дестинации са най-често повлияни от някакъв сантимент (книга, филм, вълнуващ разказ на приятели), но се е случвало и да си купя билет просто защото е суперевтин и държавата остава по-скоро изненада.

Трендовете ни най-малко не ме влекат. Малко снобски разсъждавам сигурно, но не виждам никаква привлекателност да идеш някъде само защото е фотогенично например. Ако съм попадала в графа „модерно е да се ходи там”, то е било защото съм имала  много силен личен афинитет.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Любим човек, удобни обувки, хубаво време.

Желателно е да има надеждна интернет връзка, защото  това ме кара да се чувствам спокойна в по-напрегнати ситуации.

Много ми е важно да разполагам с времето си както аз желая и да има воден басейн, в който да мога да се взирам.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Няма конкретни хора, към които се обръщам, но най на сърце са ми разказите на родителите ми от Португалия например или на Албена от Неапол. Хора, чиято радост от срещата със съответните места, се е прехвърлила в мен.

Foursquare пък неведнъж ме е „спасявал”, като съм се чудела къде е най-близкото място за хапване в някой много затънтен квартал.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Обикновено с пристигането някъде съм много гладна, така че след като утоля тази нужда, всичко друго е на принципа на моментното вдъхновение. Е, случвало се е да ида някъде с конкретна „мисия” – като скалите Мохер в Ирландия да речем. Но нищо не е по-сладко от бавното гледане на ново място.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Забелязала съм, че първия ден някъде ми е много тегав. Като че ли още не съм се събудила, трудно общувам, спъната съм. На втория вече съм една идея по-отворена. До третия инстинктивно съм усетила правилата на града и чудатостите му, започнала съм да попивам езика, да си повтарям дребни фрази и да следя правописни норми по уличните табели.

Опознаването на едно място включва в себе си да се оставиш уязвим, да можеш да оголиш ума си, да умееш да почиваш – за мен това са доста бавни и трудни процеси, защото не обичам да губя контрол. Ако имам трик, той е да се оставя да бъда, вместо да правя.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Кратките мигове, в които държа ръката на мъжа си и шумът на света спира. Дори аз не говоря. 

Защо пътуваш?

За да слушам музика, за да сменя обстановката, за да си почина.

Как пътуваш?

С малка компания – един до максимум трима души.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Влияя се само от собствените си желания и това коя група на кой фестивал свири.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Случайни открития, силни емцоции, хубава храна, интересни хора.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Ничии.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Важно е да видя истинският облик на мястото, не толкова туристическите забележителности. Да правя неща, които не правя в ежедневието си. И да посетя някое място с вкусна храна.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Обикалям улиците. Това ми е напълно достатъчно, за да усетя атмосферата и да ѝ се насладя.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Да имам достатъчно време.

Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?

Не държа на нищо определено. Всеки път е според мястото и настроението. Сред най-запомнящите се са малките катерички в Норшопинг, Швеция, селските къщи в Германия, чиито покриви бяха обрасли с мъх, продавачката Анна в Камдън, Лондон.   

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Почти винаги. Наричам ги петминутни приятелства, защото прекарваш изключително кратко време с тези хора. Но често ги помниш завинаги – като иранското момиче, слушащо блек метъл, което срещнах на фестивал в Карпатите.

Защо пътуваш?

За да видя отвъд. Един от хубавите ми детски спомени е свързан с пътеките, които водеха до гарсониерата на баба ми. Татко казваше: избирай различни маршрути. Макар и една и съща дестинация, разликата в маршрутите доказа, че светогледът се променя в движение, а не в застой. Този точно подход за тръгване без суета и често криволичене ми даде по-късно тласък към търсене на пътувания – кратки, дълги, всякакви.

Как пътуваш?

За съжаление – самостоятелно. Веднъж, преди няколко години, пътувах от Лондон до Cornwall, UK в компания на сговорчив спътник. Уверих се, че предпочитам да пътувам с някого. Доста непланувана 3-4 дневна ваканция. Имаше гафове, но тях си ги спомням смътно. Цветно си спомням попадане в лабиринт, следвайки гугъл мапс на път за местния пъб. Съвсем истински лабиринт на излизане, от който и двамата изразихме налудничави хипотетични сценарии като „какво, ако ни самия финал ни се беше изпречил силует с брадва в ръка?“ 

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Според картинките, които ми минават пред очите и недостига на диво или специфично градско. Трендове – не. През ранните години на имиграционната интеграция Ню Йорк ме теглеше, заедно с приятелите, които заживяха там. 

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Свободна програма, без ограничения в графика като 30 мин.- там, а 2 часа – тук.  Самостоятелното пътуване е тягостно напоследък, важно ми е да имам сроден спътник (ци); по възможност непретенциозни; вероятно храна, която ми се нрави, вода (течаща и питейна).

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

На тези, чиито истории ме привличат…Шегата настрана, на такива, които ме завладяват с разказите си. Все по-рядко разлиствам списания или търся отзиви от „проверени източници“.  

Защо пътуваш?

Защото се чувствам свободна . Защото самото пътуване ми носи знание за всичко по-далече от града, в който живея и усещане за обогатяване на душата. Защото съм го наследила от моите родители и специално от баща ми, който като оркестрант в различни видове състави е обиколил света и е предал това и на мен.

Как пътуваш?

Пътувам от 24 години. С хора на варненските девойки, по турнета и фестивали и разменни начела с други подобни състави. Откакто пораснах пътувам абсолютно самостоятелно със собствена организация. Обичам да снимам, да влизам във всяка нова интересна пресечка, а това не се получава с организирана екскурзия. Защото самостоятелното пътуване дава шанс да се докоснеш лично до местните, в крайна сметка те не са в музей или галерия. И какво по-хубаво от това с пътуващата двойка приятели да се сближите още повече.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Трендове е доста нова дума и когато започнах да пътувам я нямаше. В началото дестинацията зависеше от диригента и беше обсъждана вкъщи спрямо мненията на татко. След като започнах да пътувам самостоятелно дестинацията беше избирана на вечеря, когато сме още на предната дестинация и просто се посочваше  място. Като изключим Бали, което си беше моя мечта от доста време ( преди онзи филм… )

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Приятно настаняване, не лукс; да е чисто, уютно и да носи духа на локацията. Локацията да е централна. Да имаме програма поне донякъде.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Отскоро ползвам препоръки от познати. До преди това търсех в google и не държах на tripadvisor и подобни приложения. Мненията винаги са различни и зависят от много неща. 

Защо избра точно това място? Повлияха ли ти трендовете? Как пътува до там? 

Преди две години с моя партньор решихме да заминем на двумесечно пътешествие в Азия като имахме само билети за отиване до Сингапур и за връщане от Бангкок, но никакви други планове за останалото време.

На 3-тата седмица, докато бяхме в Малайзия наши близки приятели, с които работехме заедно в Лондон и които тогава живееха в Китай, ни казаха, че могат да си вземат почивка и да се срещнем във Виетнам. Бяхме планирали да посетим по-скоро Камбоджа, но при това стечение на обстоятелствата решихме да заминем за Виетнам и да прекараме там 2 седмици.

Трендовете не са ни повлияли изобщо, напротив, по-скоро Виетнам ми се стори незаслужено пренебрегнат.

Организирахме пътуването си сами, като моята приятелка има склонността да планира всичко до най-малкия детайл, така че оставих на нея да запази хотела и да избере екскурзии. Още на втория ни ден в Хошимин сити (бившия Сайгон) се включихме в пешеходен food тур, в който опитахме много от традиционните храни. През останалото време бяхме наели частен шофьор и екскурзовод, който ни разходи до едно малко селце близо до делтата на река Меконг, както и до тунелите Чу Чи.

Кое направи пътуването незабравимо?

На последния ден от престоя ни в Сайгон и преди да заминем за Ханой, шофьорът който бяхме наели, ни покани на вечеря в дома си. Аз бях малко скептично настроена, но момчетата в компанията ни веднага се съгласиха. Взехме адреса, купихме няколко бири и бутилка кока-кола и отидохме.

Не помня името на шофьора ни, нито това на съпругата му, приятелите му и съседите, които бяха дошли да ни посрещнат. Но никога няма да забравя гостоприемството им, изобилието от храна подредена на пода, пълната хладилна чанта с повече бира, отколкото бихме могли да изпием за седмица, както и усмивките, които не слязоха от лицата им през цялото време. Домакините бяха толкова щастливи, че сме им на гости, че се обадиха по скайп на сина си, който работеше в Америка, за да ни види и да се запознае с нас. Макар, че нито те знаеха добър английски, нито пък ние – виетнамски, прекарахме една страхотна вечер, в края на коята обещахме ако някой ден се върнем в Сайгон, да се обадим.

Освен това, във Виетнам ядохме и най-вкусната пица, което само по себе си е незабравимо 🙂

Чии отзиви и препоръки ползва?

Рецепционистката в хотела ни помогна много за съвети и препоръки относно забележителности в самия град, а относно ресторанти и заведения винаги се доверявам на Tripadvisor. Хубаво е човек да има бегла идея къде какво иска да види, но смятам, че няма по-добър съвет от този, който местен жител би могъл да ти даде.