Минаваше 11 вечерта, Ники и Захари бяха заспали вече, но предвид колко е светло лятото в Норвегия реших, че имам поне час за разходка. Бяхме отседнали в една ферма над Аурланд и фиорда минаващ покрай градчето. Тръгнах надолу по тесния път и след малко бях на възгледа Стегастейн. Туристите си бяха отишли, последните круизни кораби бяха отплавали, водата беше като огледало, нямаше вятър, абсолютно нищо не помръдваше, можеш да чуеш залеза и как слънцето се сбогува за деня, просторът и тишината бяха толкова огромни на фона на малката аз, че спрях да мигам, да дишам, и сигурно и сърцето ми е прескочило удар.
Най-смешната случка по време на път?
Много са, но един куриоз беше всъщност цялото пътуване до Китай, 2002 година, с майка ми. Смешките бяха ежедневни, но да кажем, че черешката на тортата беше, когато вечерта преди да си тръгнем (рожденият ден на майка ми) имахме клиент на вратата в хотела. Хотелът ни беше специално препоръчан като надежден и много хубав от българи, живеещи там, бяхме на самостоятелно пътуване и се доверихме. Оказа се, че е популярен и за почасови посещения. Та, на вратата ни дойде китаец, който беше объркал стаята, но беше доста пиян, за да си разбере грешката. Размахваше пачка с пари, придружена с отчаяни молби “миси, миси, лет ми ин”. Пътуването ни беше години преди Олимпиадата, и все още местните не се бяха засилили да учат английски. Като цяло се оправяхме с жестове и рисунки. Та, с риск да не ни разберат, се обадихме на рецепцията и с много простичък английски помолихме да отведат мъжа. Персоналът се появи след малко с термос чай…
Най-сериозният проблем/гаф по време на път?
Нямам колосални гафове, но в началото на връзката ни с партньора ми през 2010, решихме да ходим на кайт пътуване в Доминиканската Република. Надълго и нашироко му обяснявах как едва ли не по-веща от мен в самолетните резервации няма, довери ми се. Летището до кайт спота е Пуерто Плата, аз обаче взех билети до Пунта Кана, явно в незнаен момент на умопомрачение. Разбрахме го 2 дни преди пътуването. Разстоянието е доста голямо, търсих неуспешно вътрешен полет, с автобус беше немислимо дълго предвид целия багаж и екипировка, която носехме, а и беше с няколко прекачвания. Накрая взехме еднопосочен рент-а-кар, което никак не беше евтино, но пих една студена вода, а той и до днес ми се смее. На връщане пък бяха сменили при регистрацията на летището лепенките на багажите. На нашия куфар пишеше господин Лопес, а на господин Лопес на куфара – моето име. Точно преди да се качим в самолета ни викнаха полицаи и ни побъркаха от разпити и проверки, като през цялото време им обяснявахме, че това не е нашият куфар и съдържанието му не са наши вещи. Те обаче твърдяха обратното. Драмата продължи няколко часа, самолетът чакаше и всички се бяха изнервили доста. Оказа се, че на регистрационните бюра имало по един принтер за багажните лепенки на всеки две гишета. Господин Лопес е бил на съседното гише, но явно е имал и нещо нередно в багажа си. Целият този спор беше доста изтощителен, макар да нямахме никаква вина.
Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал? Защо?
Имам няколко кратки пътувания в студентските години, когато съм отсядала при познати, без да познавам условията и не съм се чувствала добре. Няма да забравя и един уж прекрасен нов хостел в Брюксел, където трябваше да съм три дни през 2006 г. Първият ден имах изпит за работа и идеята ми беше да разгледам града след това. Но попаднах в един малък ужас и като обслужване, и като съквартирантка (стаята беше споделена с още едно момиче, което буйстваше и повръщаше цяла нощ след микс от много алкохол). Прекарах нощта на стълбите, отидох с клюмаща глава на изпита, отмених останалите нощувки, не си дочаках обратния полет и единственият изход, който можех да си позволя, беше да взема нощен автобус още същия ден обратно за Италия, където живеех по това време. В автобуса до мен седна пиян англичанин, който се беше качил след няколко часа запой, и който като разбра, че съм българка, само каза: “Добре че сте вие да ни миете улиците.” След 12 часа си бях вкъщи.
Най-ценното за теб място, на което си била?
Много са. Все са места, където съм отишла без очаквания, просто съм се шляла без посока, имала съм любим момент от лично естество и като цяло съм се чувствала на място.
Вечерите из българските планини, дните безспирен смях на Градина, нощите в пустинята Уади Рам, влакът Осло-Берген, огненият изгрев на Килиманджаро, светлините от челниците на алпинистите по склона на Матерхорн рано сутрин… Все са места, където съм забравяла буквално кой ден е бил. Това ме подсеща за едни думи на Николай Рьорих: “…Отново пътуваме с керван. Отново лесно се забравят дните и датите. Качеството на деня става по-значително от неговата дата и название. Подобно на египтяните, назоваващи годините по тяхното качество – “Година на битката” или “Година на плодородието”, може да се запомни само качеството на дните.”
Като турист или пътешественик се определяш?
Хамелеон някакъв ще да е. Не отричам приеманите за туристически занимания като посещаването на забележителности, музеи, архитектурни и исторически обекти, но и не обичам да се водя в група, организирано, без свобода. Най-вече се доверявам на краката и любопитството ми.
Мечтаната дестинация?
Не знам дали е конкретна дестинация, или по-скоро няколко мечтани пътешествия. Едното, което много бих искала да направя, е да мина по маршрута на Сър Самюъл Бейкър, който заедно с жена си Флоранс, прави две експедиции до сърцето на Африка с цел да открие извора на река Нил. Дълги години той не е бил приет в челните редици на изследователите от Викторианската епоха, но откритията му окончателно затварят страницата “Африка” по онова време. Личната му история, дори това как се влюбва във Флоранс на търг за роби във Видин през 1859 г., е много интересна. Маршрутът започва обаче от Южен Судан, което за момента е немислимо.
Влекат ме места като Патагония, Аляска, Нова Зеландия, колкото по-диво, толкова по-интересно ми се струва.
В България много искам да мина по маршрута Ком-Емине.
Какво е пътуването за теб?
Обмен.
Снимка: личен архив на Теодора Тодорова
Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.