Пътуване с лек багаж: Теодора „Важни са мястото и хората му, а не това, че аз съм там.“

Батик в Гана

Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?

Храната и занаятите. Последното най-запомнящо се беше изработването на батик в Гана. Целият процес – работата с платовете, с восъка, щампите, боядисването и варенето на готовото платно, беше поразително успокояващ. Концентрирах се и за няколко часа се получи нещо семпло и красиво, с щампи на животни, и с малко симпатични несъвършенства. Бях го замислила за покривало на детското легло на сина ни. Когато го извадих от куфара, той толкова го хареса, че просто се уви в него.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Да. Има хора, с които сме си паснали още при здрависването, и поддържаме връзка. Някои от тях са собствениците на аirbnb апартаментите, където съм отсядала, или пък други пътуващи, с които най-много преживявания сме споделили на място. Веднага усещам кой с каква цел пътува и не ми е трудно да завържа познанства с хората, които се движат по сходен на моя начин. Понякога много ми се иска да се върна и да видя местните, с които съм се запознавала, да видим времето какво ни е донесло.

Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? Какво обичаш да снимаш?

Понякога да, понякога не. Зависи от пътуването, обикновено на градските места не се изключвам, на по-дивите места често не е и въпрос на избор. Много рядко споделям в реално време, да не кажа никога. Снимам и публикувам неща, които на мен са ми харесали, а не защото биха са харесали на друг. Най-много обичам да снимам хора, да ги заговарям, да ги питам дали може, да знам, че в тази милисекунда сме замръзнали един за друг. Споделям снимки, които в повечето случаи показват мястото, или някаква емоция, която то е породило. Не държа да присъствам. Защото важни са мястото и хората му, а не това, че аз съм там.

От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?

Отървах се от многото багаж; от страха, че може нещо да изпусна. С времето намалих и очакванията си, което отчитам за малък личен успех. Нося, например, обикновено поне три книги, и трябва да се отуча от това. Уж го правя, за да имам избор, защото предварително не знам какво ще ми е настроението и какво ще ми се чете, но обикновено довършвам една. Така че, има какво още да се желае за намаляването на багажа и на опциите.

За какво обичаш и НЕ обичаш да харчиш пари по време на пътуване?

Предпочитам да харча повече за храна, занаятчийски или кулинарни курсове, концерти, музеи. Не обичам много да харча за рент-а-кар. Обикновено ще съм тази с най-невзрачната кола, просто не ми е важно.

Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?

Съхранявам със снимките, в дневник, имам едно тефтерче, което е винаги с мен. Понякога пазя безумни неща – билет за концерт, изрезки разни. Не съм правила скрапбук досега, но всъщност е доста готина идея.

Нося местни бижута най-вече, картина, дърворезба или нещо за дома, просто нещо изработено по местна традиция. Взимам много храни и правим после тематични вечери вкъщи. Винаги нося по един буркан мед, и ми носят също. Научили са ме.

От традиционните сувенири купувам само магнитчета. Също, вкъщи сме свикнали, а и обичаме, да изпращаме картички.