Пътуване с лек багаж: Теодора „Важни са мястото и хората му, а не това, че аз съм там.“

Бойковец. Където и да съм, ми е добре, но там е добре за душата.

Защо пътуваш?

Пътувам, за да посетя приятели или събитие, да се откъсна от стандартния режим, да разнообразя преживяванията, да срещна нови хора, да попия лични истории, да се предизвикам, да опитам непонятни манджи.

Как пътуваш?

Пътувам сама, със семейството си, по работа.

Два пъти съм пътувала организирано. Едното пътуване беше до Йордания, бях на 24 и точно започнала нова работа, реших да си подаря самостоятелно пътешествие. Вкъщи обаче не прегърнаха идеята и се притесняваха доста. Тогава се записах на организирана екскурзия, и понеже бях единствената сама освен водача на групата, бях разпределена в стая с нея. Паснахме си още на летището, и до днес, тя е един от най-близките ми хора. Така че, и в това е имало съдба. Но още тогава се зарекох, че ми е за последно такъв тип пътуване, изключително много ограничава и ме вкопава в група от хора, повечето от които гледат на пътуването като отмятане на нещо задължително.

Второто беше по-различно, беше поклонническо пътуване организирано от Ротондата в София до Йерусалим и Светите земи. Баба ми цял живот е искала да отиде в Йерусалим и с майка ми решихме, че този формат е най-добър за нея. Подарихме ѝ го и я придружихме. Беше чудесно пътуване, видяхме места, които не се включват в други програми и за които ни беше разказано напоително. Така че, ако бяхме отишли сами, нямаше да се обогатим толкова.

Иначе пътувам винаги самостоятелно, напоследък имаме резервация дори само за първата вечер. Свободата не ме стресира, не искам да ми е сигурно от самото начало, предпочитам да имам гъвкава програма и да я напасвам в движение, някои дейности също зависят и от времето все пак. В противен случай, се получава едно пътуване, което просто потвърждава всичко, което предварително е начертано и набелязано. Организацията не създава сурови спомени за мен, а те са ми важни.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Имам разни мечтани места в главата, които ми се иска да преживея, но повечето изискват доста време или физическа подготовка. Затова накрая избирам дестинации, за които не трябва да отсъствам седмици от работа, или са подходящи за пътуване с дете, или са свързани с любим спорт, или имам близък приятел, който живее там. Колкото е по-дива дестинацията, толкова по-добре се чувствам.

Изобщо не се влияя от трендове, даже вкъщи се смеем, че сме имали късмет да посетим инстаграмабъл местата, като например Кападокия и Санторини, преди да има Инстаграм. Така да се каже, нямам снимка от прословутата сега тераса в Гьореме, но имам цял ден, прекаран в готвене, чай и приказки в къщата-пещера на Фатма. Ей такива спомени ми се трупат. Сега, за съжаление, всички сме свидетели на еднотипни снимки, трендовете убиват духа на определени места и става все по-трудно да имаш автентично преживяване, защото местните също се нагаждат към целия този интерес и не държат да предложат най-доброто, просто защото знаят, че търсенето е голямо и ти не си им важен.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Да няма тълпи от хора, да е вкусно, да съм с любими хора, и да имам простор, дори и да е градска дестинацията.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Винаги чета отзиви от клиенти на хотели или Airbnb апартаменти, но те не са водещи. Ако познавам някого лично, знам вкуса му,  и този човек живее или е живял на даденото място е най-смислено да се доверя. Преди си купувах гидовниците на Lonely Planet, вече не, но те все пак могат да са полезни за места, където няма връзка или добър интернет, и е хубаво да имаш на хартия няколко основни неща.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Важни са ми две неща – да опитам възможно най-много от местната кухня и да си говоря с хората. Няма нищо по-интересно от историите на хората.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Представям си, че живея там. Уличната храна много помага да се слееш. Преди доста години реших, че е добра идея да научавам основни фрази на местния език преди да тръгна. И до днес го практикувам, разчупва лед, забавно е, а и някак уважително към местните да им отговориш на техния език.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Да няма тълпи от хора и да сме успели с близък да отидем заедно. Иначе от битово естество не мога да посоча нещо конкретно. Мизерията идва от това да ти е бездушно, да сравняваш това или онова място…