Пътуване с лек багаж: Оля „Озова ли се на новото място, искам да му пристана, да му позволя да ме завладее. „

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Да посетя това, което ще ми нахрани любопитството. Да видя и направя това, което не правя всеки ден и съм спряла да виждам. Да видя всичко, което ще ми нарисува мястото пълно и богато. 

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Опасявам се, че по-скоро нямам. Имам нужда да не препускам от самото начало, а да огледам мястото от позицията на някой, който живее там и има ритуал да пие кафето си на съответния площад, ъгъл, тераса. Толкова добре ми се отдава да копирам местните, ако попадна на място, което ми импонира, че често си въобразявам как ще заживея там още от същия този момент на „влизането“. Ако пристигна по тъмно, нямам търпение да дойде сутринта за да усетя как се събужда градът, селото, махалата. 

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Покана от местен човек в личната му среда, тесен кръг, дом. 

Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?

Битер сода в Либия – червеникава като черешов сироп, но стипчиво-горчива напитка в кафява малка бутилка, тип ретро аптекарски елексир; Езерото Комо, ранна вечер, отворени прозорци издават подготовка за вечеря – спортен коментатор, миксиран с металните потропвания на посуда и прибори. Пресен руски пирог с шипков мармалад в Кони Айланд, Ню Йорк. Аромат на шума, чай от родопски билки и приятен мухъл, над който доминира ароматът на чай и шума (Славейно, Родопите, октомври). Джаз сешън джам в Монреал (доближи формулата на онази приятна платформа от 90-те Unplugged, че и надмина) и дали въобще съществува нещо различно от благоприятна музикална среда в този град или идеализирам!? Млечна баница в Калофер през март, далеч преди времето на къщите за гости. Печени чушки – бидейки в странство вече две десетилетия, пътуванията до Родината са си пътувания и кратки визити, разтеглени между бляновете за удължаване и консервиране на този така желан опиум, навярно фаворит измежду детайлите – аромат на печени чушки. 

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Та аз пътувам най-често сама. Да се завъртя и заплета в познанства по време на път дава някаква валидност на самото пътуване. Хората, които срещам, оправдават стремежа ми да срещна такива, каквито липсват около мен – отворени, търсещи те самите, широко скроени, с принадлежност към мястото, където ги заварвам.