Пътуване с лек багаж: Тея „Нищо не е по-сладко от бавното гледане на ново място.“

Защо пътуваш?

За добро или лошо – все по-често пътувам, за да избягам от познатото. Правя го достатъчно рядко, за да го приемам като малък празник и откъсване от рутината, която колкото и да създава чувство за удобство и сигурност, толкова и пречи.

Пътувам, за да опитвам уханията и вкусовете на нови места. За да гледам хората и да се забавлявам.

Пътувам, за да не затлачвам. Пътят ме развива, защото природата ми не е на експериментатор и всяко отделяне от познатото ме изкарва от комфортната ми зона.

Как пътуваш?

С минимално количество багаж, защото ненавиждам тази част от пътешествията. Стегнато, дисциплинирано и с много вълнение.  Изпитвам панически ужас от летенето, но явно не достатъчно голям, за да спра да се придвижвам със самолет.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Естественото ми влечение е към по-хладни и сурови места, определено клоня и към крайморски или крайречни градове. Изборите ми за дестинации са най-често повлияни от някакъв сантимент (книга, филм, вълнуващ разказ на приятели), но се е случвало и да си купя билет просто защото е суперевтин и държавата остава по-скоро изненада.

Трендовете ни най-малко не ме влекат. Малко снобски разсъждавам сигурно, но не виждам никаква привлекателност да идеш някъде само защото е фотогенично например. Ако съм попадала в графа „модерно е да се ходи там”, то е било защото съм имала  много силен личен афинитет.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Любим човек, удобни обувки, хубаво време.

Желателно е да има надеждна интернет връзка, защото  това ме кара да се чувствам спокойна в по-напрегнати ситуации.

Много ми е важно да разполагам с времето си както аз желая и да има воден басейн, в който да мога да се взирам.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Няма конкретни хора, към които се обръщам, но най на сърце са ми разказите на родителите ми от Португалия например или на Албена от Неапол. Хора, чиято радост от срещата със съответните места, се е прехвърлила в мен.

Foursquare пък неведнъж ме е „спасявал”, като съм се чудела къде е най-близкото място за хапване в някой много затънтен квартал.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Обикновено с пристигането някъде съм много гладна, така че след като утоля тази нужда, всичко друго е на принципа на моментното вдъхновение. Е, случвало се е да ида някъде с конкретна „мисия” – като скалите Мохер в Ирландия да речем. Но нищо не е по-сладко от бавното гледане на ново място.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Забелязала съм, че първия ден някъде ми е много тегав. Като че ли още не съм се събудила, трудно общувам, спъната съм. На втория вече съм една идея по-отворена. До третия инстинктивно съм усетила правилата на града и чудатостите му, започнала съм да попивам езика, да си повтарям дребни фрази и да следя правописни норми по уличните табели.

Опознаването на едно място включва в себе си да се оставиш уязвим, да можеш да оголиш ума си, да умееш да почиваш – за мен това са доста бавни и трудни процеси, защото не обичам да губя контрол. Ако имам трик, той е да се оставя да бъда, вместо да правя.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Кратките мигове, в които държа ръката на мъжа си и шумът на света спира. Дори аз не говоря.