Всички изкуства са ми важни, отраснала съм с това. Като момиче пях дълги години в хор, така че съм музикално грамотна, освен че обичам да пея като почти всеки човек. Майка ми пее от дете, та и аз, и сестра ми последвахме пътя ѝ навремето. Мисля, че музиката и средата ни от онези години са фундаментални за пътя ми след това.
Досегът до всяко изкуството е жизненоважен за развиването на въображението, но събужда любопитството и страстта към безброй други области, разклонява се.
Преди няколко години ходих малко на уроци по съвременен танц, а след това и на ориенталски. Изненадващо за всички се задържах по-дълго на ориенталския, защото учителката беше невероятно харизматична и говореше пленително за изкуството си. Не всеки може да бъде педагог, но Милена беше, та чрез нея се докоснах до нови кътчета на женствеността си. Когато забеременях и бели денсът стана невъзможен, престанах да ходя, но пък познах още по-добре женствеността си.
Както споменах, преводът ми е страст, така от осми клас. Тогава се напъвах на всеки училищен конкурс по превод, асболютно ненаясно колко далеч съм от същината на това занимание, но така е с началото на любовта, виждаш само каквото искаш да видиш. Факт е обаче, че до ден днешен превеждането ми носи огромна наслада, състояние на транс и бдителност едновременно, виждам се отстрани сякаш съм коренно различен човек.
Сега като се замисля, трудно ми е да говоря за „моите“ изкуства, защото са толкова втъкани в живота ми, че вероятно съм ги приела за даденост. Не ги намирам за нещо специално или определящо ме, те са си там. Аз съм лунно-меркуриева, хората, които разбират малко от астрология, ще разберат, че всичко казано по-горе ми е съвсем естествено.