ТЕЯ

Аз съм Доротея, на 36 г. Майка съм на двама сина, филолог англицист по образование, а професия в момента нямам. Определям се като човек, който живо се вълнува от езика, писането, литературата. Макар най-дълъг стаж да имам като PR, най-полезна и смислена се чувствам, когато превеждам или преподавам.

ТЕЯ И ГРИЖАТА ЗА СЕБЕ СИ

Обичам движението – и навътре, и навън. Инертността ме смазва, затова поддържам духа си най-вече чрез движение. Пиша. Ето сега, причината да седна и отговоря на въпросите тук е вид грижа за мен, защото реално се обръщам към себе си с любопитство и внимание. Понякога не знаеш какво ти е, докато не го напишеш.

ТЕЯ И РИТУАЛИТЕ ЗА ЗДРАВЕ

Слава Богу се радвам на добро здраве и за момента редовната профилактика стига. Нашето поколение според мен е доста осъзнато за важността на профилактиката и превенцията, почти всички мои приятели са отговорни към здравето си. Здравият апетит и спортът за мен са показателни и за добро здраве, и за бодър дух.

Нямам конкретни практики, гледам максимално да се придържам към интуитивните си потребности. С годините намалих много джогинга, защото усетих, че съм се фиксирала прекалено много. Сега обувам маратонките винаги и само за наслаждение. Не се наливам с 2 литра вода на ден, ако не съм жадна.

Що се отнася до психичното ми здраве, тъкмо съм в края на 5-годишен период психотерапия. Най-важните, трудни, но и смислени и мъдри процеси се случиха тъкмо тогава. Не че съм съвсем нов човек, просто вярвам, че това е един от най-хубавите дарове, които човек може да си даде.

Зареждам се с тишина и природа. Аз съм интроверт и бъбренето и шумът ме изтощават. Не медитирам, но умея да потъвам в самостоятелни дейности задълго и това ми помага да отпочивам.

Друго нещо, което неизменно ме енергизира, е водата. Обичам да пътувам до места, в които има воден басейн, влияе прекрасно на вътрешния ми баланс. Дали е примордиално наследство не знам, просто водата “говори” на водата в нас.

ТЕЯ И СПОРТУВАНЕТО

Спортувам, когато имам сила и желание, горе-долу е 2-3 пъти в седмицата. Вече не съм религиозно отдадена на това и се чувствам добре в кожата си.

На тялото си мога да съм само благодарна, че ме носи в годините и се справя с всички проблеми, които му измислям понякога.

Както казах, тичам и правя йога, а най-любимият ми момент е разтягането след това. Усещам слабост и сила едновременно, всичко се намества и сякаш се вдигам 3 сантиментра над земята. Хубавото на физическата активност е, че намества ума като нищо друго. По тази причина обичам и да чистя – структурира ме, дава ми ясна посока и ме събира.

ТЕЯ И РИТУАЛИТЕ ЗА КРАСОТА В ДЕТСТВОТО

Много ми е приятно да се върна към тези спомени или по-скоро конкретни картини. Мама, която с един жест издърпва котешката очна линия. Допирът до красивите ѝ халати и комбинезони, които тайно галех, скрита в гардероба. Баба ми, която все си носеше червило в джоба на жилетката. Как сресвам косите на мама вечер пред телевизора и една нейна шнола-панделка. Първото ми кола-маска фиаско. Миризмата на първата ми къна за коса. Първият път, когато видях кумата ми, Ирена, и подскоците на огнените ѝ коси… Множество олфакторни и фотографски спомени, които са породили представата ми за женствеността.

ТЕЯ И ВЪНШНИЯТ ВИД

Повечето комплименти за външността ми са идвали от жени и не крия, че това ми е приятно. Приятно ми е да нося наслада и на мъжа до себе си, дори само заради начина, по който изглеждам в конкретен случаи – да сложа токчета, червено червило, да облека нещо по-секси. Т.е. правя го с ясна цел да го очаровам и съблазня, да започна игра. Харесвам еротиката в отношенията с партньора и ги търся и създавам. Ето това ме кара да се чувствам красива.

Давам си сметка, че красотата за мен е по-скоро пълноводие, начинът, по който носиш себе си.

Тя трудно може да се дефинира от чипо носле или дълги крака например. Тя е в гласа, в мислите, в отношението към другите. Чувствала съм се много красива в първите месеци след раждането на децата ми, защото усещах този период пълен и смислен. Давах и бях щастлива. Изобщо осъзнатото съществуване и обичта правят всекиго “красив”.

ТЕЯ И ХРАНАТА

Готвя, но не се имам за кулинар. Много съм припряна и трудно намирам мотивация. Справям се добре със сладкишите, макар да не съм най-големият им фен. Когато пък съм в добро настроение, готвя най-вкусно.
У дома Валери е кулинарят и аз имам лукса да ми угажда повече, отколкото аз на него. Обичаме да се храним заедно и това е сред начините ни за свързване на ежедневна база. 
Ако говорим за храната като грижа за себе си, идеалният пример за това е средиземноморската диета – свежи зеленчуци, риба, ароматен зехтин, много лимон. Пастата също е нещо, което безотказно ме прави щастлива. Вкусовете ми са семпли, но пък лошо приготвената храна ужасно ме разочарова. 
По-тегави периоди ме правят апатична и кисела, тогава все не знам какво ми се яде и все съм недоволна. Не се понасям тогава, но уви, случва се. 

ТЕЯ И ПОРАСТВАНЕТО

Въпросът за порастването е критичен за мен, защото знам, че имам още много работа – в поемането на отговорности, заставането зад решенията ми, зрелостта в това да завися само от себе си…
Относно остаряването нещата, които ме тревожат, са дали ще бъда достатъчно здрава и независима, за да се грижа сама за себе си. Дали ще бъдем заедно по-дълго с родителите и близките ми. Доколко ще съм приела житейските загуби като част от естествената цикличност на живота… Самото остаряване и физическите промени не ме плашат, това са нормални процеси. В прекрасния японски филм Departures се казва всеки ден да мислиш по 5 минути за смъртта. Така лека-полека тренираш ума си да не приема живота за даденост, да живееш с мисълта, че си тук за малко. Много ми допада тази философия.

ТЕЯ И ИЗКУСТВАТА

Всички изкуства са ми важни, отраснала съм с това. Като момиче пях дълги години в хор, така че съм музикално грамотна, освен че обичам да пея като почти всеки човек. Майка ми пее от дете, та и аз, и сестра ми последвахме пътя ѝ навремето. Мисля, че музиката и средата ни от онези години са фундаментални за пътя ми след това.

Досегът до всяко изкуството е жизненоважен за развиването на въображението, но събужда любопитството и страстта към безброй други области, разклонява се.

Преди няколко години ходих малко на уроци по съвременен танц, а след това и на ориенталски. Изненадващо за всички се задържах по-дълго на ориенталския, защото учителката беше невероятно харизматична и говореше пленително за изкуството си. Не всеки може да бъде педагог, но Милена беше, та чрез нея се докоснах до нови кътчета на женствеността си. Когато забеременях и бели денсът стана невъзможен, престанах да ходя, но пък познах още по-добре женствеността си.

Както споменах, преводът ми е страст, така от осми клас. Тогава се напъвах на всеки училищен конкурс по превод, асболютно ненаясно колко далеч съм от същината на това занимание, но така е с началото на любовта, виждаш само каквото искаш да видиш. Факт е обаче, че до ден днешен превеждането ми носи огромна наслада, състояние на транс и бдителност едновременно, виждам се отстрани сякаш съм коренно различен човек.

Сега като се замисля, трудно ми е да говоря за „моите“ изкуства, защото са толкова втъкани в живота ми, че вероятно съм ги приела за даденост. Не ги намирам за нещо специално или определящо ме, те са си там. Аз съм лунно-меркуриева, хората, които разбират малко от астрология, ще разберат, че всичко казано по-горе ми е съвсем естествено.

ТЕЯ И ДРЕХИТЕ

Не знам дали имам стил. Имам нетърпимост към монотонността и монохромността и трудно се придържам към конкретен стил. Обичам идеята за капсулен гардероб, но обичам да „избухна“ и с нещо на ръба на кича.

Изкушавам се от идеята за дрехата като роля, винаги съм мечтала някой да ме облече, да ме накара да „изиграя“ някаква дреха…

Пазаруването не ме блазни особено, по-скоро се наслаждавам на редките моменти, в които харесвам нещо спонтанно и го купувам. Ловуването и трендовете ме отегчават до смърт. Вдъхновенията ми в модата са доста разнообразни, не знам дали бих могла да изброя всички.

В Инстаграм следя повечето, но на прима виста се сещам за Jenny Walton, Lyn от Icon Accidental, Babba Rivera, Garance Dore, Jessica McCormack, Naomi Watts. Приятелките ми Калина и Вера също се обличат с много вкус и уважение към материята и произхода, това много ми харесва в тях. Но харесвам и Бьорк, Рошийн Мърфи, Соланж Ноулс, Боуи, разбира се… Обичам като погледна дрехата, да видя Човека, а понякога това се случва и с някоя възрастна дама на пазара.

ТЕЯ И АКСЕСОАРИТЕ

Аксесоарите са ми далеч по-интересни от дрехите, но не робувам на нищо. Естествената кожа ми е „guilty pleasure“ и все още не мога да устоя на хубава чанта. Очила нося почти целогодишно, а бижутата ми са минималистични – с години ходя с едни и същи.

Доскоро работех в бижутерийна компания и покрай това започнах да се интересувам много от скъпоценни камъни и метали. Наследените златни бижута от покойната ми баба превърнах в пръстен, който „натоварих“ с много символика. Слагам си понякога златната Нефертити, която майка ми носеше преди години, не ме притеснява, че е ретро. Имам едни мънички обеци от порцелан и злато на Златина Григорчева от Concept, които си нося най-редовно, ужасно я харесвам като артист. Харесвам работата и на Виктор Павлов, Антоанета Рамджулска (жестоки пръстени с лапис и суров диамант прави, адски секси!), Полина Димитрова, Ася Петрова, Jeanna Atelier… Гледам на бижутата като обекти на изкуството, независимо каква е цената, на първо място те са резултат от въображението и труда на артиста. Затова и масовите брандове никога не ме вълнуват, просто не стигат до сърцето ми.

ТЕЯ И АРОМАТИТЕ

Любима тема, защото без парфюм се чувствам гола и уязвима. Обожавам парфюмите, ненавиждам миризмите. Носът ми е моето проклятие, защото долавям неща отдалече, а те невинаги ми действат добре.

Не държа повече от 2-3 парфюма, защото не се чувствам спокойна, когато имам прекалено много от нещо. За зимата абсолютен фаворит ми е Orchidee Vanille на Van Cleef & Arpels, топъл, мохерен, вкусен, но без да накъртва. Лятото бях с Petite Cherie на Аник Гутал, която е царица на естествените, макар и нетрайни ухания. Този беше ефирен, прясна, хрупкава круша, стоеше на кожата много младо и зелено. Пак с нейния Vent de folie бях в Париж преди 3-4 години, много го харесвам и вече завинаги го свързвам с априлския вятър в Париж от тогава. Имам и други любими класики – Pure Poison на Dior, Mademoiselle на Шанел, игривите и принцесешки ухания на Герлен, алегоричните миризми на Tom Ford

У дома най-обичам да държа прозорците отворени и да е хладно-свежо. Не понасям въздухът да се застоява. Не ползвам ароматизатори и дифузери, но свещи паля с удоволствие.

ТЕЯ И ГРИЖАТА ЗА КОЖАТА

Не правя нищо специално. Винаги си лягам с почистена кожа, слагам серум и хидратиращ крем и това е. Понякога ходя на козметик за дълбоко почистване на кожата, имам и едно устройство тип ултразвукова шпатула за домашно почистване, което ползвам веднъж седмично. Правя си маски, когато се сетя.

Що се отнася до по-сериозна грижа, с удоволствие бих инвестирала в hydra facial – преди време се отрази чудесно на лицето ми, не го травмира и го озари. Не съм против и умерените, неинвазивни процедури, но тях ще ги мисля по-нататък. Не съм постоянна с марките, серумът ми в момента е на Bioten, а кремът на Vichy. И кремът, и фон дьо тенът са със SPF.

ТЕЯ И ГРИМЪТ

Гримирам се по-скоро скромно, но гледам да не излизам без спирала на очите. Още един от ефектите на пандемията е, че ме научи да ходя без грим и да не ме е страх от това. Дълго време живях с безумни комплекси и все се криех зад грима си. Не разбирам модата с контурирането и напластяването на десетки продукти върху лицето. Освен, че го намирам за фалшиво, е и адски затормозяващо кожата. Като цяло харесвам грима и умея да си служа с него, но по-важно ми е как се чувствам В кожата си.

ТЕЯ И КОСАТА

Боядисвам косата си от 18-годишна, но трайно се настаних в русото преди малко повече от 10 години. Ходя при един и същи фризьор от 7 – Ники от Phiba. Той е единственият човек, който ме нарича Дори, познава косата ми и настроението ми и уважава границите ми. Харесвам си косата и се чувствам най-добре, когато я усещам на буйни вълни по гърба си. Нямам потребности да сменям прическата си, защото така съм си окей. Боравя добре и с четка-сешоар, и с маша, и с дифузер, отглеждам си косата с обич и мисля, че ѝ личи.

ТЕЯ И ДАМСКАТА ЧАНТА

Телефон, мокри и сухи кърпички, торба за многократна употреба за всеки случай. Скука. 

ТЕЯ И ОКОЛНАТА СРЕДА

Тази тема вече е въпрос на лична хигиена. Да не се замисляш за въздействието си върху природата и другите около теб ми се струва нереално в 21 век. Разбирам, че изисква определена зрялост и опитност, че и не малко средства, за да живееш с грижа за света, но има много хора, които не смятат за нужно да правят опити, щом големите политически решения са извън техния контрол. Мисля си, че вкъщи правим поне минималното и мислим за отпечатъка си. Много ми се иска всеки да може да разбере колко малко ни остава в този свят такъв, какъвто го виждаме днес. Изключително малко.

ТЕЯ И ПАНДЕМИЯТА

Децата ми. Осъзнах, че ни беше „дадено“ безценно време заедно и му се насладих. Мислех, че дълго ще се боря с фрустрацията си от локдауна, но не. Дори когато изкарахме ковид и карантина, на мен ми беше добре, че сме заедно.

Също така имах късмета да съм все още в терапия и това в огромна степен отблъсна потенциални ексцеси. За мен пандемията се оказа по-скоро „оазис“ на саморефлексията и моментите с любимите ми същества. Не че не изпитвам гняв, обида, неразбиране ежедневно, напротив! Просто знам, че абсолютно нямам от какво да се оплача.

ТЕЯ И ЛЮБОВТА

Момчетата ми, семейството ми, морето. Живеенето. Обичам и се чувствам обичана от близките си, това е напълно достатъчно за този живот.

ТЕЯ ДНЕС

Днес се харесвам. Снощи имах възможност да изляза на среща с мъжа си, само двамата, и още съм заредена. Започнах деня си и с нуждата да ти кажа за този парфюм, който мисля, че е създаден за теб, Мария. Прекарах деня в джогинг, чистене, гласуване, четене на поезия от Преслава Виденова и писане. Напълно нормална и спокойна неделя.


*Снимките са от личния архив на Доротея Василева и са предоставени за публикуване в lamartinia.com.

МОГА ЛИ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ?

Разбира се! Тази рубрика е от вас и за вас. Не е нужно да полагате някакви специални грижи или да имате извънредни ритуали, за да участвате. Всеки споделен опит може да послужи за вдъхновение някому.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА УЧАСТВАМ?

Да попълните въпросника и да изпратите няколко снимки. Всичко е с няколко клика – лесно и бързо.

© COPYRIGHT LAMARTINIA 2010-2022

ALL RIGHTS RESERVED – Всички изображения и текстове, освен изрично упоменатите с източник, са собственост на LAMARTINIA.

Ползването им без позволение е абсолютно забранено и подлежи на законови санкции.

www.lamartinia.com

This error message is only visible to WordPress admins

Error: API requests are being delayed for this account. New posts will not be retrieved.

Log in as an administrator and view the Instagram Feed settings page for more details.