Обичам движението – и навътре, и навън. Инертността ме смазва, затова поддържам духа си най-вече чрез движение. Пиша. Ето сега, причината да седна и отговоря на въпросите тук е вид грижа за мен, защото реално се обръщам към себе си с любопитство и внимание. Понякога не знаеш какво ти е, докато не го напишеш.

Много ми е приятно да се върна към тези спомени или по-скоро конкретни картини. Мама, която с един жест издърпва котешката очна линия. Допирът до красивите ѝ халати и комбинезони, които тайно галех, скрита в гардероба. Баба ми, която все си носеше червило в джоба на жилетката. Как сресвам косите на мама вечер пред телевизора и една нейна шнола-панделка. Първото ми кола-маска фиаско. Миризмата на първата ми къна за коса. Първият път, когато видях кумата ми, Ирена, и подскоците на огнените ѝ коси… Множество олфакторни и фотографски спомени, които са породили представата ми за женствеността.

Всички изкуства са ми важни, отраснала съм с това. Като момиче пях дълги години в хор, така че съм музикално грамотна, освен че обичам да пея като почти всеки човек. Майка ми пее от дете, та и аз, и сестра ми последвахме пътя ѝ навремето. Мисля, че музиката и средата ни от онези години са фундаментални за пътя ми след това.

Досегът до всяко изкуството е жизненоважен за развиването на въображението, но събужда любопитството и страстта към безброй други области, разклонява се.

Преди няколко години ходих малко на уроци по съвременен танц, а след това и на ориенталски. Изненадващо за всички се задържах по-дълго на ориенталския, защото учителката беше невероятно харизматична и говореше пленително за изкуството си. Не всеки може да бъде педагог, но Милена беше, та чрез нея се докоснах до нови кътчета на женствеността си. Когато забеременях и бели денсът стана невъзможен, престанах да ходя, но пък познах още по-добре женствеността си.

Както споменах, преводът ми е страст, така от осми клас. Тогава се напъвах на всеки училищен конкурс по превод, асболютно ненаясно колко далеч съм от същината на това занимание, но така е с началото на любовта, виждаш само каквото искаш да видиш. Факт е обаче, че до ден днешен превеждането ми носи огромна наслада, състояние на транс и бдителност едновременно, виждам се отстрани сякаш съм коренно различен човек.

Сега като се замисля, трудно ми е да говоря за „моите“ изкуства, защото са толкова втъкани в живота ми, че вероятно съм ги приела за даденост. Не ги намирам за нещо специално или определящо ме, те са си там. Аз съм лунно-меркуриева, хората, които разбират малко от астрология, ще разберат, че всичко казано по-горе ми е съвсем естествено.

Не знам дали имам стил. Имам нетърпимост към монотонността и монохромността и трудно се придържам към конкретен стил. Обичам идеята за капсулен гардероб, но обичам да „избухна“ и с нещо на ръба на кича.

Изкушавам се от идеята за дрехата като роля, винаги съм мечтала някой да ме облече, да ме накара да „изиграя“ някаква дреха…

Пазаруването не ме блазни особено, по-скоро се наслаждавам на редките моменти, в които харесвам нещо спонтанно и го купувам. Ловуването и трендовете ме отегчават до смърт. Вдъхновенията ми в модата са доста разнообразни, не знам дали бих могла да изброя всички.

В Инстаграм следя повечето, но на прима виста се сещам за Jenny Walton, Lyn от Icon Accidental, Babba Rivera, Garance Dore, Jessica McCormack, Naomi Watts. Приятелките ми Калина и Вера също се обличат с много вкус и уважение към материята и произхода, това много ми харесва в тях. Но харесвам и Бьорк, Рошийн Мърфи, Соланж Ноулс, Боуи, разбира се… Обичам като погледна дрехата, да видя Човека, а понякога това се случва и с някоя възрастна дама на пазара.

Любима тема, защото без парфюм се чувствам гола и уязвима. Обожавам парфюмите, ненавиждам миризмите. Носът ми е моето проклятие, защото долавям неща отдалече, а те невинаги ми действат добре.

Не държа повече от 2-3 парфюма, защото не се чувствам спокойна, когато имам прекалено много от нещо. За зимата абсолютен фаворит ми е Orchidee Vanille на Van Cleef & Arpels, топъл, мохерен, вкусен, но без да накъртва. Лятото бях с Petite Cherie на Аник Гутал, която е царица на естествените, макар и нетрайни ухания. Този беше ефирен, прясна, хрупкава круша, стоеше на кожата много младо и зелено. Пак с нейния Vent de folie бях в Париж преди 3-4 години, много го харесвам и вече завинаги го свързвам с априлския вятър в Париж от тогава. Имам и други любими класики – Pure Poison на Dior, Mademoiselle на Шанел, игривите и принцесешки ухания на Герлен, алегоричните миризми на Tom Ford…

У дома най-обичам да държа прозорците отворени и да е хладно-свежо. Не понасям въздухът да се застоява. Не ползвам ароматизатори и дифузери, но свещи паля с удоволствие.

Не правя нищо специално. Винаги си лягам с почистена кожа, слагам серум и хидратиращ крем и това е. Понякога ходя на козметик за дълбоко почистване на кожата, имам и едно устройство тип ултразвукова шпатула за домашно почистване, което ползвам веднъж седмично. Правя си маски, когато се сетя.

Що се отнася до по-сериозна грижа, с удоволствие бих инвестирала в hydra facial – преди време се отрази чудесно на лицето ми, не го травмира и го озари. Не съм против и умерените, неинвазивни процедури, но тях ще ги мисля по-нататък. Не съм постоянна с марките, серумът ми в момента е на Bioten, а кремът на Vichy. И кремът, и фон дьо тенът са със SPF.

Гримирам се по-скоро скромно, но гледам да не излизам без спирала на очите. Още един от ефектите на пандемията е, че ме научи да ходя без грим и да не ме е страх от това. Дълго време живях с безумни комплекси и все се криех зад грима си. Не разбирам модата с контурирането и напластяването на десетки продукти върху лицето. Освен, че го намирам за фалшиво, е и адски затормозяващо кожата. Като цяло харесвам грима и умея да си служа с него, но по-важно ми е как се чувствам В кожата си.

Тази тема вече е въпрос на лична хигиена. Да не се замисляш за въздействието си върху природата и другите около теб ми се струва нереално в 21 век. Разбирам, че изисква определена зрялост и опитност, че и не малко средства, за да живееш с грижа за света, но има много хора, които не смятат за нужно да правят опити, щом големите политически решения са извън техния контрол. Мисля си, че вкъщи правим поне минималното и мислим за отпечатъка си. Много ми се иска всеки да може да разбере колко малко ни остава в този свят такъв, какъвто го виждаме днес. Изключително малко.