ГРИЖА: ВИОЛИНА "Много е хубаво да имаш село. Там мислите се реят свободно в простора на съзнанието.."

ВИОЛИНА

Едно момиче, което разказва истории, откакто се помни. Автор на свободна практика и консултант по маркетинг комуникации.

Сега живея в София, преди това в Пловдив, но често ходя в Северозапада, защото така поддържам жива връзката с моето семейство и мястото, на което съм родена.

Обичам простотата на живота, който се случва в неподправените изживявания и непринуденото настояще.

Обожавам природата, хубавите книги и добрите истории, от които мога да науча нещо повече, а след това да го предам нататък, за да продължи да съществува в нечий друг свят.

Обичам България, но не толкова с патетичен патриотизъм, украсен с гръмки слова, а като нещо много мило и свидно, като земята на баба и дядо, като родовата къща от ваканциите в моето детство, като спомените, които стават по-ярки, вместо да избледняват. Важните неща започват да се открояват от дребните битови несгоди в живота. Може би е така с времето. Още не знам…

Харесвам думата „обич“, защото може да побере много повече любов, отколкото любовта би издържала. И така, вече 46 години.

ВИОЛИНА И ГРИЖАТА ЗА СЕБЕ СИ

Мисля си колко по-одухотворена изглежда една жена, която знае какво представлява отвътре и развива добрите черти в себе си, заедно с грижата за външната красота, а тя често е резултат на вътрешното излъчване и поддържането на здравословен баланс между различните роли в живота.

Вярвам, че добрата връзка със самите нас, е в основата на пълноценните и устойчиви взаимоотношения с другите хора. С годините се убедих, че няма по-хубаво от това да се довериш на собствените си усещания.

Важно ми е да знам, че това, което правя, ми носи чувство за смисъл и се случва някак естествено, а не е продиктувано от външни очаквания или някакви тенденции.

Понякога оставам сама с мислите си, за да се чуя отвътре и да разчистя непотребното, което се е събрало в душата ми, като му отдам нужното внимание, преди да продължа напред. Този процес на самопознание ми е необходим, защото ми помага да се свържа със своите вярвания, мисли, чувства и ценности. Това е грижата отвътре, която няма как да бъде заменена с нито една грижа отвън.

ВИОЛИНА И РИТУАЛИТЕ ЗА ЗДРАВЕ

Гледката през прозореца. Заоблените очертания на Лозен планина, ми носят чувство за спокойствие всяка сутрин, защото знам, че каквото и да се случва, те винаги ще бъдат там.

Обичам да ставам по-рано, за да подредя мислите и деня в главата си. Така ми е по-лесно после. Пия чаша с топла вода, след като се събудя, правя го повече от 15 години. Сигурно може да се нарече навик, след толкова време на постоянство.

Денят ми продължава с кафе – харесва ми като вкус и аромат, не гледам на него като стимул за събуждане или бодрост. Чета няколко страници от последната книга, когато имам повече време.

Природата ме учи на баланс, затова много обичам да ходя на разходки в планината и гората. Преди много години си поставях крайна цел на всеки туристически маршрут, но сега се наслаждавам на всяка минута. Не бързам да стигна на определено място, по скоро виждам смисъл в самото единение с природата и тишината.

Медитацията присъства понякога в ежедневието ми, но пак е нещо, което се случва, когато усетя, че имам такава потребност.

Вечер: една капка етерично масло от лавандула върху възглавницата, защото ми помага да спя по-добре. Често благодаря на живота, когато се събуждам или заспивам.

ВИОЛИНА И СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Творчеството в различните му прояви – разказването на истории, измислянето на разни неща за дома, съживяването на някои вещи и преживявания от миналото, за да продължат да се съществуват в настоящето. Творческото вдъхновение е като някаква невидима нишка от многоцветно кълбо, което се разплита малко по малко, когато разказвам нова история. Често нямам представа какво точно се случва – как въображението умело преплита различните житейски преживявания от миналото и настоящето, за да създаде един чисто нов свят от чувства и емоции.

Вярвам, че моята работа е, просто да следвам нишката, за да предам нататък всичко, което нося в себе си, без да търся логично обяснение на нещо толкова крехко и твърде неуловимо, като вдъхновението, което ту се появява, ту изчезва.

Стремя се да не го ограничавам, когато се появи, а по скоро да се сприятеля с него, за да участвам съзнателно в процеса на създаване. Така се случи преди около две години, когато ми хрумна идеята за коледни картички от подправки и естествени материали.

Обичам киното. Когато си помисля за любими филми, винаги се сещам за „Добра година“ и „Под небето на Тоскана“, може би, защото са много близки до усещанията ми в този момент от живота.

ВИОЛИНА И САМОЧУВСТВИЕТО

Харесвам в себе си човешкото отношение и добродетелите, с които израснах.

Името си, защото е различно и го свързвам със света на баба Виолета. Като малка изпитвах известно неудобство да го произнеса на глас.

С времето се научих да казвам по-често „НЕ“ на хора, предложения и възможности, които не отговарят на моето светоусещане и ценности.

Несъвършенствата във външността, които отхвърлях като дете, защото мислех, че те са повод за подигравки от страна на съучениците ми, но после разбрах, че това не е така.

Никой не очаква от нас да бъдем идеални.

Мисля си, че желанието за съвършенство, е перфектното прикритие на други черти от характера.

Очите на баба в моите очи. Така знам, че тя винаги е с мен.

ВИОЛИНА И ДРЕХИТЕ

Все по-рядко пазарувам дрехи. Моят стил? Виолина. Удобство. Възможност за повече комбинации с останалите дрехи от гардероба. Деним. По-светли тонове, но не изключвам и нещо различно от това.

Настроението определя останалото. Харесвам себе си в бяло и цикламено, мляко с какао и шампанско, но като цветове, а не като напитки.

Удобните. Харесват ми естествените материи – памук, лен, вълна, но няма как напълно да се освободя от изкуствените нишки. Такъв е животът, не бива да изпадаме в неговите крайности, защото завръщането е по-трудно.

ВИОЛИНА И АРОМАТИТЕ

Харесват ми естествените аромати, като мента, тамян, лавандула, лимон, мандарина. Ментата ми носи усещане за свежест. Често втривам по няколко капки от етеричното масло върху слепоочията и врата, когато имам главоболие, а и не само тогава.

Природата е голямо богатство, което си заслужава да пренесем в грижата за себе си, както и в тази за дома.

Обичам уханието на свещите от пчелен восък по Коледа, независимо, че изгарят много по-бързо от тези с парафин.

ВИОЛИНА И ДВИЖЕНИЕТО

Обичам да карам колело, още от малка. Чувствам се много добре, когато се раздвижвам по този начин.

Обичам да ходя пеша, предпочитам разходките на чист въздух – в гората и планината. Забелязвам, че надморската височина над 1000 метра, се отразява добре, както на тялото, така и на духа ми. Чувствам се по-ведра и удовлетворена, че правя нещо добро за себе си. Умът ми става по-бистър, а всичко това, е много важно за постигане на хармония между ментално и физическо здраве.

ВИОЛИНА И ДОМЪТ

Няколко пъти в годината разчиствам ненужното. Обичам някои предмети от миналото, защото те притежават неустоим ретро чар и собствена история, която си струва да бъде запазена във времето.

Убедена съм, че малките промени вкъщи, подхранват творческото ми вдъхновение.

Радвам се, че някои от мебелите у дома изразяват точно този порив, породен от въображението и желанието да направим нещо за себе си, като плетените кошници, които се превърнаха в полилеи, первазите за прозорци и декоративната маса от стари парчета дърво.

ВИОЛИНА И ГРИЖАТА ЗА КОЖАТА

Грижа се сама за кожата си, стремя се да я поддържам чиста и добре хидратирана, но знам, че нейната красота зависи най-вече от начина ми на живот – храна, въздух, движение, по-малко стрес, повече сън – цялостното физическо и психическо състояние на тялото и душата.

Любимата ми козметика за лице е флорална вода от българска роза, под формата на спрей, който използвам от няколко години. Това е натурална вода, получена чрез парна дестилация на розов цвят. Харесвам по-чистата козметика, богата на растителни и етерични масла. Хубаво е, когато продуктите не се тестват върху животни.

Придържам се към концепцията, че чистата кожа е пътят към здравата кожа. Останалото е въпрос на лични предпочитания и индивидуални физиологични особености, а те се променят през определен период от време.

ВИОЛИНА И РИТУАЛИТЕ ЗА КРАСОТА В ДЕТСТВОТО

Щастливо време, пълно с много неподправен смях и истински преживявания. Игри на открито, повече слънце и движение, каране на „Балканчето“, разходки в гората, чиста храна от градината на баба и дядо. Радост. Истинска грижа, която тогава не знаех, че се казва така, но сега го оценявам и съм много благодарна, че ми се случи.

Мама си купи нова шевна машина, когато беше по-млада. Това се превърна в нейно хоби. Започна да ми шие различни тоалети, по кройки от модните страници на списание „Бурда“. Спомням си как избираше внимателно платовете, още пази някои от тях. Тогава се обличах модерно, а по онова време, това предизвикваше разни засукани погледи на одобрение или негодувание. Това е моето детство. Всъщност още не си е отишло, щом отново разказвам за него.

Спомням си машата за коса и металните ролки с ластик.

ВИОЛИНА И ГРИМЪТ

Преди се гримирах всеки ден. Сега – много по-рядко, като се стремя да запазя естественото излъчване на лицето. Когато се чувствам добре отвътре, и кожата ми сияе отвън. Тогава нямам нужда от грим, но понякога – имам.

ВИОЛИНА И КОСАТА

Ходя на фризьор, който се грижи за косата ми през последните няколко години. Чувствам се добре при нея, защото тя е деликатен човек, който не се натрапва с присъствието си. Това ми харесва.

ВИОЛИНА И ДАМСКАТА ЧАНТА

Понякога мога и без дамска чанта, когато реша, че е излишна. Животът ми не се съдържа в нея.

В багажа – книга, фотоапарат, рразлични флорални води – роза, лайка, лавандула.

ВИОЛИНА И ПАНДЕМИЯТА

Съхрани ме мисълта, че не се случва само на мен. Подкрепата от семейството. Вярата, че и това ще мине. Времето, което посветих на различни обучения, писането на истории, четенето на хубави книги. Лятото на село и трудът в градината на моето семейство. Открих много голям смисъл в това, че мога да бъда полезна при отглеждането и прибирането на реколтата.

Много е хубаво да имаш село. Там мислите се реят свободно в простора на съзнанието.

Простите неща не се усложняват, а животът наподобява повече на себе си – такъв, какъвто е в изначалната му същност. Много е хубаво, когато опознаем този живот поне за малко, защото сливането със селото носи едно друго израстване, което укрепва вътрешния всемир и успокоява непокорното в човека.

ВИОЛИНА И ОКОЛНАТА СРЕДА

Вярвам, че ние, хората и природата, принадлежим към едно цяло в света. Свързани сме много повече, отколкото можем да си представим, може би е нужно още малко време, за да го разберем. Така съм възпитана от ранно детство.

Мисля, че грижата за ресурсите на планетата, е свързана, преди всичко с индивидуалното израстване и нивото на осъзнатост на всеки човек.

Само когато започнем промяната от себе си, тогава можем да допринесем за общото благополучие. Да, разпознавам повечето символи върху етикетите, които обозначават съдържанието, защото имам интерес в тази посока, но се стремя да избирам разумно, като се доверявам на вътрешната ми убеденост за дадена марка, без да изпадам в крайности.

Има много добри продукти, които показват отговорно отношение към околната среда, но нямат надпис „био“ или „органик“. Това не означава, че са лоши. Забелязвам, че тази тема пробужда някаква форма на разделение в обществото, но не бива да съдим хората за изборите, които правят, когато не познаваме начина им на живот в даден момент.

Можем да говорим повече за това и да споделяме добри практики от своето ежедневие, но без онзи нравоучителен тон, който насажда негативно отношение и чувство за вина в околните. Така не се постига нищо. Всеки човек има право да извърви своя път, и то със своето темпо.

Няма нужда да подхранваме собственото си его и да доказваме на себе си колко сме праведни, като обвиняваме другите за тяхното поведение, което не отговаря на нашите очаквания.

Какво правим вкъщи? Опитваме се да намаляваме отпадъка, който оставяме след себе си, даряваме дрехите, които не носим, пазаруваме в многократни торби, ползваме по-големи стъклени бутилки, в които си наливаме минерална вода, но понякога си купуваме и такива за еднократна употреба. Не обичам да изхвърлям храна. Струва ми се доста неразумно. Има много глад по света. Събираме пластмасови капачки от няколко години, заедно със съседите във входа.

Хубавото е, че все повече хора започнаха да разбират значението на общото усилие, което подкрепя една или друга кауза. Така можем да постигнем повече. Така се грижим заедно един за друг, а не само за себе си.

ВИОЛИНА В ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВОТО

Последните години работя по комуникационни проекти, свързани с изграждането на бранд идентичности и разработването на творчески концепции за различни марки и медии, но осъзнах, че искам да посветя някаква част от това време на нещо свое.

Това е Violine.(във фейсбук и инстаграм) Лично пространство за открито и сърдечно общуване – с чувство, емоция, преживяване, въображение и интуиция. Моето усещане за смисъл, подреден в думи и истории за хората, творчеството и природата. Това, което обичам. Ето, пак тази дума обич. Блогът съществува от съвсем скоро, но ме радва, затова пиша с голямо желание.

ВИОЛИНА ДНЕС

Точно днес се харесвам. Май е.* Още е утро. Пиша вкъщи. Слънцето едва проблясва между облаците. Срамежливо е, като детството в мен. Денят предстои. Продължавам да следвам посоката, в която ме поведе това интервю. Вече е обяд. Правя ризото с розе, зеленчуци и коприва от село. Денят се случва. Не знам как разказах всичко това.

Мария, благодаря ти, че ми позволи да се вгледам още веднъж в себе си, не само като отражение в огледалото. Този разговор е необходимото време насаме, но и някаква форма на лична изповед, която искам да споделя с останалите хора, защото вярвам в историите, които ни помагат да се разпознаваме по-лесно един в друг.

*Въпросникът е попълнен през май, рубриката имаше неколкомесечна пауза.

**Снимките са от личния архив на Виолина Харалампиева и са предоставени за публикуване в lamartinia.com.

МОГА ЛИ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ?

Разбира се! Тази рубрика е от вас и за вас. Не е нужно да полагате някакви специални грижи или да имате извънредни ритуали, за да участвате. Всеки споделен опит може да послужи за вдъхновение някому.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА УЧАСТВАМ?