Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?
Пътуването, според мен, не трябва да е задължаващо и обвързано със стриктно изготвени планове и графици. Не обичам така. Имала съм моменти, в които просто съм се разхождала по улиците със сладолед в ръка, без да ме интересува нищо друго. Без да имам нужда от каквото и да било. Просто си там, наслаждаваш се и дишаш мястото…
Обичам музеите, винаги отделяме поне един-два дни само за музеи. Има какво да види и научи човек. Винаги е интересно.
Локалните ресторантчета с характерна храна, обичаи и хора. Никога няма да забравя едно пътуване до Порто, Португалия. До апартамента, който бяхме наели, имаше малко сладко ресторантче, съвсем обикновено, дори незабележимо, което остави най-ярък спомен за вкусна храна и изживяване. Семейство възрастни хора го стопанисваха. Жената в кухнята готви с желание и любов, а съпругът ѝ посреща гостите и ги обслужва. Вкусно, вкусно, вкусно! А те – прекрасни! Усмихнати, добронамерени, излъчващи любов и хармония. Ето тези неща са важни!!!
Характерни за локацията места, но не от тези мега туристически атракции, а по-скоро „храмове“, които обединяват културата и духа на мястото; пазарите, които са така пъстри, шумни и интересни. Плажовете, ако има такива. Обичаме пясъка и водата! Океанската шир. Приливите и отливите, може би, защото си нямаме у дома такива. По възможност по-безлюдни и скрити за тълпите места, макар че не винаги успяваме да попаднем на такива.
Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?
Мисля, че нямам такива. Поне не се сещам. Ако е дълго пътуването, предпочитам да почина веднага щом пристигна, за да мога да регенерирам, но не важи винаги. Понякога просто нямам търпение да се впусна и да усетя мястото.
Кое наричаш лукс по време на пътуване?
Да си с правилния човек, на правилното място.
Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?
Хубаво е и държим да опитаме повече неща, стараем се, без да прекаляваме, да има разнообразие, да се докоснем до различни храни, напитки и продукти. Светът е толкова пъстър! Радост за сетивата и винаги съм отворена за тях. Музиката, обичаите, културата, хората и битът са част от всяко едно място, и именно те го правят такова каквото е, определят го. Колкото повече успеем да опитаме, толкова по-богати се чувстваме!
Едно от любимите ми хранителни изживявания е уличната храна в Бангкок, Тайланд. Мммм. Колкото до миризмата на града, не бих я объркала с никоя друга. Специфична и натрапчива.
Мисля, че Мексико и по-конкретно Мексико Сити, ми подари едно от най-силните духовни изживявания. В централната част на града, на един от основните им известни площади течеше фестивал. Попаднахме на истински шамани, с обичайните за тях облекло, пера, шарки по кожата и характерна за обичаите им музика, ритъм и пеене. Останах без дъх. Беше толкова истинско, красиво и неземно. Представяха вид ритуал, който ни впечатли силно.
Любимо ми е, когато попаднем случайно на местен фестивал, празник или чествания. Сливаш се и празнуваш. Истинска терапия!
Ако дадено място е известно с нещо специфично и необичайно, трябва да се опита и види. Защото тези специални неща са единствени по рода си и няма къде на друго място да се видят и преживеят. Например Кападокия и летенето с балон остава едно от най-вълнуващите моменти в живота ми.
Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?
Оооо, социализирам! Винаги! Обичам да си говоря с хората, с местните, с народа, както се шегуваме с мъжа ми. Въпреки навигационните устройства и мобилни телефони, винаги предпочитам и обожавам да спирам хора по улиците, на пазара, в магазините и да си говоря с тях. Питам кое къде се намира, какво могат да ми препоръчат, ей така, говори ми се с тях. В повечето случаи споделят неща, които никъде не би могъл да откриеш като информация по форуми и блогове. Супер ценно! После те ме питат разни неща. Откъде съм? Как е в България? Харесва ли ми мястото? В повечето случаи се получава много приятна връзка и комуникация.
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.