Публикации

 

Толкова рядко се снимам, че за 10 години блог имам участие в точно 3 семейни, няколко работни фотосесии и останалото са снимки от ваканции от типа „айде, снимайте ме, да се види, че и аз съм била с вас“.

Не ми е от любимите неща, напряга ме, става ми досадно, а и не обичам фиксацията в собствения си образ и изскачането отвсякъде и по всеки повод.

Но снимки с Ерик исках отдавна, без децата, само ние двамата. Намерих го аз, беше с мен и по време на инцидента, имаме много специална и връзка и привързаност и исках да отбележим 2 години от срещата ни.

Железница е любимо място – приказно красиво през есента и идеално за голямо и енергично куче като него, поигра и потича доволно, аз също, lol. Децата се забавляваха наоколо (предимно борейки се и крещейки на ехото), а фотограф ми беше Тито. Тази му роля стана повод за много майтапи и смях, особено в частта „Ама не мога да гледам хем да има фокус, хем да не са ти отрязани краката, хем как ти е шапката!“ Много рядко го занимавам с подобни, принципно досадни и несвойствени за него неща, но пък се справи повече от чудесно, за което му благодаря.

Зелената жилетка и палтото-пончо ми бяха предоставени любезно от Plamenna Fashion Boutique и паснаха перфектно на обстановката 

Фотограф: Велислав Петков-Тито (много държеше да го напиша точно така, lol)

Защо пътуваш?

Защото ми дава много. Защото обичам. Много обичам. От дете. Цяла нощ не можех да спя, когато на семейството ми ни предстоеше път, особено дълъг. Чудни и мили детски спомени. И така до днес. Винаги се вълнувам силно и съм нетърпелива за нови преживявания и емоции. Авантюрист и пътешественик съм по душа. 

Пътуването ми дава възможност да опозная света и неговата красота, себе си, да се докосна до различни хора, техният бит, нрави и култура, да изпитам сетивата си. Да сравня нашето и чуждото, ценностните системи, да усетя аромата на другите географски ширини, да чуя житейската философия на хора, все още незавладяни от демоните на нашия свят, да се убедя за сетен път колко се нуждаем от дом и колко обичаме дома си и родината си. И още, и още… Винаги се връщам различна, нова, пречистена, обогатена, вдъхновена…И смирена, и благодарна, че съм имала тази възможност.

Как пътуваш?

Преди да срещна съпруга ми, пътувах или сама, или с приятели, но добре подбрана компания. Доста неприятно усещане е да си на хубаво място с неподходящи хора. Трбява да се внимава с това. Имала съм и изключително интересни и запомнящи се командировки, които винаги ще помня.

Пътуваме семейно, планираме и подбираме сами всичко. Получава ни се чудесно. Не ползваме агенции и ALL INSCLUSIVE  оферти, не е за нас тази игра

Самостоятелното пътуване е в пъти по-добре, защото не зависиш от нищо и никой, свободен си да променяш, планираш в движение и импровизираш, когато поискаш. Другото ми се струва по-ограничено и скучно, но може и да греша. А и няма опасност да ти отменят пътуването, поради грешки и обърквания в планинга на агенцията и организаторите.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Избираме места и дестинации спрямо времето, с което разполагаме. По-далечините изискват време, поради дълъг път и часова разлика. Финансовата част е също важен детайл.

Не се влияем от трендове на този етап, слава Богу, въпреки че понякога се впускам в търсене на интересни места из блогове и информационни канали. Препоръки от пътешественици и приятели с дух са винаги добре дошли.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Хмммм.

1. Никога не тръгвай с големи очаквания, за да не се разочароваш.

2. Човекът или хората, с които си. Да се отпуснеш и забравиш за всичко останало.

3. Наслада!

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

По принцип се допитвам до познати и приятели, които са опознали определена дестинация, към която проявяваме интерес или предстои да посетим. Някой друг съвет, препоръки за хубава храна и алтернативни посоки, но не е задължително и не всеки път се случва. Винаги обаче, от опит знам, слушам съветите и препоръките на майка ми, за всичко. Винаги е права на финала. Благодаря ѝ!