Публикации

Розов сладолед, Матеа стана на пет!

Е, човек и добре да живее, става на цели 5!

Досега рождените дни на Матеа минаваха съвсем импровизирано, някои в комбинация с този на сестра ѝ, а миналата година се отказахме от празненство и го заменихме с дълъг уикенд в планината. Този път обаче решихме да поканим приятелчета от групата в детската градина, защото са на една възраст, познават се добре и ще им бъде най-забавно заедно. Сондирахме мнения за място и забавления, и накрая се спряхме на парти у дома с помощта на страхотните RockSchool – едни супер старателни и мили млади хора, които препоръчвам с две ръце. Отскоро предлагат празнуване в домашна обстановка, вместо в залата им The Stage, което решихме, че ще е най-удачно за нашата група петгодишни.

Скоро не съм публикувала Направи си сам проекти, но този път реших да ги документирам, защото много се забавлявахме, докато ги изработвахме заедно с децата. Семпли неща, които страшно зарадваха гостите и рожденичката.

Идеята за поканите взех от Пинтерест, разбира се, като модифицирах по мой вкус. Панделки, мъниста и дървени дръжки – от крафт магазин, картоните – от книжарница, цветните точки са от перфоратора. Адски забавни за изработка, направо пристрастяващи, идваше ми да направя поне още 10!

Сложихме ги в прозрачни пликчета (пак от крафт магазин) и добавихме блестящи мъниста и стиропорени топчета, които при движение красиво се гонеха около сладоледа.

Почерпката за детската градина – тортите не са позволени, затова всеки приготвя нещо опаковано за всяко дете. От миналата година започнахме да приготвяме малки пликчета (и за градината, и за училище) с бонбони, близалка, малко шоколадче, дъвка за балончета – истинска еуфория за децата, няколко месеца преди рождените дни започват да питат дали ще има и тази година. И не, нищо в това не е био или органик, съвсем класически сладки неща, без фурми, банан, кейл и кокосово брашно. 

Надпис за вратата, за да се знае къде е партито! Розови балони в крафт хартия, за да наподобяват истински сладоледени фунийки. Само дето истински сладолед забравихме да вземем…

Пинятата! Отдавна исках да пробвам, но Вера ме подсети и този път реших да се заема сериозно. Направих я по нейните инструкции, но не прецених добре размера и стана огромна! Доста рязане и лепене на ресни падна, психеделичен е цветът, знам, но с такава креп хартия разполагах. Голяма радост беше, ще повторим и за рождения ден на Мартина, само че в друга форма.

Партито се получи наистина страхотно – прекрасни весели деца в игри, танци и уроци по китара. Страхотни подаръци, хапки, пица, торта, както традициите повеляват. Рожденичката беше на седмото небе от вълнение и щастие, което всъщност значи, че изпълнихме мисията успешно ♥

 

 

/5 коментара/by
Елза и Анна

Елза и Анна

Елза и АннаРождените дни на двете М. са през един месец. В началото на ноември ми хрумва смелата мисъл да ги изненадам с рокли на Елза и Анна – любимо филмче, две сестри, зима, всичко точно.

По магазините обаче откривам само бледи копия на рокли, които все едно аз съм сглобявала в тъмна стая, за онлайн поръчка нямам време, ще се шие. Аз не умея, но поне ще избера платовете. Нося двете кукли, които купихме няколко месеца по рано, за да онагледявам какво търся. Все още обаче не подозирам с какво съм се захванала…

Магазините
Имам идея къде са магазините за платове на Ботев и около Женския пазар, купувала съм и преди. Ако не сте влизали там едва ли ще разберете за какво говоря – всевъзможни десени, материи, украси, ширити, пайети, буквално висят отвсякъде, извират от шкафове и рафтове, спускат над главата ви, настъпвате ги по пода. Трудно се провираш между тях, та камо ли да ги огледаш добре. Не държа роклите да са буквално копие, но поне да правят асоциация с героините.

Бързо разбирам няколко неща: а/не знам какво всъщност търся, б/тези материали съвсем не са евтини. Красивите дантели, по които съм зяпнала набързо отпадат поради цената си от около 50 лв метъра. Не успявам да отговоря и на няколко базови въпроса, които ми задават набързо: това веревно ли ще бъде (?), колко са високи децата (!) и трябва ли да има еластан. Продавачките врътват очи отегчено и  с леко снизхождение все пак решават да ми съдействат. „Ама кои са тия Елза и Анна, известни ли са?“, „Аууу, на това малкото на две години и рокля ще му шиете! Пък и дълга!“ Мой ред е да връткам очи. Дърпаме разни топове, с прътове сваляме от най-горния рафт кадифета и сатени,  ровя в кашони за парчета в точния цвят, мерим пера и ширити, набавям почти всичко за има-няма час.

„А имате ли някакви снежинки за наметалото?“ – плахо питам преди да си тръгна. Жените с шивашки сантиметри по вратовете и огромни метални ножици в ръце дори не ме удостояват с поглед.

Грешната шивачка
Намирам шивачка в квартала, пак влача куклите, пак разказвам идеята. Знам, че прави предимно подгъви и корекции, но все пак решавам да опитам да запаля искра на ентусиазъм. Не ми отказва, но някак вяло подхожда към гениалната ми идея. „Ама то няма да стане точно като тия кукли, да си знаеш.“ – ми казва без грам радост и с карфица между зъбите. Нищо, не е и нужно, да наподобява, съгласявам се послушно. „Те няма да са за носене иначе, няма да стават, само за събитието, предупреждавам.“ За човек като мен, който няма понятие от шев и кройка, една рокля е фасулска работа, занимание за час-два. Сериозно съм се объркала обаче, не е лъжица за всеки, който притежава машина.

Жената вече е разбрала, че заданието е прекалено сложно за нейните възможности, а и явно не ѝ се занимава, чуди се как да ме откаже. Аз обаче съм в някакъв Frozen транс, тъпо и упорито продължавам – пращам снимки на примерни рокли по вайбър, чертая схеми и показвам откъси от филмчето. „Деколтето не мога да го направя така, нямам време“, „А не може ли без тия наметала?“, „Не, не, ръкавите не могат да станат така както ги искаш.“, „Детето ми е болно и няма да съм на работа няколко дни.“, „Сега имам гости.“, „Ама тоя плат много лигав, не е подходящ.“ Напразно – все още не загрявам, само навеждам глава и се съгласявам.

Накрая, седмица преди празника, ме застрелва с въпроса „А ти имаш ли вариант ИЗОБЩО БЕЗ рокли?“. Грабвам си платовете, затръшвам вратата и почти през рев започва да премятам вариантите – ще се науча да шия за няколко дни (колко му е!), ще ги направя от хартия (муахаха), ще измисля друга изненада (няма време, а и идеи ми липсват), ще облекат други дрехи за рождения ден (навила съм си го на пръста и държа да са точно тези).

Решавам се на последна стъпка и питам в страницата на блога – почти отчаян вик за рокли на две сестри, едната замразява, другата не я знам точно какво прави. Пишат ми разни жени, за които също задачата се оказва сложна, още повече срокът е нищо и никаква седмица.

И тогава получавам съобщение от Яна: леля ми е шивачка в Народния театър, това е телефонът ѝ, ако не е много натоварена, ще ти съдейства. Хор от птички запява, слънцето изгрява отново, пухкави зайчета тичат из росна трева с маргаритки в мрачния ноемврийски следобед.

Точната шивачка
Уговаряме се по телефона, отивам в Народния театър, пак нарамила кукли, платове, пера. Майка ми преди години работеше в здравната служба там и всичко ми е познато. Колко следобеди съм прекарвала като малка в ложата, при аромата на сцена, кадифени завеси, пудра и обедна манджа – ехей, вълшебни времена.

На входа ме посреща прекрасна чаровна дама, която ми идва да разцелувам. Казвам на две на три как виждам роклите и кои, аджеба, са тия сестри.  „Няма проблем, след 2-3 дни ще са готови, ето какви мерки ми трябват.“ Алелуя, при феята на шиенето съм! Отнасям листчето почти подскачаща пред театъра. От моментите, в които искаш да правиш циганско колело, салто и шпагат едновременно.

В уречения ден влизам в ателието – двете рокли стоят на масата, перфектно изгладени, под светлината на големия прозорец. По-красиви и от най-сполучливата ми визуализация. С много добавени от нея детайли и елементи, изработени със старание и мисъл. Освен, че осигури рокли, тази талантлива и мила жена ме спаси и от най-големия ми кошмар и ОКР в едно – т.нар. синдром данестанетакакактосигопредставям.

А вкъщи  – Елза и Анна боси, по рокли и наметала обикалят из стаите, въртят се  в кръг на фона на песента, припяват на странен език и пищят от щастие.

/0 Коментари/by
Двоен рожден ден

Двоен рожден ден

Преди три седмици вкъщи, с много деца, приятели, гости, подаръци и емоции. Снимки от самия ден нямаме, но наваксахме по-късно с над 50 бели балона и силно наелектризирани коси:-)

/0 Коментари/by
6

6

Моето малко голямо момиче. От вчера на 6 ♥

/0 Коментари/by

Рожден ден номер 1

Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, Матеа е малка, Мартина кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на Мартина другия месец.

На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент – бърз мол. Топло, скъпо, шумно, досадно. Цял ден сме се мотали с други занимания, отиваме чак към 6 – всичко живо е там с официалните си дрехи. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката. Търсим обувки за сняг за Мартина, като Софийска община сме – неподготвени за метеорологичите условия. Обикаляме в несвяст магазините, улисваме се в подаръци за Матеа, става 8 часа. „Да седнем някъде?“ – предлагам. На последния етаж голямо шумно заведение с детски столчета и бутилки вино – нашето място. Поръчваме каквото поръчваме, рожденичката се събужда и изпада в някаква странна фаза, тупа с две ръце по масата, разкъсва на две хартиените подложки и започва да вика. Има толкова много хора, че никой не ни отразява. Чудесно. Пристигат поръчките, оказва се, че никой не е гладен по вина на „тържествения“ обяд с KFC в 4. Матеа е неудържима, взимам портмонето и трите отиваме в съседната книжарница да ѝ измислим някакво занимание, в подаръка няма играчка, тъкмо ще допълним. Връщаме се с покупките, количката паднала, разпилели се пюрета, багажи, Тито е на ръба на нервна криза.

Звъни майка ми: снимахте ли я с тортата? Всички се плесваме по челата – торта НЯМА! Единият телефон е без батерия, по другия тече Baby TV за усмиряване, няма и с какво да снимаме. Вкисваме се и естествено се изпокарваме. Отивам на бара с десерти. Имате ли нещо като торта – кръгло и малко? Ами не. Яли-недояли, пили-недопили, ставаме набързо, чакайки сметката. Взимам количката и тичам навън, питам една жена: има ли торти наблизо? (представям си с какъв налудничав поглед) Ми не съм виждала, казва тя смутено. Ужас! Първият рожден ден на Матеа ще бъде пълен провал. Мартина празнуваше със специално поръчана месеци преди това торта, един куп гости и изненади, а сега…За късмет попадам на сладкарница от другата страна на същия етаж, соча най-добре изглеждащата и компактна торта: дайте ми я! Ама тя е макет!  Изтръпвам. Колегата ще ви извади отвътре истинска. Слава Богу, грабвам кутията и в този момент играчката с хиляди части се разпилява на пода. Оставям тортата, събирам всичко, другите двама не знам дори къде са.

Срещаме се пред асансьорите, пропуснали сме да купим яке на рожденичката, всички дебели от сестра ѝ са малки. Тичаме в 21.20 в един от магазините, за една бройка да забравим плика с тортата вътре. Плащаме, тръгваме, в асансьора мълчим. Това беше екстремно, казва Тито, който е на ръба на силите си, а на следващия ден пътува за семинар. Може ли така да се изложим… Нямам амбиции за ордена Супер майка на годината, но ми е криво. В колата се сещам, че реших да облека Матеа с роклята, която Мартина носеше на първия си рожден ден, нещо като традиция и предаване на щафетата. „Дори роклята ѝ не е специално за НЕЙНИЯ рожден ден, като Пепеляшка е…“ И се разревавам.

Всичко вече е затворено, прибираме се с пликове, кутии, колички и недоядената храна от ресторанта. Аз съм с размазан грим, всички леко тъжни, единствено Мартина е в настроение. Отваряме тортата – прекрасна. Запалваме свещичка и настава небивала радост. Матеа бърка с пръсти в крема, захапва парче шоколад и започва да пищи от щастие, сестра ѝ се включва. Щраквам десетина снимки под кухненската лампа. Някой пуска Джаз ФМ. Двете обличат новите си пижами на точки и започваме да танцуваме в средата на хола. А навън продължава да вали сняг. Или поне така ми се струва.
„Мамо, най-хубавият рожден ден! По-хубав от всички мои взети заедно.“
Дори тортата беше вкусна.

/10 коментара/by
Плажно парти за трима

Плажно парти за трима

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море.

Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип „Плажен пикник“. Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:
– локацията – най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо „Happy birthday“ на дъската ми идваше да напиша информация за нашия „пърформанс“. Да не се напрягат хората.
– декорацията – ако правите някога подобно парти, използвайте по-стабилен вариант. Рибки от вестник на канап не са удачно решение. Първо, че привличат допълнително внимание, второ излитат много лесно, трето заплитат се жестоко.
– снимките за спомен – със забравено ISO на 1200, никой не желаеше да се снима, влезе пясък навсякъде, непрекъснато се спъвах в дългата си рокля, и тук провал.
– напитките – никой не очаква да са ледено студени цяла вечер, но през деня беше толкова горещо, че шампанското за три минути стана напълно негодно за пиене. Бяхме забравили и чаши, о, свещена тъпота! Кофичката поне влезе в употреба.
– храната – риба естествено, на море сме. Не желаем да застрашаваме плажа и мъкнем портативна скара за еднократна употреба. Запалване – трудно, клонящо към невъзможно, духа много. Риба – неизвестна. Заради топлите черноморски води рибарите вадеха малко попчета и някаква странна раирана риба, за която имахме съмнение, че става за ядене, но все пак взехме заради идеята. Съмненията се потвърдиха. Забравихме прибори, сол и мазнина, уморените рибки залепнаха фатално за скарата и бяха изхвърлени.
През цялото това време освен минувачи, ни налазиха и най-разнообразни буболечки, които хапеха. Мартина изпадна в някакъв луд радостен екстаз, Т. се изнерви жестоко, а всички дружно останахме гладни и жадни. Събрахме си реквизита и унило се понесохме към вкъщи. Най-смисленото, което успяхме да направим беше старателната оборка на плажа. Ако не друго, посмяхме се доста и със сигурност няма да забравим този рожден ден.
/7 коментара/by