Публикации

Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник – селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях – магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

#1 – Добре е детето да носи нещо ново, специално купено за него

Въпросното дете едва ли прави разлика между нова и малко ползвана вещ. За него дрехите са си дрехи, независимо откъде са купени. Или са му удобни, любими и предпочитани, или просто не иска да ги облече поради някакви свои причини, които със сигурност не включват произхода.
„Да е новичко“ е мантра в нашите глави и често се дължи на оскъдния избор през соц миналото ни. Съвсем възможно е детето ти да откаже да носи чисто новото си палтенце Burberry, което с такова старание си избрал и купил специално за него, но да се влюби в невзрачното на пръв поглед яке с качулка, което ти е струвало около лев. Просто защото му е по-удобно или … защото така е решило.

#2 – Носено е от някой друг

 

Често срещан аргумент. Чужди енергии, аури, заряд, вибрации – в крайна сметка дрехата е само вещ. Дали приборите в ресторанта са били ползвани от някой друг преди вас? А чаршафите и хавлиените кърпи в хотела? Или водата в басейна и шезлонга на плажа? Най-вероятно да.
По тази логика не би било редно да ползваш нищо,  докосвано от чужда енергия. Утопично, затормозяващо и трудно постижимо, освен ако не живееш в изолатор или на самотен остров. Опитай да възприемеш дрехата единствено като предмет, който е създаден, за да ти служи, а не обратното.

#3 – Обработват се с агресивни химикали

 

Дезинфекцирането едва ли е най-голямата беда за човечеството. Химическото чистене, на което се доверяваш от години, се прави също с химически препарати, с чиито списък вероятно не разполагаш в личния тефтер. А обработката на чисто новите дрехи, произведени от големите концерни, е тема, обвита в мистерия.
Онзи специфичен и неприятен аромат изчезва неусетно след накисване и изпиране с добър перилен препарат – доказано е.

#4 – Изглеждат износени 
….

Продължението и втората част на статията можете да видите в блога на Klear

Като човек, който е финансово недисциплиниран и не умее да планира добре, поканата от Klear да стана един от техните автори дойде изненадващо и леко озадачаващо. Аз и финанси? Боже, моля ви! Не съм неразумен прахосник, но действам хаотично с парите си за лични разходи. Не спестявам успешно, не разпределям правилно и нямам навика да прогнозирам. Но пък съм наясно от какво мога да се лиша, за да си позволя нещо далеч по-ценно като преживяване и дългосрочна стойност. Ето защо темата ми се стори крайно интересна, предизвикателна и мотивираща, нещо като моя лична фитнес програма за финанси.

Klear са група млади и приятни хора, които разбират от работата си и са тук, за да създадат нещо хубаво и полезно – нов тип взаимоотношения във финансовите услуги. Най-общо услугите им включват две неща:

„- Peer-to-peer lending платформа, която ще предлага алтернативни решения за хората, търсещи средства, и тези със спестявания.
– Безплатни материали и инструменти, позволяващи на хората да подобрят финансовата си грамотност и да взимат разумни решения, свързани с парите им.“

Звучи добре, всичко е обяснено ясно и максимално прозрачно. В блога можете да намерите споделени лични истории за финанси, съвети и практически насоки – на разбираем език и от собствен опит.

В инструментите им пък може да откриете интригуващи и полезни неща като Klear Budget (безплатно уеб приложение, достатъчно е само да се регистрирате с имейла си), който ще ви помогне да планирате и да следите успешно състоянието на парите си. Смятам лично да го тествам съвсем скоро.

Първата ми статия за Klear е на тема: митовете и крайъгълните камъни около собствения малък бизнес. Споделеното е от личен опит, без претенции за експертиза. Нямам за цел да ви откажа да работите за себе си, а единствено да ви предупредя за някои ключови моменти.

Следете какво се случва с Klear, струва си.
Мечтата за малък собствен магазин/ресторант/книжарница/галерия/кафене е често срещана и обикновена обвита в розов идеализъм. 

Нерядко е предизвикана от миловидни захаросани сцени от филми или книги, разкази на очевидци или приключенски размисли от бюрото в офиса.

Желанието да работиш за себе си и да създадеш малко „местенце“ по твой вкус избуява постепенно, докато не прерасне в твърдо решение за действие.

В реалния свят обаче, нещата съвсем не са безоблачни и е добре да сме поне отчасти подготвени.
Напълно е възможно този текст да те откаже от плановете ти за малък кокетен бизнес с дантелени завески и пейка отпред, предупреждавам.
Но пък веднъж загнездила се идеята за него в главата ти, няма нищо по-хубаво от това да я осъществиш. Дори и да не успееш да я превърнеш  в семеен бизнес за поколения напред или сделката на живота си, ще спечелиш множество активи, които не се измерват в цифри, а в спомени, уроци и приятелства.
Съветите нямат претенция за изчерпателност и анализаторска прецизност, но пък са базирани на реален личен опит, а понякога това е по-ценно от сухата теория на специалистите. Целят единствено да те предупредят за някои крайъгълни камъни и да избистрят леко картината преди старта.

Мит 1: Малкият бизнес е подходящ за всеки активен и предприемчив човек

 

Малкият бизнес, поради факта, че е малък, изисква почти постоянно твоето присъствие, енергия и време.
Ако си свободолюбива натура, която обича да пътува, да излиза често, да взима спонтанни решения за ваканции и забавления, то малкото магазинче и ресторантче категорично не са опция.
Дори да имаш служители и да не си пряко зает с ежедневната текуща работа, постоянно ще ти се иска да контролираш изпълнението на задачите, което от дистанция е, ако не невъзможно, то поне адски трудно, особено в началото. „Изключването“ ще ти се получава все по-трудно, а без теб нещата винаги леко ще се объркват.
Свикни да планираш ваканция само веднъж годишно, в най-ниския за конкретния бизнес сезон и да се откажеш от редовните бягства през уикендите и дългите излежавания на дивана. Преди да се впуснеш в авантюрата помисли добре дали можеш да го преглътнеш. Поне за 1-2 години, ако не и повече.

Мит 2: Ще започна да печеля веднага

… 

Цялата статия можете да прочетете тук: Собствен бизнес: 13 заблуждаващи мита