Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.
Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност, настроение и принадлежност.
Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник – селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.
На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.
С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.
Едно от тях – магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.
Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.
Най-често срещаните предразсъдъци по темата
#1 – Добре е детето да носи нещо ново, специално купено за него
Въпросното дете едва ли прави разлика между нова и малко ползвана вещ. За него дрехите са си дрехи, независимо откъде са купени. Или са му удобни, любими и предпочитани, или просто не иска да ги облече поради някакви свои причини, които със сигурност не включват произхода.
„Да е новичко“ е мантра в нашите глави и често се дължи на оскъдния избор през соц миналото ни. Съвсем възможно е детето ти да откаже да носи чисто новото си палтенце Burberry, което с такова старание си избрал и купил специално за него, но да се влюби в невзрачното на пръв поглед яке с качулка, което ти е струвало около лев. Просто защото му е по-удобно или … защото така е решило.
#2 – Носено е от някой друг
Често срещан аргумент. Чужди енергии, аури, заряд, вибрации – в крайна сметка дрехата е само вещ. Дали приборите в ресторанта са били ползвани от някой друг преди вас? А чаршафите и хавлиените кърпи в хотела? Или водата в басейна и шезлонга на плажа? Най-вероятно да.
По тази логика не би било редно да ползваш нищо, докосвано от чужда енергия. Утопично, затормозяващо и трудно постижимо, освен ако не живееш в изолатор или на самотен остров. Опитай да възприемеш дрехата единствено като предмет, който е създаден, за да ти служи, а не обратното.
#3 – Обработват се с агресивни химикали
Дезинфекцирането едва ли е най-голямата беда за човечеството. Химическото чистене, на което се доверяваш от години, се прави също с химически препарати, с чиито списък вероятно не разполагаш в личния тефтер. А обработката на чисто новите дрехи, произведени от големите концерни, е тема, обвита в мистерия.
Онзи специфичен и неприятен аромат изчезва неусетно след накисване и изпиране с добър перилен препарат – доказано е.
#4 – Изглеждат износени
….
Продължението и втората част на статията можете да видите в блога на Klear
A wonderful photo!!
Have a lovely October!