Явно карантината ни действа строително-монтажно, преди 7 години, докато Мартина беше у дома заради шарка, направихме дом за лалалупсита, някои от вас може би си спомнят публикацията.
Този път принудителният престой ни вдъхнови за по-голяма и детайлна къща в Барби размер, отново от непотребни материали – основно кашони, картон, дървени крафт пръчки и парчета плат. Идеята беше да има минимум пластмаса, за да не прилича на готовите къщи, да е по наш дизайн и вкус.
Когато в мрачен период, човек, независимо дали дете или родител, се захване с нещо подобно, някак черните мисли се изпаряват, концентрирате се в нещо конкретно и съвсем реално, което правите с ръцете си заедно – има практически резултат, а психиката по-лесно обработва външните заплахи и атаки.
Признавам, че беше истински кеф, така се увлякохме всички, че по едно време виждахме мини мебели навсякъде „Ей, тая капачка става за лампа!“, „Оставям ви тази кутийката за етажерка“, „Трябва ни сламка за душа!“ Луда работа.
Децата даваха основните идеи и одобряваха разпределението, подредбата на стаите, цветовете. Участваха активно и в аранжировката, изработката на дребните декорации и детайли (Мартина направи списания и книги, Матеа – картини).
Затрудниха ме леглата (с матрак и табла!), диванът (голямо лепене и шиене беше, стана супер крив и грозен, но върши работа), шезлонгът за терасата (прекалено малък за Барби, но се получи приличен, даже се сгъва). Куклите имат кабинет за работа на първия етаж и тераса за партита с джакузи на последния – всичко е в равновесие. Вечер светваме и лампичките, за да може да продължи играта.
За облицовката използвах основно постелки за хранене, боя за черна дъска, тапети и картон. За боядисване на дребните неща – отново боя Tаfel за черна дъска, както и два вида сив спрей (металик за душа, мивката, другият за мебелите, бяха ми останали, не съм купувала специално).
Нищо от това нямаше да може да се случи без пистолета за силикон, който е не-за-ме-ним! Остана недовършена част от терасата, входа и разни дребни неща, но нали става за живеене вече, всичко е точно. Има своите очевадни несъвършенства, но си я харесваме и заради тях.
А къщата си има истинско куче-пазач, което уж зорко наблюдава за сигурността и реда, но по-често просто придремва наоколо.
*Основните идеи за направа на мебелите взимствахме от Pinterest и YouTube, и двете места изобилстват от уроци и насоки.
Ах, мечтата ми като дете! Така и не я осъществих. Дано имам и аз момичета един ден и си направим такава къща 🙂
Мисля, че възрастните се забавляваме също колкото децата 🙂