Мартина каза II

Продължавам да записвам, не успявам всичко, но се старая. Не съм предполагала, че 4 годишните човечета са толкова забавни, интуитивни и мъдри. И бъбриви. О, да, говорят доста. Понякога моите думи пред нейните звучат тъпашки и дървени, чак ми става неудобно.
Преди време бременно момиче дойде при мен специално да ми каже, че покрай историите и снимките на Мартина в блога, с приятеля си са се осмелили да имат дете. Не знам дали за да вземе човек такова решение се изисква точно смелост, но е едно от най-милите и ценни неща, които са ми споделяли някога.

Мартина си събува чорапите.
– Мартина, обуй се!
– Не, искам така да си ми миризливят крачетата.

***
Мартина вижда жена с лисица на врата.
– Мамо, виж, кученце! Толкова е сладко!

***
Мартина проявява интерес към настърган пармезан. Опитва го, харесва й, свършва.
– Мамо, искам още от сиренцето като нокътчета.
Вадя парчето от хладилника.
– Ама да ми го надереш!

***
Двойка се целува във филм. Мартина затваря очи, прикрива ги с ръце и се обръща с гръб към телевизора.
– О, не! Не трябва да виждам как тези се оженВат!

***
– Хайде да учим с учеВника по англиНски!

***
Правим пуканки.
– Ммм, много обичам пуканки. Те казват: юху, най-после на гърлото на Мартина!

***
На компютъра съм и й обяснявам нещо. Тя е заета с друго, обръща се:
– О, я си гледай компютърчето!

***
Смяна на ролите:
– Мамо, ти ли ми изяде шоколада? И, моля те, загасЯвай лампите, не мога само аз!

***
– Искам да ми разказваш как съм бЯла бебенце.

/0 Коментари/by
Още сходни публикации
Истории за порастване – 12
За петгодишните
Издателство „Рибка“ и LaMartinia: БРУНО
„Пчелите“ от Издателство Дакелче
5
Урок по търпение
Май Май
Петима в Берлин – част II
0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *