Какъв е тонът на обществения дебат според теб? Има ли конструктивно обсъждане на значимите теми или просто се надвикваме? Много разпространена позиция е „Аз не се интересувам от политика“, защо е така?

Спокоен, възпитан, конструктивен дебат по който и да е общественозначим въпрос липсва. Или се надвикваме, или просто уморено замлъкваме. 

Що се отнася до политиката, в България тя се възприема като нещо мръсно. Или пък далечно, тема, с която се занимават политиците и политолозите. А всъщност думата идва от „полис“ – град, държава. Съответно да се интересуваш от политика означава да се интересуваш от града, от държавата, от планетата, която обитаваш. Като минимум. И после, ако можеш, да се опиташ да ги подобриш. Иначе казано, това означава да си гражданин. Не вкъщи, зад твоята врата, всичко да е подредено и чистичко, а навън – както дойде.

Напоследък наблюдавам и едно херметизиране в собствените ни балони, независимо дали това е приятелската ни компания, колегите в офиса или контактите в социалните мрежи. Всички го правим, може би като инстинкт за съхранение на здравия разум, но започваме да си мислим, че световните проблеми са само тези онлайн, някак не обръщаме внимание на реалните, онези зависещи пряко от нас. Те може би не са така гръмки и привлекателно глобални, но пък можем лесно да ги решим. По-лесно ли е да сме активни, съпричастни или ангажирани онлайн?

Със сигурност кликването върху бутоните like и share е много по-лесно, отколкото да вземеш едни ръкавици и чували и да изчистиш градинката пред блока например. Но виждам много добри инициативи, които благодарение на технологиите и социалните мрежи успяват да увлекат и обединят много хора за постигане на малка или голяма промяна в средата – истинската офлайн среда. Като например общата карта на въздуха, която отразява резултатите от стотици домашни метеостанции, разпръснати из градовете на България. Когато тази карта светне цялата в червено, много по-трудно е за управниците да се правят, че всичко с въздуха ни е наред. Или пък опитът за намаляване на употребата на пластмаса в ежедневието ни – всичко тръгна от двама-трима души в един офис, от една Facebook група, а постепенно инициаторите убедиха десетки заведения да стимулират клиентите си да си носят чашата за кафе и кутията за храна за многократна употреба.

Склонни сме прекалено много да обвиняваме технологиите за изолирането ни в балони. Винаги сме живяли в балони, дори много по-малки от сегашните, струва ми се. Кога преди сме общували толкова активно и с толкова много хора наведнъж? Друг е въпросът какво е качеството на това общуване и дали нещо хубаво произтича от него. 

Като споменахме каузите – какво мислиш за публичната благотворителност, егото и гръмките кампании? Има ли доброволческа култура в България?

Културата на даряване и доброволчество тепърва се развива в България. Не бих принизила обаче нито една кауза, независимо колко е малка или голяма. Разбирам скромността в максимата „направи добро и после го забрави“, но понякога е добре да даваме гласност на добрината, която сме направили – можем да вдъхновим някого да последва примера ни, да помогнем за развиването на тази култура. Егото и самохвалството не са непременно в основата.

1 2 3
Avatar
Author

Write A Comment