Проектът ви ТОЕСТ се издържа от доброволни постъпления на приятели и читатели, очакват ли те нещо в замяна – да поддържате определена линия или позиция, да засягате конкретни теми и посоки? Работи ли този модел на финансиране у нас?

„Тоест“ е на година и три месеца, но продължава да е експериментален медиен проект. Издържаме се изцяло от дарения на читателите, отхвърляйки всички други класически методи на медийно финансиране (програми, реклами, спонсорства). Но все още не успяваме да съберем достатъчно абонаментни микродарения, за да сме спокойни за бъдещето на проекта. А е нужно много малко – 4% от читателите ни да отделят по 5 лева месечно. Разхвърлянето на тежестта на малки, но редовни суми от много хора, е всъщност гаранция за независимостта на една медия. Така тя не разчита само на един или няколко големи донори, рекламодатели, и не би могло да бъде повлияно на редакционните ѝ решения. Този модел обаче е твърде нов, дори безразсъден за България, и ще е лъжа да кажа, че работи устойчиво. Все още не. 

За краткото време на съществуване на „Тоест“ съм щастлива и горда, че вече сме разпознаваеми и няма нужда да обясняваме кои сме; че имаме много верни (по)читатели, които не се отказват да ни подкрепят всячески, да ни разпространяват, да разказват за нас с добро. Това е страхотна признание на труда ни – дава ни увереност да следваме принципите си, да не правим компромис с качеството за сметка на бързината. Някои ни подкрепят заради един автор, една рубрика, дори една статия. Други – защото са убедени, че трябва да съществуваме, че този модел на финансиране трябва да успее, без значение дали четат и харесват всичко публикувано, дори въпреки това. Но за съжаление, все още този брой поддръжници е под критичния минимум за оцеляването на проекта и се налага да разчитаме и на доброволчески труд от страна на екипа. Ние сме инатливи, но ще видим докога. 

Какви компромиси не бихте направили в ТОЕСТ? 

Със сигурност не бихме правили компромиси с езика. Неслучайно още преди началото на медията ангажирахме една от най-добрите коректорки – Павлина Върбанова, доктор по български език и човекът за чудесния проект „Как се пише?“. Не бихме правили компромиси и с нещата, които обещахме в самото начало – да не гоним кликове и сензации, да не се надпреварваме с новините, да не препечатваме чужди статии, готови прессъобщения и фейсбук статуси (никой няма нужда от още една копи-пейст медия). Ще ми се никога да не се налага да правим компромис с начина на финансиране, понеже моделът на краудфъндинг не е проработил – лично аз бих предпочела да затворим.

Като споменахме езика, ти си от Виетнам, а говориш и пишеш много по-правилно от мнозинството родени тук. Защо е важно да се стараем в това отношение?

Това е като да се къпеш и да си миеш зъбите. Въпрос на култура и себеуважение, както и уважение към околните (за да не им миришеш, ха-ха). А иначе аз съм от 5-годишна в България, според мен няма чак такава голяма разлика между мен и теб по отношение на научаването на българския – аз просто съм започнала малко по-късно. И дали защото израснах в двуезична среда, имам този интерес към езика и думите, не мога да кажа. Но езикът е основният инструмент да изразяваме мислите и чувствата си, затова е важно да се стараем да го използваме добре.

Масовият вкус и голямата аудитория гаранция и критерий за качество ли са? Къде е балансът между безвкусицата и снобизма? 

Таблоидът „Телеграф“ е най-високотиражният вестник у нас – според самите издатели 170 хиляди екземпляра се печатат всеки ден, а според други източници числото е към 120 хиляди, но въпреки това е фантастично за България. Само за сравнение вторият в класацията „24 часа“ на почти 30 години е с два-три пъти по-малък тираж, а вестник „Сега“ е с едва 5-7 хиляди. Най-гледани по телевизията са турските сериали и риалити предавания като „Две капки вода“ и „Размяна на съпруги“. Едни от най-посещаваните „новинарски“ сайтове са bradva.bg и blitz.bg. Мисля, че ти отговорих на първия въпрос.

Що се отнася до втория, Зорница Христова е отговорила великолепно, затова просто ще се подпиша под думите ѝ.

Има ли публика смислената и честна журналистика у нас?

Има. Не е голяма колкото на жълтата, сензационната „журналистика“, разчитаща на много главни букви и удивителни знаци в заглавията си, но все си мисля, че немалка част от обществото ни има остра нужда от смисъл, от задълбоченост. От забавители на времето, както каза Георги Господинов в интервю за нас. Поне много се надявам да е така.

 


Снимки: личен архив на Ан Фам


*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

1 2 3
Avatar
Author

Write A Comment