Блог гастрол: Яна Лозева

Защо напоследък всеки реши, че може да бъде фотограф?

Не мисля, че всеки е решил, но да – хората имат повече достъп до техника, технологично снимането е супер улеснено и това позволява да си вършат разни неща сами. „ОК, аз не съм дизайнер, но мога да си направя един плакат за изложба.“ Колко добре се получава, е друг въпрос.

Иначе забелязвам следното – всеки снима, но почти никой няма читав портрет, ако му се наложи да го изпрати някъде.

Какво влагаш в понятието „читав портрет“?

Представителен е портрет, в който някой се е постарал да съобрази фон, светлина, цвят и позиция такива, че ти да си представен възможно най-добре. Такъв портрет можеш да дадеш за интервю, професионално представяне и т.н. Това не е обезателно фотография с висока художествена стойност, но е пример за област, в която все още има нужда от „професионални“ фотографи.

Има ли добра и лоша снимка или всичко е въпрос на интерпретация?

Има обективни критерии за качество, има и субективни вкусове и усещания. И има значение какво точно мерим.

Какво мислиш за смартфон фотографията?

Мисля, че нямаме нужда от такъв „термин“, а от добра фотография. Има някакъв безсмислен хайп, който не разбирам. Можеш да снимаш и с кутия за обувки – важното е какво излиза. Това, че си снимал с кутия за обувки, не прави автоматично кадъра добър.

Какво ни носи това постоянно щракане и документиране на всичко? Не се ли превръщаме така в странични наблюдатели на собствения си живот?

Да, превръщаме се. И както казва Сюзан Зонтаг – снимките заместват истинските спомени. Вече имаме рефлекс първо да снимаме и после (евентуално) да преживяваме. Има нещо доста хищно и доста тъжно във всичко това.

Социалните мрежи и постоянното визуално съдържание, което ни атакува отвсякъде, помагат ли за оформянето на естетически критерии или напротив?

Щях да кажа, че човек трябва да е избирателен, но това е почти невъзможно напоследък. Мен ме изморява.

Прекрасно е, че имаме онлайн достъп до почти всичко, но непрестанното гледане на случайни картинки се превръща в някаква каша, което често обърква и натоварва.