Блог гастрол: Яна Лозева

©Яна Лозева

Къде е границата между себеизразяването и позата – в социалните мрежи и във фотографията като изкуство?

Всички сме много суетни и това някак избуя със социалните мрежи. Мисля, че става позьорско, когато няма какво да кажеш, но продължаваш да показваш просто за да си онлайн, да не те забравят.

Смятам, че да показваш изкуство, е много отговорно и е необходимо да знаеш каква ти е мотивацията. И дали тя е автентична. Отново – няма нужда непрестанно да се произвежда нещо. Обзети сме от някакъв ужас, че ако за малко спрем, каквото и да правим – край. В това очакване да си непрестанно зает, „в проект“, да си хиперпродуктивен, има нещо нездравословно.

Харесва ли ти накъде се насочва съвременната фотография?

Според мен няма фундаментално нови явления през последните няколко десетилетия. Променят се основно технологиите.

Какъв тип фотографи те вълнуват теб като зрител?

Фотографи, които са силно ангажирани със света наоколо, най-вече с човешкия свят. Такива, които ми показват някакви тайни. Автентичното вълнение много личи.

Доколко е важен личният стил, това авторът да бъде разпознаваем?

Смятам, че не е добре да следваш стил на всяка цена, дори своя свобствен.

Защо снимаш?

Защото ми носи радост и ме сплотява с реалността.

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.