
Години: 39
Професия или занимание: създател на Morkov.bg
Хоби: Обичам разходките и спортовете на открито. Чета книги. Обожавам хубавата и некомерсиална музика. Любимото ни семейно занимание вкъщи е да гледаме музикални филми и концерти на любими изпълнители.
Уебсайт: Morkov.bg
Какво символизира скейт културата за вашето семейство?
Скейт карането е начин на мислене. Това е любов към спортовете на дъска, било то на вода, сняг или земя. Всички те водят началото си от сърфа и специфичния му начин на управление и движение.
Лонгбордът е инструмента, с който сърф културата се прехвърля в града. Най-често хората, които са истински запалени по скейта, практикуват поне още един спорт с дъска, като сърф, уейк или сноуборд.
По същия начин и нашето семейство е завладяно от свободата и извънградското усещане, което лонгбордът ни дава в градски условия. За децата и нас карането на скейт е още едно забавление и още един спорт, който можем да практикуваме на открито. С него преживяването е различно, сравнено например с друг наш любим градски спорт като карането на колело. А хубавото е, че отново можем да го правим всички заедно, всеки със своята любима играчка.

Кога и как се запали по лонгборда?
Привлечена съм от повечето борд спортове на различни настилки – сняг, вода, асфалт и се опитвам да ги практикувам. Разбира се, не всяка дъска и настилка ми се отдават, но с лонгборда мисля, че се разбираме.
Всичко започна с любовта ми към сноуборда, която се пренесе и върху асфалта. Всъщност, ако трябва да съм честна, тръгна от любовта към мъжа ми, заради когото се научих да карам сноуборд преди много, много години. Впоследствие той донесе и първия ни семеен лонгборд, докато очаквахме второто ни дете. До този момент нямах никакъв опит със скейтбордовете.
В началото бях предпазлива предвид ситуацията, но след като се появи синът ми се отпуснах и започнах да комбинирам бутането на детската количка с карането на лонгборд. Постепенно разходките с борда по парковете преминаха и в начин на придвижване на близки разстояния. А първите ни модели дъски сега красят стените в дома ни.

Ще ни разкажеш ли накратко каква е разликата между отделните видове бордове за асфалт? Ти защо избра лонгборда?
Бордовете са различни, в зависимост от това какво искаш да правиш с тях – да се возиш или да правиш трикове, както и как и къде желаеш да ги караш. Затова са с различни форма, конструкция и размер, имат различни на големина колелца и предоставят различно усещане за возене. С всички тях можеш да се придвижваш свободно на асфалт.
Класическите скейтбордове са идеални и за трикове, каране в скейтпаркове и на рампи. Те са с двустранно заоблените краища и по-малки колелца.
Любимият на децата пениборд е най-малкият и лек борд с характерен заострен нос и по-големи колелца, подобни на лонгборда. С него могат да се правят някои трикове, но за рампи не е особено подходящ.
Лонгбордът има най-дългата и широка дъска, прикрепена към значително по-големи колелца, всичко това придава по-голяма стабилност и увереност при каране. Подходящ е за каране по пътища и на по-дълги разстояния. Затова е и предпочитаната от мен дъска. Формата му може да бъде със заострен нос или с еднакви предна и задна страна, с възможност за каране в двете посоки. В момента карам точно такъв. С него също могат да се правят трикове на асфалт, но не е подходящ за рампа.

Има ли условия за каране в София и някаква градска политика по темата?
Ако искаш да караш, винаги ще намериш къде. Възможностите се увеличават. Има много и прекрасни паркове в София, по чиито алеи можеш да караш свободно.
Много хубав е Скейт паркът в Студентски град, има рампи в някои паркове и скейт заведения. Всички те обаче са построени със спонсорства от вносители на скейт марки или по Европейски програми. За съжаление за този спорт няма градска политика.
По друг начин стои въпросът, ако искаш да се придвижваш с борд из града. Няма навсякъде велоалеи, а там, където има, започват и свършват в нищото. Настилките на тротоарите не са удобни за повечето видове бордове. Лонгбордът в случая се държи най-добре и стабилно на по-грапава настилка.
Карането по улиците е рисковано, защото лесно може да се появи препятствие, което да те накара да загубиш контрол. В семейството ни имаме лонгборд, който по време на трикове изскочи с висока скорост от парка на улицата и попадна под гумите на движеща се кола, за щастие без други поражения.
Когато с децата се придвижваме на по-големи разстояния избираме маршрути през паркове, дори и заобиколни, а през останалото време предпочитаме да носим борда в ръка.
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.