Вие сте много спортно семейство, какви спортове практикувате? Какво би казала на родителите, които вечно се оправдават с липса на време, условия, средства, друго? 

Може да се каже, че обичаме да се движим. Животът е доста динамичен и ние, както повечето хора, страдаме от липса на време. Но когато можем и ситуацията го позволява, винаги включваме спорта в ежедневието – ако трябва да свършим нещо в града или се налага да заведем децата по мероприятия или занимания, ще предпочетем придвижване с колело или скейт пред возене в автомобил. Разходката пеша също не е за пренебрегване.

Мисля, че желанието да се движиш и спортуваш е достатъчно, за да го правиш. Винаги можеш да го включиш като част от ежедневието си или поне да го разнообразиш, спортувайки.

Много забавна картинка сме, когато заминаваме на почивка, често е и доста изнервящо, но това е само докато тръгнем. Колата ни е препълнена с колела, бордове, ски, ракети и т.н. Няма вариант да отидем да почиваме просто така, за да лежим и да се наспим на чист въздух. Този вид ваканция не ни се получава.

През по-топлите месеци караме колела и скейт. На морето си взимаме суп борд или сърф. И четиримата играем тенис, като децата ходят на организирани тренировки през годината. Много обичаме снега и през зимата ние, големите, караме сноуборд, а децата ски. Не го правим със състезателен характер или с цел постигане на форма. Гоним само чувството и удоволствието от упражняването на спорта.

Какво мислиш за родителския стремеж децата постоянно да са ангажирани в някакви уроци, активности и занимания? 

Децата трябва да имат своето свободно време, далеч от възрастните, време, в което да са те самите. Колкото и за страхотни родители да се мислим, ние винаги имаме някакви очаквания за едно или друго поведение от тях.

Лятото е време за почивка от всякакъв вид уроци и занимания, посещавани през годината. Това е времето за по-различни преживявания. Тук не изключвам и скуката, която може да даде неочаквано добри резултати, като четене на книга или изработване на някое велико изобретение.

Много е спорно дали децата трябва да са постоянно ангажирани с различни уроци и активности, отново зависи от детето. Ако то има желание и инициативата е негова, защо не. Против съм, ако това е амбиция на родителите, без желанието или просто с послушанието на детето, и ние лично избягваме да го правим.

Kак преживяхте периода на изолация? Отрази ли ви се по някакъв начин това принудително стоене вкъщи?

Бяхме на ски в Боровец, когато съобщиха за обстановката и се постарахме да се възползваме и да покараме на снега за последно. Зимният сезон приключи доста по-рано от обичайното за нас, въпреки многото сняг, който се изсипа впоследствие. Марти трябваше да замине на ски лагер в Австрия през март, който чакаше с нетърпение, но така и не се състоя, предвид ситуацията.

Иначе начинът ни на живот не се промени особено, с изключение на принудителното ограничаване на социални контакти. Стоенето вкъщи при нас не се случи. Излизахме семейно всеки ден, карахме колела и скейт, с тази разлика, че беше по улиците, а не по затворените паркове. Не пътувахме, седяхме си в София. Работата ни не позвляваше да я работим от вкъщи, затова и не усетихме особена разлика през този период. За децата обаче беше по-различно, времето им прекарано пред компютъра, телефона и телевизора значително се увеличи, но неприятното е, че започна да им харесва. За щастие дойде лятото, стоенето до късно навън и най-хубавото – морето.

Какви са вашите лета?

Както всяка година прекарваме по-голямата част от лятото на къмпинг. Това е най-пълноценната почивка за семейството ни. Децата играят свободни и на воля, почти не ги виждаме. Събират се цели компании и се забавляват страшно много. Там където ходим има страхотни условия за спорт и всички успяваме да разпуснем максимално.

Как минава един ваш ден сега на къмпинга?

Тук сме в друго измерение. Обичаме това време от годината и го чакаме с нетърпение. Почиваме активно. Е, налага се и да работим дистанционно, но е по-спокойно. Има време за всичко. Всяка година се събираме едни и същи хора на същото място. Децата се забавляват много с приятелите си. Излизат сутринта и не се прибират до късно вечер. От време на време, някой притичва за храна, а хубавото е, че много често са нахранени от съседните каравани и палатки. Ако се изморят подремват навън, на някой хамак или дюшек. Бандите им фучат край нас на колела, водят се водни войни, денят е изпълнен с детски смях.

Традиция е всяка година тук да празнуваме рождения ден на Марти с кофа сладолед, вместо торта. Плажът е огромен. Караме лодки, супове или сърфове, всеки каквото и когато пожелае. Понякога се разхождаме до съседни плажове за разнообразие и вкусна храна.

Участвате ли в ли някакви състезания и спортни форуми? Има ли място, където човек може да отиде и да погледа, за да разбере дали този спорт е за него? 

Правим го за удоволствие. Не сме състезателен тип хора и не участваме в състезания. Когато се интересуваме от нещо ново и привлекателно за нас, обикновено четем много, за да се запознаем с основните тенденции и препоръки, гледаме спортни филми с хубава музика и след това преминаваме към практиката.

Има ли някакви ограничения по пол и възраст в бордовете? Винаги ли човек може да се научи да кара?

Не бих казала, че за който и да е спорт или занимание полът има значение. Всичко е до типа човек – неговите разбирания, умения, интереси и възможности. Парковете са пълни с момичета със скейтбордове, има толкова сноубордистки, колкото и сноубордисти. Същото е като с колите – някои жени карат като мъже, а има мъже, които карат по-зле и от жени.

Не мога да сложа и възрастови ограничения. Необходимо условие за старт е да си проходил и да можеш да балансираш, а горната възрастова граница се определя от смелостта, подвижността и желанието.

Бяхме доста амбициозни с дъщеря ни Марти. Качихме я на ски, ненавършила 2 години и в момента си мисли, че човек се ражда с умението да кара ски. На тази малка възраст тя не падаше докато кара, управляваше по усет, но не можеше да спира, тъй като нямаше как да се обясни техниката на спиране на толкова малко дете.

С Андрей изчакахме докато той прояви желание. На 4 години разбираше обясненията и ги изпълняваше. И двамата подкараха нашите лонгбордове без ние да ги караме за това. Гледаха ги и започнаха да играят с тях, неусетно ги подкараха.

Аз съм друг пример – започнах да карам сноуборд доста по-голяма, бях завършила училище. След като се запалих последваха и другите борд спортове. Лонгборда заобичах, когато вече бях майка. Определено няма възраст за спортовете, моментът за всеки идва различно, просто трябва да се грабне.

Какво би посъветвала начинаещ, независимо дете или възрастен.

Винаги ни е приятно да погледаме скейтърите на рампите на паметника на Съветската Армия, Скейтпарк София и в заведението Grindhouse. Има и много филми в мрежата. Най-сигурният начин, обаче, да реши човек дали това е неговият спорт, е да пробва. Не е трудно и всеки може да се научи сравнително бързо.

В нашето семейство най-сигурният начин за овладяване на нещо ново е да го имаме. Първо се оборудваме с него и необходимата екипировката и след това няма как да не го вкараме в употреба. Може би това е начинът.

 

Какво е лонгбордът за теб?

Забавление и движение.

*Фотографии: Силвия Алексиева

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *