Познавам Дина покрай фотографските ми увлечения. Първо забелязах изключително красивите й деца, след това кулинарните й предложения с чудесни снимки. Веднага се познава естетски поглед, усет към красотата и творчески заложби. Имам една нейна супер любима снимка на топла закуска, в красив панер, върху дънер в градината – символ на пълна неделна сутрешна идилия!
Скоро  създаде и свой блог, където като мен смесва теми – кулинария, кино, литература, пътувания, места, впечатления. Ястията, които споделя са лесни за приготвяне – едно от най- привлекателните за мен неща в  рецепта.  Поканих я без да знам, че всъщност работи като маркетолог за голяма българска винарска изба. Тези, които си спомнят една от първите ми публикации знаят, че обожавам вино. И за мое учудване, материалът й беше точно за това! В комбинация с един от любимите ми десерти – шоколадово суфле. Трудно може да се устои и на двете изкушения.
Както скоро почти бях се записала на курс по дегустация на вина, ми идва да й задам 100 000 въпроса. Дина, ако започна да ти досаждам, не ми обръщай внимание:-))
Та, с голямо удоволствие публикувам нейния текст и фотографии, като мисля в най-скоро време най-сетне да се престраша да приготвя суфле (по нейната рецепта, естествено) и да го комбинирам с някое плътно, ароматно вино, мммммм!
Дина, благодаря ти за изключително приятното участие и ти пожелавам много вдъхновение, нови теми и един куп добронамерени читатели!
Дина можете да посетите тук: http://coffeebreak-daeneris.blogspot.com/
_______________________________________________________________________________

Вино и шоколад
Текст и фотографии: Дина Захариева

Много приятно изненадана останах като получих поканата на Мария да участвам с публикация в блога й. Благодаря ти, Мария :–)

Зачудих се какво би било интересно на читателите на това прекрасно кътче и в крайна сметка реших да пиша за две мои любими неща. Любими поотделно, но и заедно. Вино и шоколад!
Виното играе много важна роля в моя живот. Работя най-вече с български вина, но всъщност съм голям почитател и на вносните. Стремежа да развиваш своя вкус означава да търсиш, да сравняваш, да опознаваш. Обожавам ароматните, силно плодови вина на Новия свят /лозаро-винарски райони, включващи САЩ, Аржентина, Чили, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка/. Освен много високо качество на продукцията си, производителите там предлагат и отлична цена. Все пак консумацията на Vin de garage, откалено според лунния цикъл, за повечето хора спада по-скоро към спорадичните. И макар че българинът е традиционалист и се отнася особено свойски към качествата на „нашия си” Мавруд, все повече започва да търси и пробва неизвестни за него сортове и изби от далечни страни. За съжаление от гледна точка на цифрите, Бг пазарът все още е строго доминиран от вина в пластмасови бутилки от 2 литра за левче. Домашно произведените вина също заемат огромен сегмент.
Често ме питат кое е любимото ми вино? Обикновено отговарям, че предпочитам бира:–) Но всъщност не са едно и две, а и обичам да експериментирам. Изразът „Всяко последно ми е любимо!” важи в голяма степен за мен. Освен това вкусът е нещо строго индивидуално и той трябва да се уважава, дори мнението ви да се различава от това на специалистите. Като че ли с най-голямо удоволствие се връщам към 1865 Малбек реколта 2006 на Сан Педро. Великолепно, плътно вино, с кадифен вкус. С любим за мен плодов аромат на къпини.
От българските вина пък предпочитам Солитер Мерло Еленово 2006 и Енира Резерва 2006. И двете са вина, които изискват специално отношение и внимание и не са подходящи за пийване между другото с вечерята.
При консумацията на вино не се страхувайте да експериментирате. Знаете ли, че шоколадът се съчетава чудесно с някои сортове вина? Тъмният шоколад например перфектно се акомпанира от обли, меки червени вина от сортовете Мерло и Пино ноар. Обичам тази комбинация и това ме провокира да покажа и един мой любим шоко десерт – шоколадово суфле.

Не съм кулинар и не умея да приготвям сложни, засукани ястия и десерти. Нямам време за това, а ако трябва да съм честна и нерви нямам. Обичам лесни и ефектни рецепти. И ето една такава – шоколадовото суфле в домашни условия.
Продукти:
4 белтъка
2 жълтъка
50 гр.захар
1 с.л.масло
100 гр. натурален шоколад

Шоколадът се разтопява на водна баня с маслото. Добавят се двата жълтъка и всичко се обърква на хомогенна смес. В отделна купа се разбиват белтъците до побеляване. При тях бавно се сипва захарта, докато цветът на белтъците не стане лъскав и глазиран. Внимателно се прибавят към шоколадовата смес. Движенията са много бавни и леки, за да не спаднат белтъците. Използвайте дървена сладкарска шпатула.
Подготвят се 4 шоли за крем карамел като се намазват първо с масло, а после се посипват с какао. Сместа се разпределя в тях. Пекат се на загрята на 225 градуса фурна за 10-12 мин. В случай, че ги печете повече време, сърцевината няма да остане течна.
Да. Торта. От картон. В която се слагат малки подаръчета за гостите на детски рожден ден.
Видях я за първи път при Нана и ужасно много исках да я направя за първия рожден ден на Мартина. Но не ми остана никакво време, а пък и ми се видя сложна.
Тази година пак реших да се пробвам. И за мое щастие и облекчение, Нана беше така добра да ми изпрати основните части на парчетата торта, изрязани с машина(Благодаря, за което!). За мен оставаше да ги сглобя и украся. Хубаво, ама като не съм го правила преди. Имам разни опити за картички, но тортата е нещо доста по-трудоемко. Накупих материали, хартии, детайли, декорации и зачаках да ми дойде вдъхновението.

С няколко експертни съвета от Нана, вчера се заех. Исках да издебна докато Мартина спи, за да не ми попилее ценните материали:-) Уточних цветовете и горе-долу замисъла. Направих основната „облицовка“ с хартиите. Рязане, лепене, напасване, хич не е толкова лесно за начинаещ като мен. Получи се това.

Най-приятната част се оказа украсяването. Казвам ви, веднъж като започнеш, не можеш да се спреш. Разни панделки, шнурчета, калинки, копченца, цветенца – цяла вечер. Реших всяко парче да е различно, за да се радват повече децата. Мечето в средата е много важно – Пух и приятели са в топ 10 на любимците на Мартина. А и истинската торта ще бъде с тях. (Бубе! ;-)Откъм момчешки елементи нещо не го докарах, ама ще се примирят с панделките и копчетата, хаха!
Та, получи се това. Като за първи път съм доволна. Мартина още повече:-)
Правете се, че не забелязвате малките несъвършенства 😉 Снимките са малко кофти, набързо я нащраках. Има и малко довършителни неща:-)

Скоро, по повод загубения ми телефон, си говорихме с Нана за абсурдните случки, които спохождат разсеяните хора. Посмяхме се на 1-2 нейни и мои куриозни ситуации, от типа „смях или плач”.
Трябва да призная, че и аз съм в графа приятно разсеяни. Често далеч не приятно, даже опасно. Но пък винаги крайно комично за околните. Стигам до извода, че ми трябва един Санчо Панса, който да ми носи багажа, да ми събира вещите по пътя и междувременно да ръси сентенции.
Уверявам ви, хич не е добра идея:
  •  Да разлееш кутия бяла блажна боя върху тъмен паркет. Със 7-месечен корем.
  •  Да си загубиш личната карта на отиване, а бордната карта на връщане. За малко да ми носят кюфтета на летището.
  • Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята. За щастие или не.
  • Да счупиш стъклена двулитрова бутилка зехтин върху чисто нови кухненски шкафове.
  • Да забравяш ключовете на вратата. 3 поредни дни. И трите пъти съседката да ти ги връща.
  •  Да счупиш съд за фондю, с шоколад вътре. На 14 –ти февруари. Върху бял под и бели стени. Час в романтичната компания на парцала.
  • Да си забравиш телефон, часовник и портмоне. Едновременно, на чуждо място.
  • Да си оставиш телефона в тоалетната на служебно мероприятие с 400 чуждоговорящи гости. След теб да влезе сънародничка и за щастие да ти го върне на следващия ден.
  • Да ти падне тока по време служебна среща . За съжаление не успях да изтръгна и другия като онази реклама на „Ментос”.
  • Да пазаруваш повече от час и накрая да установиш, че портмонето ти е вкъщи.
  • Да излезеш по чехли и да не забележиш докато някой не ти каже. Класика.
  • Да сте се уговорили с приятелка за среща. Да си забравиш телефона и да чакаш на кино Сердика. А тя – на метростанция Средика. Естествено, срещата не се състоя. Една позната вметна, че ако е имало трета, сигурно е щяла да чака на МОЛ Сердика. Пък не бяхме руси.
  • Да счупиш ярко червен лак за нокти докато го разбиваш. Пак на бели стени и бял под. Чистенето ни отне около 3 часа, 5 опаковки лакоочистител и много нерви.
  • Да излезеш за първи път сама с бебето в парка през зимата. И след всички усилия с количка, асансьор, врати, чанти, киша и кал, да установиш, че си забравил ключа приятно забоден от външната страна на вратата.
  •  Да си забравиш куфара на рецепцията по време на командировка. И да се сетиш в колата след 100 км. За тих италиански ужас на колегата.
Ей такива и много други,  все приятни случки ме спохождат. За щастие, повечето с доволно щастлив край.  Хубавото е, че се намират добри хора, които да съдействат. Понякога.
Важното е в крайна сметка да сме над нещата. Поне над някои.
Не знам от къде да започна с представянето на днешната ми гостенка Мария – с рецептите, любимите й места, удоволствието от добре прекараните моменти и ваканции, пътеписите или планинските маршрути. Тези, които следите блога й вече знаят, че за всичко това разазва тя. С непринуденост, любов, привързаност, чувство за хумор, понякога самоирония.
Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.
Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика „Моите запалени искрици“, в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по  нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!

Иска ми се да ви разкажа и за превъзходните рецепти, и за великолепните цветя, които отглежда, но този увод би станал прекалено дълъг ако продължа. Така че най-добре надникнете в блога!

Мария, освен да ти пожелая да продължаваш да разказваш, пътуваш и показваш. А на нас ни остава да те следим и следваме по склоновете и пътеките:-) Благодаря ти за участието и удоволствието!

 „Цветно … с Пепеляшка“ е на адрес: http://colourmagicp.blogspot.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Очарованието на Рила
Текст и фотографии: Мария Пепелджийска

Много ми стана драго, когато преди време Мария ме покани да гостувам в нейния изискан и стилен блог. Но…., какво да избера да покажа при нея ? Че то моя блог е един огромен тюрлю- гювеч, има от всичко по малко –

има и пътешествия по света и у нас,
и мои лични врели-некипели,
и някои мои любими рецепти, често свързани с мили спомени,
и просто запечатаните моменти от цветовете в моята градина,
или от морския бряг,
абе …..с една дума, шарената черга на моя живот. …..
И защото тази година не стигнахме /по обективни причини/ до „високите сини планини” – семейната ни любов и страст, реших, че ще ми е много, много приятно да направя една ретроспекция на нашите любими кътчета в Рила.
И да се върна малко към спомените…..
Защото един от щастливите моменти на живота ми е докосването до планинските висини….

Как да не се възнесе човек от кеф, качен на връх Мальовица –
дишаш с пълни гърди и ти се иска да извикаш,
да изпееш,
да изкрещиш невероятната емоция, която те обгръща целия……
Не само Рилския манастир, а целия свят е някъде долу, в краката ти…..

Връх Мусала – като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето !

Ето я необятната красота на ширналата се Велика Рилска пустиня с Мальовишкия циркус….. Перефразирайки Вазов, аз съм я нарекла Великата Рилска …..навалица в пътеписа в моя блог, но това е друга, болна за мен тема.

А Отовишия връх от който , като на длан се виждат Седемте рилски езера …закичени с облачета върхове, като фонтани сред сините езера…..!

Гледката е шеметна, когато и откъдето и да я погледнеш.
Приисква ти се да я погълнеш с поглед,
сърцето ти подсказва
да запомниш в съзнанието си всичко видяно.

Урдините езера с красивите меандри към тях….Сякаш природата е загърнала земята с тревните си халища ……

И красивата Урдина долина, която е природен резерват с ограничен човешки достъп.

А ето го и Страшното езеро – едно уникално място, за което се носят страховити легенди…ние го видяхме обаче спокойно и притихнало между извисяващите се наоколо върхове.

И почти лунния пейзаж, около любимото ми Йончево езеро:

А невероятните моменти на смях и веселба със семейството и приятелите,
как в шеги и закачки не усещаш понякога трудностите при изкачването…..това са страхотно истински емоции, които остават красиви белези в сърцата ни. Не случайно децата от компанията ни пишеха години наред прекрасни съчинения на тема „Най-хубавия ден от моята ваканция” със случки от преживяното по чукарите.
Планинските ни приключения нямат чет, но дори и страшничките ни моменти там, са ни направили още
по-силни,
по-уверени в себе си,
откраднали от могъществото на природата……
Планината ни прави и малко по-добри от вчера,
осъзнали радостта от истинските неща на живота,
силно заредени с красиви спомени, които цяла година топлят душите ни.
Нямам идея как се нарича дървото, чийто плод е това зелено „нещо“(след включването на Луис, maclura pomifera било:-). Но става идеално за декорация.
В прозрачен съд (идеално е цилиндричен, но аз счупих моя), в дървена или порцеланова купа, или просто поставен на подходящо място. Има страхотен жълто-зелен цвят (който напоследък ми е любим) и интересна набраздена повърхност.
Издържа свеж около седмица и го има със сигурност в парка „Заимов“.

Не винаги е нужно специалните неща да имат специален повод. А и няма значение дали сте сами, леко обвързани или силно ангажирани. Не е нужно дори специално място, специална храна и специална обстановка. Просто от време на време, някоя вечер, вкъщи – неща, които харесвате, идея, акцент. Вечер без телевизия, шум и ежедневния разбор на деня . Под някакво заглавие. Дали ще е „еди каква си кухня“, „еди каква си тема на разговор“, „с еди какво си вино“, „на еди каква си дата“ , „на еди каква си музика“ абсолютно няма значение. Нужна е само отправна точка, която да ви накара да мислите. Или да спрете да мислите. Храната и напитките са само рамка и повод. Останалото е плод на въображението:-)
Една идея за небрежна „френска“ вечер. Без готвене, приготовления, свещи, гладене на покривки. Само удоволствие:-))
Вино (не е задължително да е френско, а просто някое, което ви харесва)
Охлюви (само ако сте им фен!). Замразени, от Метро, по 12 броя в опаковка. С пълнеж от бяло вино, магданоз, чесън и масло, стават за 10 минути във фурната.
Разни-разнообразни сирена. Пак само ако сте им фен! Ако не сте, има опасност да ви заболи глава от миризмата:-))
Macarons. Чиста проба наслада за небцето (а и окото). Ако като мен не умеете да ги приготвяте, вземете си готови. Понеже не съм сигурна, че тук ги продават, можете да ги замените с всеки дребен, ароматен и лек десерт по ваш вкус. В красива опаковка, естествено.
Накрая можете да завършите с ароматен френски чай с азиатски привкус.


След такава лека и ароматна вечеря, всичко ще ви се струва леко и ароматно. Гарантирам!;-)
Днес, освен, че навън е почти 30 градуса, отбелязвам и загубата/кражбата на 1 брой мобилен телефон. Отдавна се „опитвах“ да го загубя, днес най-после успях, хаха. Те пък взеха и че го присвоиха и сега трябва да предприема всички действия по издаването на нова карта и въстрановяването на всички номера. Не съм вещоман и приемам, че вещите трябва да ни служат, а не обратното. Но пък е необходима и една минимална доза внимание(която на мен често ми липсва), за да не си причиняваме допълнителни главоболия по подмяна и възстановяване. Както и да е, трябвало е да стане.
Хубавото е, че прекарахме няколко чудни топли часове в парка, и то по къс ръкав. За началото на ноември си е направо екзотично. Освен с характерните й обичайни цветове от диапазона жълто-охра-кармин, свързвам есента и с шоколадово кафявото. Вече сте се нагледали на есенни пейзажи, листа, тикви и круши. Затова – днес една шоколадова публикация. Освен топлотата на кафявото в този му нюанс, самият цвят внушава уют, топлина, спокойствие, усещане за дом. Цветът на старо дърво. На топла напитка в голяма керамична чаша. На мек велур. На опадали по земята кестени. На плътен ароматен десерт след задушевна вечеря. Няма да продължавам повече, за да не стигнем до едни други, неприятни асоциации, хаха.
Та в този период- на вихрещата се есен и предстоящата зима, шоколадово кафявото настъпва сериозно.
В аромата на продуктите…

В аксесоарите…


В грима…

В козметичните глезотии…

И естествено, в десертите …
Рецепта за шоколадови фъдж-мъфини с ядки, от тук


В тази рубрика, освен самото гостуване, интересна е и комуникацията между мен и поканения. Едни реагират по-сдържано и делово, други далеч по-емоционално, бурно и импулсивно. На едни има трябва повече време за обмисляне, други се хвърлят презглава в някоя тема и решават бързо. Във всички случаи, цялата комуникация и съгласуване е огромно удоволствие за мен – опознавам по-добре поканения и имам възможност да разбера що за свят се крие зад личността, името, образа.

Днес е ред на една дама, която много от вас познават от блог-пространството – Ивейн. На поканата тя се отзова бързо, с положителен и крайно любезен отговор, в което не съм се и съмнявала. За тези от вас, които не са попадали на блога й ще кажа няколко неща. Изключително точен, коректен, внимателен и любезен човек. Обикновено асоциирам хората с цветове. На нея определено й пасва  духа на зеленото – носещ комфорт, спокойствие, хармония.  Деликатна, емоционална, елегантно премерена, скромна. Всичко друго разбирам, но скромността не! С професия, в която се смесват артистичните пориви с техническите умения, талантлив творец с усет към формата, детайла, цвета (което аз особено ценя у хората). Прави прекрасни торти, шие, снима, разказва, готви – с такива умения човек може да бъде всичко друго, но не и скромен.

Безкрайно доволна съм когато някой ме изненадва. За гостуването си при мен Ивейн определено успя да го направи. Излезе от обичайното си амплоа  и теми в блога – представя се в нова светлина и открива очарование и поетичност в привидно прозаични неща.
 Ивейн, благодаря за интригуващия материал, красивите фотографии и участието. Беше удоволствие!

Посетете я непременно на този адрес: http://ivaneivane.blogspot.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ВЕНТИЛАТОРИТЕ
Текст и фотографии: Иванка Янева
Понякога си недоволен от късмета си, че вместо престижните и интересни задачи, които гордо могат да се кипрят в портфолиото ти, попадаш на най-странните сгради за проектиране. Въпреки това благодариш на съдбата, че в тези кризисни времена ти се дава шанса да работиш и да твориш и приемаш предизвикателството. Впускаш се с всички сили в него и го довеждаш до успешен финал. И след време осъзнаваш, че си бил щастливец, защото си имал рядката възможност, когато все по-често се говори за възобновяеми ресурси и зелени технологии, да допринесеш макар и с мъничко за осъществяването на един ветроенергиен парк.
Приемайки задачата и ставайки част от проектантския екип се оказах в нереална близост до обекти, които едва ли бих се и замислила да приближа.

Заглеждали сте ги, нали?

Елегантни, бели, като птици, кацнали в полето сред слънчогледите или житата, разперили криле?

Подредени в стройни редици или хаотично разпръснати, гонещи вятъра?

И сигурно сте изпадали във възторг?
Ходих, видях ги, докоснах ги, влязох в тялото им, усетих ги. Бях готова заради един поглед от върха, на токчета и с камера да се изкача по тясната стълбичката осемдесет метра нагоре в клаустрофобичното на пръв поглед пространство. Може и това да се случи ( но без токчета ). Дали беше шега, не зная, но за да се изкачиш е нужно да изкараш десет дневен курс на обучение или да дочакаш монтирането на асансьор ( ?! )
Струваше си – и недоспиването, и пътя, и прахоляка, пропит в косите и дрехите. От направените временни пътища от макадам, се издига невъобразим бял прах, от който всичко наоколо побелява.
Покрай ангажиментите си по сградата присъствах на бетонирането на основите на един ветрогенератор. Впечатли ме това, което остава и под земята. Странно как с времето човек променя и вкусове и възгледи. Очарова ме огромната гъста плетеница от арматурно желязо.

Диаметърът на кръглата основа е около осемнадесет метра, а височината повече от човешки ръст. Това, което не се вижда е, че под нея по обиколката на кръга има забити на 15 метра дълбоко в земята 40 стоманобетонови елементи, наречени „пилоти”.
Тялото на ветрогенератора е съставено от четири модула, които чакат за монтаж заедно с витлата на заравнена площадка. Вътре модулите са оборудвани с метална стълба. Макар да изглеждат тесни и стройни, ветрогенераторите са широки в основата си близо четири метра.

Няма да се впускам в подробности около преобразуването на кинетичната енергия на вятъра в електрическа – не ми е силната част. По-скоро исках да представя малко любопитни факти през призмата на личното възприятие.

Когато пътувам на изток със семейството ми, пътят ни минава покрай тях. Пленителни са и за едно малко две годишно хлапе, което при вида им може да забрави хленченето и посочвайки ги с малкото си пръстче да завика възторжено: „Вентилаторите! Вентилаторите!”

„Чайната“ се намира на живописната софийска улица „Бенковски“. Номер 11. Безистен. Скърцаща дървена врата. Веднага щом влезете ви лъхва аромат на сладки, канела и билки. Чайовете са безброй – черни, билкови, аюрведа комбинации, плодови. Сервират се с мляко или мед, според вида и аромата. Любими все още нямам, тъй като не съм опитала всички. Здравослови комбинации за лек обяд или вечеря, с наблягане на дневното меню. Винаги чудесна музика – обикновено джаз и етно. Аскетично-артистичен интериор. Винтидж мебели, сменящи се картини и фотографии декорират стените. Голям дървен бар, кръгли масички, усещане за уютна чакалня на стара френска гара (примерно:-). Идеално за усамотяване с книга през деня, за разговор или небрежна среща. Всяка сряда има музика на живо, понякога импровизации и сглобени в последния момент формации (тук избих даже на рима, хаха).

Забележките са ми, че не винаги обслужването е на ниво, чака се доста и за поръчка и за сметка. И не разрешават снимки в самото заведение (само срещу заплащане). Някак си не ми се връзва с концепцията и философията на заведенио. Все пак успях да щракна в тоалетната, която е пълна със скици на студенти от Художествената академия (ако не се лъжа).
Любимо място за мокри зимни дни и дълги неделни разговори:-)

В тази публикация става дума за две мили дами, които познавам само задочно. Не сме се виждали на живо, не сме пили кафе заедно, нямаме общи спомени, не сме се карали, не сме учили в едно училище, нито сме работили на едно и също място. Но с отношението, емоцията си и това, което правят, имам чувството, че се познаваме отдавна.
Преди няколко седмици получих  пратка от Милена. Естествено, предположих, че може да е картичка. Но не и тази, която бях харесала в блога й. Тя е запомнила, че съм коментирала и решила да ми я подари. Не искам да се превъзнасям, но наистина ме трогна! Много! Ръчно рисуваното листо върху една от изящните й картички е като живо и украсява видно място вкъщи. Мисля, че няма да я прибера до следващата есен:-)
Миленка, продължавай с това, което правиш – има смисъл и кара хората да се чувстват щастливи и специални! Благодаря!

Другия мил жест получих днес. От Нана. Преди много време (повече от година) ми беше направила впечатление нейната торта от картон. Имах намерение да я сътворя за първия рожден ден на Мартина. Поинтересувах се за схемата на сглобяване. Тя ми изпрати чертежа и размерите, но ми се стори адски трудна и честно казано, отказах да се напъвам.
Преди няколко седмици пак стана въпрос за тази торта и тя ми предложи да ми изпрати готовите шаблони, аз само да я сглобя и декорирам (само! – все едно е лесно:-)))
Днес получих пратката от Нана (да живее Royal Mail – бързи като светлината!). Бях точно като малко дете – нетърпелива и любопитна, с Мартина до мен – още по-малко дете, още по-нетърпелива и любопитна. Ето какво открихме вътре (при всяко отваряне на плик или пликче, Мартина възкликваше „Уау!“, „Ах!“ и „Ай!“)
Прекрасна, прекрасна картичка! Нана, харесвам много нещата ти на снимки, но на живо, с всички тези детайли, кантове, елементи и аксесоари е просто приказна! Надписана с мило пожелание и харектерното за Нана чивство за хумор:-)

С печата на Нана

Помислена и до най-малкия детайл
Разноцветни котета за украса на тортата. Мартина толкова се впечатли, че 1 час след това  повтаряше „Коте, коте!“:-)

Кутийка. Не. КутийкаТА! Изящна, весела, цветна, гледам я през 5 минути

В кутийката – две чудни филцови шноли ( филцът е един от любимите ми материали ever!)
На снимката е една, защото бъдещата рожденичка набързо отмъкна другата и остана с нея до края на деня:-) Нана, помисли и за такава линия в работилницата!;-)

Снапшот – с моя гланц за устни, белегът от падане под лявото око и естествено новата шнола!
Момичета, само едно ще кажа, за да не се прехласвам повече – направихте ни много щастливи!Благодаря!