Информация за пътуването до Зимбабве за тези, които я пожелаха (от първоизточника)

Полети до Хараре през Лондон:
– Ethiopian Airlines през Addis Ababa
– Директно Лондон – Victoria Falls (Zimbabwe airlines пък правят връзката между Victoria Falls и Хараре с вътрешен полет)
– Летят и British, KLM, Virgin, Kenyan през други държави в Африка

Хотели в Хараре:
– HoildayInn
– Crowne Plaza

Хотели във Victoria Falls:
– The Kingdom http://www.africansunhotels.com/Index.cfm?fuseaction=hotels.info&name=the_kingdom_at_victoria_falls (около 100$ на човек на нощ със закуска, online booking за по-точна цифра)
– Victoria Falls hotel – по-скъп, в колониален стил, до The Kingdom Hotel
-има и други хотели B&B, които са на по-ниски цени

Хотел в Tiger Bay, Kariba:
– http://www.club52.co.za/contentpage.asp?id=17 нощувка 80$ на човек AI
Harare, Victoria Falls town и Kariba са много далече един от друг!

Във Victoria Falls има 2 компании, които организират бънджи от моста над река Замбези, white water rafting – за 1/2 или цял ден по Замбези, booze cruise и други екстремни занимания, booking може направо на място от днес за утре в хотела.

Храната в ресторантите е по-евтина от тази в UK, ползват US$. Има и по-евтини варианти за престой, пълно е с младежи и студенти, които пътуват из Африка с туристически автобуси и нощуват в по-бюджетни хотели, които резервират на място.

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Руми от „Something…“ с „Храната като начин на живот“

Когато започнах тази рубрика през март, имах намерение да каня хора предимно извън блог-пространството. Но се оказа, че и в него има мно-о-о-го интересни личности. Част от тях вече ми гостуваха, друга голяма част тепърва предстои.
Днес ви представям Руми (с партизанското име Лулу) и блога й Something…
С нея започнахме да „блогърстваме“ почти по едно и също време, пред няколко месеца. Веднага ми направи впечатление. С прекрасните фотографии, чувството за хумор и любовта към кулинарията. И какво ли още не 🙂 Откакто познавам Руми, репликата „нямам време“ изобщо не може да ме впечатли. Тя е жена, която работи, отглежда две прекрасни дъщери, готви, снима (не само храна), поддържа блог, прави украшения, торти и още един куп занимания, за които изобщо, ама изобщо не знам как намира време. Лекичко подозирам, че не спи, а акумулира сън по някакви новаторски космически методи:-)) Освен, че списва собствен блог, намира и минутки да коментира публикациите на всички в блог-рола си, което вече ми е съвсем непонятно как става!
Трябва да призная, че след раждането на моята Мартина (едната от дъщерите на Руми също носи това име) установих, че всичко в крайна сметка е въпрос на организация и мрънкането от сорта „Все не ми остава време за еди какво си“ са просто неуместни. Явно с всяко следващо дете, организацията става все по-стегната:-))
В блога на Руми харесвам освен изредените неща и факта, че всяка рецепта не е просто грамове, милилитри и технология, а е свързана с цяла история, спомен, събитие, преживяване. Все пак кулинарията не е само храна, а и философия и начин на мислене. На тази тема е и гостуването на Руми, придружено с интригуваща и хич не трудна рецепта.
Можете да я посетите  на този адрес: http://luluto.blogspot.com/
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Храната като начин на живот
Текст и фотографии: Румяна Босева
Винаги съм обичала да готвя! Майка ми готви много вкусно, но като повечето български домакини, на които им се налага да се правят на многоръката Шива, не влагаше, кой знае какво творческо виждане в този процес. Възвишеното многообразие на пастата се свеждаше до кус – кус или просто макарони със захар и сирене за закуска:-)
От другата страна, аз съм прекалено креативна натура, за да мога да се огранича в пределите на мусаката и свинското с кисело зеле. Първият ми спомен за кулинарни напъни датира от както бях на 6 и ни бяха оставили сами с брат ми. Леля ми ни изненада и трябваше да й направим кафе. Странно, но никой от нас не знаеше точно как и се наложи да си развихрям въображението като ключих и някои тайни добавки … чубрица, червен пипер и мъъъъничко олио… Ама жената си го изпи:-)Милата…
С течение на времето развих усет към кулинарията и някак неусетно храненето се превърна в нещо повече от ядене. От простото желание за задоволяване на апетита, прерастна в неутолима жажда да опитам света. Обожавам да пътувам и когато отива на ново място, едно от нещата, на които отделям специално внимание е „дегустацията на атмосферата“. За мен е точно толкова съществено, колкото да видя местния музей или историческа забележителност. Просто си представете…
… Париж, подножите на Montmartre, типично по френски седите на масичка на тротоара с лице към минувачите, хапвате пепър стек и с чаша вино в ръка се наслаждавате на звуците на града. Бъбренето на група забързани младежи, влюбена двойка хваната за ръце (пол не уточнявам), туристи, забързани нагоре…
… или пък Барселона, забутано заведение близо до La Rambla, пиете сангрия, ядете паеля и слушате забързаното говорено на шумна компания, състояща се от десетина дядовци:-) Може да поседнете и на пристанището, да погледате яхтите и да се насладите на задушени октоподчета, под акомпанимента на морските вълни…
… или Тоскана, някое мъничко градче, чието име задължително завършва на in Chianti. Местно ресторантче, в което италианска фамилия шумно празнува нечий рожден ден. Седите с чаша червено вино, похапвате крустини с пастет от манатарки, наслаждавате се на дъждеца, който си ръми и вадичките вода, които се стичат по камените улички…
… или може би Виена. Неделя вечер. Единственото отворено заведение в квартала. Смеете се с компания, прехвърляте си различни видове вурстчета из чиниите и поливате огромните шницели с още по огромни халби бира…
… или…или пък просто опитайте сами! Няма значение къде сте, просто се насладете на храната и се потопете в атмосферата!
Не пречи след всяко едно преживяване да си отнесете частичка от него в къщи и когато следващия път приготвите нещо такова, с удоволствие да си спомните за чудесните мигове.
Предлагам ви една лесна рецепта, в която се съчетават вкусове от къде ли не, но гарантирано ще впечатлите всякакви гости:-)
***
Ароматно пилешко в бяло вино и мангово чътни

Продукти:
Пилешко филе от гърдите (предвидете по едно парче на човек) Съставките по- долу са за една порция!
1-2 клончета мащерка (може да използвате и суха)
2-3 скилидки чесън
2-3 с.л мангово чътни (продава се готово в диетичните магазини)
100 мл. бяло вино
Сол, черен пипер, зехтин


 Разрязвате пилешкото филе по дължина, без да режете до край. Разтваряте половинките, намазвате с манговото чътни, поръсвате с черен пипер и подреждате две разполовени скилидки чесън. Затваряте и омотавате парчето месо с конец. Мажете филето с мангово чътни и оставате да се маринова 2 часа в хладилника.

В дълбок тиган загрявате 3-4 с.л зехтин. Поставяте филето и запържвате по около минута от всяка страна. Наливате бялото вино, слагате клончетата мащерка и 1 цяла скилидка чесън. Посолявате и захлупвате съда. След около 15 минути, когато сосът поизври добавяте 2 с.л от манговото чътни, заедно с половин чаша вода. Готвите докато сосът се сгъсти. Вадите филето, отстранявате конците, нарязвате месото и сервирате, полято обилно със сос.

/0 Коментари/by

Пиринска сватба

Сватбата на скъпата ми братовчедка се състоя в началото на юли. Подписване в София и пътуване до малкото село Пирин, на върха на Пирин. 
Тази сватба беше определено нетипична. Част от гостите бяха настанени в къщите за гости, друга част на палатки до стария параклис в най-високата част на планината над селото. Тъй като аз съм твърд любител на схемата „легло с баня“, избрахме първия вариант. 
В Пирин къщите са небрежно нахвърляни по склона, а местните жители много мили и любезни. Не бяха виждали такава суматоха от доста време май:-) 
Дърветата по планината приличаха на гъст горски мъх, скоро беше валяло и от земята се надигаше аромат на трева и мокра пръст. Три изключително мили баби ни посрещнаха и настаниха в една от стаите на Бисеровата Гоф къща, собственост на Любимка Бисерова, от известните народни певици сестри Бисерови. Родена в селото, тя решава да възстанови къщата заедно с американския си съпруг и да възроди селския туризъм в района.
Самото тържество беше до стария параклис, на върха на планината, където имаш чувството, че можеш да се излегнеш върху някой облак. Имаше местен ритуал с обличане и скриване на булката с n на брой покривала, песни за взимане, прощаване със семейството и преминаване в новото. Не знам как милата ми братовчедка издържа, предвид 5-6 месечния си корем 🙂 Имаше и хорА, танци, игра с факли, гайдар и местен готвач, който бъркаше гозби в огромните казани. Въобще Пиринска идилия! Хапнахме, пийнахме, потанцувахме, видяхме китното село Пирин в китната планина Пирин, поздравихме младите и се уверихме, че се взимат:-)
Поводът обаче за тази публикация е, че вчера на бял свят се появи най-важният участник в това тържество – малкият Георги! Пожелавам му най-хубавите неща на света, да е здрав, умен, талантлив, обичан, успешен и с късмет! А на родителите му – да се обичат всеотдайно и вдъхновено!
Селото

По пътя нагоре 

Центъра

Ритуала

Декорацията

Готвача

 

Гайдата

 

Пак декорацията

 

Хорото

Букета

Огъня

/0 Коментари/by

Супа от манатарки (Zuppa di porcini)

Тиква не обичам. Сладка не правя. Няма как да се впиша в есенната вълна с рецепти.
Освен с една приятна класическа италианска супа. От манатарки. В случая прибавих и пачи крак. Можете да използвате различни видове диви гъби, но задължително в комбинация с манатарка заради неповторимия й аромат. Събира се от май до късна есен. Ако сте изпуснали времето за пресни, можете да приготвите супата със замразени или сушени гъби.
В Италия има хиляди рецепти за тази супа, някои прибавят сметана, други пармиджано. Реших да не прибавям нищо, за да не стане вкуса прекалено тежък.

Порция за двама, време за приготвяне: 40 мин.
Източник:http://www.mistercarota.com/ricette.php

Продукти:
350 гр. манатарки (добре почистени)
– 2 скилидки чесън
– 3 с.л. зехтин
– бяло сухо вино
– 3 средни картофа (около 350-400 гр.)
– 1 1/2 вода – пилешки бульон (почти задължително натурален)
– нарязан магданоз
– сол  и микс от зелен, черен, червен и бял пипер (прясно смлян)
– кубче масло

Нарежете на кубчета картофите и ги сварете в бульона. След омекване ги пасирайте. През това време почистете гъбите (за манатарките се твърди, че трябва да се почистят с влажна кърпа, без да се мият) и ги нарежете на малки парчета.
В загрятия зехтин запържете целите скилидки чесън и след зачевяване ги отстранете. Задушете гъбите в мазнината за 7-8 минути на среден огън. Загасете с виното. Посолете на вкус и прибавете пипера и магданоза. Оставете за още 7-8 минути.
Прибавете гъбите към картофите и бульона и варете на умерен огън 20-25 минути като разбърквате често. Накрая прибавете малко кубче масло.
Сервирайте със свеж магданоз и препечен хляб.

Buon apettito!:-)

/12 Коментари/by

Склада

Изключително приятен следобед. В приятна компания, на приятни места, с любими неща.
Чай във фабриката, любимият ми антиквариат и разходка из шоурума на „Склада„. Всички там са много любезни и позволиха да снимаме. Ако имаше вариант, щях да се пренеса да живея на това място – голямо количество светлина и приятни форми. На неприятни дизайнерски цени:-)
Днес в „Чай във фабриката“ ще свирят Васил Пармаков и приятели. А утре в „Склада“ се открива първия за България  Международен фестивал на художественото стъкло.
Всичко това на ул. „Бенковски“11.

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Милена от „PaperMill“ с „В шарения свят на вдъхновенията“

     С Милена се запознах покрай една тема за скрапбукинг и правене на картички. Следях блога й и преди време я поканих да ми гостува в Гастрол.
    В създаването на картички, както във всяко друго изкуство или занаят, се оформят собствени стилове и почерк. Милена определено има силно изпъкващ такъв и картичките й могат да бъдат разпознати сред хиляди други. Още в началото ми направи впечатление, че за основа на сюжета тя използва ръчно рисуван елемент, което определено не се среща много често. Съчетава прекрасно цветове, допълва рисунката с релефни детайли и скрапбукинг елементи, повтаря форми във вътрешността на картичката. Въобще замисля цялостна концепция и я изпълнява до най-малката подробност.
   Винаги съм смятала, че красотата на ръчно правените неща не е само визуална. Те носят една силна положителна енергия, която творецът влага чрез ръцете, погледа и мисълта си докато оформя идеята, средствата, начина и накрая изработва крайния продукт. Е, от картичките на Милена определено струи сериозно количество позитивна енергия. Това пролича и в комуникацията ни докато уточнявахме публикацията – изключително точен, деликатен и вдъхновен човек.
Миленка, благодаря ти за търпението и съдействието, и естествено за красотата, която създаваш!:-)
Посетете непременно Милена на този адрес: http://papermill-milenka.blogspot.com/

_________________________________________________________________________________

В шарения свят на вдъхновенията

Текст и фотографии: Милена

         Изработването на картички се превърна в мое хоби преди година. Започнах миналата есен с една серия от приблизително десетина коледни картички. В известна степен и с терапевтична цел. Определено имаше резултат:-).
     Празниците отминаха, обаче вече се бях „заразила”. А удоволствието, от това да изработвам нещо, да влагам собствено отношение и емоция и да радвам с това хората около мен, е несравнимо и оказа своето влияние. И понеже все си рисувам разни нещица, много ми допадна идеята да ги комбинирам с подходящи по цвят картони, да аранжирам с украски, да изработвам тематични детайли. Така мога да си измайсторя картичка за всякакъв повод и за всичко, което ми доставя радост. Правя картички за любимите си хора, приятели, колеги, роднини, по поръчка, от известно време продавам и в едно магазинче за цветя и украси.
  С радост мога да кажа, че от липса на идеи не страдам:-). Вдъхновението е навсякъде около мен. Щастливка съм, че мога да го открия в красотата на малките неща, ежедневни и тривиални, разходките навън, между страницата на хубава книга, в музиката, в природата…

В цветята…

В изпълненото с живот и сладост лято…
В багрите на есента…

В света на животните…

В пътуванията, спомените…мечтите…

В хубавото кафе…

В домашния уют…

И разбира се,  в щастливите поводи. И колко специални можем да накараме да се чувстват любимите хора, подарявайки им ръчно изработена покана…

Разказах ви за моя шарен и вдъхновен свят. Оня другия, по-добрия, по-светлия, по-щастливия, в който с удоволствие се потапям, макар и за няколко минути на ден.

Благодаря на Мария за поканата, за отношението и за оказаната чест да гостувам в блога й.

На Вас пожелавам здраве, късмет и много красота!

/0 Коментари/by

Мариновани сирена в пресни билки и зехтин

Отдавна правих тези сирена, но все нещо друго е на дневен ред и не остава време да ги публикувам. Първо искам да благодаря на Пепи за невероятно лесната и ароматна рецепта. Нея можете да прочетете подробно ТУК.
Подправките, които използвах аз, бяха пресни, току-що откъснати – мащерка, розмарин, риган, мента, босилек, копър. Сложих цели скилидки чесън, сушена голяма чушка и бял, зелен, черен и червен пипер на зърна.
Сирената – моцарела, бяло краве и кашкавал. Следващият път ще експериментирам и с други видове. Получи се бързо и вкусно предястие, богато на свежи аромати, съхранени от зехтина.

 

/0 Коментари/by

World cuisine: North America

Фотографии: http://www.trekearth.com/

Да, Северна Америка не е една от най-кулинарните територии. Пай, пълнена пуйка, хамбургер, хот-дог, барбекю, варена царевица, пържено пиле, май за това се сещам в момента. Но нещата не са съвсем такива каквито изглеждат. Многобройните колонизатори и преселници са оказали влияние на всеки регион  и в крайна сметка се оказва, че североамериканската кухня е смесица от течения – европейски (Франция, Германия, Италия), азиатски (Корея, Япония, Китай, Индия), латиномерикански (Мексико, Бразилия, Куба, Аржентина), еврейски, африкански и др.
Това дава и отражение на съвременната американска фюжън кухня, която е пълна с препратки и заемки.
Понеже нямах намерение да се боря с цяла пуйка, да опъвам барбекю, или да завихрям фюжън презентации, реших да приготвя Banana bread. Вид кекс, съдържащ  главно намачкани банани, със сода бикарбонат за набухвател. Лесен за приготвяне, подходящ ако имате няколко изостанали банани в хладилника. Първоначалният му произход е неизвестен, някои сведения говорят за домакини през 18-ти век, експериментирали с различни набухватели.  През 1933 влиза официално в известна кулинарна книга, а през 60-те години става една от най-популярните рецепти сред американските домакини.
Тук държа да подчертая, че рецептата я имам от моята приятелка Стани, която скоро ми гостува със Зимбабвийското приключение. По нейните думи, в този „Бананов хляб“ няма какво да се обърка и винаги се получава добре. Оказа се вярно!
Продукти:
2 яйца
1 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
250 гр. брашно
500 гр. намачкани зрели банани
115 гр. кафява захар (ако обичате сладкото, увеличете количеството на 150 гр.)
115 гр. масло
Разбивате маслото и захарта. Смесвате брашното, содата и солта в отделен съд. Разбивате яйцата и прибавяте към тях пюрето от банани. Добавяте сместа постепенно към маслото и захарта. Накрая на порции прибавяте и брашното.
Печете на 180 градуса загрята фурна около 60-65 минути. Ако печете в обикновен съд, а не форма за кекс, изпробвайте с клечка за зъби средата преди да извадите.
Можете да гарнирате със сладко, сладолед, ванилов сос или масло.
Получи се мек, сочен, пухкав и ароматен!
/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Мира от „Marmottes et Chocolat“ с „Вкусна Индия“ – част 2 (три типични индийски рецепти)

Намасте! 🙂 Ето и втората част на гостуването на Мира – рецептите на три типични индийски ястия, които се оказаха съвсем не трудни за приготвяне. Единственото, което трябва да направите, е да си набавите подправките – и сухите, и пресните. Малко указания:

– гарам масала и пръчки канела – можете да я откриете в магазинчето за подправки на Иван Асен II № 9
– кокосово мляко и ориз басмати – в големите вериги,  Пикадили примерно
– куркума, кардамон, корандър на прах – отново в Пикадили или гореспоменатото магазинче за подправки
– пресен джинджифил и кориандър – на големите пазари, на Женския и Иван Вазов ги има със сигурност

Аз съм твърдо решена да изпробвам и трите рецепти! А сега  е ред на Мира:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Текст и фотографии: Мира
По отношение на индийската кухня, определям себе си като „полупросветен любител”. Знам, че имам още много да науча, много подправки да съчетая и много рецепти да пробвам. Предлагам три на вашето внимание – зеленчуково къри, ориз с кориандър и райта.

***
Kaikurma (Зеленчуково къри)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Flavours of South Indian Cooking”, автор Шанти Балараман)
2 моркова
3 средно големи картофа (но не от сипкавите)
3 средно големи домата
200 г тънък зелен фасул
150 г пресен (или замразен) грах
½ малка глава карфиол
1 глава лук
250 г кисело мляко
200 мл гъсто кокосово мляко
1 малка люта чушка (може да се пропусне)
2 пръчки канела
2 зърна карамфил
2 шушулки кардамон
1 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. куркума на прах
2 ч.л. кориандър на прах
2-3 с.л. олио
Пресен кориандър за поръсване
Сол

Лукът, морковите и картофите са обелват и измиват. Лукът и лютата чушка се нарязват на ситно, картофите – на кубчета, морковите – на дребно. Карфиолът се измива и накъсва на малки розички. Доматите се няразват на ситно. Морковите, картофите, карфиолът, грахът и зеленият фасул се сваряват за 5 минути на пара (до полуомекване).
В дълбок тиган се загрява олиото на силен огън. В него се запичат за 1-2 минути пръчките канела, зърната карамфил, шушулките кардамон и нарязаната на ситно люта чушка. Добавя се лукът и се запържва за още 1-2 минути, след което се слагат и доматите. Накрая се добавят куркумата, кориандърът на прах и лютият пипер, запържва се за още 1-2 минути. Сипва се киселото мляко и се разбърква добре, докато се получи гъст сос. Добавят се полусварените зеленчуци, посолява се и се оставя на слаб огън за около 10 минути. Накрая се прибавя кокосовото мляко и се оставя на огъня още около 10 минути, докато сосът се посгъсти. Преди сервиране са поръсва със ситно нарязан пресен кориандър.

Сервира се горещо, придружено от сварен ориз басмати.

***
Kothamali Sadam (Ориз с кориандър)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Flavours of South Indian Cooking”, автор Шанти Балараман)

1 чаша (от 250 мл) ориз басмати
1 глава лук
1 люта чушка
½ връзка пресен кориандър
20 листа мента (или джоджен)
2 см парче пресен джинджифил
½ ч.л. кимион
2 с.л. олио
Сол

Оризът се измива добре и се накисва във вода за 15 минути. Отцежда се добре и се сварява в с 2 ½ чаши вода в тенджера с дебело дъно за 10 минути на тих огън (или в уред за варене на ориз, ако разполагате с такъв).
Междувременно лукът и джинджифилът се обелват и нарязват на ситно. Кориандърът и ментата се почистват от дръжките и се нарязват също на ситно, както и лютата чушка. Всички посочени продукти се размачкват на пюре в хаванче или малък ръчен пасатор (блендер).
Олиото се загрява на силен огън в тиган с дебело дъно. Кимионът се запържва за около минута в горещото олио. Добавя се пюрето от лук и кориандър и се запържва за още 1-2 минути. Добавя се ориза, посолява се, разбърква се и се оставя на огъня за още няколко минути.

Сервира се с плосък хляб и райта.

(Забележка – ако не сте любители на специфичния вкус на пресния кориандър, може да увеличите количеството на ментата (джоджена) в рецептата и да намалите кориандъра).

***
Райта (или индийската салата „Снежанка”)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Ultimate Indian Cookbook” – автор Мридула Балджекар)

½ краставица
1 люта чушка
250 г кисело мляко
½ ч.л. смян кимион (или гарам масала)
½ ч.л. сол

Краставицата се обелва и се нарязва на по-едри кубчета в дъблока купа. Посолява се, добавят се лютата чушка и кимионът. Накрая се прибавя и киселото мляко. Разбърква се добре. Купата се покрива с домакинско фолио и се охлажда за няколко часа в хладилник. Сервира се студена, заедно с плоски питки (наан) или ястие на основата на ориз.
(Варианти – към краставицата може да се добави и един ситно нарязан домат, а кимионът да се замени със същото количество гарам масала. Преди сервиране може да се поръси със ситно нарязан пресен кориандър).

/0 Коментари/by