Сладко?Солено?Сладко?Солено?

Докато всички забъркват и разменят рецепти за сладка, конфитюри, лютеници, туршии и прочие, реших да отбележа есента като споделя новото ми любимо сирене – козе с боровинки. С доста сладък привкус, който хармонира с меката текстура на сиренето, перфектно за следястие или десерт, придружено с чаша изстудено розе. Ако го комбинирате и със сочен сладък плод с интензивен аромат като смокинята, удоволствието би било пълно:-)
Следващия вид, който смятам да дегустирам е сирене с пепел.
Хубав уикенд и приятни дегустации!

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Стани със „Zimbabwe experience – part 2“

И така, обещаната втора част в снимки и компанията на един от известните музиканти в Зимбабве Oliver Mtukudzi http://www.youtube.com/watch?v=pqMZaWOCCrg&feature=channel

___________________________________________________________________________________

ZIMBABWE EXPERIENCE – part 2
– Известно дърво по пътя от Хараре към езерото Kариба – място за пикник и почивка. Повечето хора в Зимбабве карат такива пикапи заради лодките, принадлежностите за риболов и пикник.

– Езерото Кариба (Kariba dam)– язовирната стена на река Замбези, която всъщност е създала езерото. На единия бряг е Зимбабве, на другия Замбия. Статуята е на Nyami Nyami – речният бог със змийско тяло и рибена глава от местното племе Тонга. Когато построили езерото, той се разгневил и предизвикал инциденти и нещастни случаи с човешки жертви. При наливането на бетона около 50 човека са паднали и са циментирани живи в стената.


– Нашата сламена хижа в Tiger Bay –на устието на река Уме, която се влива в Кариба. Комплекс от 20-ина хижи без врати и прозорци, с необходимите санитарни условия, на 10-ина метра от брега на езерото. Най-близкият град е на 70 минути път с моторна лодка. Бунгалата са самостоятелни, с прекрасна гледка от леглото към езерото. В Кариба е пълно с хипопотами и крокодили. Последните уж не можели да се качват по стръмния бряг, но си е доста страшничко. Не ме предупредиха, че хипопотамите нощем се разхождат пред хижите. Събудих се от премляскване и ме обля студена пот, шок и ужас! Трябвало да мълчиш, за да не влязат вътре.:-))

Сутрин персоналът застава отстрани и вика силно „Knock, knock“ и ако отговориш “Yes”, ти сервират кафе или чай и бисквити в леглото, след което те канят на закуска . Персоналът са местни хора, много много любезни и учтиви, без да се натрапват, леко срамежливи и усмихнати. Благодарни са, че имат работа и подсигурени доходи.
Tiger Bay е заобиколен от 3 метрова електрическа ограда с ниско напрежение, за да спира местни животни да нахлуват в комплекса. Спират тока постоянно, всичко е въпрос на късмет. Мъж от персонала имаше белези от лъв. Имал неблагоразумието да мине зад оградата сам, без придружители или кола.
Никак не спах добре на това място, но иначе ми хареса и ми се ходи пак. Пристрастяваш се към адреналина и многото дебнещи опасности. Пълно е със змии, трябва постоянно да се оглеждаш. Съпругът ми видял една на терасата, но умишлено ми го спести, за да не се побъркам от страх.

  – На връщане от водно сафари, залез на Кариба. Тъй като езерото е изкуствено, тези дървета са били заляти от водата. Много племена и животни са били преселени и спасени. Езерото е огромно – 220х40 км.. Зимбабвийците много го обичат, ходят редовно в свободното си време, много бели местни притежават собствени лодки или hоuse boat – къща хотел върху шлеп, застопорен за дъното.  Всеки ден имахме 2х2 часа различни мероприятия – риболов, разходка с лодка или шлеп, хранене на Fish eagle или сафари с камионче.

– Дневна Кариба

– Не можеш да плуваш свободно, пълно е с крокодили!

– bream(платика). В Кариба има мноооого риба. След като уловиш, я даваш в хотела, за да я приготвят. Много вкусна и прясна. Платика (bream) и Tiger fish са двата най-разпространени вида. Хванах 7 риби точно на рождения си ден и натрих носовете на всички мъже, които бяха с по-скормен улов от мен:-) Докато се лови риба, се консумира и доста джин с тоник от хладилната чанта:-) Слънце грее, вятър подухва, край брега се разхождат диви животни, птици прелитат, дебнат крокодили, слонове пият вода, идилия!

– BUSH BRAAI – барбекю в пустошта
– Фалшивата торта за рождения ми ден 🙂
– В този ден преброихме около 30 слона край брега. Не обичат да се приближаваш много и предупреждават с характерни звуци и повдигане на ушите.

– В далечината е Matusadona mountain Нощно време като погледнеш натам се виждат много розово-червени светкавици, страховито е. Местността, където нощувахме беше диво, но планината е напълно необитаема от хора.


– Струва около 20 долара на човек да видиш водопада Виктория(Victoria falls). Има туристически път с табели, указания и лека оградка за сигурност. Изключително шумно, водата пада от 100 метра, като една част от нея пак се вдига над повърхността и постоянно има лек валеж. Водопадът е дълъг около 1,7 км, по-дългата част е в Зимбабве, останалата в Замбия. Виктория освен водопад, е и малко туристическо градче с хотели и ресторанти. Шумът от водопада се чува много далеч, дори в хотела ни се чуваше постоянното бумтене. Ако не внимаваш, има риск да се подхлъзнеш и паднеш, камъните са постоянно мокри, а долу е мъгла от вода.



– Статуи на местно племе пред нашия хотел. В съседния хотел всичко беше във викториански стил, от интериора, до униформите на персонала.

– BOOZE CRIUSE –разходка с лодка и алкохол! Пиене на корем за два часа. Аз и съпругът ми си тръгнахме доста развеселени, или по-точно пияниJ Местният популярен алкохол се казва CANE (водка от захарна тръстика). Разходката е надолу по реката, 1-2 мили преди самия водопад. Преди да е станало прекалено бързо и опасно течението, обръщат лодката. На нашата имаше 2-3 ма японци, които нищо не пиха, а само снимаха. Напълно нормално за тях:-)

– Барът на лодката и нашият услужлив барман и екскурзовод, който добре ни напи. Оранжевият сок е за разреждане, много популярен в Зимбабве. Там обичат много сладичкото. В този сок имаше страховито количество химикали и оцветители, но го предлагат навсякъде и няма отърване. В Зимбабве за щастие нямаш махмурлук, не знам на какво се дължи, на климата, въздуха или алкохола, но е факт!  

– Warthogs – вид диви прасета, които се разхождат по тротоарите из града, все пак говорим за ЗимбабвеJ)


– Щом хипопотамът те забележи, веднага се потапя във водата, много са срамежливи. Иначе са доста опасни, редовно има случаи на пострадали от тях местни – преобърнати лодки и ранени хора. Не нападат, но са много отбранителни.

    На тръгване…
/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Стани със „Zimbabwe experience – part 1“

Днес ми гостува  моя много близка и скъпа приятелка – Станислава. Нямах търпениe да пусна тази публикация, не само заради темата, а и заради автора й 🙂
Запознахме се в подготвителен клас на Испанската гимназия и до завършването ни бяхме почти неразделни – в час, междучасие, по купони, екскурзии, пътувания, навсякъде!  Ако кажа „приятелство, проверено във времето“ ще е банално клише, но е абсолютен факт! Свързват ни много неща от онова време – първите любовни терзания и събирания „по женски“, баниците посред нощ, викането на духове, писмата от морето, размяната на дрехи и музика, онези грандиозни купони, на които условието беше „Каня те, но не води повече от 5 човека!“:-)))
За съжаление от доста години тя живее и работи в UK и се виждаме не толкова често, колкото ми се иска, но пък знам, че там е щастлива и спокойна. Не мога с думи да ви преразкажа какъв човек е, просто трябва да я познавате – изключително естествена, непринудена, толерантна, откровена, космополитна, адаптивна, сърдечна, забавна, честна, позитивна и усмихната. Има хора, с които дори и да не сте се виждали с години, разговорът ви тръгва гладко и нашироко. Не само заради общите спомени и приятели, а и заради сходната енергия и положителната настройка.
Бях я поканила да ми гостува с избрана от нея тема и тя реши това да е едно отдавна планирано семейно пътуване до Зимбабве. Беше ми разказвала за там, бях гледала и снимките, но описано подробно, в детайли и моменти, се оказа страхотно интригуващ африкански пътепис. Зимбабве определено не е класическата ваканционна дестинация, въпреки че напоследък традиционните екзотични маршрути отстъпват място на все по-необичайни и автентични места, острови и държави като Виетнам, Камбоджа, Тибет, Аржентина, Исландия, Никарагуа, Гана, Фиджи, Танзания, Перу и много други.
Публикацията щеше да се получи доста дълга и затова я разделих на две части. В първата е основния текст с няколко кадъра, а  втората ще съдържа по – голямата част от фотографиите, към всяка от които има кратко описание и разказ.
Стани, благодаря ти за спазения ангажимент, отделеното време и чудесния материал! ххх
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ZIMBABWE EXPERIENCE
Планувахме от доста време пътуването си до Зимбабве, но непрекъснато отлагах заради сериозната икономическа криза и инфлация, епидемиите от холера и размириците покрай последните избори. А, и не на последно място заради многото змии, от които имам страх. В началото на тази година най-накрая се организирахме и пристигнахме.
Очаквах да видя пустиня, като класическа за Африка гледка, но  за мое учудване се оказа страна, пълна със зеленина! Нашето посещение с еосъществи през януари, в разгара на лятото – топло, но не непоносимо. Зимбабве има много приятен климат, без студове и ужасни жеги.
На слизане от самолета веднага ти правят впечатление многото портрети на Робърт Мугабе(Robert Mugabe), най-видният им политик и настоящ президент на държавата. На рецепцията на хотелите задължително пак виси той, собствениците са задължени със закон.(!?)
Атмосферата беше спокойна. Центърът на Хараре прилича на запуснат провинциален град, който ако нямаш специална работа, не посещаваш. Местните живеят в покрайнините, най-често в комплекси с къщи, с портиер, висока ограда и бодлива тел. Видимо няма проблеми, но навсякъде е задължително да се движиш с кола. Тротоари за разходки просто няма.
Повечето бели жители имат къщи с огромни, добре поддържани градини, в които прекарват голяма част от времето си. Барбекюто на местния език се нарича BRAAI и го практикуват доста често. Консумира се много месо, предимно телешко.
Хараре разполага с 10-ина бара, посещавани само от белите. Всички те се познават, защото са малко на брой. Всичко се знае за всеки, кой с кого, как, защо и кога. Не бих могла да живея в такава задушаваща обстановка, имам нужда от движение в анонимност и свобода.
Животът в Зимбабве е привлекателен заради добрия климат, лесното ежедневие, липсата на стрес и красивата природа. Подходящо място за отглеждане на деца е, разполагат с добри спортни бази за ръгби, крикет, тенис и плуване. Хората обичат спорта и наблягат на него. Белите местни жени са лишени от всякакви домакински задължени, всичко се върши от обслужващия персонал. Те по цял ден се занимават с лакиране на нокти, четене на списания и телевизия. Просто не знам как не им омръзва!
Хората са открити, сърдечни и гостоприемни, може би се дължи на голямото количество слънце. Местните бели са доста жилави и устойчиви, наследници на колонизаторите и много калени в условия на природни катаклизми и епидемии.
Корупцията е сериозна, купуват се документи, шофьорски книжки и разрешителни. Пълно е с изключително лоши шофьори, съвсем разпорстранено е нощно време да се кара без фарове(!). На другата крайност са онези, които карат на аварийни светлини, защо, не е ясно. В Хараре има само няколко самостоятелни шосета и много катастрофи, естествено. Масово се шофира след сериозен запой, най-често се консумира студена бира и местен алкохол.
Рождения си ден (4-ти януари) прекарах на BUSH BRAAI – барбекю в пустошта. Закарват столове, прибори, цял бар с алкохол, лед, храна. Пали се огън – един за BBQ, другият за ефект и светлина. Изненадаха ме с торта от слонско изпражнение, което аз в тъмното и под ефекта на алкохола не видях.:-)) После естествено донесоха и истинската торта.Бяха ми объркали и името на STAIN вместо STANI, но пък изненадата беше страхотна!
Доста назад са с технологиите, интернет връзката е все още dial-up, но сега са в процес на модернизация и прекарване на оптични кабели. Токът и водата постоянно и безразборно спират, всички в къщите си разполагат със собствени генератори и сонди, така че са намерили решение и на този проблем. Водата за пиене задължително се преварява и прецежда, за по-сигурно се консумира направо … бира 🙂
To be continued…
/0 Коментари/by

World cuisine: Еквадор – салата с авокадо и круша

Днес като че ли е хубав ден за започване на нова кулинарна рубрика, а именно – World cuisine (Световна кухня). Ще представям всяка седмица по едно ястие от определена държава – характерно, но и адаптирано към тукашния пазар, защото е ясно, че не всички продукти от оригиналните рецепти могат да се намерят из нашите магазини. Другото задължително условие е да са лесни и да не изискват обработка в специални съдове.

Фотография: http://www.trekearth.com/

Започвам с Еквадор – малка държава в Латинска Америка, граничеща с Тихия океан на Запад, Колумбия на Север и Перу на Югоизток. Към нея принадлежат и островите Галапагос, които толкова ми се иска да посетя. Ако някой има път натам, да ми се обади, идвам! 😉

Фотография: http://www.trekearth.com/

 Няма да ви занимавам със зашеметяващата култура на инките, многото войни и политически преврати, фолклора и историята на Еквадор, повече може да прочетее тук.
 Може би защото в гимназията и университета изучавахме история, култура и литература на Латинска Америка, имам страхотен сантимент и любов към този континент – към музиката, изкуството, багрите, хората, кухнята, езика, философията, манталитета, начина на живот.

 

Фотография: http://www.trekearth.com/

Днешното предложение е за лека и изключително вкусна салата от зеленчуци, сирене и медено-лимонен дресинг. Поради липса на местни еквадорски продукти, заместваме тамошното твърдо сирене с Грюер. Към дресинга имаше и лъжица сметана, която аз пропуснах, за да е по-лека салатата.

 

Продукти за 1 порция:

– 1 круша – добре узряла или леко кисела в зависимост от вкуса;
– половин авокадо;
– половин маруля/салата;
– настъргано сирене Грюер;
– орехи;
– мед, лимон и сол за дресинга

Всички продукти се нарязват на тънки слайдове и се нареждат върху листата маруля, полива се с дресинга и се поръсват ядките.

Que aproveche! – както биха казали в Еквадор 😉

/0 Коментари/by

Панирани цветове на тиквичка (Fiori di zucca/zucchini fritti)

Деля храната не на стандартна и нестандартна, а на вкусна и не толкова, интересна и по-малко интересна. Цяло предизвикателство си е да спретнеш нещо ново и необичайно, да отделиш сума ти време  в набавяне на продукти и  приготовление и накрая да установиш, че не е по твоя вкус, или просто не става за ядене. За щастие ми се е случвало едва 1-2 пъти, не знам дали защото имам малък кулинарен стаж, или просто защото имам късмет :-))
Неведнъж съм споменавала, че една рецепта може да ме спечели освен с интересна комбинация на вкусове, с нов вариант на приготвяне, с непознати съставки  и с … елемнтарност и бързина. Нещо ефектно, експресно, с качествени продукти и балансиран вкус е перфектното ястие за мен – и за консумиране, и за приготвяне.
Та, тази рецепта е точно такава:
– необичайна заради цветовете от тиквичка, които в България не се използват, поне доколкото ми е известно;
– бърза – отнема едва 10-ина минути;
– лесна – не е нужно да си кулинарен корифей, за да успееш;
– ефектна – цветовете са изключително красиви и в сурово състояние (не бях ги забелязвала досега), и в паниран вид;
– обичаен вкус в необичайна форма – хем е вкусът на тиквичка, хем не съвсем 🙂

Използвах цветове на зелени тиквички (zucchini, zucca), които са доста големи, свежи, крехки и удобни за приготвяне. Има стотици начини за приготвянето им, освен панирани, се правят и с различни пълнежи от сирена и колбаси (fiori di zucca ripieni).
Цветовете са перфектно предястие, чувстват се добре в компанията на кисело мляко с чесън и копър. И обещавам, спирам с тиквичките тази година, аман от тях!:-))

Продукти за панировката:
1 яйце, 3 супени лъжици брашно, бира, сол

Приготовление:
Цветовете се измиват и подсушават. Смесва се разбитото яйце с брашното до получаване на гъста каша. Прибавя се бира до консистенция, която позволява полепване по цвета (гъстота на боза примерно).
Потапя се всеки цвят в загрята мазнина и сe пържи до зачервяване. Изцеждат се на домакинска хартия и са готови за консумация.

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Диди от „Готвенето е забавно!“ с „Design addicted“

Днес имам удоволствието да ми гостува Диди от „Готвенето е забавно!“.
Не се познаваме лично, но финесът, острата й сензитивност към красивото и детайла, личат във всяка нейна публикация. Прекрасни фотографии, интригуващи истории и информация, изпипване на всеки елемент и елегантен финес – това можете да откриете в чудесния й блог. Особено много харесвам прекрасните й колажи, деликатността на изказа, позитивното й слънчево отношение, нежното съчетаване на цветове и форми, естетския подход и поглед. 
Въпреки че е създателка на един от най-стилните кулинарни блогове, участието й в Гастрол няма да е с рецепта, а с подбор от любимите й вдъхновяващи дизайнерски мебели, другата й страст и основна професия.
Темата ми е любима – безкрайна и неизчерпаема и носеща много красота и удоволствие. Интериорът е не само „поставяне на нужните мебели“, а философия, гледна точка, емоция, настроение. Детайлите и акцентите говорят и внушават. Колкото повече красота има край нас ежедневно, толкова повече хармония и комфорт ще ни носи околния свят.

Непременно посетете Диди тук: Готвенето е забавно!  Дори и да не ви се готви;-)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Design addicted
Като дете обожавах ходенето на гости при чичо. Една от причините беше част от менюто – винаги вкусните картофки и традиционната мелба, направена с всичко, както си трябва: )
А по-съществената – малката колекция от интериорни списания на леля ми. Нямаха никакви проблеми с мен относно поведение и послушание, защото изчезвах. Присъствах само физически, седнала в ъгъла до етажерката, разглеждайки всеки път едни и същи неща, които знаех почти наизуст.
Този мой интерес определи впоследствие избора на учебни заведения и езици, професия … всичко, с което съм се занимавала досега.
С годините си създадох собствена голяма колекция от албуми, списания, специализирана литература и т.н.
Със съхранението на дигиталната информация се справям лесно, за разлика от тази на хартиен носител…След като сериозно, дълго и упорито на дневен ред стоеше въпроса с нейното осезателното присъствие навсякъде, се наложи да се предприемат мерки.Не можах да се откажа от нито едно интериорно списание.От модните и лайфстайл издания запазих само притурките с рецепти….
В операцията по спасяване на книжнината и успокояване духовете на недоволните от липсата на пространство и нарушена лична територия (превзета безмилостно от стройно подредени в колони списания) се включиха и родителите ми.
Една част от съкровищата отиде при тях, друга – в лятната ни къща.

Сега, след създаването на блога ми, нова колекция започва внушително да нараства ….


Аз отново изпадам в остра нужда от свободни обеми, а близките ми – в същия тих ужас кое къде и как ще се съхранява : )

От многото постижения и икони в дизайна, които харесвам, подбрах за вас някои от най-любимите ми, артистични и вдъхновяващи :

  • кресло The Egg, 1958, дизайн Arne Jacobsen за Radisson SAS hotel

….с декорация от гъши пера

  • ваза Blow Away, дизайн Front, от Moooi

Вълшебно, нали?

/0 Коментари/by

С цвят на мед

 

Като малка не обичах мед. Под никаква форма. Изобщо. Категорично. Само като го видех в бурканчето, и ми ставаше зле.
Преди около година обаче го преоткрих. След като спрях кафето и навлязох в дебрите на чая. Медът сякаш е създаден да прави компания на любим, ароматен чай, така добре го допълва и довършва вкуса и аромата му.
Медът може да се използва и за стотици видове сладкиши, шейкове, сурови плодове, салати и дресинги. За полезните му съставки няма нужда да споменавам. Стига да е истински  и качествен, естествено.
Освен аромат и вкус, медът има и изключително красив цвят. Дали ще е светложълт, кехлибарен или почти охра, няма значение. Пречупва светлината и хвърля нежни отблясъци в тон със задаващата се есен. Цветовете „мед“ и „карамел“ за актуални този сезон както за косите, така и за дрехите и аксесоарите.
Козметичните му свойства също не са за пренебрегване. Подхранващи маски за коса и лице, серуми, кремове и почистващи скрабове превръщат хранителните продукти като мед и шоколад в изискана грижа и гурме преживяване за кожата. Медът почиства, подхранва, хидратира и регенерира успешно, в чист вид или като съставка на конкретен продукт.
Този уикенд планирам „медена“ неделя.
  • Прекрасен зелен марокански чай с мента сутринта. С мед.
  • Салата от авокадо, круша и сирена на обяд. С мед.
  • Следобеден релаксиращ масаж. С мед.
  • Крем-карамел с кокос и боровинков сос вечерта. С мед.
Към последното смятам да прибавя чаша десертно вино. Този път без мед 😉
Пожелавам ви сладък и кехлибарен уикенд с една моя любимка – Erycah Badu и парчето й от 2007 „Honey“:-)
Honey and sugar peeling на Bernard Cassiere – Paris от серията Honey Body care
/13 Коментари/by

Гастрол: гостува Ирена с „Магията на салонните танци“

Преди време бях поканила Ирена да ми гостува в рубриката ми Гастрол на избрана от нея тема – пътуване, събитие, хоби, любимо занимание, каквото тя прецени. И тайничко се надявах да избере танците. Защото много харесвам финеса им, защото носят неповторима елегантност и лекота, защото напомнят за любимата ми епоха (30-те, 40-те и 50-те на ХХ в.), защото съжалявам, че когато майка ми едно време предлагаше да ме запише й отказах, защото са символ на красота, устрем и класа.
И ето, че преди няколко седмици тя ми изпрати този чудесен материал, който би накарал и най-спънатия в краката човек да се пробва на дансинга:-) С нея не се виждаме често, тъй като живее в Хамбург, но знаех, че ще предаде любовта си към този изящен спорт по най-грабващия начин, с усмивка, чувство за хумор и позитивизъм, които са й присъщи.
Рени, благодаря за участието, завладяващия текст и минутите на дансинга, които ни пресъздаде така сполучливо!:–) Enjoy!
___________________________________________________________________________
Магията на салонните танци
Текст: Ирена
Снимки: личен архив
Познавам Мария от 3 години, но откакто създаде блога си този февруари, смея да твърдя, че я познавам толкова добре, сякаш сме израснали заедно. Не пропускам нито една статия в LaMartinia и разбира се, се почуствах особено поласкана от поканата да гостувам в рубриката Гастрол.
Още тогава нямах и капка съмнение с каква тема ще „гастролирам” – салонните танци. Наричат ги още стандартни и ballroom dances.
Не смятам да ви отегчавам с информация за това как и кога са възникнали, за целта си имаме добрия стар Google. Искам по-скоро да наблегна на значението им за мен и магията, която струи от движенията, музиката, танцовия ритъм и удоволствието от овациите на публиката.
До преди 4 години единствената асоциация, която правех със спортните танци, ме връщаше в трети клас. По това време в училище дойдоха едни лелички, които питаха кой има желание да се запише на спортни и кой на народни танци.
Тогава за съжаление родителите ми бяха чули от други родители, че този вид танци водел до разширяване ханша на момичетата(?!?). Вероятно от многото кълчене в ча–ча–ча!:-)) Затова семейно решихме да избера народните, които ако един ден се върна в България, съм решила да продължа.
Никога не съм била особен фен на танците и не съм предполагала, че така ще нахлуят в живота ми и ще повлияят посоките ми на развитие. До момента, в който един познат от Хамбург ме покани да замествам партньорката му на една тренировка…Тогава пред мен се откри нов цял нов свят на изкуство, съчетано с много спорт, красота и неизбежни страдания, като при всяка състезателна дисциплина и борба за медали.

Стандартните танци са 5 на брой: английски валс, танго, виенски валс, slow fox (или фокстрот) и куикстеп (който много се доближава до суинг). Всеки от тези танци има своя история и ключова дума. Английският валс е „наслада”, тангото е „страст”, виенският валс е „лекота”, фокстротът „независимост”, а куикстепът „пъргавост”.
Когато танцовата двойка е на високо ниво, тя успява да пресъздаде по оригинален начин всеки отделен такт от музиката чрез движения на тялото, мимики и изражение на лицето. Тогава двойката изглежда като едно цяло и вътрешната хармония между партньорите, както и хармонията им с музиката и публиката е пълна. Обожавам изкуството и хармонията във всяка форма и когато наблюдавам баланс на толкова нива едновременно, мога да кажа без да е пресилено, че достигам до усещане близо до нирвана. В случаите когато самата аз танцувам, чувството може да се сравни единствено с връхната точка при едни други, „хоризонтални” танци:–)) Случавало ми се е дори да ми потекат сълзите без видима причина, само при вида на танцуваща двойка. Дамата е като принцеса с най-прекрасната бална рокля, изящна прическа, сияеща в ръцете на красивия си кавалер. Двамата се носят плавно из дансинга, сливат се с музиката и излъчват грация, елегантност и недостижимост, която те изпълва с копнеж да си на тяхно място поне за миг.
Още от малка си спомням как непрекъснато рисувах принцеси и балерини с разперени рокли, богато украсени и обсипани със скъпоценни камъни. Вероятно затова, когато за първи път присъствах на един международен турнир у мен нахлуха всички онези спомени и мечти за великолепния, силен, величествен, надежден, грижовен и закрилящ, и…, и…., принц. С две думи онзи, който ще се отнася с мен като с истинска принцеса:-)

Та именно заради това за мен салонните танци са едно чисто сбъдване на приказка и осъществяване на детска мечта.
Тук е момента да спомена, че източноевропейците се числят към особено талантливите в този спорт. Ако на един западноевропеец или американец са му необходими 10 години за достигане на високо ниво, то на нас ни стигат 3-4! Даже аз (момент за самореклама;–)съм живия пример – няколко шампионски титли и много първи места в Германия само след 2 години тренировка и започване от нулата.
Препоръчвам този спорт на всички, които обичат да слушат музиката, подходяща за 5-те танца – всички песни на Франк Синатра, Готан проджект, Лаура Паузини, Ерос Рамацоти, Йохан Щраус, Моцарт и много други. Идеален е за поддържане на фигура, за добиване на изправена стойка и грациозна походка, за самочувствие на някое светско събитие или просто като релакс след стресиращ работен ден.

За да добиете представа за голямата роля на изкуството и въображението в тези танци, ви прилагам любимия ми клип– шоуто на световния шампион Mirko Gozzoli и неговата нова партньорка Edita Daniute: http://www.youtube.com/watch?v=Xr4eWjZho6c

И няколко снимки от участията ми на турнири и първенства:



/0 Коментари/by

Muffinlandia

Не съм по тестените неща. Не, не, че не обичам да ги консумирам, а да ги приготвям. Не са и особено „figure friendly“. Напоследък обаче се начетох на ужасии за съдържанието на детските закуски, и солени и сладки. Та, реших да спретна едни мъфини за моята Мартина.
За начало избрах солени, с някакъв пълнеж. Спрях се на рецептата на Димитрана от „Тайната на нашата вечеря“. Пица- мъфини с рикота, праз и зелени подправки. Нямах праз и го замених с настъргани отцедени тиквички, прибавих и копър. Получиха се страхотни – хрупкави отвън, сочни отвътре. Благодаря на Дими за рецептата, много сполучлива за всякакви видове плънка. (След няколко дни пък реших да пробвам новата силиконова форма за мъфини, подарък от мама. Този път избрах Мъфини с банани и шоколадов чипс. Отново сполучлива и супер лесна рецепта. От тук: http://www.muffinrecipes.net/banana-chocolate-chip-muffins.html
Мъфините са и много „фотогенични“ – с еднакви форми, приятно зачервени, не се топят и разтичат . Солените може да гарнирате със салата от рукола, а сладките с ванилов сладолед.

Пожелавам ви сладка и успешна седмица!

/0 Коментари/by

Клапа: чакаме „Островът“

Когато в началото на месеца разбрах, че Камен Калев започва снимки на новия си филм „Островът“ направо подскочих от радост. Страшно много харесвам първият му голям успех „Източни пиеси“ – замисълът, лекотата на сюжета, липсата на претенциозност, естествения диалог, историята, героите, музиката, всичко! Първия път когато го гледах, три дни не можах да се отърся от мислене, не само за филма, изобщо.
Та, оказва се Камен Калев е в комбинация с изящната Летисия Каста. Нея също много харесвам. Изключително елегантна и грациозна, естествена, фина, ненатрапчива, ефирна. Летисия Каста в Бургас. Звучи почти като виц:-)
Към тази компания прибавяме и Бойка Велкова. За нея съм готова да напиша огромно почитателско писмо, истинско, от хартия. В предишна публикация бях споменавала подробно защо искрено й се възхищавам.
А, и Руси Чанев, който е истински гигант на сцената!

Остава да почакаме до април 2011. Повече за снимките на филма – http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=575146

/0 Коментари/by