Пристрастена съм към езиците. И влюбена в тях. И омагьосана от тях.
Вярна съм им. Последователно и методично се оставям да ме завладят. Не се съпротивлявам и поглъщам всяка дума и буква с жажда и нетърпение.
Замисляйки се, всеки от езиците, с които съм имала досег, е определял малко по малко живота ми – с по една стъпка, с по един сантиметър, с по една минута са ме намествали там, където съдбата е отреждала да бъда. Чак настръхвам като си го помисля…
Ако имах време и търпение, бих учила непрекъснато езици. Докато се изтощя, докато не стана способна да се разбирам с всеки местен от всяка точка на земното кълбо, докато не изчерпя всички диалекти, наречия, течения и жаргони. Невъзможно е, но си струва да се опита.
Напоследък ме е завладяла лека инерция в това отношение. Не съм започвала нов език от почти 3 години и чувствам паузата все по-осезаемо. Но в крайна сметка, всичко е въпрос на етапи. Етапи, в които съм учела няколко едновременно, етапи, в които съм работела с всички едновременно, етапи, в които не съм ползвала нито един , етапи, в които съм започвала нов и съм изоставяла другите, тотално „не-езикови“ етапи и такива, в които не съм се откъсвала от речниците. Речниците! Обожавам цвета, шума и аромата на хартията. Не биха могли да се сравнят с нито една своя електронна своя версия, дори най-пълната и съвършена.
Английският – започнах с него. Училище, задължителен, тривиално начало. Не бях особено въодушевена и запленена. После дойдоха пътуванията, работата и удоволствието от универсалната комуникация, която ти дава невероятна свобода и избор. Незаменимо!
Руският – пак задължителен, пак в началото. Мелодичен, поезията му отива. Не го продължих, за което съжалявам. Сега, ако много се постарая и съсредоточа, мога да вържа семпъл и кратък разговор на обща тема. Крайно недостатъчно. Бих искала да мога да чета Достоевски в оригинал. Надявам се един ден да се върна към него.
Испанският – избрах го в седми клас. Предпочетох го пред английския. Пак знак на съдбата. Не бях го чувала на живо, но нещо ме викаше. И беше любов от пръв поглед. Мразех класната ни в подготвителен, която ни караше да наизустяваме уроците. Сега всъщност съм й благодарна. В осми клас на олимпиада спечелих първата си енциклопедия на испански. Малката ESPASA. Сега я пазя като реликва. В десети пък изкарах DELE Superior и бях на върха на щастието си. Много мили спомени…
Невероятен език, безбрежна култура и изкуство, сътворени на него. Класиката на испанския в Испания и мелодията на испанския в Латинска Америка и стотиците му превъплъщения. Цяла Вселена от история, литература, драматургия, поезия. Хиляди преплитащи се съдби на герои и реални личности. Трябва ти цял един живот, за да обгърнеш всичко. Мелодичен, еротичен, черно-червен на волани, в ритъма на фламенко и салса.
След гимназията ме съпровождаше навсякъде – в университета, в запознанствата ми, в работата, в пътуванията, в живота в странство. Един единствен път не избрах Испания и езика й. Преди 3 години. Не съжалявам, в противен случай нямаше да имам любовта на живота ми – Мартина:-)
Латинският – задължителното му изучаване в университета и мъртвата му природа не успяха да ме запленят. Сега съм доволна когато успея да си спомня някоя част от превод или сентенция.
Иврит – бях твърдо решена да преодолея невероятната му трудност и да понауча туй-онуй. Без претенции, без амбиции, ей така като предизвикателство. Купих си грамаден речник, Оксфордско издание и се заех. Ще спомена само няколко неща – коренно различен словоред, трудна лексика и липса на букви за гласни. Последното ме сломи. Тирета и точки под съгласните те насочват как да четеш думата. В речниците добре, но в книгите изчезват и тези тирета и точки и става пълен хаос. Помъчих се няколко месеца, но по белите неизмачкани страници на речника личи колко съм напреднала. Е, поне опитах:-)
Италианският -започнах го като допълнителен в университета, ей така, за хоби. Нещата пак се завъртяха и ми предложиха работа с италиански. Малко послъгах със степента на владеене и никога няма да забравя инфарктния превод пред близо 100 човека и огромния шок когато всичко ми се изпари от главата. И малкото, което имаше:-)) Тук е мястото да благодаря на Вили за огромната подкрепа и помощ тогава! Сега ми е случка в графа „комични“, но тогава от срам ми се искаше да ме грабне огромна птица и да ме отнесе на друг континент. Та, езикът освен предимство, умее да е и сериозно неудобство.
Непрекъснатата комуникация в офиса ми помогна да го понауча до задоволителна степен. После романтичните стрели също го преплетоха в живота ми, но това е друга тема:-)
Също красив и ромолящ език, много напевен и звучен. Италия в добавка го прави несравнимо изживяване. За Италия обаче друг път:-)
Немският – в последната ми работа се налагаше да ползвам едновременно английски, италиански и испански. Ежедневно, непрекъснато, дори в обедната почивка. Писмено и говоримо. Реших, че съм непобедима и велика и е точния момент да понауча още един. Немският ми се стори добро решение, равновесие в романската група, приложим, полезен. Курс, поет от работодателя, приятелка за компания – чудна работа! Да, ама нещата не се получиха. Просто не успях да потъна и да се влюбя в твърдото звучене и острата насеченост. Почизмъчих се, надявах се да се случи внезапен флаш като с останалите, но уви. Немският явно не е моя територия. Вече повече от 2 години след онзи курс, не съм прочела и ред на немски, а и всичко в главата ми се е изпарило. Освен Sie sind verliebt. – Те са влюбени или Ние сме влюбени, май и това съм забравила:-))
Та това е моята история с езиците. Не съм планирала следващ, но френският отдавна ми е на сърце. Разбирам малка част и това още повече ме човърка.
Избягвам да употребявам „знам“ и „владея“ когато говоря за езици. Не го смятам за точно и коректно. Езикът е толкова безбрежен, динамичен и променящ се, че думата „владея“ звучи почти нелепо. Точно обратното. Щом се докоснем до един език, той ни завладява. Безвъзвратно и за цял живот!
Вчера имахме хубав празник и скъпи гости и трябваше да избера нещо ново и специално за основно. Спрях се на предложението на Надя за свинско филе с босилек, прошуто и домати. Рецептата 
Първото издание на „Том Сойер”
„Дядо вади ряпа”Една от първите илюстрации на татко, големият български художник 
Роклите на Мери Попинс.
Чорапите на Пипи.
Гъските на Нилс Холгерсон.Любимата ми чаша за мляко.
Тефтерът ми с герои на Роалд Дал .
Кифличките на Карлсон
