Спрях да се обвинявам за много неща и все още се търся баланса между нарциса и срамежливото притеснено момиче, което непрекъснато се страхува, че не е достатъчно добро.
В тежките семейни периоди храната ми е била утеха. Това обаче го знам днес, тогава въобще не съм го отчитала като явление. Дълго време бях в режим на емоционално хранене.
Като цяло винаги са се отнасяли към мен като към пълничкото дете. Това, което си изяжда всичко. И хем бях пълничката, хем ми е сипваше допълнително.
Израснах с идеята, че съм закръглена и, уви, няма как да бъда слаба. Сега като си гледам стари снимки, не съм била чак пълна, но това показва колко силно ни влияят стереотипите и етикетите.