Радвам се, че донякъде започнах да пропускам през ушите си думите на майка си как изглеждам и как трябва да изглеждам и да се храня, за себе си аз знам какво трябва да променя, как се чувствам сега и кое е най-добре за мен.

Сигурно си имам комплекси и си живея с моите несигурности… Гола обожавам тялото си, ама няма нито едни дънки, в които да се харесам. Винаги ще мечтая да заживея с усещането, че съм привлекателна по онзи начин, по който смятам, че всяка жена трябва да се чувства.

Същинската промяна дойде, когато аз самата се влюбих в „несъвършена“ личност. Казах си, ето ти доказателството, Валерия.

Обичам тялото си, защото това съм аз, защото не ме предаде. Сега е време да му върна жеста и започнах да слушам по-внимателно какво ми казва.

Не мисля, че съм имала по-суров съдник от себе си. Никой не ме е обиждал, поне не съзнателно, но аз превърнах тялото си в своя инструмент за мъчения.

После ме повлече пубертетът. Тогава бях популярна и не съм си броила калориите. Освен когато мама ми кажеше, че с тая пола и тая цепка, трябва да сваля тия малки бричове, натрупани през зимата.

В един момент започнах да осъзнавам, че не е нормално да нося XXS дрехи, да се храня с кафе и цигари и това трябва да се промени.

Светът около мен беше изпълнен предимно с укор и присмех, а този вътре в мен – със срам, страх и несигурност.

Преоткрих радостта от простичките неща – точно като в детството ми – в топлия домашен хляб, яйца на очи и запържения в масло червен пипер

Решенията относно храненето ми не бяха плод на критическо мислене и разбиране, а отново повлияни от страх.