Накратко
Никога не съм била дебела. Бях пухкава според представите на близките ми днес. Но не и според моите. Първата ми среща с диетите беше японска. Бях седми клас. Исках, като вляза в мечтаната езикова гимназия, да приличам на момичетата от списанията през 1995. Идол ми беше Мадона, та и оттам нейната диета, направена от японски специалисти. Адаптирах я по български, щото в ония бедни години идея нямах какво е филе от змиорка. Главното – за вечеря ябълки. Това помня, не вечерях. Само ябълки.
Мечтаната гимназия, мечтаните килограми
Влязох в училището, което исках. Изглеждах по начина, по който исках. Едва ли някой от приятелите ми е подозирал за моята битка.
Започнах да спортувам лека атлетика и хоп, сдобих се с плочки на корема. Всичко, за да съм харесвана.
После ме повлече пубератът. Тогава бях популярна и не съм си броила калориите. Освен когато мама ми кажеше, че с тая пола и тая цепка, трябва да сваля тия малки бричове, натрупани през зимата.
Студентските години
Купони, филии с маргарин и подправка с вкус на пиле. И спагети. От годината на диетите – 1995, започнах да готвя и спагети, някаква рецепта на Лучано Павароти, която аз пак адаптирах към продуктите в прохождащата демокрация у нас. Ходех на спорт в университета и на някаква аеробика, която така и не схванах, та се отказах. Изхранвах се със сармите на мама, зимнината в буркани, които влачех в сака с влака и… печено пиле от студентския стол.
Работата
Храненето след студентството ставаше основно навън, рядко съм готвила. Работата ми ме повлече и с график по 18 часа нямах, или не намирах време, за това. До 2016 година, когато се залях с тенджера врели спагети. Отцедих ги вместо в мивката, върху краката си. Последваха пластични операции и месеци възстановяване. Учeх се наново да ходя на 33.
Иронията
Осакати ме любимата ми храна – спагетите, които готвех от 20 години. И именно те промениха целия ми живот. Огледах се около себе си, прикована на болничното легло. Безпомощна. Ослушах се да чуя душата си и видях, че съм се загубила. В работа, която илюзорно храни егото ми.
Промяната
Приятел на приятел ми препоръча фитнес програма с режим и видео тренировки. Започнах да готвя всеки ден и да се грижа за себе си. Да спортувам. Да споделям удоволствията с хората, които са истински значими и скъпи за мен. И… срещнах любовта.
Постите
Човекът се оказа, че е бил около мен от години, пък аз нали съм много важна, не съм го забелязала. Днес, 4 години по-късно, имаме дъщеря. А тя дойде след едни пости и едно загубено бебе преди нея. Оказах се с Хашимото и не знам си какви още отклонения. Въпреки че се хранех по режим. И спортувах. Реших да постя година след като загубих първото бебе.
Неочаквана изненада
Постих великденски, за да се смиря. Няма да разказвам за друга случка около постите, за да не разбунвам духовете на невярващите. А и не затова пиша тези редове. На Цветница разбрах, че съм бременна, а показателите ми бяха като на дете, без никакви отклонения. Та, поисках да се смиря и Бог ми прати дъщеря.
Към 10-15 годишното ми Аз
Не искам нищо да казвам на по-младото си Аз. Харесвам го такова, каквото е. Със своите грешки.
На тези, които се самобичуват заради грами и килограми, ще кажа, обичайте се и се грижете за душата си. И учете уроците, които животът праща под формата на изпитания.
Чудесата се случват, те са вътре в нас. Ние сме чудото.