Храната в детството
Спомням си, че не понасях яденето в детската градина и всеки ден обядвах само филия хляб, която бавно чоплех върху таблата. Нямах търпение да се прибера у дома, за да ям приготвената от майка ми храна, но не помня да съм имала по-специална връзка с храната като цяло.
Между 2-рата и 3-тата ми година категорично съм отказала да ям повечето млечни продукти: най-вече сирене и кашкавал (така е и до днес). Десетки пъти съм чувала, че щом не ги ям, то няма да имам здрави зъби и кости, ще се разболявам и други подобни… Дразнех се особено много, когато ме лъжеха, за да опитам нещо, в което тези продукти присъстват и се изморявах да обяснявам, че просто не искам да ги ям.
Отношението на другите
Учителите в детската градина, а и някои познати и роднини, ме определяха като капризно дете, защото отказвах да ям неща, които не ми харесват на вкус или мирис.
За родителите ми храненето ми никога не е било проблем, не си спомням някога да са ми заявявали, че докато не си изям порцията, няма да ставам от масата или нещо подобно.
Моделите за подражание
Като малка почти религиозно разглеждах модни списания, много исках да приличам на жените от страниците, възхищавах се на безупречната кожа и тела, които виждах. Не е имало конкретен човек, на когото искам да приличам, но ми се искаше да се доближа до този перфектен вид. Имало е случаи, в които съм се натъжавала, че изглеждам различно и си давам сметка, че това до някаква степен ми е повлияло на цялостната себеоценка.
Довереният човек
Винаги е имало хора, които да ме изслушат, но невинаги съм срещала разбирането, което съм очаквала. Връщайки се назад, мисля, че ми е било трудно да формулирам и опиша чувствата, които съм изпитвала тогава, което също е било пречка.
Тийн годините
Докато бях в гимназията, часовете започваха много рано сутрин (07:15), а голямото междучасие беше само 15 минути. Често пропусках хранения, а после компенсирах със снаксове, шоколади, кроасани – все неща, които бързо могат да ме заситят.
Развих и емоционално хранене (с което се боря и до днес). Мисля, че все пак съм имала късмет, защото вкъщи винаги е имало прясно сготвена храна, която донякъде е балансирала нездравословната навън.
Коригирането на килограмите
Всяко нещо, което приемем за задължително, лесно може да доведе до други по-сериозни проблеми. Ако целият ти живот започне да се върти само около това дали не си хапнал нещо „лошо“, дали не си пропуснал тренировка и непрекъснато се обвиняваш – психиката ти ще пострада незаслужено много. Поради тази причина се уча да приема, че животът е да се живее, а не е постоянна борба за по-малко целулит или повече мускулна маса.
Отношението ти към храната сега
Колкото и клиширано да звучи – научих се да приемам недостатъците си. Не ги харесвам, но колкото повече гледам тялото си, толкова повече свиквам с несъвършенствата, които са част от мен. Не смятам, че е нужно да ги смятам за красиви, но вече си позволявам да нося дрехи, които ги разкриват.
Все още, обаче, понякога се притеснявам, ако някой ме загледа, дали не ме съди или не си казва „Леле, тая къде е тръгнала така?“, което също се надявам да преборя.
Старая се да изградя здравословна връзка с храната, защото я обичам много, интересно ми е да опитвам нови вкусове и да готвя, но за съжаление понякога се усещам, че буквално се тъпча, без да имам нужда и без да изпитвам удоволствие от това. Преди в такива моменти започвах яростно да се обвинявам, но сега се опитвам да рационализирам ситуацията, да потърся поука и да не си създавам допълнително напрежение. Повтарям си, че всеки има добри и лоши дни.
Да обичаш себе си
Трудно ми е да го обобщя. Може би за мен преломният момент дойде, когато получих доста здравословни проблеми накуп. Тогава осъзнах, че аз съм ценна, животът ми е ценен и искам да полагам съзнателни грижи за себе си. Спрях да се обвинявам за много неща и все още се търся баланса между нарциса и срамежливото притеснено момиче, което непрекъснато се страхува, че не е достатъчно добро.
Думите ти към 10-15 годишната Йоана
Точно снощи казах на една моя приятелка, че ако можех да се върна назад, бих казала на по-младото си Аз да се наспи, да пие вода и да не си дава толкова зор за неща, които така или иначе ще се случат и не са пагубни за никого.