В един момент в тийн годините, нямам много ясен спомен, вероятно съм била нормално дете с нормални килограми, но някак си реших, че трябва да отслабна. В момента осъзнавам колко е вредно това на 14-15 да решиш да си слаб, а защо никой не ме е спрял тогава, нямам идея.
Спрях сладкото, тестото, изобщо всичко, дори не съм сигурна от какво живеех. Бях толкова слаба, че ме заплашиха, че ако не започна да ям, ще ме вкарат в болницата на системи, сигурно съм била 43-44кг за моя, нормален за мен, ръст от 160 см, мисля че изглеждах доста страшно.
Естествено, тези заплахи не ми помогнаха с нищо, защото мерех всеки залък, който слагах в устата си и, признавам си, изпитвах страх от храната. През този период живеех с родителите си, след което заминах да уча в друг град, където няма кой да ти готви, няма кой да те следи. Тогава започна животът на пици, сандвичи и всякаква бърза храна по онова време, защото на 15 години не можех да готвя и си носех храната от вкъщи. А когато свършеше, просто се разчиташе на пица на парче за вечеря, основно тесто и въглехидрати.
Дали тогава съм била дебела? Не мисля, че някога съм била. Вероятно съм била около 60 кг, да, имах бузки и малко повече сланинки, както се казва, но не съм била с наднормено тегло никога.
Това продължи, докато не мина известно време, откакто живеех в София и преживях тежка раздяла, което страшно много ми се отрази на психиката и тотално наруши, отново, връзката ми с храната. Отново рязко свалих 15 кг, не изпитвах никакво желание да се храня или хапвах нещо веднъж на ден, колкото да имам някаква сила.
В един момент започнах да осъзнавам, че не е нормално да нося XXS дрехи, да се храня с кафе и цигари и това трябва да се промени. Открих връзката си със спорта, започнах отново да тичам, да ходя на фитнес, да ходя по планини, и с времето отново да се храня нормално. Целият този процес ми отне 2 години.
Имала съм периоди, в които съм се сравнявала и съм искала да приличам на някой друг, тогава прекалявах, тренирах супер силово и интензивно, 7 дни в седмицата, в един момент и по 2 пъти на ден. Отново започнах да изпадам в крайности, което може би е типично за мен. Взимала съм добавки, хапчета какво ли не, само и само да видя по-добър резултат и да постигна очакванията на някой друг за мен, дори сега, като се замисля, това не са били моите очаквания, а породени от социалните мрежи.
Прекалените тренировки и спазването на диети започнаха да се отразяват и на месечния ми цикъл, той просто спря. Тогава си казах, че вероятно психически се опитвам да запълня други празноти със спорт, но това трябва да спре.