Със сигурност сте виждали онези мини щайги от дърво, в които обикновено се продават червени плодове.

След употреба изглеждат така – доста неугледни и изцапани.
Измиване, малко средна шкурка по най-грапавите части, тъмен байц за дърво (или асфалт-лак, ако имате) и накрая безцветен лак могат да ги превърнат в това:
Малка, кокетна щайга, която можете да използвате за зеленчуци

За щипки
Просто за декорация
Или за каквото друго се сетите.
Хубав уикенд!

   Ясно ви е общото между двете. Желанието за промяна при жените обикновено води до смяна на прическата или цвета на косата. Не винаги обаче. Понякога е точно обратното. Дребната промяна небрежно повлича със себе си по-големите без човек да се усети.
   Като човек сменял прическа и цветове стотици пъти мога да ви разкажа един куп фризьорски преживявания – някои приятни, други не съвсем и трети откровено казано кофти. От опит твърдя, че не винаги престижният, известен и луксозен салон ви гарантира доволно изражение на излизане. Имало е случаи, в които съм изглеждала почти като от онази реклама на Фанта с офъкания човечец. Или косата ми от гарваново черна се е превръщала в петна от оранжево, русо и кестеняво. Или дясната страна ми е била сантиметри по-къса от лявата – когато асиметрията беше далеч от актуална. Имало е и случаи, когато в изблик на нервност съм грабвала четката и сешоара и съм се изсушавала сама под учудения поглед на фризьорката. Изобщо – какви ли не казуси и ситуации.

    Не обичам седенето по салони, не обичам и да си споделям живота сред фолио и ролки, не държа и фризьорът ми да влиза в роля на психотерапевт. Обичам да ме разберат от раз какво искам, да седна навреме и да свърша възможно най-бързо. За щастие от няколко години открих моя човек – за 20 минути съм измита, подстригана и изсушена. Не ме превръща в квадратен телевизор с „обемче“, не ми впръсква 1 тон лак и не ми задава излишни въпроси. А пък е и мъж, и то доста симпатичен – перфектно. Единственият недостатък е, че винаги е претоварен с работа и часове се записват седмици напред.
   Харесва ми да променям косата си. Не защото съм недоволна от нещо или защото не се харесвам. Просто защото ми се иска да не омръзвам на самата себе си, обичам да експериментирам и да влизам в роли. А и рискът те държи нащрек, дори да се отнася за нещо толкова елементарно като косата. Била съм синьо черна, шоколадово кестенява, на кичури, ярко лилаво-червена, тъмен махагон, медена, руса, рижава,  с бретон, без, къдрава, права, начупена, омбр, супер къса и супер дълга – въобще каквото се сетите. И вече толкова съм претръпнала откъм възможни фалове и гафове, че и 0 номер да ме офъкат по погрешка, ще го приема философски.
     Напоследък след тициана, който толкова много харесвам, преминах през омбр и отново се върнах към естествения си тъмно кестеняв цвят. Както казва скъпата ми приятелка Д.: „Има нещо в тъмното, което страшно ме успокоява и ме връща към мене си, към добрата ми същност, към дълбокото ми аз, към корените“. Да, тъмно кестенявото има много предимства: чертите и очите изпъкват, можете да си позволите всякакви цветове дрехи и грим, косъмът изглежда по-жив, здрав и лъскав, поддръжката е по-лесна. Всеки път когато сменя цвета казвам – ето, това е моя цвят! И така до следващия път.
    Промяната понякога не идва от само себе си. А подсъзнателно имаме такава нужда от нея! Ако усещате, че зацикляте или ви е необходим стимул и движение, направете някаква промяна – целенасочено и устремено. Променете прическата, цвета, заведението, в което обичате да сядате, сменете обстановката, пътувайте дори някъде съвсем наблизо, направете нещо ново, сменете работата си (за партньора няма да споменавам, че ще ме обвините в подстрекателство), намерете си ново хоби, сложете си цветно червило и лак, облечете необичайна за вас дреха, направете нещо, от което ви е страх, измислете си план и действайте! Хич не е трудно, само така си мислите.
Пожелавам ви успешна и различна седмица !

* По-добре не правете експерименти с косата вкъщи, доверете се на специалист!:-)

Още една от рецептите в рубриката. За някоя специална вечеря през уикенда:–)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Заешкото месо е нежно и ароматно – подобно на пилешкото, но по-сухо. С богато съдържание на белтъчини, липиди, фосфор, калий, натрий, витамин Е, B, цинк и желязо. Лесно усвоимо и изключително хранително. Ниското количество на мазнини и холестерол го правят подходящо за диети, режими и захранване на бебета.
Съществуват много варианти за приготвяне на заек – задушен, печен, шпикован, с различни видове сосове, гарнитури, пълнежи и подправки, под формата на яхния, рагу и студен в сандвичи. Често се комбинира с плодове. Характерни подправки за заешкото месо са розмарин, дафинов лист, мащерка, магданоз. Ястия със заешко са характерни за страни като Франция, Италия, Португалия, Испания, Унгария и Германия. В България все още рядко се използва – по- трудно е за приготвяне, по-високо като цена и по-рядко се намира в тукашните магазини.
 Днешната рецепта е вариант на класическата френска Lapin à la Moutarde (или Lapin à la Dijonnaise). Френската кухня обича горчицата – едрозърнеста или смляна, пикантна или не, с различни вкусове – медена, със зелени подправки и дори плодове. Освен за салатени дресинги и акцент в предястия, често се използва и при овкусяване на печени меса – придава характер, аромат и специфичен вкус, който не се натрапва след термичната обработка.
Гарнитурата пък е характерен начин за приготвяне на спанак в испанската област Каталуня. Оригиналният вариант е с кедрови ядки, които можете да замените с други по ваш вкус.
Продукти за месото:

1 заек – около 1,5 кг
5 с.л. горчица
½ ч.ч  розе
1 стрък прясна мащерка или 1 с.л. суха
30 г. масло
Зехтин
Сол, прясно смлян черен пипер
(допълнително 200 г готварска сметана за соса)

 Начин на приготвяне:
Измийте и почистете заека, нарежете го на порции и го запечатайте по 2-3 минути от всяка страна в тиган с малко зехтин. Извадете го и отцедете от мазнината върху хартиена домакинска салфетка. Овкусете със сол и черен пипер. Намажете с  горчицата. Наредете парчетата в намазнена голяма тава, поръсете с мащерката и наредете парчетата масло отгоре. Полейте с розето и печете под фолио около 50  мин на 180° C, като от време на време поливате със соса, за да не изсъхва месото. Отстранете фолиото и оставете до зачервяване.
По желание към получения в тавата сос, на бавен огън добавете постепенно 200 г готварска сметана. Бъркайте до сгъстяване. И полейте месото преди сервиране.

Продукти за спанака:
500 г пресен спанак
3 скилидки чесън
50 г стафиди
30 г кашу
4 с.л. зехтин
сол, пряно смлян черен пипер

Начин на приготвяне:

Накиснете стафидите до омекване. В загряния зехтин добавете чесъна до зачервяване. Намалете огъня и прибавете предварително измития и почистен спанак. Задушете 10 минути под капак. Добавете стафидите, овкусете със сол и черен пипер. След отстраняването му от котлона, прибавете счуканите ядки кашу.
Съвети
Не изполвайте замразен спанак – вкусът му е съвсем различен от този на пресния, въпреки че често върху етикетите пише „свеж”.
Потърсете спанак с нежни и малки листа, който е добре сортиран. За да сте сигурни, че в листата му няма остатъци от прах, пясък и пръст, след измиване го накиснете за половин час в студена вода.
Вместо кашу, може да използвате кедрови ядки, които предварително сте запекли леко на тиган.
Преди обработване, измийте много добре заека. За домашните екземпляри не е нужно предварително изкисване в оцет и вода. Ако заекът е по-голям, най-добре го оставете за една нощ в марината от бяло вино, зехтин, сол и мащерка.
Използвайте качествена горчица, най-добре френска. Може да е едрозърнеста или смляна. Ако сте любители на пикантните вкусове, изберете по-силна и интензивна.
Розето естествено може да бъде заменено със сухо бяло вино.
Комбинации  и сервиране
Ако не обичате спанак, пригответе за гарнитура пресни картофи, запечени на фурна със зелени подправки, зехтин и масло.
Добре изстудено розе, ризлинг, шардоне или траминер биха били доста подходяща компания за това ястие.
Къде да откриете продуктите?
Замразен заек – в добре заредените големи месарници, Метро
Охладен заек – Пикадили, Централни хали
Пресен спанак – големите пазари, добре заредените магазини за плодове и зеленчуци
Думата планиране в нашето семейство има следното буквално и комплексно значение: „дълго обсъждане и говорене, разгорещени спорове, лек хаос, не толкова леко отлагане и вършене на всичко с много нерви в последната секунда“. Вече философски го приемам като стил, а не като недостатък, хаха.
Тази есен смело сме планирали цялостна трансформация на спалнята, която всъщност така и не довършихме по план преди нанасянето. Признавам, че не ми е една от най-интересните стаи и никога не ми е била любимата. Не защото не обичам да спя или да се усамотявам, а защото обикновено е затрупана с мебели и вещи, съхранява половината покъщнина под/зад/пред/над леглото и няма място да се обърнеш. Иска ми се да се получи уютна и светла стая за релакс с възможно най-олекотените мебели и с акцент върху аксесоарите. Имаме късмет, че помещението не е малко и е с огромен светъл прозорец с панорамна гледка на висок етаж. Преди основната  смяна на цветове, текстил и мебели, ще е необходимо общо избистряне на концепцията. Както винаги при нас, това ще стане в последния момент. Което пък не ми пречи да се гмуркам в разни идеи, стилове и еклектични залитания и да визуализирам евентуалните резултати.
Докато стигнем до консенсус, ще ви представям неща, които съм набелязала или просто харесала в нета.  
Предварително декларирам, че не нося отговорност ако ви хрумне някоя идея или ви споходи внезапно желание за ремонт:-)
Всичко от: ORNAMENT
Тази невидима етажерка за книги съм заплюла много отдавна!

Рамки за снимки. Както се сещате, въпреки многото снимки за семейния албум в компютъра, имам съвсем малко извадени на хартия, рамкирани още по-малко. Мисля, че най-накрая е време да разпръсна умерено архива по стените:-)
Обожавам свещи и всякакви аксесоари за тях. Не защото са символ на романтика, а защото придават мистика и задушевност дори на най-прозаичните моменти. Отдавна планувам закупуването на по-внушителен свещник – настолен или стенен.
Закачалките са винаги необходими и никога не стигат!

Не харесвам така разпространените в последните 10-ина години  ниши от гипсокартон, но този тип „отворени“ етажерки са изключително удобни, мултифункционални, леки като конструкция и не натоварват пространството.

Аромат за дома. Обичам леки и ненатрапчиви, едва доловими ухания. Ако може не на кокос, тамян или мъжки дезодорант:-)
В една спалня не може без настолни лампи. Все още се колебая за локацията, стила, формата и големината. Тази е с добър дизайн и изглежда удобна, но може би в друг цвят.
Все пак реших да публикувам и тук новите рецепти от рубриката ми в „168 часа“ за тези, които не го четат или нямат възможност да си го купят. Така или иначе е въпрос на копи/пейст, а и вече рядко публикувам рецепти в блога и така ще се запълни тази празнина.
Тази рецепта можете да спретнете още този уикенд!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Американски палачинки с малиново масло
  Палачинките са позната класическа закуска, която по света съществува в дестки разновидности, размери и интерпретации. Солена или сладка, пухкаво дебела или елегантно тънка, завита на руло или триъгълник, с пълнеж или топинг, гарнирана или семпло самостоятелна – изборът е богат и зависи до голяма степен от фантазия на този, който я приготвя или консумира.
  Фини до прозрачност във Франция, карамелизирани и на апетитни парчета в Германия и Австрия, с добавка от сладко вино в Унгария, с кисело мляко в Русия, с канелена захар в Африка, гарнирани с лимонов топинг в Англия, дунапренено меки в Северна Америка или пикантно подправени в Азия  – палачинките са универсални, лесни за приготвяне, подлежащи на  импровизация, трудни за объркване и безумно вкусни.
  Американските палачинки, за разлика от френските, се приготвят с набухвател (в случая – бакпулвер), по-дебели са (около 1 см) и по-малки. Обикновено се сервират в компанията на кленов сироп, течен шоколад или мед. Успешно се комбинират със сезонни и сушени плодове, различни видове ядки, сладка и сметана.
  Днешната рецепта съчетава въздушната текстура на палачинката с ароматното и топящо се в устата плодово масло. И всичко това опаковано в аристократичния аромат на ванилията. Начало на късна неделна закуска или  за завършек на изтънчена петъчна вечеря  – палачинките е добре да се консумират в желана компания и секунди след приготвянето. Тогава ароматите и текстурите са в пълна хармония, а емоциите  във вихъра си.
Продукти за палачинките:
135 г брашно

1 ч.л. бакпулвер
½ ч.л. сол
2 с.л. пудра захар
130 мл прясно мляко
1 голямо яйце (леко разбито)
2 с.л. разтопено масло

Начин на приготвяне:

  Смесете пресятото брашно, бакпулвера, солта и захарта в голяма купа. В отделен съд разбъркайте млякото с разбитото яйце и добавете маслото.  Прибавете на малки порции чрез постепенно разбъркване сместа към брашното до пълното й хомогенизиране. Оставете да почине 5-10 минути.
  Загрейте тиган с незалепващо покритие на средна температура, намажете с бучка масло. Сместа може да ви се струва твърде гъста, но така и трябва да бъде, за да се получат палачинките изкусително пухкави и задоволително дебели. Разнесете в диаметър 10-13 см (дебелина 0.5-1 см) и обърнете когато на повърхността започнат да се образуват мехурчета. И двете страни трябва да имат приятен златист загар на финала.
Продукти за малиновото масло:
–          100 г обезсолено масло
–          1 ч.ч малини (или друг червен плод – ягоди, боровинки, къпини)
–          1-2 ч.л. пудра захар или мед
–          ванилия от шушулка
Начин на приготвяне:
Разбивате маслото с пасатор докато побелее и стане пухкаво. Прибавяте захарта или меда. След това измитите и подсушени малини и с едно завъртане на пасатора или просто с лъжица  смесвате всичко. Малините не трябва да се раздробяват до хомогенизиране, добре е да се усеща вкуса и формата на плода. Завивате с помощта на прозрачно домакинско фолио и покривате с алуминиево. Оставяте в хладилник поне за час, за да стегне
Съвети
  • Препоръчително е да пресеете брашното, за да бъдат палачинките по-пухкави.
  • Ванилия можете да сложите и в тестото. Друга подходяща добавка са парченца натурален шоколад към сместа преди изпичане.
  • Използвайте обезсолено масло, за предпочитане да не е българско.
  • Ароматното плодово масло можете да приготвите с всеки червен плод – малина, къпина, боровинка, френско грозде.
  • Ванилията е желателно да не е прахообразна есенция, а оригинален екстракт от шушулка – ароматът е по-интензивен и завладяващ
Комбинации  и сервиране
Придружени от голямо пухкаво капучино сутрин или  предпочитано десертно вино след вечеря – зависи от часа на поднасяне. Можете да добавите сметанов сладолед, листенца прясна мента, крокан или филирани бадеми. Ако маслото не ви е достатъчно сладко, поръсете с ванилова пудра захар преди сервиране.
Къде да намерите продуктите?

Мед – от производител

Шушулка ванилия – от Spice shop или Пикадили
Обезсолено масло – във всички хипермаркети
Малини и ягоди – във всички хипермаркети и пазари
Преди време прочетох за музея на бирата тук и реших, че при първи удобен случай ще го посетим. Не че съм страшен почитател на бирата, по-скоро заради половинката. Отбихме се на връщане от морето. Естествено, в най-големия пек! Няма да преповтарям разказа за музея, можете да го прочетете в блога на Сладка хапка от линка по-горе. Само ще ви кажа, че всеки път когато минавам през Стара Загора, задължително ще се отбивам там. Изключително мил и любезен екскурзовод, добре замислена идея и изпълнение, много интересна информация, чистота и ред навсякъде. Накрая  ви напиват с 2 бири (жива нефилтрирана и обикновена „Загорка“), които си наливате сами, черпят ви с мезе в приятна атмосфера, дават ви един куп с подаръци и сувенири и ви изпращат по живо по здраво.

Живата бира на „Загорка“ можете да опитате само там, тъй като е нетрайна и не се продава в магазините. Което със съжаление разбрахме след като миловидно попитахме дали можем да си купим.Тъй като деца под 12 не се допускат на територията на музея, спокойно можете да ги оставите в детския клуб в близкия мол. Хем те доволни, хем вие спокойни и пияни:-)
Входът за музея е 6 лв, посещенията стават чрез предварителна резервация на сайта на Загорка и се провеждат в определени часове.
Всъщност оказва се, че бирата, пардон – пивото, се правело много сложно, за разлика от лесната му консумация:-)
Освен музея на бирата, имах възможност да се запозная и с една изключително мила и чаровна дама – Сладка хапка от „Да загладим косъма…„ Можех да остана три дни и пак нямаше да изчерпим темите за разговор. Майка на три чудесни деца, жена със сериозна професия, автор на забавен блог и най-важното – прекрасен човек! Подарък от нея е тази типична за старозагорскип край подправка – самардала, която в най-скоро време ще влезе в употреба.
 Изобщо, какво да ви кажа – заобичах Стара Загора! Хайде наздраве и до скоро!
  Имаме среща с нашия приятел Петко. Художникът, познавате го от минали публикации (тук и тук). В Бродилово. Tам реставрира местната църква и е на доброволно заточение от месец март. Ако името ви говори нещо, то най-вероятно е покрай историята с въртенето на кучетата. Същото село.

  Идваме от морето по обяд, валяло е и напича пак като на дъжд. Селото се намира на 10-ина километра от Царево, във внушителната Странджа и на левия бряг на Велека. Море, планина и река накуп. Цяла седмица уговорки и опити да не уцелим комисията, описваща наличностите и бройките икони. Е, както можете да се досетите – уцелихме я. Чакаме пред читалището. С друг реставратор, който живее в Царево си говорим за морето, живота и какво правим в Бродилово. На площада сме само ние, не се вижда жив човек. Кучета още по-малко.
  Комисията приключва, изпращат я по живо по здраво и преди да видим иконите, се отправяме към къщата на една местна жена да пийнем по нещо. Двор, пълен с цветя, малка суматоха за столове. Сядаме – ние, женаta, Петко, кметът на селото, отецът (всъщност от Ахтопол, но временно в Бродилово) и виден историк от София. Добро настроение от завършения проект, всички са доволни и спокойни. Става въпрос за кучетата. Местната жена отсича „И глоба да ни сложите, пак ще си ги въртим, биковете в Испания защо не ги спасявате?“. На учудения ми поглед колко спокойно приемат мъчение като това, тя ми обяснява, че не е лесно да се разделят с такава древна традиция и всъщност кучетата не изпитват нито болка, нито стрес. Мислено си позволявам да не се съглася, но не е време и място за спорове. Отваря се дума и за българската история, която според историкът все още не е написана и спорът дали да се пренаписва е малко абсурден. Жените в този край явно носят доста странни имена –  Унда, Дукина, Кина. Имат и странни думи като дернек (хортуване, клюкарстване), останалите не запомних.

   Свършваме с дернека и се връщаме пак в читалището, за да разгледаме иконите.

 Все едно влизате в стаята на опитен изследовател, току-що попаднал на находка. Икони, плащеници, бордюри, нестинарски пособия, фризове, обкови, кутии, пистолет, украшения и всякакви декоративни църковни елементи – красота на стотици години.

Гвоздеят е икона на повече от 200 години, изработена от майстор, вероятно учил в Италия, съдейки по техниката и изработката. Невероятно прецизен детайл и богатство на орнаментите, рамката е позлатена дърворезба. Личат пръстите и най-малките гънки по одеждите на светците.

Подредени в малкото читалищно помещение изглеждат извадени от контекст, но изяществото и ювелирната изработка изпъкват ярко. Пренасяш се стотици години назад, в други епохи, с други хора. Направо магия!

  Мартина нервничи заради жегата, баща й също. И двамата биват най-учтиво помолени да излязат. Иска ми се да снимам премислено и в добра композиция всичко, но нямаме време. Предмети, заслужаващи дълго внимание и възхищение.
  Изумява ме количеството работа, която Петко е свършил – почистване, реставриране и консервиране на всяко едно нещо поотделно. Грандиозно и със сигурност крайно удовлетворяващо.

Отиваме да видим ремонтираната и реставрирана църква. Чувам как няколко заблудени чужди туристи питат отчаяно „Ресторант?“ и получават отговор „Ооо, няма. Само магазин, ама той отваря в 4“. Не е лесно да си турист в БГ.

Прясно асфалтирана улица, нова ограда, кокетно подреден и обсипан с цветя двор. Откриването е след седмица,  кипи тиха подготовка. Остава само да се подредят по-малките икони вътре. Църквата е готова да ги посрещне.

Скърцане на врата и сме вътре. Църквата е голяма, просторна и светла.

Изящната дърворезба присъства навсякъде.

Завладяващи образи – някои реставрирани, други изписани наново от Петко.

Красиви детайли и предмети чакат да бъдат подредени и използвани.

Мартина не искаше да си тръгне, толкова много й хареса вътре.

На тръгване с историка си говорим как са се променили хората през последните 20-30 години. „Хората не са се променили, просто свободата създава страхове“ – ми казва той и май е прав.  Всъщност най-важното се оказва да създаваме добри неща. Или поне да пазим вече създадените. Иначе има опасност да изчезнем. Или още по-лошо – да се претопим.
   Накрая минаваме през едно местно семейство, за да си купим домашно козе сирене, Мартина отмъква в суматохата краставица и я изяжда.
Казваме чао на Бродилово и след час сме отново на брега. Беше хубаво…
*Искам специално да благодаря на Петко за уменията да съхранява и консервира красота и че ни направи свидетели на един такъв акт!
Малко разхлаждащи снимки от любимо място, което стана нещо като традиция да посещаваме по едно и също време – в края на май.

Заедно с още няколко, малко по – южни кадъра, от същото пътуване.

Понеже всяка година разликите между плажуващите у нас и по света ми правят впечатление, реших да драсна няколко реда за тях. С най-добри чувства. И към двете категории:–)
По света: плажуващите обикновено пристигат с книга, вестник или списание в красива чанта от плат или кошница. Тихо и дискретно.
У нас: с табла (опционално) и найлонов плик (задължително). Шумно, много шумно.
По света: плажуващите обикновено говорят за работата си, времето, филм или книга. Или просто си мълчат.
У нас: говори се против жената, шефа, роднините или комплексно против целия цвят. На висок глас и подвиквайки.
По света: плажуващите обядват лека салата или плод.
У нас: свинско със зеле, мусака или пиле с ориз. Понякога всичко накуп.
По света: плажуващите обикновено изключват телефона си, за да не притесняват другите и да релаксират.
У нас: всички усилено звънят и говорят, обяснявайки колко успешно релаксират. Отново на висок глас. И информирайки целия свят къде се намират.  Дежурни реплики: „На море съм“, „Жега“, „До петък/понеделник/сряда“
По света: плажуващите обикновено дискретно се настаняват на метри от вас. За да не пречат.
У нас: винаги има някой, който ще развие хавлия под носа ви, до върха на пръстите ви или направо под вашия чадър. Просто там е по-интересно и удобно.
По света: в заведенията плажуващите се наслаждават на дискретна ненатрапчива музика за фон.
У нас: плажуващите и техните разговори са фон на някой умопомрачителен  „хит“. Обикновено поп-фолк.
По света: монокините сред плажуващите отдавна са демоде.
У нас: монокините са в своя разцвет – от силиконови варианти до варианти, които изобщо не би трябвало да си го позволяват. Никога!
По света: плажуващите отиват привечер на разходка.
У нас: привечер плажуващите излизат, за да разходят не себе си, а новите си дрехи. От бързане някои забравят висящи етикети с цената.
По света: обслужващият персонал прави всичко възможно, за да се върнете.
У нас: обслужващият персонал прави всичко възможно, за да НЕ се върнете.
По света: ако наблизо няма кош за боклук (инцидентно и рядко), плажуващите събират отпадъците си и ги изхвърлят чинно.
У нас: „Кошче за боклук?! На плажа?!Ама ти сериозно ли?!?“
По света: плажуващите обикновено завършват деня с изпотена Маргарита на опустелия плаж. Имам предвид не девойка с мокри кръгове върху блузата, а леден коктейл.
У нас: с празна чаша под масата на опустялата кръчма. Някоя изпотена Маргарита е избягала отдавна от ужас:-)))
Със сигурност ще се сетите за още разлики. Дано да са в плюс за нашите;-))) Приятно плажуване!
Излишно е да споменавам, че това, което мама готви е най-вкусно. Всяка мама готви превъзходно. Всичко, което мама прави е хубаво, правилно, мило и пълно с любов. И едва ли някой от вас може да го отрече. Излишно е също да ви казвам, че обожавам моята мама. Може да звучи лигаво или превъзнесено, но е факт.
С майка ми имаме една шега, която гласи: „Много обичам да ми мирише на мама“:-) На шампоан,  мляко,  уют, спокойствие, изпрани дрехи и ванилия. Аромат, който никога и никъде, никой не би могъл да възпроизведе или измисли.
С майка ми имаме много силна връзка и сме ужасно привързани една към друга. Всеки ден се чуваме по няколко пъти, въпреки че сме на 10 минути разстояние. Майка ми никога и за нищо не ме е упреквала. Не ме е обиждала. Не ме е депресирала. Не ме е карала да се чувствам кофти. И винаги, винаги, винаги ме е подкрепяла. Дори в ситуации, в които ако бях на нейно място, просто бих си зашлевила два шамара. Подкрепяше ме когато реших да замина, уж завинаги. Подкрепяше ме когато се връщах към една и съща несполучлива връзка за пореден път. Подкрепяше ме когато реших, че ще тръгна по друг път. Подкрепяше ме когато се отказвах или започвах. Винаги. Колкото и да й е било трудно  да го прави.
Майка ми никога не ме е учила да готвя. Или да правя каквото и да било. Защото трябва. Или защото така правят другите. Или защото аз непременно трябва да обичам да готвя. Никога не ми е натрапвала, не ми е размахвала пръст, не ме е поучавала. Просто ми е показвала, споменавала, разказвала. Без принуда и смръщени вежди, много естествено и лежерно.
Знам, че може би никога няма да бъда толкова тактична и търпелива, толкова всеотдайна и прощаваща като нея. Просто защото съм друга и различна. Но знам със сигурност, че искам да бъда същата майка каквато е тя. И стискам палци това да се случи:-)
Майка ми за мен е абсолютен и пълен символ на уюта. Не само защото ми е майка, а защото може да създаде атмосфера и на градско кръстовище. Покрай нея съм влюбена в цветята, в цветовете, в красивите съдове, в предметите, които ни служат, а не ние на тях, в детайлите, в ароматите, в хармонията. И никога няма да мога да й се отблагодаря за това!
За готвенето няма нужда да споменавам – не само вкусно, а и прекрасно подредено. Без претенции и самоцел, получава й се естествено. Избрахме две летни рецепти от Северозападния край, откъдето произлиза родът й.  Там живеят прекрасни, работливи и честни хора, които обичат трапезите. Безвъзвратно влюбена съм в този край и няма да спра да го повтарям!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лятна селска манджа
(Точни количества няма, всичко е на око и в зависимост от порциите и вкуса)

Продукти
– червени и зелени чушки, нарязани на ситно
– домати, нарязани на кубчета
– лук на ситно
– червен пипер
– сол, зехтин (или олио)
– магданоз
Загрява се мазнината и се добавят лука и чушките. След като омекнат – и доматите. Слага се червен пипер достатъчно, за да придобие манджата червен цвят. Посолява се и се оставя да  къкри на слаб огън около половин час. Накрая се добавя ситно нарязаният магданоз.
Сервира се с натрошено сирене или се използва като заготовка за миш-маш.
Пилешка супа с джанки
Класическа пилешка супа, рецепта за която няма смисъл да публикувам. Към обичайните морков, лук, чушка, магданоз се добавят зелени джанки, тиквички на кубчета, малки цели доматчета (чери или друг сорт) и мнооооооого копър! Най-вкусната пилешка супа, особено ако е приготвена от домашно пиле. Джанките и доматчетата придават невероятно свеж, леко кисел вкус – идеален за лятото!
 *С тази публикация Гастрол излиза във ваканция до началото на септември. Не поради липса на материали, а поради липса на време за оформянето им:-)