
Не обичам седенето по салони, не обичам и да си споделям живота сред фолио и ролки, не държа и фризьорът ми да влиза в роля на психотерапевт. Обичам да ме разберат от раз какво искам, да седна навреме и да свърша възможно най-бързо. За щастие от няколко години открих моя човек – за 20 минути съм измита, подстригана и изсушена. Не ме превръща в квадратен телевизор с „обемче“, не ми впръсква 1 тон лак и не ми задава излишни въпроси. А пък е и мъж, и то доста симпатичен – перфектно. Единственият недостатък е, че винаги е претоварен с работа и часове се записват седмици напред.
* По-добре не правете експерименти с косата вкъщи, доверете се на специалист!:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 заек – около 1,5 кг
5 с.л. горчица
½ ч.ч розе
1 стрък прясна мащерка или 1 с.л. суха
30 г. масло
Зехтин
Сол, прясно смлян черен пипер
(допълнително 200 г готварска сметана за соса)

Продукти за спанака:
500 г пресен спанак
3 скилидки чесън
50 г стафиди
30 г кашу
4 с.л. зехтин
сол, пряно смлян черен пипер
Начин на приготвяне:



Закачалките са винаги необходими и никога не стигат!




–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 ч.л. бакпулвер
½ ч.л. сол
2 с.л. пудра захар
130 мл прясно мляко
1 голямо яйце (леко разбито)
2 с.л. разтопено масло
Начин на приготвяне:

-
Препоръчително е да пресеете брашното, за да бъдат палачинките по-пухкави.
-
Ванилия можете да сложите и в тестото. Друга подходяща добавка са парченца натурален шоколад към сместа преди изпичане.
-
Използвайте обезсолено масло, за предпочитане да не е българско.
-
Ароматното плодово масло можете да приготвите с всеки червен плод – малина, къпина, боровинка, френско грозде.
-
Ванилията е желателно да не е прахообразна есенция, а оригинален екстракт от шушулка – ароматът е по-интензивен и завладяващ
Мед – от производител
Идваме от морето по обяд, валяло е и напича пак като на дъжд. Селото се намира на 10-ина километра от Царево, във внушителната Странджа и на левия бряг на Велека. Море, планина и река накуп. Цяла седмица уговорки и опити да не уцелим комисията, описваща наличностите и бройките икони. Е, както можете да се досетите – уцелихме я. Чакаме пред читалището. С друг реставратор, който живее в Царево си говорим за морето, живота и какво правим в Бродилово. На площада сме само ние, не се вижда жив човек. Кучета още по-малко.
Комисията приключва, изпращат я по живо по здраво и преди да видим иконите, се отправяме към къщата на една местна жена да пийнем по нещо. Двор, пълен с цветя, малка суматоха за столове. Сядаме – ние, женаta, Петко, кметът на селото, отецът (всъщност от Ахтопол, но временно в Бродилово) и виден историк от София. Добро настроение от завършения проект, всички са доволни и спокойни. Става въпрос за кучетата. Местната жена отсича „И глоба да ни сложите, пак ще си ги въртим, биковете в Испания защо не ги спасявате?“. На учудения ми поглед колко спокойно приемат мъчение като това, тя ми обяснява, че не е лесно да се разделят с такава древна традиция и всъщност кучетата не изпитват нито болка, нито стрес. Мислено си позволявам да не се съглася, но не е време и място за спорове. Отваря се дума и за българската история, която според историкът все още не е написана и спорът дали да се пренаписва е малко абсурден. Жените в този край явно носят доста странни имена – Унда, Дукина, Кина. Имат и странни думи като дернек (хортуване, клюкарстване), останалите не запомних.
Все едно влизате в стаята на опитен изследовател, току-що попаднал на находка. Икони, плащеници, бордюри, нестинарски пособия, фризове, обкови, кутии, пистолет, украшения и всякакви декоративни църковни елементи – красота на стотици години.






Гвоздеят е икона на повече от 200 години, изработена от майстор, вероятно учил в Италия, съдейки по техниката и изработката. Невероятно прецизен детайл и богатство на орнаментите, рамката е позлатена дърворезба. Личат пръстите и най-малките гънки по одеждите на светците.

Подредени в малкото читалищно помещение изглеждат извадени от контекст, но изяществото и ювелирната изработка изпъкват ярко. Пренасяш се стотици години назад, в други епохи, с други хора. Направо магия!
Мартина нервничи заради жегата, баща й също. И двамата биват най-учтиво помолени да излязат. Иска ми се да снимам премислено и в добра композиция всичко, но нямаме време. Предмети, заслужаващи дълго внимание и възхищение.
Изумява ме количеството работа, която Петко е свършил – почистване, реставриране и консервиране на всяко едно нещо поотделно. Грандиозно и със сигурност крайно удовлетворяващо.
Скърцане на врата и сме вътре. Църквата е голяма, просторна и светла.









