Мидена ферма „Дълбока“

Преди 2 години, август месец, с много енергия и желание предприехме почти пълна обиколка на Черноморието. Най-южната точка беше Лозенец, най-северната Крапец. Огромният контраст между Севера и Юга изпъква още повече когато се сравнява в кратко време и в разгара на сезона. Леко налудничав план, имайки предвид 6-7 месечния ми корем, но се чувствах прекрасно, въпреки нарастващата цифра на километража:-) Френетичният Юг с пълни до пръсване плажове, силна музика и тясна пясъчна ивица отстъпва на лежерния, отворен Север, малките му рибарски кръчми, почти девствени плажове, прохладни вечери и натурално артистична атмосфера.
17 август е рождения ми ден и резервирахме маса в мидената ферма „Дълбока“. Много бях слушала за нея, все положителни неща, определено се бях настроила за приятно прекарване. Не съм от най-върлите фенове на мидите, но мястото, храната и атмосферата там определено са омагьосващи. Семпла, естествена обстановка, дървени маси и пейки, кацнали на малко, уютно заливче. Липса на всякаква урбанизация, девствен плаж с дървени шезлонги, приятен сервиз без чупки в кръста и невероятно вкусна храна. Миди натюр или с ориз, мидена супа и сармички с миди – всичко е приготвено все едно си на гости на рибарско семейство в крайбрежната им къща. Всъщност заведенията са 2, това вдясно е автетичното. Осветлението е с газени лампи, виното е чудно изстудено, ако масата ви е непосредствено над морето, чувате само разбиващите се в брега вълни. Това място толкова ме вдъхнови, че се научих да приготвям мидена супа. Е, замразените миди не са като онази в „Дълбока“, но пак става вкусно:-)
Фермата разполага и със стаи за нощуване. Не рискувайте без предварителна резервация на маса, винаги е пълно!

Моята супа, по рецепта от Salted lemons, тук

/3 Коментари/by

Московска

„Московска“ е една от улиците, по които се разхождам с удоволствие. Аристократична, елегантна, с характерна атмосфера и дух. Църкви и паркове се редуват с галерии, посолства и административни сгради, строени в края на 19-ти и началото на 20-ти век. За тази улица трябва особено внимание. На нея можеш да прекараш цял ден, въпреки че не е от най-дългите. Дори да я прекосиш няколко поредни пъти, при всеки откриваш нови детайли, които в някой френетичен делник не би забелязал. Декорация на фасадите, надпис на паважа, интересна гледна точка, хармонича композиция, незабелязан прозорец или балкон. Напомня ми на изящната Виена. Можеш да спреш за кафе, да прочетеш книга на някоя от пейките, да влезеш в изложба, да хапнеш, да си купиш антикварна вещ или да запалиш свещ. Най-красива е пролет и есен. Потънала в зеленина или нюанси на охрата, сякаш се облича в различни тоалети.
На „Московска“ се намира и „Къщата с часовника“, мистериозна и обвита в зеленината на борове, носи невероятното очарование на 19-ти век. Артистична и бохемска, днес е превърната в един от най-добрите ресторанти в София с чудесна кухня и класическо обслужване.
Та, изберете свободен слънчев ден, облечете си нови дрехи с лек ретро полъх, обуйте обувки, които да отекват по паважа и се разходете по „Московска“ с вдигнат към красивите й сгради поглед. След тази разходка, София ще ви се стори наистина различна…


/0 Коментари/by

Tea time

Преди 2-3 седмици окончателно спрях кафето. Без да искам, естествено, неволно. Странно, но се случи. Винаги много съм обичала кафе, внушавах си, че ме разсънва, ободрява, разтърсва и регулира по някакъв начин състоянието ми. Оказва се чиста илюзия. Немислимо беше да пропусна сутрешната си доза кафе, следобедното беше въпрос на локация и опция. Обичах и самия ритуал по приготвянето, изпиването, компанията. За цвета и аромата е ясно.
Явно обаче, теорията за етапите намира потвърждение и тук, сякаш някой изключи бутона ми КАФЕ, или просто го превключи на ЧАЙ:-)
Сега имам много по-качествен досег с чая, снабдих се с всякакви атрибути, съдчета и приспособления. Черен, цейлонски, плодов, зелен, микс, билков – цял лабиринт от чайове, за всеки вкус и случай. Изпълваща горещина и аромат, който усещаш и в петите. Установих, че най-добрата компания за чая са истинския мед и цитрусов плод. Грейпфрут, помело, портокал или мандарина са далеч по-добра опция за плодовите чайове от лимона.
За чай извън собствения набор, горещо препоръчвам аюрведа комбинацията“Дълбок дъх“ в „Чайна във фабриката“ и ментовия с кедрови ядки в „Анет“
За джинджифилов чай ме подсети Лулу в блога си Something… Лесен и невероятно ароматен – с канела, протокал и мед!
/0 Коментари/by

8-ми

Честит празник, мили дами!

Желая ви да сте:

– влюбени и обичани;

-вдъхновяващи и вдъхновени;

– слънчеви и лунни;

– очаквани и очакващи;

– смели и защитавани;

– пътуващи и завръщащи се;

– музи и творци;

– огън и вода;

– нежни и твърди;

– въздух и материя;

– чувани и слушащи…

Да сте всичко онова, което искате, в точните моменти и с точните хора и това да ви прави щастливи! 🙂

Специален поздрав!

/0 Коментари/by

Сладкиш с кроасани и диви ягоди

Пак лесен сладкиш. Пак приблизителни пропорции. Напоследък съм в стихията на лесните десерти. Бързи, с налични продукти и с минимална термична обработка. Скоро ще трябва да се постарая и да спретна нещо засукано и трудоемко, което предизвиква „Ох!“ и „Ах!“, само и единствено заради предизвикателството:-)
Този сладкиш има различни варианти – някои карамелизират захар, някои го правят с козунак, някои пропускат есенцията. Настоящият вариант ми допадна много – ароматът на ром и уханието на диви ягоди се съчетават перфектно!
Продукти: 1 ч.ч прясно мляко, 4-5 яйца, 3 кроасана, половин ч.чаша захар(или по-малко според вкуса), половин пакетче желатин, есенция ром, сладко от диви ягоди.
Накисвате желатина в хладка вода. Кроасаните нарязвате на половинки и нареждате в тава. Разбивате в робот яйцата, захарта и есенцията, добавяте желатина и млякото и със сместа заливате кроасаните. Печете на умерена фурна (160) до готовност и зачервяване.
Сервирате студен и аранжиран със сладкото. Може да добавите пудра захар или мента за декорация.
Пожелавам ви една наистина сладка неделя!
/0 Коментари/by

Мис(ия) Форма

Отлагам влизането във форма от Нова година. Започвам всеки понеделник. И всеки понеделник си казвам „Хайде вече следващия сериозно“. Винаги имам: по-важна работа, по-неотложни ангажименти, по-високи приоритети:-) За бременността е ясно – използвах момента чревоугоднически да се насладя на всякакъв вид храна без ограничения с оправданието, че „Щом ми се яде, значи организмът си го иска“. Резултатът 20 килограма отгоре. Със сигурност организмът не иска такива драстични цифри. За щастие се бяха разпределили равномерно и всички, от куртоазия или деликатност, не отваряха темата за килограмите. След раждането оправданието беше периодът на възстановяване, после тоталната липса на време, а до преди 1 месец кърменето. Кърмаческият ми стаж приключи, свободно време се намира, просто вече нямам никакво, ама никакво оправдание. Били Бланкс и неговото Тае Бо Кардио ме чакат търпеливо в диска, розовите гири ми се набиват на очи всеки път щом мина покрай тях, имам на разположение 2 парка на дистанция 2-5 минути, а и пролетта застрашително наближава. Фитнесът не знам за кой път се убеждавам, че не е за мен – прекалено статичен, скучен, еднообразен. Но в краен случай ще прибягна и до него. Остават ми няколко килограма до обичайните, в които се чувствам идеално порционирана и разпределена по височина. Онези няколко, които винаги упорстват. Кантар не ползвам, перфектно мога да преценя килограмите по дрехите и усещането си за комфорт. Драстичните диети не умея да спазвам, краен чревоугодник съм и всякакъв род пресилени хранителни ограничения ми действат психически зле.
Та този понеделник съм но нарочила за краен и окончателен срок. Настоящата публикация ще ме мотивира допълнително. Черно на бяло – нередно е да не се спазва!;-)


Много харесвам това видео с аеробик привкус от 80-те 🙂
Eric Prydz – Call on me
/0 Коментари/by

Salsa de aguacate/Guacamole

За салсата от авокадо ме подсети Танита в блогa си, за което й благодаря:-)
Идеалният вариант за небрежна лека вечеря вкъщи – без готвене, лесна, здравословна и невероятна вкусна! Готовата салса не успях да снимам, но всички необходими продукти са визуализирани.
За тази салса има стотици варианти – с червени или зелени чушки, със зелени или червени домати, с лайм или лимон, с/ без чесън, с/без кориандър.
Моят вариант е: червен лук, червени домати без семките, сок лимон, много магданоз, зелена люта чушка, авокадо, сол и зехтин. С царевичен чипс се получава перфектно, но ако сте на режим, може и да го пропуснете.


Ако имате повече продукти и не сте на диета, можете да направите следната компания за чипса в три купички. В едната – салса с авокадо, в другата – заквасена сметана, в третата – домати на кубчета с чесън.
Това е друг вариант на салсата за испаноговорящите.
А тази рецепта не може да мине без това (Agustin Lara „Piensa en mi“)

/0 Коментари/by

Рафтинг положение

Рафтингът не е особено градско забавление, но реших да го включа в тази рубрика, защото е подходящ за дълъг петъчно-неделен уикенд.
Има само една дума, която го характеризира – АДРЕНАЛИН! За първи опитах преди 3 години. Преди да пристигнем на Кресненското дефиле смело си мислех „Е, какво пък – една лодка, няколко гребла, голяма работа“. Но щом погледнах разбунената и придошла Струма, всичките ми мускулчета се стегнаха в панически страх. Помислих, че няма да се справя, ще ме загубят сред някое от мътните разпенени течения и греблото ми ще изплува някъде из реката, самотно и цветно:-))) Последва подпис на декларация, мокър, тесен неопрен, жилетка, неудобна каска, половин часов инструктаж и многократно силно прехапване на устни. „Костюмирана“ нямаше как да се откажа… Бяхме 4-5 лодки, по 6 човека всяка плюс инструктор-водач. Смятах тогава формата си за добра, но след първото загребване установих, че само съм я смятала:-)) Водата оказва невероятно съпротивление и ти се струва, че гребеш в бетон. Струма не е Colorado river, нито Jalcomulco в Мексико, но течението е бързо, силно и мътно, особено ако никога преди това не си се качвал на лодка за рафтинг и е валяло обилмно. Водата бие в очите, нерядко заплитате гребла със седящия пред/зад теб поради крайна неопитност:-)))Дъното на лодката се пълни с вода при всеки бързей и вълна и хлъзгавата повърхност не ти помага много да се задържиш в/на/върху лодката. Има два ремъка за стъпалата, но, повярвайте ми, усилието да се закрепиш е грандиозно. Инструкторът в нашата лодка беше от „най-лошите“. Непрекъснато повтаряше – „Нищо не става от вас“, „Гребете“, „Слаби сте като мишки“, въпреки че пред мен имаше няколко доста здрави младежа. После схванах, че е било, за да ни мобилизира и мотивира ;-). Има едно слизане, по време на което мъжете носят лодките до бусовете, тъй като участъкът е прекалено опасен за аматьори. Тъжно, но факт:-)
И после идва втората част . Вече си леко претръпнал, стегнат и достатъчно мобилизиран и нахъсан и даваш всичко от себе си и градското си тяло, за да гребеш сполучливо. и дори ти се струва, че се получава. Невероятен кеф, все едно целият свят се е събрал в тази река под формата на вода и ти се бориш с него, за да останеш в лодката. На бързеите целта е да влезеш под вълната, за да не се обърне лодката. Гребеш под командата на водача – с различна сила, посока и ритъм. Вода в очите, каската ти се килва от напрежение. Краката ти почти изтръпват от изтощение. Чувстваш се важен, значим, почти олимпиец:-)). На тихите места, ако водачът реши, може да цопнете и да поплувате. По-скоро да покиснете в калната вода, плуването с каска, неопрен и жилетка е доста трудоемко. Е, не пропуснах, както се сещате;-)
Излизате от водата, по-точно изкарват ви. Този момент е велик. Умората не се чувства от прилива на адреналин. Цялото ти същество ликува и тръпне. Въздухът и почвата под краката са като пълен лукс. Вдишването и издишването са почти като в Йога – дълбоки, качествени и пълни. Кеф. Мисля, че не е нужно да споменавам, че гладът след рафтинга не подлежи на сносно описание – вълчи, огромен, едър, поглъщащ. Селото с пържолите Градешница идва на помощ. Най-вкусните пържоли в було на света! На другата сутрин ти трябва рехабилитационен екип, за да се раздвижиш – зверска мускулна треска.
Та, с две думи, ако сте в екстремно настроение или лош/хубав момент, рафтингът е идеално универсален. От лошия момент изчиства негативната енергия. От хубавия засилва положителната енергия.
Рафтинг уикенда може да се съчетае с някой от следните програмни елементи:
– вино в Мелник;
-кръчма в Банско;
-СПА в Сандански;
– къмпинг с палатка или каравана наоколо (местността е много красива!);
-шопинг разходка до Солун;
-някое от другите екстремни забавления, предлагани от Adventure net
Май месец стартират спусканията. Има още малко време да се решите;-)
ПП- А, сега виждам, че поради топлото време и високото ниво на реката, спусканията тази година започват през март – съвсем екстремно!

Фотография: Adventure net (една от каските в лодката съм аз, хихи)

/0 Коментари/by

Троянски манастир и с. Бели Осъм

Няма да съм патетичнопатриотичнотържественородолюбивоекзалтирана днес. Достатъчно е, че съм тук, върнах се, детето ми расте в тази страна и избрах да дишаме този въздух. Всичко останало е пропаганда. Ненужна без да го чувстваш отвътре…

Хубав и слънчев празник и свободен дух!:-)
/0 Коментари/by

Крачета

Едно от най-красивите и мили неща са бебешките крачета. Толкова миниатюрни, нежни, сладки и изящни! Обожавам тези снимки! Нямат претенция за художествена стойност и качество, но пък са пълни със сантимент и обич и винаги ме карат да се усмихвам.

Новородени крачета

Фру-фру крачета
Елегантни крачета
Вечно събути крачета

Крачета-мишки


Суетни крачета


Пролетни крачета

Спящи крачета


Морски крачета


Пътуващи крачета

Пикник крачета

Френски крачета

Хипи крачета

Есенни крачета

/0 Коментари/by