Гастрол: Гостува Т. с „Le Paris…“

Текст и фотографии: Т.
По щастливо стечение на обстоятелствата работата ми през последните 10 години е свързана с френски партньори, бизнес отношения с Франция и любов към … Париж.


Пътувал съм доста, но Париж ме пристрасти към себе си още от първото стъпване на летището. Чувствам го близък, познат, дори роден.
Многолик и триумфален, град на крайностите и контрастите, стандартен или необичаен, приветлив или враждебен, променящ се или еднакъв. Париж не може да се опише, трябва да се усети, вдиша, опита.

Метрото, един от символите на Париж с белите си плочки, клошарите и френетичния поток от пътници. Ако искате да усетите истинската атмосфера, повозете се в Метрото. Усетете аромата и потока на въздуха, прекосете града няколко пъти и ще имате частица от Париж в сърцето.


Малките ресторантчета и големите кафенета с обърнати към улицата ратанови столове и малки кръгли масички са ми любими. Привечер се изпълват с възбудени жужащи туристи и усмихнати парижани. Любезен келнер, изящно ястие, книга или вестник и чаша вино на обяд – толкова френско и бохемско, че чак ти се иска да изгориш билета си за връщане и да останеш там. Дори да си бос и със сако на цветя, ще продължават да ти се усмихват и обгрижват.
Клише е да изброявам до припадък десетките места-магнити като Плац Пигал, Айфеловата кула, Нотр Д`ам, Лувъра, Музея Д`орсе, Мулен Руж, няма да ми стигне публикацията и деня. Не е задължително да препускате по класическите туристически спотове и да се щракате за норматив пред забележителностите. Можете просто да излезете от хотела и да се разходите напосоки. Гарантирам ви, че всяко площадче и улица могат да ви изненадат, очароват, изумят или влюбят. Влезте в потока от парижани и не съвсем парижани, а не в този от туристи. Само така можете да се гмурнете в туптящото сърце на този град и да го обикнете.
Един от любимите ми ресторанти за морска храна в Париж е Leon de Bruxelles на Шанз –Елизе. Миди натюр, миди по провансалски, миди с вино… Мммм, невероятен вкус, задължително минавам от там всеки път, без изключение!
Париж е неизчерпаем и безкраен, запазвам си правото да гостувам в този блог, пак на същата тематика:-)

Класическият Париж



Шатрата за партита на Louis Vuitton


Другият Париж


/0 Коментари/by

Награди, награди, награди:-)

Много държа да споделя приятните блог-изненади от тази седмица:

Наградата от Лулу и блога й.

Наградата от Димитрана и блога й

Лулу, Димитрана, благодаря ви за милите думи и признанието, много ме зарадвахте!
Очаквайте и моите номинации до края на седмицата!
/0 Коментари/by

Tea time II

Преди време правих публикация за чая. като нейно продължение, споделям нови чаени преживявания. Забелязвам, че всичко, свързано с чая носи освен наслада за небцето, и наслада за окото.

Mariage frerres – Bolero и Wedding imperial. Интензивни вариации на черния чай. Първият с аромат на плодове и полски цветя, вторият с нежна ванилия.

Класически цейлонски чай – наситен познат вкус, интензивен аромат, перфектно се съчетава с цитруси.

Чай „Secrets de Sothys“ – Soin excellence herbal tea, 100 % натурален, в нежна копринена торбичка. Портокалов цвят, вербена, лимонов цвят, хибискус, канела, касис и шипка се съчетават в перфектна комбинация и неустоим богат аромат.

Очаквайте продължение!:-)

/0 Коментари/by

Ананас натюр и ананас декор

Този път няма да има сладкиш. Грехота е на това хубаво време да се стои пред/до/около печката. Сладката неделя ще е с ананасов вкус. Току-що разрязан, сочен, захарен, топящ се в устата ананас и коктейл с ананасов сок и парче за декорация. Ананасова неделя с топла пролетна привечер… Да ви е сочно;-)

Коктейл: импровизация с участието на водка, сок боровинки, грендин и сок от ананас
Tom Jobim & Elis Regina – Аguas de Marco
/0 Коментари/by

Girls bowling

При споменаването на думата „боулинг“ в съзнанието ми автоматично изникват образи от 50- те: сладникави pin-up girls, разкроени рокли със силует на пясъчен часовник, величествените модели на Буик и Кадилак, лятно кино с пуканки, Ричи Валенс и Елвис Пресли , Пепси кола инвазията, заоблените хладилници с външна дръжка, образите на Мерилин Монро, Грейс Кели, Елизабет Тейлър и Марлон Брандо, на Марчело Мастрояни и Бриджит Бардо. Вълнуваща епоха с ярки герои, стремеж към блясък и лукс, продължаващи политически борби, избухващи по света революции и задкулисни конфликти, началото на поп-арта.

Източник фотография: http://todaysinspiration.blogspot.com

Източник фотография:http://www.rainfall.com


Та, като се абстрахираме от моето развинтено въображение, в тази публикация иде реч не за 50-те, а за боулинга. Тукашните боулинг-клубове са далеч от добрите западни примери, но за някой неделен следобед или петък след работа, са напълно подходящи. Забележки: недостатъчно любезен персонал, неадекватна донякъде музика (въпреки наличието на ди-джей!), липсваща атмосфера и цялостна концепция, често развалящи се механизми и безумно разкъсани обувки.
Поглеждайки откъм хубавата страна, забавно занимание за час-два , с компания или по двойки, раздвижване на дясна ръка и удоволствие от победата (евентуално:-)) Боулингът е едно от нещата, за които се сещам рядко и всеки път си казвам „Сега вече ще идвам по-често“. И така до след няколко месеца или следващата година:-)) В боулинг „кариерата“ си имам една грандиозна победа на тийм-билдинг, сериозен успех поради наличието на 7-8 силно конкурентни отбора и … поредица от безславни загуби. За тях виновни са кривите писти и дефектните топки! Естествено ;-)))



Въпреки наличието на диско топка, диско танцьори липсваха…


Една истинска находка – боулинг от началото на 20-ти век. Предполагам, че на тях не са им били виновни пистите и топките, а … роклите!


Girls Bowling, originally uploaded by George Eastman House.

/0 Коментари/by

Агнешки котлети по провансалски

Агнешките котлети, приготвени добре, са ми любими. Тази френска рецепта опитвам за първи път и станаха божествени! Крехки, нежни, добре подправени, сочни, без предварително мариноване и обработка. Гарнирах ги с картофена салата с много пресен лук и чесън, магданоз и копър. Чашата червено вино май няма нужда да споменавам:-))
Продукти: 6-8 агнешки котлета или плешка, глава лук, няколко моркова, 2 стръка пресен чесън, захтин, 1/2 литър червено вино, щипка розмарин, щипка майоран (или риган), щипка босилек
За соса: 100 гр. черни дребни маслини, няколко стръка пресен чесън, няколко стръка пресен лук, зехтин, 1 с.л.брашно
В малко зехтин се задушават нарязаната глава лук, морковите, пресния чесън. Прибавя се червеното вино и подправките. Всичко се изспива в керамичен съд. Върху зеленчука се поставя запечатаното предварително в малко мазнина месо. Пече се 2-3 часа на 150-160 градуса, посолява се накрая.
След печенто месото се изважда и отцежда. Сосът се прецежда. В малко зехтин се задушават пресните лук и чесън, нарязаните маслини и 1 с.л брашно. Разрежда се със соса от печеното. Прибавят се сол и черен пипер. Месото се нарязва и залива с топлия сос. Гарнира се с пюре, варени или задушени картофи, картофена салата или зеленчук по желание.
Източник: тетрадката на мама


/19 Коментари/by

Нова рубрика: Гастрол

Много се вълнувам от стартирането на тази нова рубрика. Поради няколко причини. На първо място защото в нея „въвличам“ и други освен мен хора. Част от тези хора познавам добре и са много важни за мен. С друга част не сме близки, но са ми интересни и интригуващи поради някаква причина. С трета част се познаваме отскоро и ми се иска да опозная по-добре. С четвърти сме били отдалечени дълго време и сега ме изненадват приятно.
Има хора с интересни професии или хобита. Хора, които умеят да разказват. Хора, които умеят да пресъздават. Хора, които умеят да увличат и вдъхновяват. Хора, които обичам и без които ми се струва, че не мога. Хора, които познавам задочно, но сякаш познавам от дълго време. Хора, които са в нова светлина. Хора, които виждам с други очи.
Ще има такива, които разказват за себе си. Такива, за които аз разказвам. Такива, които ще показват без да разказват. Такива, които споделят неща, които ги вълнуват. Такива, които ще изказват впечатления от пътувания, култури и нови места. Такива, които ще доверяват съкровени мисли, неизвестни хобита или скорошни увлечения.
Някои ще са с истинските си имена, други с псевдоним или инициали. Който както пожелае.
Та, вълнувам се и леко притеснявам да не навляза прекалено в чуждото лично пространство, да не представя някой в непривична светлина, да не бъда разбрана погрешно. Затова държа всичко да е съгласувано до буква и пиксел с авторите/гостуващите/представяните.
Щастлива съм, че всички от поканените приеха. Надявам се да е така и занапред!
Приятно четене и гостуване! Ако бъдете поканени, чувствайте се поласкани. Ако вече сте поканени, не изпускайте нито публикация. Защото може да сте вие на ред;-))
/0 Коментари/by

Гастрол: Гостува художникът Петко Серкеджиев

Той пуши, има прошарена брада. Обича Шостакович и Моцарт, харесва Жан-Мишел Баския, гледа често „Коса“ и „Амадеус“. Присъства редовно на концерти – и като публика, и като изпълнител.
Иска му се да е роден по времето на Бел Епок. Вдъхновява се от природата и реалния живот.
Знае (почти) всички антикварни магазини в София. Притежава колекция от стотици дискове с класика, джаз и рок. Свири и пее в група, сформирана от сериозни хора с тясно профилиране и широк мироглед.
Може да разговаря с часове на всякакви теми – да мине от древното изкуство, през Средновековния мрак, да спре в пищния Ренесанс и да стигне до днешната врява и съвременно безумство.
Рисува изключително добре и икони и съвременна живопис. Участвал е в проектите и изпълнението по реставриране на много църкви. Никой художник не би трябвало да определя сам стила си. За това има зрители, ценители, капацитети и най-вече… време.
Живее в центъра на София, в уютна артистична мансарда, в която можеш да влезеш и да не ти се иска да излезеш с часове. Антични миниатюри, ръчно изработени пластики и предмети с антикварна стойност изпълват пространството на ателието без да задушават. Точно обратното – увличат, разказват, намигат, припяват. Творческият хаос и бохемската атмосфера намират перфектната компания в лицето на джаз стандарт или класическа пиеса. Декоративните елементи хармонират с готовите платна, очакващите рамки, боите и инструментите. Златен варак блести до асфалт лак, тъмен байц контрастира на туба снежно бял акварел. На това място ти се приисква да си човек на изкуството, да рисуваш, създаваш музика или да играеш в пиеса. Да си поне гардеробиер, чирак или консултант в ателие за рамки. Нещо, което поне малко да те доближи до тази неповторима атмосфера.
Той харесва винтидж обзавеждането и е наясно с всеки етап от трансформирането или реновирането на всякакъв тип мебели. Може да ти обясни, покаже, вдъхнови. След като един ден ме заведе в няколко автентични антикварни магазина, безвъзвратно се влюбих в предметите с история, издирването, възстановяването и поставянето им в нов контекст. Има невероятен нюх за това кое е красиво, стойностно, кое има потенциал за нов живот и неочаквана функция.
Иконите ще са предмет на друга публикация. Неговите неща, които са притежание на нашето семейство, също. Тук показвам само част от готовите платна. Установих колко трудно се снимат картини. Като прибавим към моята фотографска неопитност трудностите поради наличие на рамка, стъкло и малкото количество светлина в конкретния ден, се получава изкривена перспектива и лош фокус, за което се надявам да ме извините.
Надявам се да съм успяла да пресъздам поне малка част от артистичността на мястото и автора.

Моля, музика!

Shostakovich – Piano concerto No.III – Allegro

Aвторски права живопис: Петко Серкеджиев


/0 Коментари/by

Френска зеленчукова супа

Обичам Жак Пепен. Харесвам практичността на рецептите му, естественото му поведение и размахът, с който готви. Няма я излишната префърцуненост на френските готвачи и ненужните претенции за ексклузивност. Готви от сърце и с любов и това много личи. Един от най-популярните french chef, издал е 18 книги, една от които, La Technique, е фундаментален учебник за тънкостите на френската кухня. През 1999 г. е участвал в предаването Julia and Jacques cooking at home заедно с Джулия Чайлд. Oще една причина да ми е симпатичен.:-)

 

Една от любимите ми негови рецепти е тази за Френска зеленчукова супа. Елементарна, бърза и много ароматна.

 

Продукти: зеленчуков бульон, 1 връзка пресен лук, няколко тиквички, няколко моркова, 250 гр. култивирани печурки, магданоз, маруля, кашкавал за поднасянето.
Бях пропуснала кубче масло, решаващо за вкуса!

 

Всички продукти се настъргват на едро ренде ( пресният лук се нарязва ) и се пускат в кипналия зеленчуков бульон (желателно е да e домашно приготвен). Варят се до готовност, като накрая се прибавя салатата или всякаква зеления, която ви се намира в хладилника (спанак, киселец, лапад, маруля). Поръсва се с магданоз и се сервира в гореща купичка, на чието дъно е настърган кашкавал.

 

Вкусът и ароматът са превъзходни!
Източник на информация и повече за Жак Пепен тук и тук
За компания на супата 🙂 Charles Aznavour – Et moi dans mon coin

 

 

/8 Коментари/by