С братовчедите Деница, Мария и Мартин.
Там, където краката са боси, храната е най-вкусна и заспиваш за 3 секунди от умора.
Най-хубавите детски спомени ♥

През изминалия уикенд бях набрала инерция и успях да направя и четвъртата книжка, най-любимата досега.


Отговарям тук на някои въпроси, които получих по темата:
– Защо книжките са само 4? – Не носим навсякъде куклата, не снимам навсякъде, където ходим. Действам по вдъхновение, не по план.
– На каква програма са правени книжките? – Adobe InDesign CS4 (с изключение на първата, която дори не помня как съм съшила:-). Платформата, на която се качват е www.issuu.com (с безплатен за ползване базов план).

– Правя ли такива книжки по поръчка? – Не. Това са просто лични семейни спомени.
– Дали предварително планирам какво да снимам? – Не. Сглобявам книжките според това с какви кадри разполагам. Не режисирам и не подготвям сюжети.
– Може ли да ползвам еди коя си снимка от книжката за еди какво си? – Ми, не. Никога не съм слагала воден знак или лого на снимките си, не смятам и да го правя. Не преигравам и по темата с авторските права. Длъжна съм да отбележа обаче, че правата за някои от кадрите принадлежат на сайтове за сток фотография и нерегулираното им ползване е да кажем … непрепоръчително.
– Ще има ли още книжки? – Най-вероятно да. Не знам. 🙂
– Как да си направя подобна? – Дори да не е сглобена под формата на виртуална книга и без специални програми, можете да си извадите любими снимки и да ги подредите в голям албум с бели страници, които да надпишете на ръка. Даже би станала още по-автентична и оригинална.
 

Книжките:
Мара и Мартина – морско приключение
Мара и Мартина – френско приключение
Мара и Мартина – на острова
Мара и Мартина – на село

 

 

Черноморието. Магазин, където обикновено купувам стирки, сапунерки, батерии, пликове за боклук, все романтични артикули.

Последната ми покупка е накрайник за стирка. Не че обичам да чистя, просто да има. Прибираме се, отворът вместо кръгъл, елипсовиден – дефект. Връщам стирката с идеята лежерно да ми я подменят. Собственикът намества очилата си, оглежда ме от глава до пети (с кецове и яркочервено червило в 1 на обяд= определено ненадеждна) и казва:
– Стирката си е чудесна, няма никакъв проблем.
– Но не влиза в моята пръчка, дефектна е.
– Ама ти пробва ли я изобщо? – обожавам непознати да ми говорят на ти.

– Да, затова е с отворена опаковка.

Вади от склада пръчка, напъва стирката и тя … влиза.

– Ето, нищо й няма.

– Ами има й, отворът не е кръгъл, а елипса. Ако я напъна, ще влезе, но най-вероятно ще се счупи при първото чистене.

– Ама сигурна ли си, че разбираш от стирки?!

– Ми имам известен опит. – червилото, you know, стирка degree.

Продавачката ме води на щанда със стирки да сравним отворите. Мда, елипси няма, всичко е кръг. Казва ми на ухо „Може би пластмасата се е деформирала.“ Не може би, със сигурност.

– Сигурно твойта е конусовидна и затова не става. – продължава търговецът. Да, на кривата пръчка и нормалната стирка й пречи.

– Ми не знам каква е, но кръгла пръчка на елипсовиден отвор едва ли ще пасне.

Вече имам леки съмнения дали не се намирам в някоя паралелна реалност с най-различни отвори, които пасват на най-различни пръчки.

– Добре, подарявам ти я тая пръчка, ей така, без пари.

Моята пръчка  е метална и стабилна, тази е пластмасова, не ми трябва. Освен това не мога да разхождам дръжка  по плажа. А и си искам нормална стирка.

– Не, моля Ви, няма нужда, просто искам да подменя стирката, защото е дефектна.

– Ей, нещо не можем да се разберем.

Мда, наистина. Провалената сделка на века, на обща стойност около 2 лева.

– Напротив, разбирате ме идеално: МОЯТА пръчка не пасва на ДЕФЕКТНАТА стирка. Защото СТИРКАТА е ДЕФЕКТНА. Ако трябва, ще ви я нарисувам на лист. Моля да ми я подмените!- вече леко подвиквам.

Собственикът с мъка вади нова стирка, чисто нова, неразпечатана.

– Абе да бе, ясно. (демек, бЕгай с тая стирка) Тая е за конусовидни и цилиндрични пръчки. – получавам бонус, юху!

След няколко часа влизам победоносно и завъртам с два пръста новата стирка – пасва идеално. Малките победи. Сама чисти.